Лилия Христова Скоро се вижда краят на свободното творчество при възлагането на обществените поръчки в строителството. Причината е дълго чаканото от бизнеса искане провеждането на процедурите да стане по унифицирани правила, които да доведат до намаляване на дискриминационните условия и субективизма при избор на изпълнител. За това Камарата на строителите настоява от години. Първите типови форми вече са готови. Засега те са само за поръчките в сектор транспорт – пътища, магистрали и железопътна инфраструктура. Предстои да се направят такива и за водния сектор, а след това и за други сфери. Целта е поръчките по европейските фондове да се провеждат по новите правила през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Документацията е разработена по европейската инициатива „Джаспърс“ (JASPERS). В момента тече процедурата по представянето на коментари и становища от заинтересованите страни. След съгласуване на забележките документите ще бъдат внесени в Агенцията за обществените поръчки за одобрение. След това ще станат задължителни за общините, министерствата и агенциите, уточни министър Дончев.

Изготвянето на стандартна документация е много важно както за възложителите, така и за изпълнителите. В момента възложителите имат свободата сами да определят много от параметрите в поръчките си. Не са редки случаите, в които това води до изисквания, на които може да отговори само определен кандидат. Имаше недоволство в бранша и обвинения за нагласени търгове. На изкушението най-често се поддаваха общините. Стигаше се дори до пародийни ситуации с гаранция на ВиК мрежата от 99 години или път, който ще издържи на капризите на времето над един век.

Ефектът беше обжалване на процедурите, което пък е една от основните причини за забавяне на усвояването на европейските средства. Най-засегната оперативна програма се оказа „Околна среда“. Програма „Регионално развитие“ също пострада, като близо половината от договорите й за около един милиард лева попаднаха в графата рискови. Отделно самите общини също се оказаха потърпевши заради заложените от тях дискриминационни условия. Те бяха санкционирани от управляващите органи по двете оперативни програми с т.нар. финансови корекции, които надхвърлиха общо 50 млн. лв., което предизвика финансов трус на общинските бюджети. Надеждите са с новата типова документация на това да се сложи край.

В момента тече обсъждането на структурата на документацията за възлагане на обществена поръчка в строителството, техническото задание за строителен надзор на проекти за пътища и автомагистрали и за консултант по жп инфраструктура. Становища и коментари по тях са направили Камарата на строителите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“(НКЖИ).

От техните коментари става ясно, че ще е нужно още време за изчистване на документацията. Най-общо казано, експертите на „Джаспърс“ са преписали Закона за обществените поръчки и част от правилата по ФИДИК. Липсва разграничаване на отделните видове дейности в пътното строителство и жп сектора. Необходимо е и въвеждането на по-ясна методика за оценка на участниците в търга, така че да не се допусне дискриминация и субективизъм. Няма въведени никакви количествени измерения. Има повторения на едни и същи изисквания по различен начин на различни места в документите. Нужно е да бъдат направени унифицирани образци на банковите гаранции. Не е предвидена възможност при подготовката на офертата да се посети строителната площадка. Завишени са изискванията към персонала. Като прекомерно се определя записаното единият екземпляр от документацията да се води на английски, а резидент-инженерът задължително да владее езика на Шекспир.

Поръчките за строителство Според Камарата на строителите е необходимо да се дадат отделни текстове, с които ясно да се разграничат проектите, които са само за строителство, от тези за проектиране и строителство. Нужно е прецизиране на отделни текстове, като се вземе предвид българското законодателство. Например не е отчетен фактът, че въвеждането на обектите в експлоатация у нас става от ДНСК.

КСБ препоръчва още в текстовете, където се цитират договорните условия на ФИДИК, да бъде посочена и годината на издаване. По отношение едновременното използване на думите „консултант“ и „инженер“ е необходимо да се даде изрично обяснение, че изпълнителят на обществената поръчка ще изпълнява ролята на „консултант по ЗУТ“ и „инженер по ФИДИК“.

Не са описани детайлно рисковете за изпълнение на проекта. Нужно е да се обхванат двата възможни варианта за сключване на договори с инженера и строителя. Единият е рискът за ненавременно изпълнение на проекта в резултат на избор на консултант/инженер след избора на строител. Другият е обратното на първия риск.

Трябва да бъдат прецизирани изискванията за образование и стаж на ръководителя и зам.-ръководителя на екипа, като изразът „гражданско строителство“ се замени с „транспортно строителство“, съответно пътно или железопътно. Нужно ще е да се дефинира значението на дългосрочен и краткосрочен експерт. Инженерите по материалите да бъдат включени в категорията „Строителни експерти“. Допълнително да бъде добавен „инженер по съоръженията“, както и „експерт по искове“.

