Димчо Михалевски: ЗУТ трябва да бъде разделен на устройствена и инвестиционна част

Комисията за защита на конкуренцията да е по-обективна, много от решенията й са спорни

Прочетена: 100

Свилена Гражданска

Г-н Михалевски, като член на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и бивш зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството как оценявате случващото се у нас? Как то ще се отрази на строителния бранш?

Не е добро състоянието на сектора. За съжаление след бума, който беше в строителството преди пет години, нещата вече не са същите и няма как да се възстановят. Държавата в онзи момент имаше по-добри ресурси и беше сериозен възложител на пазара, но към днешна дата се оттегля. Европейските средства се оказват едва ли не единствената възможност за работа на строителните фирми. Миналата година за първи път над две трети от капиталовите разходи бяха средства по европейски програми. Това е много сериозен проблем, защото европейските средства би следвало да са планирани като допълващи, да са в порядъка от една пета до максимум една трета, останалото трябва държавата през бюджета да може да генерира и да го предлага на пазара. Ако направим сравнение с 2008 г., тогава те бяха около 22%. През същата година сме достигнали около 4,3 млрд. лв. капиталови разходи на консолидирана основа на целия бюджет. За 2012 г., при положение че имаше много сериозни разплащия по оперативните програми – бе открит вторият лъч на метрото, два лота на АМ „Тракия“, капиталовите разходи са едва 3,6 млрд. лв.

Оттук нататък е необходимо да се мисли как да се повишава събираемостта на данъците. Дори в тази ситуация на спад, на загуба на работни места в бюджета трябва да влизат поне по 2 млрд. лв. повече на година. С тях могат да се решат поне две групи задачи. Едната е индексиране на доходите, което е крайно закъсняло. Другата са капиталови разходи, които могат да се повишат с 1 млрд. лв. Тенденциите, които показа Евростат, за спад на строителството за декември 2012 г. са факт.

Как може да се увеличи събираемостта на данъците?

Парите могат да дойдат от спиране на контрабандата на цигари, горива и на източване на ДДС, от намаляване на разрасналия се сив сектор. Размерът на крайното потребление е важен показател за случващото се у нас. Не искам да правя сравнение по мандати, но при Сергей Станишев за три цели години крайното потребление е 153 млрд. лв., а сме събрали 19,9 млрд. лв. ДДС. При Бойко Борисов то е 174 млрд. лв., а в хазната са влезли 20,1 млрд. лв. от ДДС. Има очевидно несъответствие, липсват поне около 4,0 милиарда лева само от ДДС за периода 2010-2012 година. Това показва, че ние имаме резерви и ако въведем малко повече ред и правила, дори и при създалата се лоша обстановка може да има въздух в системата.

2013 г. е значително рискова година за усвояването на средства. Не трябва да забравяме, че ни предстоят и избори, което естествено ще забави процесите в администрацията. Ако погледнем темпа за усвояване на средствата, той не е оптимистичен. Тук ще се абстрахирам от закачките с управляващите. Процесите имат много ясна последователност. Твърдя, че предното управление свърши доста черна работа за подготовката за усвояване на средствата. През 2007 г. не бе усвоено нито едно евро от никоя от държавите членки, тъй като тогава се одобряваха стратегическите референтни рамки и оперативните програми. Българските документи бяха приети 11-и по ред от 27-те държави.

През 2008 г. започна изпълнението на самите лотове по фондовете, т.е. управляващите органи (УО) подготвиха съответните насоки, публикуваха ги и дадоха срокове за кандидатстване. Бенефициентите подготвиха проектите. Имаше период на кандидатстване и сключване след това на договори. Не трябва да се забравят и обжалванията. Преди да се стигне до първите търгове, бе необходима година и половина. Като се види, че сме започнали реална работа от януари 2008 г., когато бяха одобрени програмите, то средата на 2009 г. бе времето, когато държавата трябваше да започне да усвоява масирано средствата.

