Утопия или реалност – да помислим заедно

За N-ти път столичната общественост е информирана за добрите намерения на общината – да задвижи „брадясалата” идея за изграждане на подземни паркинги под дворовете на десетина софийски училища. От гледна точка на решаването на проблемите с паркирането идеята заслужава нашето адмириране

Но вече историческото неставане на тези паркинги трябва ясно да покаже, че в себе си идеята съдържа невъзможни противоречия от гледна точка на гражданството. Какви са те?
Допускаме, че вносителите на идеята са се съобразили със съответните особености на училищните дворове и с тяхната възможност за осигуряване на „вход” и „изход” на новата лавина МПС-та. И оттук виждаме родителското воинство, изправено като един до преподавателското тяло в защита на изконните права на рожбите им за чист въздух. Защото подземните паркинги трябва да имат задължителна вентилационна система и тя още по-задължително ще изхвърля отработените отровни газове точно над себе си – точно там, където са училищните дворове и учениците провеждат навън часовете по физическо възпитание или ритат топка през междучасието. Това като първа реплика...
Втората предполага разкопаване на дворните пространства, изкореняване на дърветата, разрушаване и изграждане наново на прилежаща инфраструктура.
Третата е свързана с несгодите за всички по време на строителството. Защото тежката строителна механизация все пак трябва да минава отнякъде.
Четвъртата е свързана с времето. Не е реалистично да се мисли, че само по време на лятната ваканция такова съоръжение може да се построи.
Петата... Има и пета, и шеста и т.н.
По същия начин можем да разсъждаваме и по обсъжданията за разширяването на синята зона и увеличаването на нейната окръжност за платено паркиране в широк периметър извън центъра. Някакъв ефект безспорно ще има, но екстензивното развитие просто боде очите. Част от колите няма да влязат в зоните на платеното паркиране и ще останат в относително по-отдалечените квартали, но и там проблемът  с паркирането също стои, разбира се, не с такава острота.
Острота в отношенията обаче ще възникне. Показа го метроспирката в жк „Люлин”, където натрупването на автомобили по тревните площи и околоблоковото пространство доведоха до конфликти, които практически са неразрешими по сегашната схема. И живеещите в затапените улички и терени започнаха тих (засега) протест. Самоуправството към днешна дата се нарича... пукане на гуми. Колкото и да не е цивилизовано.
Ние предлагаме нещо много просто. Идеята ни хрумна от привечерна разходка по една от култовите софийски улици в долен Лозенец.
„Добри Войников” все още пази уюта от времето на 60-те години и малките кооперации, които тогава се изграждаха по стопански начин. Само че улицата стана еднопосочна и доста натоварена, хората остаряха, обедняха и се „свиха” в собствените си дворчета.
Е, за тези малки дворчета на малките кооперации ни е думата. Снимките са красноречиви. Запуснатост, боклуци и немара. Една от причините за това е собствеността върху дворчетата с процент идеални части, т.е. реален консенсус за реализиране на обща идея практически е непостижим. Общата идея се нарича „малък паркинг”. По най-скромните ни пресмятания в запуснатите дворни места на въпросния „Добри Войников” в частта му от бул. „Драган Цанков” до ул. „Хр. Смирненски” – има-няма 300 метра, ще могат да се осигурят поне 200 паркоместа. Дори те да са само за живеещите, поне „Д. Войников” ще се освободи за реално движение.
Пътят за реализиране на идеята би трябвало да дойде от законотворците. Решаване проблема със собствеността на дворовете, реално превръщане на етажната собственост в юридическо лице, обявяване на малки обществени поръчки, безлихвени или нисколихвени кредити, преференции за живеещите, ако искат да печелят от отдаването под наем на паркоместата, и т.н.
Ние виждаме очовечаване на градската среда, реално извеждане на част от автомобилите от улиците, създаване на условия за развитие на малки бизнес начинания.
Не, не си представяме, че достолепни баби на 70 години ще оставят кроткото плетене на съседски клюки и ще станат миячи на автомобили. Но техните наследници ще построят обитаеми и красиви пространства, където ще бъде приятно за всички.
Улици като „Добри Войников” има със стотици в столицата. Да направим тогава едни приблизителни сметки! Примерно 500 улици по 200 прибрани автомобила прави колко? Не се учудвайте – прави точно 100 000 по-малко леки коли по улиците и тротоарите на София.
Идеята май си я
бива, а?