При подготовката на офертата да се даде възможност за посещение на строителната площадка, като то бъде организирано от страна на възложителя, предлага Камарата на строителите. Нужно е да бъдат опи­сани всички необходими гаранции, включително и тези за задържане и за авансово плащане. Също така образецът на банковата гаранция трябва да бъде унифициран и съгласуван задължително с банките. Сега много често банките отказват да изпълнят изискванията на възложителите с мотива, че предложеният образец в тръжната документация съдържа абсолютни безсмислици. В тези случаи банките издават компромисен вариант на банковата гаранция. Той обаче не отговаря на приложения от възложителя образец и това служи като основание за отстраняване на участника. В практиката са налице случаи, при които участник е отстранен от процедурата, тъй като в банковата му гаранция е посочено, че банката поема ангажимент и гарантира пред възложителя сума „в размер до … лв.“ вместо на сума „в размер на … лв.“. Заменянето на предлога „на“ с „до“ стана основание за отстраняване на участ­ници. Решението на възложителя за отстраняването им бе оспорвано пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд и бе потвърдено.

За поръчки, които предвиждат по-голяма стойност на проекта, съответно на гаранцията за участие, внасянето й чрез паричен превод е рисковано за участниците. Практиката познава случаи, при които възложителят е използвал средствата от гаранцията за други свои цели и когато се налага да възстанови на участника преведената от него сума, се открива процедура на безкрайни разговори, покани, съдебни дела, изразходване на допълнителни средства от страна на участника за събиране на гаранцията. Това е причината банковите гаранции да са предпочитана форма от участниците, поради което от значителна важност за тях е и да получат гаранции, че няма да бъдат отстранени от процедурата, защото един или друг възложител е написал някакви недомислия в образеца, посочват от Камарата на строи- телите.

Според така представената документация съществува риск шефът на фирмата или упълномощеното лице, което я представлява да се превърне в подписвач на документи. Причината е, че и за най-малката обществена поръчка документите може да достигнат като обем над 200-300 страници. Ако дадена фирма реши да участва на 3 поръчки в един месец, това означава законният представител на тази фирма да се задължи да подпише близо 1000 страници. Като се има предвид, че фирмите осъществяват и текуща работа - много често придружена със значителен брой документи за подпис, това означава да се създадат изкуствени пречки за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, смятат от Камарата. От друга страна, в документацията се говори само за офертата, което може да доведе до различно тълкуване. Едното е, че офертата представлява всички документи и приложения, които се изискват от възложителя, а другото е само ценовото предложение. Затова е необходимо този въпрос да бъде изчистен, смятат от КСБ.

Когато строителната поръчка е по обособени позиции, трябва да има ясни правила по какъв начин ще се представят офертите за всяка от тях, когато възложителят допуска подаване на оферти за една или повече обособени позиции. Например ако има три обособени позиции, за всяка една от тях се подават 3 отделни плика и пликовете за всички позиции се поставят в един общ, или общият плик, в който са поставени трите плика, е само за отделната обособена позиция, като по този начин участникът представя два или повече самостоятелни плика. По този въпрос липсва ясна регламентация в сега действащия Закон за обществените поръчки, което води и до противоречиво тълкуване и отстраняване на участници за „неправилно“ оформяне на пликовете. В предложената типова документация този въпрос отново остава неизяснен.

Абсолютно задължително е предмет на настоящата документация да бъдат възможните критерии, които да бъдат част от методиката – т.е. унифициране на критериите, по които възложителите да оценяват офертите на участниците. Много често възложителите използват критерии, които дават възможност за проява на субективизъм от страна на членовете на оценителната комисия. Например технологична програма, при която участникът е изложил пълно целия строителен процес и рисковете, които могат да окажат влияние върху строителството, за което съответният участник получава максимален брой точки. Участник, който е представил не дотам пълна технологична програма, може да получи среден брой точки, а участник, който е представил непълна, може да бъде оценен с минимален брой точки. В този случай не се дава ясно разграничение между това в кой случай програмата ще бъде приета за пълна, в кой – за не дотам пълна и в кой – за непълна. Подобна е ситуацията и в случаите, когато например част от методиката е критерий „рискове по време на строителството“, „рискове за околната среда“ и т.н. Всички тези случаи дават възможност на възложителя за прилагане на корупционни практики, нарушаване на принципите на справедливостта, конкурентоспособността и прозрачността, както и за неправилно изразходване на финансовите средства.

Често възложителите предоставят на участниците възможност те да определят размера на аванса, като се поставя само горна граница на тази сума - например до 30%. Не са редки случаите, в които авансът е поставен като критерий при оценяването на участниците. Според Камарата на строителите това условие за оценка на офертите трябва да отпадне.

Търговете за надзор Коментари има и по отношение на документацията на техническо задание за строителен надзор на проекти за пътища и автомагистрали. В нея няма посочени конкретни количествени измерения за изискванията за общ и специфичен оборот на участниците. Това посочва в становището си председателят на секция „Проектиране и строителен надзор“ при Камарата на строителите инж. Валентин Зарев. Според него трябва да бъдат диференцирани като за общ оборот изисквания до 3 пъти размера на прогнозната стойност на обществената поръчка, а за специфичен оборот, свързан с предмета й – до два пъти прогнозната стойност.