Данните показват, че към средата на 2009 г. бяха сключени над 4000 договора между УО и бенефициенти на стойност над 2 млрд. лв. Имаше едно-единствено забавяне, което беше издаването на сертификатите за съответствие на програмите. Бяхме си наложили много по-стриктни изисквания, като одитни пътеки и практики, повлияни от трудностите при ФАР и ИСПА. През май 2009 г. пристигна писмо от Брюксел, в което се казваше, че сме покрили минималните изисквания за контрола на евросредствата и системата ИСУН. Нашата одитна агенция беше предписала две-три допълнителни неща и от ЕК заявиха, че ни сертифицират програмите за съответствие, след като ги въведем допълнителните изисквания, които сами си наложихме.

Твърдението, че в средата на 2009 г. са били спрени европрограмите у нас, е истинска лъжа, това не се е случвало никога. Темпът на усвояване след това не беше добър. Непрекъснато увеличаваме обема на договаряне, но няма рязко увеличаване на разплащанията. Тенденцията в момента не ни гарантира по-сериозно усвояване от две трети, или максимум 70%.

Независимо, че фонд ФЛАГ е сериозен инструмент за предварително финансиране, общините страдат от недостиг на средства. Фондът трябва да бъде допълнително рекапитализиран, защото, когато стартира, бяха предвидени два транша от Европейската банка за възстановяване и развитие. Получихме първия от 35 милиона евро, а вторият бе отказан от управляващите в оставка.

Според мен в екипите на УО има сериозен страх от взимането на решения. Не всичко трябва да е отговорност на най-високия връх на съответната програма. Това бави много усвояването. Другото, което повлия негативно, е започналата система за налагане на финансови корекции.

За да избегнем санкциите от Брюксел, сами създадохме условия за докладване на вълна от нередности, които затлачват част от програмите. Кметовете се притесняват да кандидатстват за финансиране заради страх от глоби. Вече имаме наложени финансови корекции, които понякога са по-големи от годишния бюджет на съответната община. При тази ситуация хората започват да са по-предпазливи. Поради това темповете, с които се движим, са крайно неудовлетворителни. При сравнение с останалите страни членки се потвърждава този факт. В средата на 2009 г. по класация на ЕК, която се публикува на всеки три месеца и е на база на възстановените средства, България е била на 14-о място. В момента по двата фонда – социален и регионален, е съответно на предпоследно и пред-предпоследно място от 27 страни. По Кохезионния фонд сме две места по-напред. Средната степен на усвояване и по трите фонда за ЕС е около 53-54%. С отличници като Естония, Латвия и Португалия, които са с над 70%, България е с 34%. Това е една оценка, която трябва да приемем и да открием генезиса на проблема и бързо и ефикасно да го решим.

Споменахте финансовите корекции. В България има различни одитиращи институции, които излизат с различни становища по един и същи казус. Какво трябва да се промени?

Идеята на системата, която беше въведена, е добра. Но тя може да бъде използвана субективно и да има и политическа окраска в негативен смисъл. За един и същи казус се налагат различни санкции: 5,25 или повече проценти глоби. Не са редки и случаите, когато при санкционирания започват да се появяват „консултанти“, които обясняват как може да бъде намерена пътека до УО и срещу известна сума да се реши проблемът.

Срещат се и примери, при които налагаме корекции след променени впоследствие условия. Тръжните процедури са проведени през 2008 г., но през 2012 г. правилата на УО се променят и търговете се оценяват по новите правила. Няма как да се знае какво ще се случи след пет години. За мен е важно да се изчистят по-ясно правилата предварително. По този начин общините ще бъдат по-спокойни и ще знаят какви точно условия трябва да спазват. Разбира се, не всички бенефициенти са невинни. Някои опитват да нагласяват условията за конкретен изпълнител. Общините дължат вече над  70 млн. лв. за финансови корекции, които в крайна сметка ще се плащат от държавния бюджет.

Като член на европейска комисия в парламента как оценявате цифрите за следващия програмен период, които предстои да бъдат гласувани в ЕП?

