КСБ: Няма яснота как ще се определя представителността на екоорганизациите Камарата на строителите в България не одобрява предложението в чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП да са и „юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда - за защитени територии или защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие”. Това е записано в становище на браншовата институция, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Според КСБ с включването на НПО в кръга на заинтересованите лица по одобряване на ПУП им се дава също и автоматично възможността да обжалват съответните актове по съдебен ред. В становището е записано, че е правилно да се взема под внимание позицията на компетентни и представителни екологични организации, но не и да им се дава право да обжалват крайното решение на администрацията. Аргументът против предложения текст от МРРБ е, че при разширяване кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда”, се създава правна несигурност и непредвидимост. От Камарата посочват, че не е ясно как ще се установи легитимността на организациите в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”. Не е регламентирано дали те трябва да са регионално позиционирани, или могат да се намесват в изработването на ПУП в цялата страна. Не е изяснен въпросът дали съответната НПО трябва да е участвала в предишните фази на изработване на плана, или може да обжалва пред съда и когато не е участвала в обсъждането му. Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на екоорганизации, посочват от КСБ, и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива. Според Камарата не трябва да се забравя и негативното влияние на подобно разширяване на кръга на заинтересованите от обжалването лица по отношение на инвеститорите, което ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси.   БМГК: Създава се възможност за безпринципно и неоснователно обжалване Българската минно-геоложка камара е против промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които допускат юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване общественополезна дейност в областта на околната сред, да участват в производствата по одобряване на подробните устройствени планове. Според тях се създава възможност в закона за безпринципно и неоснователно обжалване на отделни етапи от осъществяването на инвестиционните проекти. Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО и поради това трябва да вземе под внимание възможността за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива организации. Експертите на организацията смятат, че Законът за опазване на околната среда (ЗООС), който се явява специален по отношение на извършването на оценките, касаещи влиянието от дадена дейност върху околната среда, а именно екологична оценка (ЕО) на планове и програми и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения, е въвел в националното законодателство понятията „общественост“ и „засегната общественост“. Тези определения изчерпателно кореспондират с международното и общностното право. Персонализирайки ги още веднъж, в ЗУТ ще се въведе един нов термин, който разширява неоснователно и едностранчиво кръга на законодателно приетите от практиката понятия. Те подчертават, че по този начин могат да се включат и всички юридически лица с нестопанска цел, „създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда“ извън България, което ще затрудни процеса на одобряване на ПУП на национално ниво. Според минно-геоложката камара ЗООС ясно дефинира мястото на ЕО спрямо процеса на устройствено планиране. Регламентирани са задълженията за провеждане на консултации със засегната общественост, като се гарантира нейното участие както при подготовката на документацията, която се използва като основа за одобряване или неодобряване на даден план/програма от екологична гледна точка, така и при постановяването на крайния административен акт по реда на закона. Последният документ е обжалваем по реда на АПК, с което на практика е дадена вече възможността на всички заинтересовани лица да участват в „производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения“. В становището е записано, че ЗУТ е закон с различен от екологичния предмет на действие. Той признава и изисква решения и становища, издадени по реда на ЗООС, за да бъдат одобрени плановете за устройствено планиране. Според експертите на камарата екологичното законодателство в достатъчна степен защитава правата на заинтересованите страни и не следва да бъдат разписвани допълнителни процедури с неясни правила на практическото прилагане, със същата тематика по реда на друг закон, в случая ЗУТ. Те припомнят, че съгласно изискванията на чл. 82, ал. 4 от ЗООС становището или решението, с което завършват процедурите по екологична оценка, са задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Институциите се съобразяват с него. От друга страна, чл. 125, ал. 7 от действащия към момента ЗУТ изисква заданието за ПУП да се внася в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Екологичната оценка е съществена част от устройствения план. С този кръстосан механизъм се въвежда още веднъж административен контрол върху спазването на наложените екологични ограничения чрез специализираната нормативна уредба по околна среда при постановяването на крайни административни актове. Според БМГК не бива да се пропуска и въведеното задължително изискване за всеки план или програма да се извършва още една оценка, а именно за съвместимостта на плана/програмата с предмета и целите на опазване в защитените зони от Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“. При този процес заинтересованите лица имат същите права при обсъждане на въпроси и одобряването/неодобряването на документа в контекста на защитата на видовете и техните местообитания. В допълнение при изготвянето на ПУП се вземат становищата на много държавни и НПО, за да се осигури балансът между частни и обществени интереси. В съдебното производство по обжалване на административния акт се защитават обаче конкретните вече граждански права, които са засегнати от акта - правото на собственост, вещните права и правата на концесионерите. Разширяването на кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда”, създава правна несигурност и непредвидимост. Според минно-геоложката камара практическите последствия от така предложените промени в ЗУТ са, че ще се даде възможност на „заинтересованите страни“ да обжалват на второ основание издадените решения за одобряване на ПУП. Това би довело до нарушаване правата на инвеститора и необосновано забавяне в прилагането на конкретните планове и програми. Съществува практика сериозни инвестиционни проекти, част от осъществяването на които е и одобряването на ПУП, да се обжалват в съда срещу заплащането на символични държавни такси, което блокира осъществяването им. Това води до огромни загуби за инвеститорите и създава несигурност и нестабилност в икономическото развитие на страната. Няма ясно разписани правила за установяване легитимността на НПО в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”, се подчертава в становището. Не е изяснен въпросът дали съответната организация трябва да е участвала в предишните фази на изработване на ПУП, или може да обжалва финалния акт пред съда и без да е била на обсъждането му. Увеличаването на кръга на заинтересованите лица чрез изричното въвеждане на нов субект допълнително ще затрудни и осуети осъществяването на планувани вече инвестиционни предложения. Според тях от един частен случай на порочно прилагане на закона не бива да се правят генерални изводи за дефекти в нормативната уредба. По-скоро проблемът би се решил чрез стриктното прилагане на вече въведените норми. В становището е записано още, че всяко необосновано забавяне на прилагането на конкретен план или програма би довело до намаляване на преките инвестиции в страната, на националните приходи от концесионни плащания, мита и данъци, непостъпили приходи в общините, неосъществени постъпления от данъци и осигуровки в резултат от увеличаване на пряката и непряката заетост, загуба на работни места. На практика това означава, че всяко такова допълнително обжалване от неправителствените организации на етап одобряване на устройствени планове или на техните изменения ще създаде опасност за възникване на значителни или трудно поправими вреди както за инвеститорите, така и за държавата. Те подчертават, че са готови за активно сътрудничество при обсъждане на предложените текстове. AmCham: Предоставянето на по-големи права на НПО не може да замести ролята на държавата „Някои от предложените изменения в Закона за устройство на територията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да създадат необосновани бюрократични пречки пред развиванeто на икономическа дейност и реализацията на важни инвестиционни проекти.“ Това е записано в становище на Американската търговска камара (AmCham). В подписания от президента й Питър Литгоу документ се казва, че неправителствените организации и до момента притежават важни права и механизми за контрол върху инвестиционни проекти, които засягат защитени природни територии. Тези им възможности са въведени още в началната идейна фаза на проектите и по този начин се създава възможност за превантивно спиране и забрана на стопанската дейност в случаи на нарушения на екологични норми, и то още преди да са физически засегнати дадените защитени територии от каквато и да било човешка намеса. Макар и да звучи логично запазването на статута на НПО-тата като заинтересовани лица във всички фази на инвестиционния проект, от АмЧам са обезпокоени, че това допълнително ще затрудни и осуети осъществяването на планувани вече инвестиционни предложения. В този смисъл при създадена вече правна възможност за съдебно обжалване на екологичната оценка (ОВОС) още при идейната фаза и приключването с влязло в сила съдебно решение с предлаганите изменения за въвеждане на съдебно обжалване при ПУП на практика се създава възможност за преразглеждане на предходния станал вече стабилен административен акт по силата на съдебното решение. Така обжалването на проекта в на практика всички негови фази дава възможност както за упражняване на права, така и за злоупотреба с такива и като краен резултат се създава несигурност и непредвидимост. Според AmCham, от друга страна, сме свидетели не толкова на липса на механизми за контрол от страна на гражданското общество, колкото на бездействия и некомпетентност от страна на държавни органи или служители при надзора върху изпълнение на инвестиционните проекти. В становището им се подчертава, че се създава впечатление, че именно това е първопричината за общественото недоволство. Експертите на Камарата заявят, че предоставянето на определени по-големи права на контрол от страна на НПО обаче не може да замести ролята на държавата в опазването на обществения интерес. Те отправят молба за включването им в бъдещите обсъждания, като подчертават, че Американската търговска камара подкрепя усилията на правителството за усъвършенстване на законoдателството, което цели да защити в максимална степен опазването на българската природа и създаване на баланс между човешкото присъствие, включително и стопанска дейност, и околната среда. БСБСПА: Инвеститорите ще бъдат поставени в зависимост, създават се условия за корупция Участието на екоорганизации при подготовката на подробните устройствени планове според предложената промяна в Закона за устройство на територията ще създаде възможност за корупционни практики и поставяне на инвеститорите в зависимост от тези организации, което ще доведе и до изключително тромави процедури. Това е записано в становище на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), изпратено до Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Според тях с измененията ще бъдат засегнати инвеститорите по Черноморието. От организацията категорично възразяват НПО-тата да имат право на глас и да бъдат решаваща страна при оценка на целесъобразността и вземане на решения в процедурите по одобряване на ПУП, общи устойствени планове, издаване на разрешителни за строеж и оценка на инвестиционни намерения. Те подкрепят предложението за промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, чрез която дюните да попадат винаги в зона А, дори да се намират на разстояние, по-голямо от 100 м от западния край на плажа.