При определяне на минималните изисквания за всеки конкретен обект следва да бъде съобразено изпълнението на обществени поръчки със сходен предмет на територията на България през последните 3 години. В противен случай се стига до дискриминиране на българските фирми за сметка на чуждите, посочва инж. Зарев.

Наложилият се критерий за оценка „най-ниска цена” през последните години доведе до недостатъчен контрол по време на строителството от страна на консултантските фирми. Това е причината Строителната камара да предлага да се приеме критерий за оценка „икономически най-изгодна оферта”. При определянето на показателите за оценяване трябва да се има предвид познаването на спецификата на обекта. За да се избегне субективизмът при оценяване на офертите, е нужно да се изготви методика, в която да се заложат ясни и конкретни показатели, за които да има точно количествено измерение.

Камарата приема предложението консултантските дейности да се изпълняват според договорните условия на ­ФИДИК, които са световно утвърдени. Условието при прилагането им обаче да бъде съобразено с възлаганите и изпълнявани обществени поръчки в България.

Строителната камара настоява в тръжната документация да има заложени конкретни условия как ще става освобождаването на гаранцията за изпълнение и застраховките по чл. 173 от Закона за устройство на територията.

Аргументите за въвеждането им са, че в досегашната практика има фрапиращи случаи, при които гаранцията за изпълнение е задържана до 11 години, а застраховката по чл. 173, ЗУТ – над 7 години след въвеждане на обекта в експлоатация. Добри практики в това отношение има въведени с договорните условия на ФИДИК – една година след издаване на удостоверение за ползване на обекта, смята инж. Зарев. Според него критериите за ключовите експерти в екипа на консултанта са силно завишени. Жп инфраструктура Според НКЖИ в предложения документ никъде не е отделено специално място за описание на договорите, които ще управлява консултантът. Особено важно е участникът в поръчката да разбере какъв обем работа му предстои, което е съществено при железопътния транспорт. Като пример може да се посочи необходимостта от наличието на специалисти в различни области – железен път, контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации. При изпълнение на проектирането и строителството консултантът ще трябва да разполага с необходимия персонал за всички дейности, посочват от НКЖИ.

За това държавната компания очаква от експертите на „Джаспърс“ да бъде посочена методика, схема или някакви препоръки за това как да бъдат определени броят, видът и изискванията към различните ключови експерти в зависимост от сложността и обема на проекта, който ще се изпълнява. „Не е едно и също да се извършва реконструкция на железопътна отсечка, строителство на нова или само ремонт с възстановяване на проектните параметри. Поради тази причина очакваме вариантност на решенията или препоръчана методика как да вземаме решенията за определяне на изискванията към експертите“, посочват от НКЖИ. „По подобен начин очакваме да получим препоръки как да определим минималните изисквания към участниците в тръжните процедури, без това да води до дискриминационни мерки към тях и в същото време тези минимални изисквания да осигурят на възложителя сигурност, че участникът ще е в състояние да изпълни съответния проект“.

В документацията не е посочено нищо относно начина на плащане към консултанта. Как ще се формират и отчитат отделните плащания - авансово, междинни, окончателни, към него. Как ще се отчита свършената от него работа и как да му бъдат налагани санкции за несвършена или недобре свършена работа - на етапи, договори или някакъв друг принцип, така че още при изпълнение на част или етап от договора той да може да бъде санкциониран, а не върху целия договор.

От НКЖИ настояват още за определяне на минималните изисквания към участниците при различните процедури и проекти, както и методика за оценка на предложените оферти, като се изключи оценката за минимална цена. „Особено трудно е да се направи оценка на офертите на консултанта и неговите експерти. Приложените таблици към изготвения документ предоставят нагледност на оценката, но самите критерии не са посочени. Възложителят трябва да ги определи – именно това е, което очакваме да получим като помощ“, посочват от НКЖИ. „Например как да оценим графиците за изпълнение на поръчка, за която срокът на изпълнение е определен, без да бъдем обвинени в субективизъм. Как да оценим предложената технология за изпълнение, която е от съществено значение за възложителя, отново без да бъдем обвинени в субективизъм или дискриминация към участници в процедурата. Какви други критерии могат да бъдат оценявани и как…“

НКЖИ очакват да получат образци на договори за различните видове поръчки, съобразени с видовете проекти - изпълнение, проектиране, доставки и т.н. В тези договори трябва да бъдат посочени начинът на плащане, начинът на отчитане на работата на завършените дейности, как се налагат санкции по време на изпълнение на договора, но не за целия договор, а по лотове или видове дейности, или свързани с графика на изпълнение, и т.н.

В договорите и в техническите спецификации към документацията е необходимо да бъдат определени изискванията за гаранционни срокове, период за съобщаване на дефекти, какво е участието на всеки един от участниците в строителството - проектант, строител, консултант, възложител, при подготовката на документите и процедурите по въвеждането на обектите в експлоатация, e  позицията на НКЖИ.