Николета Цветкова     Според последното преброяване през 2011 г. пенсионерите в страната са повече от 1 милион. Има такива, живеещи по домовете си, и други, които разчитат на държавни социални институции, за да не прекарат старините си на улицата. И в самота.   Социалните услуги в България са децентрализирани и управлението им е възложено на кметовете на съответните общини. Те трябва да развиват и управляват услугите въз основа на идентифицираните потребности на населението. Общината е органът, който инициира развитието на  видовете социални дейности на местно ниво на базата на предварителни проучвания и анализ. Домовете за стари хора (ДСХ) са специализирани институции, предоставящи комплекс от социални услуги на лица, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Кодекса за социално осигуряване, включително и на онези от тях, които имат процент намалена трудоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Социалните дейности са насочени към подпомагане и разширяване възможностите на настанените лица да водят самостоятелен начин на живот. Към 30.10.2012 г. на територията на страната функционират 81 специализирани институции за стари хора с общ капацитет 5648 места. Работата на домовете за възрастни хора се финансира от републиканския бюджет чрез бюджетите на общините по ежегодно определяни параметри с решение на Министерския съвет.

В следващия програмен период 52 общини ще имат възможност да кандидатстват по Оперативна програма „Региони в растеж”. Един от най-големите приоритети е устойчивото и интегрирано градско развитие. Той включва широк набор от допустими инвестиции. В рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие ще се финансира общинска културна, образователна, здравна и социална инфраструктура, която е изведена като списък от проекти от съответната община. Същите 52 общини са конкретни бенефициенти по подприоритет 7: „Здравна и социална инфраструктура”, приоритетна тема: „Друга социална инфраструктура, допринасяща за регионално и местно развитие”. Примерна допустима дейност по този приоритет е „Строителство, ремонт, реконструкция и оборудване на общинска социална инфраструктура”. Очаква се в следващия програмен период да започне изграждане на домове за възрастни хора на принципа, по който сега се работи за децата в неравностойно положение. Министерството на труда и социалната политика трябва да определи колко институции  да има и какъв брой хора ще живеят в тях. Предстоящо е изготвянето на анализ в кои общини да бъдат изградени жилищата, където да бъдат настанени тези хора. Дейности по обновяване на домовете за стари хора се извършват от 2009 г., като те се финансират по Проект „Красива България”. Целта на ремонтите е да се подобри цялостната инфраструктура на тези сгради. До момента са обновени 24 обекта. Най-много са ремонтирани през 2009 г. - 13 дома, през 2010 г. са 6. Следващите две години – 2011-а и 2012-а, строителни дейности са извършени съответно на 2 и 3 сгради. На 26.11.2012 г. Проект „Красива България” откри кампания за набиране на кандидати за участие през 2013 г. Общините, които са собственици на такива домове, могат да кандидатстват за финансиране по мярка 02-02 „Спешно подпомагане на социални домове”. Тенденцията, която се наблюдава през последните години, е увеличаване броя на лицата, кандидатстващи за ползване на социални услуги в специализираните институции за стари хора. Настаняването в домове се предпочита поради достъпа до здравна и социална помощ, особено в региони със застаряващо население. Предоставят се и социални услуги в домашна среда. Възрастните хора остават да живеят сред своето близко обкръжение и не се нарушават връзките със семейството, хората не губят социалните си контакти. Формите на социални услуги са домашен социален патронаж и дневен център. Функциониращите на територията на страната патронажи обслужват повече от 40 000 лица с ограничения или невъзможност за самообслужване. Дневните центрове предоставят комплекс от социални услуги, които създават условия за цялостно обслужване на нуждаещите се през деня или седмично, свързани с храна, задоволяване на ежедневните, здравните и рехабилитационните потребности, както и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти. Към момента на територията на цялата страна функционират 53 дневни центъра за стари хора с общ капацитет 1469 места. С последните законодателни промени в областта на социалните услуги беше въведено съответно планиране на областно и общинско ниво. Подходяща форма за качествена грижа за старите хора са социалните услуги резидентен тип, които дават възможност за живеене в среда, близка до семейната. Такава социална услуга е центърът за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Основната цел на услугите тук е осигуряване качество на живот, което гарантира благосъстоянието и недопускането на социално изключване на всяко лице чрез индивидуализирана грижа и подкрепа. Към настоящия момент на територията на страната функционират 3 ЦНСТ за стари хора с общ капацитет 39 места. През 2013 г. предстои реализиране на схема „Помощ в дома” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ­(ОПРЧР) с бюджет от 30 милиона лева. Чрез нея ще се утвърди децентрализиран модел за предоставяне на услуги в домашна среда на възрастните хора. Бенефициенти по схемата са общински предприятия и структури. С нея ще се надградят добрите практики, установени при изпълнението на предишни схеми, финансирани със средства от ОПРЧР, ще се открият работни места в сектора на социалната икономика, както и постепенно ще се създаде предпоставка за професионализиране на трите типа социални услуги - съответно „Личен асистент”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”.   Зоя Маркова, директор на дома за стари хора в кв. „Дървеница“ в София: След ремонта разходите за поддръжка на базата са по-малко В ремонта на сградата ни са вложени около 4 млн. лв., а строителните дейности продължиха близо 3 години. Реновирането беше изключително полезно, защото се подобриха значително условията за живеене. Домът е на повече от 30 години и беше доста амортизиран, но благодарение на общината всичко се промени. Сега условията са изключително добри и може да се каже, че домът има европейски облик. Обновени са ВиК мрежата и системата за отопление. Сградата беше и санирана. Ремонтирани са стаите и баните. Ново е и оборудването. След обновяването разходите за поддръжка на базата са доста по-малко. Даваме средства само за консумативи, без които не може. Домът е най-големият от този тип в страната, с капацитет 375 легла. Обновяването се отразява и на обитателите му, защото за никого не е без значение при какви условия живее. Хората, които са настанени в домовете, страдат заради липсата на близките си, а когато условията са лоши, това засилва усещането за дискомфорт. Освен това една добре обновена сграда става по-топла, по-икономична за поддържане. Подмяната на ВиК системата води до по-малко проблеми и щети, което също се отразява. Парите, които се спестяват от разходите, могат да се вложат в подобряване на микроклимата в дома, за разнообразяването на свободното време на възрастните хора, за храна и всичко друго, което е необходимо.