За съжаление не бяхме достатъчно амбициозни и активни при преговорите. Настоявахме да има предварителен диалог и да въоръжим българските представители с позицията на Народното събрание. Общото увеличение на средствата за България, което се обяви като успех, е на база нарастването на  директните плащания така, както е заложено в договора ни за присъединяване към ЕС от 2005 г. Там в много ясна скала е посочено как те нарастват от 25% до 100%. По ПРСР нямаме още ясно число, но по изчисленията парите ще бъдат в абсолютен размер по-малко от досегашните. По отношение на кохезионната политика и седемте оперативни програми средствата са по-малко. Обявената сума е под 7 млрд. евро. Досегашните бяха близо 6,7 млрд. евро. От тези, които ни дават за следващия програмен период, има три компонента, които трябва да се извадят – трансграничното сътрудничество, програмата за прехрана и делът ни от намаления инструмент Connecting Europe, т.е. около 200 млн. евро. По този начин се получава, че абсолютното число за седемте оперативни програми е по-ниско от сегашното, без да отчитаме и инфлацията.

При необходими за извеждане на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ около 850 млн. евро бяхме поискали 450 млн. евро, но ни дадоха 260 млн. евро. Неприятното бе, че едновременно с нашите преговори протичаха и тези с другите две държави, които имат право на такива средства – Словакия и Литва. Те успяха да ги увеличат със 100%, а ние само с 40%. Същевременно не получихме и нищо от т.нар. списък с подаръци, съдържащ 53 изключения. Унгария в първия вариант на бюджета получаваше за най-богатия си район Будапеща 1,2 млрд. евро, а сега за най-бедния ще вземе толкова. И редица други държави успяха да вземат своите бонуси.

Най-малкото ние можехме да се аргументираме, че от десетте най-бедни региона на ЕС пет са у нас. Само Югозападният е извън тази класация. Можехме да използваме изготвения социално-икономически анализ от МРРБ и да извоюваме още 200-300 млн. евро допълнително. Мисля, че имаме сериозни аргументи и с една по-активна политика можехме да достигнем до число от този порядък, над средствата, които сега ни отпускат. Какво ще се случи в ЕП, е друг въпрос.

Размерът на средствата обаче не е най-важен, ако ние не успяваме да ги усвоим. Въпросът е как при новата обстановка ще можем да използваме предоставеното ни.

Изтеглянето на парламентарните избори през май е добро за България, тъй като през втората половина на 2013 г. следващото правителство трябва да подготви договора за партньорство. Много добре трябва да преценим къде да насочим възможностите за усвояване на ЕС, за да има по-голяма възвръщаемост за бизнеса, защото той е моторът на развитието. Няма как да вдигаме доходи и да повишаваме стандарта, ако нямаме икономика и тя не е конкурентна, не е нарастваща с достатъчни темпове. Това означава устойчива цел на растеж от над 4-5% като минимум.

Правим стратегическа грешка – не включваме бизнеса в системата за планиране. Слагаме го с по няколко реда в някоя програма и толкоз. Дошло е време да се види какви са неговите планове и приоритети.

Европейските програми осигуряват основната работа на строителите. С последните изменения на Закона за обществените поръчки не подобрихме процедурите, а ги усложнихме. Трябва да има повече опростяване, но и ясен контрол на опитите за злоупотреби. При нас в България това е широко разпространен спорт за съжаление. Необходимо е да направим така, че Комисията за защита на конкуренцията да е по-обективна, много от решенията й са спорни. За съжаление тя е под сериозен политически контрол на управляващите досега.

Бяхме свидетели как беше сменен този орган като състав преди няколко години – чрез извънредна точка в дневния ред на Народното събрание. Нужни са по-обективни решения и от страна на ВАС.

От една страна, чиновниците трябва да бъдат по-спокойни, но от друга, да осъзнават отговорността. В момента ЕК много внимателно следи нередностите. Всеки месец се публикуват данните за усвоените и реимбурсираните средства на сайта на Националния фонд в МФ. Непрекъснато расте общият размер на невъзстановените средства от ЕК. Отваря се ножицата, което тежи ужасно много на бюджета. По седемте оперативни програми в началото на периода ни бяха преведени аванс от 10%, т.е. 637 млн. евро, но той не ни е признат като краен разход. В началото на 2010 г. разликата между платените и възстановените като междинни разходи средства е 440 млн. лв., в края на миналата година е между 1,9 – 2,2 млрд. лв. Колкото повече усвояваме, толкова повече се забавя възстановяването. Нормално е тази разлика да е около 1 млрд. лв.

