Проекти на тръжна документация

От администрацията на министъра по управление на средствата от EC Томислав Дончев са изпратили до КСБ за становище проекти на тръжна документация за строителство и строителен надзор на инфраструктурни проекти.

Със съдействието на инициативата JASPERS през 2012 г. стартираха дейности, целящи установяването на възможности за разработване на стандартизирани тръжни документи (за строителство, доставки и услуги) за транспортни инфраструктурни проекти и методология за оценка и възлагане при условията на сега действащото законодателство по възлагане на обществени поръчки и натрупания опит на бенефициентите по Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ).

Към момента са разработени проекти на документация за технически задания за строителен надзор и структура за възлагане на обществени поръчки за строителство и строителен надзор при осъществяването на транспортни инфраструктурни проекти, финансирани от структурни и кохезионни фондове. Разработването на документите се базира на извършен преглед на съществуваща документация, нормативна база и натрупан опит.

По инициатива на министър Томислав Дончев през 2012 г. беше създадена междуведомствена работна група, която да обсъди възможнос­тите за стандартизиране на тръжната документация. Целта е те да се използват в процеса на възлагане изпълнението на пътни и железопътни проекти. В работната група участие имат експерти от Министерския съвет, транспортното ведомство, бенефициентите на ОПТ и Агенцията за обществени поръчки. Това е структурата, която разглежда проектите за документация и предоставя коментари и бележки по нея. Към настоящия момент коментари вече са предоставени от посочените институции. Изготвените предложения са изпратени към заинтересованите структури, сред които и КСБ. Чакат се техните становища.

Разработените финални предложения за стандартизиране на тръжната документация предстои да бъдат обсъдени и одобрени от създадената в Министерския съвет работна група. Предвижда се тя да отправи предложение към министъра по управление на средствата от ЕС за одобрение на разработената документация и съвместно с Агенцията за обществени поръчки да бъдат обсъдени възможностите за прилагането й на практика.

Документацията е формулирана, както следва:

 Структура на документация за възлагане на обществена поръчка за строителен надзор.

 Техническо задание за строителен надзор на проекти за железопътна инфраструктура.

 Структура на документация за възлагане на обществена поръчка за строителство.

 Техническо задание за строителен надзор на проекти за пътища и автомагистрали.

 Редакцията на в. „Строител” се обърна към някои от изявените специалисти от бранша за първи мнения и коментари.

Инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор” в КСБ: Българските фирми са дискриминирани

Има изискване към екипите, в което се посочва за задължително експертите ни да знаят английски език. От приемането на България като пълноправен член на Европейския съюз българският език стана един от 23-те официални езика, поради което считаме, че това изискване следва да отпадне.

Посочено е и условие да се предостави информация за икономическото и финансовото състояние на участниците, както и за техническите им възможности през последните 3 години. Когато се прави една конкретна поръчка, трябва да се има предвид какви поръчки са обявявани през тези години, ако е за пътища - от Агенция „Пътна инфраструктура” или от Национална компания „Железопътна инфраструктура” - за жп проекти. Изискванията към участниците в обществените поръчки трябва да бъдат съобразени с това, което е правено реално през последните години в страната. В момента се провеждат няколко процедури за надзор и при тях има изискване за оборот през последните години, от който 10 млн. лева трябва да е специфичен, например за пътища или магистрали. Нито една българска фирма не може да покрие нормите. Получава се дискриминация към българските компании и несъобразяване с обема на възлаганите поръчки на територията на България. Това дава необосновано преимущество на чуждестранните участници.

въпроси по документацията. Най-често техните становища са, че изискванията не са съобразени с това, което е правено в страната през последните години. Друго е, че критериите към експертите са силно завишени. Сега има и изисквания кандидатът да е изпълнявал проекти по ФИДИК, при положение че много малко от обектите през последните години са се изпълнявали при условията на ФИДИК. Ако нещата, към които имаме забележки, се изчистят, ще приемем договорните условия. Има добра диференциация на задълженията, всеки знае за какво отговаря. Нямаме нищо против проектът да се изпълнява по ФИДИК, разбира се, при спазване на изискванията на българското законодателство (ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му), а процедурата да се прави по ЗОП. Но трябва противоречията да се изгладят. Това все пак е първи прочит, а документите трябва много подробно да се разгледат, защото се очаква много дълго време с тях да се работи на пазара. Предстои обсъждане на предложените правила, в което ще участва администрацията, подготвила предложенията, и заинтересованите страни. И ние ще се включим активно в него, коментира за вестника инж. Зарев. Публикуваме неговото становище по темата.

Инж. Росен Колелиев, председател на секция „Инженерна инфраструктура“ в КСБ: Има лек опит за намаляване на бумащината

На практика не се променя философията на досегашните процедури. Примерно за възможността за използване на нови технологии, за прозрачност при търговете, за равноправие и на двете страни на договора - възложител и изпълнител. В предложените документи има лек опит за намаляване на бумащината, но според мен не е достатъчно с такива мерки да се постигнат по-добри резултати.

В тях сега е заложено, че фирмите нямат право на алтернативно предложение. Говорили сме много пъти, че сегашният Закон за обществените поръчки задушава внедряването на иновациите. Ако дадена фирма има алтернативно предложение, което води до същия краен резултат, би трябвало да се даде възможност то да се осъществи при строително-монтажните работи. По този начин се стимулират компаниите да внедряват нови технологии, които да са по-ефективни и по-екологосъобразни. На второ място, ако говорим за прозрачност при търговете, защо трябва, както досега, цената да се отваря чак след останалите показатели. Необходимо е да са ясни  всички параметри, които водят до формиране на оценката. Оттам нататък комисията да проверява нормативно и юридически документите дали са изрядни, или не и да се обявява победителят в търга. Сега ние отваряме един плик и чакаме, след това втория... Много често има проблеми с третия плик.

За неравнопоставеността говори и фактът, че при прекратяване на процедурата няма никаква санкция за възложителя. А фирмата е вложила средства и усилия, за да подготви офертата - банкова гаранция, проучвания на обекта, командировки, работни заплати, интелектуален труд и други. Накрая възложителят се отказва и всичко пропада. Той само възстановява сумата за закупуване на документацията, но това е нищо в сравнение с труда, който сме вложили.

Инж. Благой Козарев,председател на секция„ВиК мрежи и съоръжения” в КСБ: Настояваме вписванетов ЦПРС да бъде задължително

Когато става дума за строителство, Законът за устройство на територията ясно казва, че строител или изпълнител на отделни видове строително-монтажни работи може да бъде само този, който е вписан в Централния професионален регистър на строителя.

Затова нашето предложение е вписването в ЦПРС да бъде задължително за всяка една от документациите, които касаят процеса. Необходимо е да има изисквания за сертификати за качество за внедрена система за управление, за околната среда. Считаме, че това към днешна дата са актуални въпроси и Европейският съюз ни ги налага.