Елица Илчева Ако строителите на съвременна България, за които пише Симеон Радев, можеха да видят какво се случва днес със зимните курорти, със сигурност идеите им щяха да се сринат. Защото не само Черноморието, но и топместата за ски и снежни спортове у нас са се превърнали в заложник на интереси. След като може 1000 дървета, стотина камъка и няколко жаби да са по-важни от прогреса и развитието на курортите и още по-лошо – по-важни от стотици хиляди туристи от България и чужбина, което във време на криза означава живи и свежи пари всеки ден и всяка минута, говорим за връщане в каменната ера.

И така, вече почти десетилетие невинната наглед дума екоактивист порасна като небостъргач до зелен октопод. А инвеститорите и интересите на цялата държава трябва да слаломират между неясните закони и почти терористичните протести на шепа хора, които обяздват природата като бащиния за лично ползване.

„Трябва да има втора кабинка в Банско.“ Това заяви официално и категорично премиерът Бойко Борисов в Министерския съвет миналата седмица. Думите на първия човек в държавата дадоха поредна надежда за разширяване на ски пистите и изграждане на нов лифт над курорта - нещо, което се обещава от години. Но и веднага изкараха на нов протест екоактивисти, които миналото лято успяха да убедят властта да се откаже от промените в Закона за горите, които предвиждаха ски курорти да се строят в горите с право на строеж, без земята да се изключва от горския фонд, и така облекчаваха инвеститорите.

Сега, след серията бунтове на хората в Банско, подкрепата на бизнеса и неправителствените организаци, след подписка с 8000 парафа и блокади на пътя, на които се озоваха председателят на парламента Цецка Цачева, вътрешният министър Цветан Цветанов, както и депутатът от региона Любен Татарски, който е председател на парламентарната Комисия по регионална политика, кметът успя да внесе в МОСВ предложение за промяна на Плана за управление на парк „Пирин“. На 19 февруари 2013 г. екоминистърът Нона Караджова свиква Висшия експертен екологичен съвет, който да разгледа промените.

Какво обаче ще стартира тогава? Както каза Караджова, в предложенията за промяна на плана за управление на Национален парк „Пирин“ няма конкретни проекти за изграждане на въжени съоръжения и писти. Трябва да минат няколко процедури и решения, за да може да бъде изградена нова ски писта или втори лифт в Банско. С други думи, но в прав текст - няма как проблемът със строителството под връх Тодорка да бъде решен в спешен порядък.

„Предложението е само предпоставка общината да може да изработи конкретни проекти. Ако се промени режимът в ски зоната, по закон съм длъжна да го внеса в Министерския съвет. Впоследствие община Банско може да разработи самото конкретно предложение, което в момента не е ясно. Оттам нататък то подлежи на задълбочени екологични оценки по законите за биологичното разнообразие и за околната среда.

„Не мога да се намеся в спора и ще е непрофесионално, преди да съм видяла къде ще бъдат тия въжени линии, да кажа да, това вреди или не вреди на околната среда”, каза министърът.

От всичко дотук е видно, че старт на строителството, колкото и да се плашат еколозите, скоро няма да има.

По-интересен обаче е въпросът какво точно ще се строи и откъде иде заблудата, че Пирин катастрофално ще пострада. Видно от думите на кмета (виж интервюто), в действителност става дума единствено за още една кабинка, подмяна на старите влекове, разширението на няколко писти и само една нова в местността Църна могила в ниската част на планината, трасето за която и сега съществува.

Но ако за тези скромни подобрения в ски зоната, която две поредни години бе домакин на стартове от световните купи по ски, еколозите подскочиха, как ли ще реагират за това, което имат намерение да строят в съседен Разлог.

Проектът „Кулиното“ е на хартия от 1996 г.

Дейността по изграждането на ски зона Кулиното започва през 1996 г. след одобряване на плана по ОВОС на проекта „Ски влек Кулиното“ от МОСВ. Съоръжението е предвидено върху земи, изключени от НП „Пирин“, и общински мери.

„Планът и стратегията на проекта предвиждат да бъде изграден нов, съвременен спортен и туристическо-рекреационен комплекс и развитието на екопродукт в северния дял на Пирин планина, базиращ се на съществуващите природни дадености, специално насочен към любителите на планината и подобряване на възможности­те за контакт с нея, за съхраняването и използването на рекреационните ресурси на Пирин“, се казва в презентацията на проекта.

Стратегическият инвеститор, разложката строителна фирма „Балканстрой“, която е член на КСБ, обещава да бъдат изградени екологични трасета за планински туризъм, алатернативни форми на екотуризъм, специализирана инфраструктура, места за настаняване и отдих при стриктно съблюдаване на националното и европейското законодателство в областта на опазване на околната среда.

Фирмата има значителен опит в изграждането на писти и влекове, тъй като е строител на ски зона Банско и на редица съоръжения на Пампорово.

Според последните данни от кметството в Разлог, което също стои зад начинанието, в идейния проект на ски зона Кулиното са предвидени две писти, тръгващи от 1252 м надморска височина и завършващи на 1712 м надморска височина с общо начало и общ край. Съществуващата днес писта е с дължина 1450 м и широчина 50 м, с денивелация 430 м. Планираната нова писта ще бъде с дължина 1700 м и средна широчина 40 м и с денивелация 430 м. Трасето за лифта е с дължина 1700 м и широчина 15 м. На него може да се проектира и монтира четвърти седалков лифт с капацитет до 2800 души на час, който ще обслужва двете писти, а през другите сезони-туристите, тръгващи към високите части в Пирин планина. Заедно със съществуващите два ски влека капацитетът на съоръженията ще достигне до 3600 души на час, което е напълно достатъчно да осигури възможност да се пързалят по пистите до 1300 души едновременно. Ще бъде изградена система за направата на изкуствен сняг с обща дължина 4400 м, покриваща 100% от пистите и трасето на съществуващия в момента ски влек.

Амбициите за Паничище с неясно бъдеще

„Няма промяна в инвестиционните намерения за развитие и за ски зона Паничище“, заяви кметът на града Сашо Иванов. Проектът „Паничище – езерата - връх Кабул”, който нашумя с името „Супер Паничище“, се появи през 2006 г. За стратегически инвеститор бе обявено софийското дружество „Рила спорт“, което намери подкрепата и на общинската управа.

Намеренията, заявени на първото обществено обсъждане на проекта през 2007 г., бяха категорични – „Супер Паничище“ ще гони по атрактивност най-модерните ни зимни курорти Банско и Боровец.

В него е предвидено изграждане на 8-местен кабинков лифт от изхода на Сапарева баня до подножието на връх Кабул, с междинна станция курортното селище Паничище, както и изграждане на 14 алпийски трасета за упражняване на всички алпийски, северни и бегови дисциплини не само за масов спорт, но и за състезания от най-висок ранг за 4600 едновременно пребиваващи на тях скиори.

В ски центъра има възможност да се изградят и 30 трасета за 10 отбора щафета биатлон. За поемането на туристическия поток съществуващата леглова база от 2500 места в момента трябва да бъде увеличена до 5600. Предвидено е ремонтиране и разширяване на четвъртокласните пътища.

Архитектът на проекта Емил Леков е убеден, че за строителните работи са подбрани незалесени зони, което ще ограничи вредното въздействие върху околната среда. Ски зоната няма да засегне района на Седемте рилски езера, което е най-сериозното притеснение на еколозите. Общата площ на бъдещия курорт ще е 1545 хектара, което е 1,9% от територията на парк „Рила“. Застроената площ ще е по-малко от 1%, или 96 хектара. Заради проекта ще бъде засегната територия от 4 хектара, или 0,008% от горския фонд на парка.

В Сапарева баня днес не са оптимисти, че проектът ще се случи. Защото и за него е нужна промяна на Плана за управление на НП „Рила“ (промяната е наложителна не само заради инвестиционните намерения, а и защото настоящият всъщност е изтекъл преди 3 години).

Сашо Иванов обаче не смята да прави барикади като тези в Банско. „Заявили сме пред МОСВ, че е необходима спешна промяна на плана. Сега действащият е изтекъл преди 3 години. Объждали сме с министерството и възможностите за частични изменения. За съжаление с връщането на стария закон за горите и отказа на парламента да приеме измененията едва ли ще се намерят инвеститори“, смята кметът. Според Иванов поправките в закона тепърва ще създават много проблеми, а е имало шанс за развитието на общините с природни дадености. Той посочи, че общината му е с най-висока безработица в област Кюстендил - официално 19-20%.

Неизвестно защо у нас възможностие за облекчени режими за хора, които желаят да инвестират, се считат най-малкото за порочна практика, въпреки че в целия цивилизован свят е тъкмо обратното. През лятото на 2007 г., когато се обсъждаха спорните поправки, шефът на фирма „Рила спорт” Славейко Стайков даде за пример как преди няколко години, за да изключи 8 декара от горския фонд, макар и в частни гори, се е наложило да плати около 35 000 лева.

Таксата за изключване на земя от горския фонд се определя с наредба на земеделското министерство и целта й е да се прави компенсаторно залесяване за отнетата гора. Според инвеститорите като „Рила спорт” обаче тя е не просто висока, а непосилна. Около 1/3 от проекта за Паничище попада извън парк „Рила” и е в общински и частни гори и средствата, които трябва да се платят като такса, са спънка за всички инвеститори, посочи Стайков.

Все пак има надежда, че рано или късно на Паничище, което преди години бе обявено с решение на местния парламент за село, ще се строи, след като екоинспекцията в Перник миналото лято одобри подробния устройствен план на селото. В плановете за застрояване на ваканционното селище разрешената височина на сградите ще е максимум 7 м, а плътността на застрояване - 30%. Така в курорта ще могат да бъдат настанени още 5000 туристи. Според екоинспекцията застрояването ще повлияе минимално на околната среда.

В Паничище ще се разрешават само хотели, но не и жилища за постоянно обитаване, е решението на местната власт. Намеренията на „Рила спорт” предвиждат инвестиции за над 140 млн. лева. Общата инвестиция за построяването на курорта може да достигне над 900 млн. лева. Там съществуват и други алтернативи за развитието на общината, като например развитието на екотуризма, използването на минералните води и дори изграждането на леглова база в град Сапарева баня.

През цялата 2012 г. не спряха и скандалите за Витоша, които дадоха и име на провалените поправки в закона за горите.

На Витоша има място за всички

Това беше мотото на проекта за модернизация на туристическа и ски зона Алеко. Той бе представен на обществото от инвеститора – „Витоша ски“, с кампанията „Обичам Витоша” мащабно и с пълна откритост за фактите и намеренията. Според авторите му идеята е част от северния склон на Витоша да се превърне в подредено, приятно и достъпно място за спорт, развлечение и туризъм.

Консултант е Пол Матюс, човекът, създал ски зоната за Олимпийските игри във Ванкувър Blackcomb, част от национален парк Jaspar. Намерението е съоръженията с изтичаща годност да бъдат подменени с най-модерна техника. Драгалевският и Симеоновският лифт ще бъдат сменени с модерни 8-местни кабинкови, а съществуващите седалкови лифтове - с нови с по-голям капацитет.

Влековете на Стената ще се подменят със седалкови лифтове, като новите съоръжения навсякъде ще минават по досегашните трасета и общата им дължина е 21 104 м.

Ски трасетата преминават през обезлесени терени, тежко пострадали през последните години от природни бедствия и болести по горите.

Ще се обособят само 19,5 км нови и стари писти. Нов ще бъде само лифтовият участък над Голи връх, дълъг 2,6 км. Трасето на Симеоновския лифт ще свършва на писта „Витошко лале“, а не до Алеко, както е сега.

Така проектът за зона Алеко ще заеме 0,68 на сто от 27 360-те ха площ, на които е разположен природен парк „Витоша“.

Подмяната на стълбовете на лифтовете и влековете ще става чрез използване на хеликоптери, за да се пази природата. Планът за управление на Витоша отрежда площ от 217,93 ха за зона за туризъм, спорт и ски, а проектът на „Витоша ски” ще заеме само 152,5 ха.

Ще бъдат отстранени 1200 дървета (2000 м³), което е 3 пъти по-малко от годишната санитарна сеч на територията на парк „Витоша“ от 7000 м³. В продължение на 40 години ще се извършват залесявания на обезлесени и унищожени площи от корояд. Водое­мът за изкуствен сняг от 70 000 м³ може да се сравни по големина с езерото „Ариана”. За производството на изкуствен сняг няма да се използват никакви химикали и вредни вещества, а ново поколение технологии TechnoAlpin с турбокомпресори, работещи под -1 градус. Проектът не предвижда изграждане на нова леглова база на Витоша, защото планът за управление на Витоша забранява това строителство.

Според премие­ра Борисов трябва да се намери правилното сечение между желанието за поминък на местните хора и екоорганизациите за Банско и по никакъв начин не трябва да се сблъсква енергията на неправителствените организации, които са против тези идеи, и местното население.

Според нас трябва да се намери точно сечение не само за Банско, но и за всички български курорти, които развити могат да дадат шанс на страната да се превърне в прекрасна туристическа дестинация. Защото 1/3 от българската територия са планини. 3,9 млн. хектара са горите според държавната горска статистика. Имаме 90 върха от над 2000 м. Дори да съберем сегашните 5 зимни курорта и планираните строителни инвестиции, те ще се разпрострат върху само 12 000 хектара гора. Това прави 0,003% от целия горски фонд в България.

Още повече че европейската практика сочи, че нито една неправителствена организация не е обявявала за враг на природата авторитетните си зимни курорти, инвеститорите и местните власти, без да е воден диалог и да се вземат предвид аргументи, които са извън интересите на зелените организации.

Кметът на Банско Георги Икономов: Не може еколозите да се бъркат в градоустройството

Какво искат банскалии, г-н Икономов?

 Единственото искане за момента е да отпадне забраната за строителство в района на ски зоната. Планът за управление на НП „Пирин“ е от 2001 г., приет е 2004 г. и в него има много рестриктивни режими. В част трета се забранява ново строителство на цялата територия на парка, предлагаме в промяната на плана да бъде записано  – с изключение на определената вече зона за туризъм.

 Какво ще се случи там?

 Най-важното е да се построи една втора кабинка, тъй като големият проблем в момента е струпването на хора. В Швейцария например лифтовете към едни и същи писти тръгват дори от различни населени места и така няма опашки никъде. Ще предложим втората кабинка да спира на Шилигарника, а не на Бъндеришка поляна, където спира сегашната. Имаме и два-три седалкови лифта, които са много остарели и трябва да бъдат обновени.

Старата котва може да бъде подменена със седалка. Нужни са и две-три нови писти, както и старата писта в ниската част на планината – местността Църна могила, да бъде разширена и обновена. Всичко това в района на определената вече зона за туризъм.

 Защитните механизми за природата...

Идеята ни да отпадне забраната за строителство не означава, че след това няма да следваме процедурите. Държавата има достатъчно механизми да спре всеки процес, който се прецени, че вреди на природата. Сега сме съвсем в началото, но без протестите до момента никой нямаше намерение да задейства процедурата за промяна.

 А опасенията за нова вълна от строителство на хотели?

 Не може развитието на града да се обвързва със ски зоната. Не може еколозите да се бъркат в градоустройството, не може да се поставят ограничения за развитието на което и да е населено място. Ами ако някой реши да строи в Баня или Добринище? Конкретно за Банско в момента се работи по новия общ устройствен план, който ще определи зоните за хотели и ще регулира строителството на нови. Той ще е готов до 2-3 години. Последният план за градоустройството на Банско е от 1990 г.

 Кой стои зад протеста и защо не се развива Добринище?