Мартин Славчев Елица Илчева „Имоти с отпаднала необходимост.“ Това съчетание от думи с малко юридическо и доста чиновническо звучене, наложено от военното ведомство, години наред звучи като синоним на „апетитни имоти“ или на „имоти за продажба“. И отваря много надежди за общини и държавни учреждения, които от години проявяват интерес към собствеността на заличените поделения във всички краища на България. Но в крайна сметка „имотите с отпаднала необходимост“ са си още и „имоти за строеж“. Защото, както е известно, МО е най-богатото на недвижима собственост министерство у нас. И колкото повече са  продадените и преотстъпените на общини и учреждения сгради и земи, толкова повече ще са обектите, които ще търсят нова реализация. Ненужните имоти на армията в края на 2012 г. са 1173, с над 100 повече от определените в началото на годината. От пресцентъра на ведомството заявяват, че изпълняват разработена Стратегия за освобождаване от имоти с отпаднала необходимост, а „преобразуването на недвижимата собственост на МО, трансформирането и включването й в гражданския оборот през отиващата си година се е превърнало в голямо пред­извикателство за ведомството”. Със стратегията се цели основно намаляване на разходите за освободените войскови имоти и за бюджета на Министерството на отбраната като цяло. Като военен министър настоящият министър на външните работи Николай Младенов обяви, че тройната коалиция е прахосала 20 млн. лв. за охрана на празни военни имоти. За да реализира приходи, доскоро ведомството много активно обявяваше търгове за отдаване под наем, но след като се видя, че ефектът не е голям, с новата стратегия фокусът се прехвърля върху продажбата на армейска собственост. Лесно ли се продава обаче? Съвсем не. От 1 юли 2009 г. досега МО е успяло да пласира чрез търг само 63 имота за малко над 12 млн. лв. Една от причините трудно да се намират кандидати е кризата, която удари и пазара на имоти, друга е изискването на закона държавна земя да се продава на търг при стартова цена по данъчна оценка, завишена с 10%. При предишното правителство завишението дори бе с 40%, но настоящите управляващи свалиха норматива. Пазарната реализация на армейска земя е трудна и защото в освободените войскови райони състоянието на сградния фонд и на прилежащата инфраструктура никак не е добро. Както и защото някои от тях са с големи квадратури, с трудна поддръжка, което допълнително възпира потенциалните купувачи. Липсата на взаимодействие с банките, които биха могли да кредитират закупуването на такива имоти, също е спънка за продажбите, тъй като не е възможно имот на МО да бъде закупен с ипотечен кредит, като имотът да служи за обезпечаване на цената. Въпреки всичките тези негативни тенденции на търговете на МО се явяват и по четирима наддаващи, което показва интерес. Средната разлика между обявената начална цена и постигнатата цена на търговете отчита 22% повишение, което също е добър показател, че имотите на военните са конкурентни спрямо останалите оферти на пазара. В края на годината МО проведе 7 търга с тайно наддаване. Обявени за продан бяха сграда в община Момчилград с начална цена 3336 лв., магазин и изба в Царево за 258 хил. лв., помощно стопанство със 7 сгради в Търговище за близо 165 хил. лв., 3 обекта в Стара Загора, както и магазин в Пловдив за 171 хил. лв., земя с площ 117,668 дка, застроена с 22 сгради в Самоков за 2,5 млн. лв., а също така и магазин в Благоевград за 100 хил. лв. От ведомството още не са обявили резултатите, но признават, че интересът е бил слаб. Защото атрактивни за продажба са преди всичко бившите военни летища, логистични райони, райони със запазена инфраструктура и др. Последната година правителството много активно подкрепи и ускореното разпореждане с освободени войскови имоти не само чрез продажба на търг, но и чрез безвъзмездно предоставяне на ведомства и общини. Общо 120 излишни войскови терена е предоставило МО безвъзмездно от началото на мандата на това правителство. През 2012 г. за развитие на инфраструктурата в общините са дадени шестнадесет имота, като най-големият е за община Банско в местността Карагаача - 201 дка. Там се предвижда да има мащабен спортен комплекс, ски писти и съоръжения за летни игри. Пет имота с обща площ 60 278 кв. м е получила община Пазарджик от януари 2012 г. Върху земята ще се строи автогара със съпътстваща инфраструктура и обслужващи дейности по европейски стандарти. Петдесет и една военни сгради ще реконструират в Търговище за нуждите на общински предприятия. В София върху 4514 кв. м в жк „Младост-3“ ще бъде построена църква, а Сливница благодарение на МО ще си позволи да изгради център за отдих и рехабилитация на спортисти. В община Черногорово върху имот от 173 464 кв. м ще се инвестира в изграждането на халета за производството. Ще бъде изградена и инфраструктурата на обекта. В община Долна баня на имот с площ 48 420 кв. м ще бъде изграден Дом за възрастни хора. Нова многофункционална зона за комплексно обществено обслужване, учебна и тренировъчна база към Националната спортна академия „Васил Левски” ще строят в Кюстендил върху 5 военни имота, а инвестиционното намерение на община Ямбол е да строи жилища и търговски центрове върху предоставени земи на бившето поделение. Около тридесет са терените със стотици сгради, отстъпени на министерства, ведомства и институции. През това лято за Лесотехническия университет министерството на образованието получава 114 дка с 63 сгради в землището на с. Гурмазово, община Божурище. Идеята е там да се събере пръснатият факултет по ветеринарна медицина. Министерството на вътрешните работи е получило сграда в Ловеч, а на Прокуратурата на Република България през август 2012 г. са предо­ста­вени помещения в подблокови пространства, които ще бъдат превърнати в архив на Районна прокуратура - София. Националният армейски комплекс, по-известен като „Военното НДК”, е най-добрият пример за 2012 г. как сграда, която бе на път да се превърне в емблематична за държавническо безхаберие, може да бъде достроена и да влезе в употреба. Както е известно, то бе предоставено през август 2012 г. на Министерството на правосъдието, което ще инвестира още 15 млн. лв. в него, за да бъдат настанени там поделения на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. Министерството на икономиката пък се зае с изграждането на хай-тек парк върху огромен излишен имот на армейците в Стара Загора. Площта му е около 2200 дка. Там се намираше летище на ВВС. Бизнес паркът край Града на липите ще е 8 пъти по-голям от този в София, който ще се строи върху „скромните“ 273 дка бивша армейска земя в района на старите казарми на 4-ти километър, където пък бяха поделения и щабът на Първа армия. Паркът ще предоставя офис помещения за водещи иновативни компании и ще бъде инкубатор за стимулиране създаването на нови такива. „И в двата случая целта на правителството е подобряване на икономическата среда чрез привличане на преки инвестиции“, заявиха от пресслужбата на МО. И докато дават про­стран­ни обяснения какво ще се строи върху излишните армейски имоти, от пресслужбата отговарят без никаква конкретика на въпроса какви са плановете на МО за строителство и ремонтни дейности през 2013. „Плановете на Министерството на отбраната за строителство и ремонтни дейности през 2013 г. са свързани с необходимостта на видовете въоръжени сили да развиват съответните способности. Те ще бъдат съобразени с отпуснатите средства от държавния бюджет. Целта е подобряване на работната среда и социално-битовите условия, при които работят и живеят военнослужещите”, гласи отговорът на въпроса, зададен от в. „Строител”.