Какво смятате за типовите документи и договори, за чието въвеждане Камарата работи усилено?

Това е добра идея. Когато искаме да канализираме дадено нещо, трябва да бъдем достатъчно гъвкави и да предвидим изключения, защото има специфични обекти, които не могат да бъдат вкарани в матрица. Чета редовно вашия вестник и смятам, че тази идея трябва да бъде развита, за да не се изкушават възложителите да слагат „творчески” условия като огромните гаранционни срокове например.

Бяхте едни от най-активните при измененията в Закона за устройство на територията. Какво се промени?

Като цяло влошихме ситуацията за инвестиции у нас. Когато искаме да привлечем инвеститори – били национални или чужди, едно от най-важните неща е срокът за реализацията да е планируем и достатъчно кратък. Различните законови изисквания към него да не бъдат прекалено тежки.

По анализ на МРРБ, който е качен на сайта на ведомството, за въздействие на ЗУТ върху скоростта на инвестиране, се оказва, че ако трябва да смените предназначението на съществуващо помещение – склад в логистичен център или офис, са необходими две години. Такива са правилата. По този начин, ако някой иска да направи бърз бизнес, няма как да се случи.

За по-големите инвестиции оценката е, че са необходими около 3-6 години. Законодателството трябва да се промени значително в тази насока. Същевременно ДНСК се е затлачила, според годишния й доклад, със стотици преписки от оплаквания на съседи. Необходимо е тя да концентрира вниманието си върху защитата на обществения интерес, а  частните спорове да се отнасят към съда.

Важно е законодателството да регламентира ясни срокове. Институтът на мълчаливо съгласие трябва да бъде въведен с всички рискове за държавната администрация. Когато тя се чувства спокойна и самодоволна, това влияе пряко върху инвестиционния интерес и
активността.

Обмисляме нещо много сериозно, което ще го направим със съдействието на всички гилдии, а именно да разделим ЗУТ на две части – устройствена и инвестиционна.

Разбира се, тук трябва да ползваме изключително опита на хората, които са играчите в инвестиционния процес – строители, проектанти, надзорници и т.н., за да направим така, че нормативният акт наистина да работи –  да облекчава процесите, а не да създава затруднения. Това е една от задачите, които трябва да се осъществят в най-скоро време. Вече съм сформирал две работни групи по тази тема. Смятам, че ако се случи това разделение на ЗУТ, то трябва да е през първата година на мандата на едно ново управление.

Малките и средните предприятия са най-голямата жертва на ситуацията. Камарата неведнъж е изнасяла данни колко фирми са излезли от Централния професионален регистър на строителя или са загубили категории. Според мен трябва да постигнем някакъв консенсус за това какъв модел на строителните компании искаме да има. Това, което се случи у нас през последните години, е запазване на няколко големи фирми и ликвидация на огромна част от малкия и средния ешелон на компаниите.

Не бива да допускаме да се появява т.нар. фигура на брокера в строителството, т.е. големи компании, които непрекъснато акумулират обществени поръчки и започват да играят ролята на преразпределители на пазара. Трябва да се постигне консенсус по темата.

В началото на мандата се изискваше при всеки търг да се проверяват наличната техника и личният състав. Но не се случи.

Другото, което повлия негативно на сектора, са дъмпинговите цени. Големи проекти, които са спечелени на ниски стойности, няма как да се случат или ако станат, ще е трудно. В това число е лот 4 на АМ „Тракия“, лот 1 и 2 на АМ „Марица“, дори лот 4 на АМ „Струма“. По този начин се убива предприемаческият дух. Най-тежкият удар, който нанесе досегашното управление на България, е, че ликвидира този дух.

Задайте си въпроса откъде растат спестяванията на българите в банките. Основното нарастване не идва от това, че те спестяват от заплатите си, а че малки и средни предприятия затварят врати и собствениците ги разпродават. Разплащат кредити и лизинги на машини и останалото го поставят на депозит, който им носи минимална печалба. Малките и средните предприятия са изключително важни. Трябва да се опитаме да съхраним и колкото може повече да разширим този важен за икономиката фундамент.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.03.2013. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: