Николета Цветкова   Министрите дадоха отчети в последните дни на управлението си. Направиха се и редица инспекции. Затрупани от ежедневната информация, като че ли не откроихме достатъчно един различен по своята същност проект - този за Българския Лувър (Националния музеен комплекс). Тук посетителите ще могат да се наслаждават на различни произведения на културата, при това събрани на едно място.

Проектът предвижда да бъдат обединени Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), настоящата колекция на Националната художествена галерия (НХГ) и новите зали за временни изложби. С изпълнението му ще се създаде възможност музеите да функционират както независимо един от друг - като отделни институции, така и заедно - като една културна дестинация. Но Българският Лувър няма да е просто музей. Това ще бъде един уникален архитектурен комплекс от хармонично съчетание на три сгради. Той ще предлага пълна функционална интеграция. Вътрешен двор ще се превърне в сърцето на комплекса.

По договор музеят трябва да бъде изпълнен до август 2013 г., но се очаква това да стане още в средата на юли. Проектът се реализира със средства от Оперативна програма „Регионално развитие”. Стойността му е 27 251 872,70 лв., от които близо 23 млн. са безвъзмездно финансиране, а около 4 млн. е държавното участие.

В сърцето на музея

Вътрешният двор ще бъде повдигнат, разположен на нивото на вход, с достъп от ул. „Оборище”. Ще се оформи обща градина с пространство за изкуство и забавления. Тя ще бъде спокоен, светъл фон за галериите на музея, голямо обществено пространство, което позволява организирането на различни програми, и нова отправна точка за посетителите и гражданите на София. Нивото е съществен фактор за осъществяване на пространствените функции. Ще се създаде първокласно място за излагане на скулптури.

На терена ще се обособи допълнително подземно ниво за депа за съхранение на творби на изкуството и сервизни помещения, които не изискват естествена светлина.

Според експертите тази функционалност не би могла да бъде постигната, ако дворът е зает от административни постройки за рецепция, каса, бюро за услуги и др.

Светът познава прекрасни примери както за открити, така и за покрити пространства от този вид. Такива например са Дворът „Марли“ на Лувъра в Париж и Скулптурната градина на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

Стандарти за планиране

Международните стандарти за съвременно планиране на музеи препоръчват приблизително равностойно разпределение между площите с обществен достъп и тези, предназначени за дейности по поддръжка със служебен достъп. Експозиционните зали и другите пространства за излагане на изкуство ще бъдат приблизително една трета от общата площ (25 730 кв. м), включваща съществуващата сграда на НГЧИ, както и новопроектираните крила по ул. „Оборище”, бул. „Левски” и ул. „Московска”. Това означава, че пространствата с обществен достъп трябва да са приблизително 15 500 кв. м.

Те от своя страна се разделят на експозиционни пространства, които трябва да са 45%, администрация и технически помещения - по 10%. За депа, склад, архиви и реставрация са планирани 3860 кв. м. Обществените неекспозиционни площи ще заемат 3090 кв. м. Определено е място и за конферентен и образователен център, ресторант, магазин, кафе тераса и книжарница.

Залите за експозиции

Разпределението на експозиционните пространства (РЗП/кв. м) е както следва:

- Постоянна колекция (НГЧИ - съществуващи зали) - 4920 кв. м

- Постоянна колекция (крила Изток и Север - нови зали) – 4920 кв. м

- Потенциални временни изложби (крило Юг - нови зали) - 1740 кв. м

- Скулптурна градина - 1000 кв. м.

Освен залата за временни експозиции на партера крило Юг разполага с още 3, които могат да се използват за временни изложби с достъп от основния обществен атриум.

В допълнение към съществуващите в НГЧИ нови експозиционни пространства се предвиждат в бившата сграда на МЕИ на ниво сутерен и в сградата по ул. „Оборище” на ниво 1 (временни експозиции), 2 и 4 (постоянна колекция или временни експозиции). Те са два вида в зависимост от достъпа им до дневна светлина. Залите на ниво 4 в крила Север и Юг позволяват използването на индиректна дневна светлина посредством специално проектирани оберлихти, докато тези на по-долните етажи в крила Изток, Север и Юг разполагат с прозорци с изглед навън, които пропускат контролирано количество светлина и имат гледки съответно към вътрешния двор и към града.

Зала за временни изложби е предвидена в южното крило с директен достъп от новия обществен атриум. На по-горните нива в крило Юг са проектирани още две средни и една голяма, които могат да се използват за постоянната колекция на музея или за временни експозиции.

Всички зали в крило Юг имат удобен независим достъп през главния атриум на музея с вход от ул. „Оборище”, както и практични функционални връзки с НГЧИ и крило Изток на всички нива. Галериите ще бъдат проектирани така, че да функционират в съответствие с международно приети стандарти за климатичен контрол, с постоянна температура от 22,2 +/- 1^оC) и относителна влажност от 5 +/- 5%.

Места за посетители

Предвижда се да се запази настоящият план на НГЧИ с минимални промени на партерния етаж, който е свързан с новото входно пространство на целия комплекс.

Сегашните галерии на НХГ ще бъдат настанени в крилата Изток и Север на обновения Технически университет. Временни изложби ще бъдат разполагани в крило Юг по продължение на ул. „Оборище”. Проектът оформя и най-важните неизложбени пространства на разширеното наземно ниво (коти: +/- 0,0 и -0,52). Те включват гише за билети, информация и гардероб, магазин и книжарница, както и пространството за обществени събития в атриума с вход от ул. „Оборище”. Ресторант  ще е разположен на две нива - партер и сутерен, в сградата по ул. „Оборище”, с директен достъп от улицата без пряк контакт с експозиционните площи.

Кафе тераса ще има на последния етаж на крило Изток по бул. „Левски” с изглед към вътрешния двор и паметника на Васил Левски.

Планираните конферентен и образователен център са свързани директно с входа откъм ул. „Оборище”. Първият включва ауди­тория със 136 места и е достъпен от новия атриум с асансьори и стълбище.

Администрацията, кураторите и реставрационните ателиета на музея са на самостоятелно обособен етаж - ниво 3 на бившия МЕИ и на съответстващото ниво в крило Юг по ул. „Оборище”.

Тези нива не кореспондират по височина със съществуващите етажи на НГЧИ и дават идеална възможност за независим достъп на музейните служители до колекциите и депата за съхранение на творбите чрез служебни асансьори и стълби. В крило Юг се предвижда да има и голяма библиотека, архивен център и графичен кабинет.

Професионални лаборатории за реставрация и фотостудио са планирани в крило Север, по ул. „Московска”. На ниво 3 е и новата контролна зала за сигурност и видеонаблюдение, както и складово помещение за аудио- и видеоапаратура.

Новите депа за съхранение на изкуството почти утрояват съществуващия в сградите капацитет, като увеличават общата нетна площ на депата. Те са разположени на първи сутерен под скулптурната градина и на втори сутерен под образователния център. Предвиден е и нов графичен кабинет на третия етаж в крилото по ул. „Оборище” с депо за съхранение на графика. Хранилищата са проектирани така, че да позволяват лесното им разделяне между няколко институции и да имат директен достъп до товарните асансьори в НГЧИ и в новопроектираните крила на музея. Те ще се обслужват от охранявана товарна рампа с директен независим достъп от ул. „Московска”. Освен това на първи сутерен е обособен обезопасен канал за разпределение на предмети на изкуството до основните депа, помещенията за подготовка на изложби и товарните асансьори, обслужващи всички етажи в различните крила на музея. Подготoвката на експозиции и рамкирането ще става в стаи с директен достъп до товарната рампа в сутерена на НГЧИ на мястото на старата зала за видеонаблюдение, която ще бъде преместена в новопроектираното крило Изток на музея. Работилница за обработка на метал и дърво е предвидена в сутерена на крило Север по бул. „Левски”.

Нагоре-надолу, наляво-надясно

Съществуващият вход на НГЧИ ще бъде адаптиран и ще се превърне в основен за посетителите към целия музеен комплекс. Централното фоайе на НГЧИ ще бъде пространство за ориентация и продажба на билети. Проверката ще става, след като посетителите завият на изток и влязат в остъкленото пространство, гледащо към вътрешния двор. В този атриум ще има асансьори и стълбище, които ще свързват всички части на музея, предназначени за програми за посетителите, включително галериите на отделните нива. Атриумът ще е свързан също с входа откъм ул. „Оборище”, ще има и врати, които водят към вътрешния двор. Новите входове са четири (фиг. 1), за да се улесни циркулацията до и в рамките на комплекса.

Преходните пасажи изток - запад (фиг. 5) с изглед към скулптурната градина създават лесна и директна връзка между НГЧИ и новите три крила на музея. Те разрешават проблема с разликата в нивата посредством рампи в единия или другия край. Тези пътища за циркулация са в големите остъклени пространства, които оформят северната и южната страна на вътрешния двор и подчертават симетрията на централната част. По този начин вътрешният двор функционира като важна визуална отправна точка за посетителите на всяко ниво.

Предложена е допълнителна вертикална циркулация с пълен достъп за инвалиди. Асансьорите за трудноподвижни хора са на две места - в южния обществен атриум и до парадната стълба на бившата сграда на МЕИ. В допълнение към тези нови вертикални ядра са четири евакуационни стълби. Независим достъп на персонала до всяко ниво се предоставя през сградата на улица „Оборище”.

Под светлината на крушката

Баланс между възможности за осветяване с естествена и изкуствена светлина предлага разположението на галериите. Дневната светлина е използвана странично или отгоре, със специално проектирани оберлихти и филтри, които да защитават срещу ултравиолетовите лъчи. Така се създава базово ниво на осветяване според приетите международни стандарти. Към естествената се добавят две семпли системи за изкуствена светлина. Първата използва скрити, цветово коригирани флуоресцентни линейни източници, които се смесват и увеличават вариациите в осветлението. Тези, които не се виждат от етажа на галерията, могат да се използват за подсилване на общото ниво на осветеност в облачен ден или през зимните месеци.

Втората система от насочени лампи с подвижни глави с различна мощност включва цялостна система от лещи, филтри и сенници с цел да адаптира светлината за специфични предмети на изкуството във всяка галерия. Осветяване,  затъмняване и засенчване ще бъдат координирани посредством електронни системи. Предвидено е и индивидуално степенуване на затъмняването с автоматични контролни системи. Те ще имат няколко варианта за ръчно отменяне на програмата.

Старо и ново, обединени в едно

За да може сградата на бившия Технически университет да изпълнява функцията на музей, се изграждат нови зали на ниво 4 (кота + 11,60 м) в крило Север по ул. „Московска”.

За целта ще е необходимо да се замени съществуващият покрив със стъклено-метална конструкция, която да позволява осветяване отгоре. Това надстрояване дава възможност да се подравни корнизът откъм ул. „Московска” с основния на сградата откъм бул. „Левски”. Покривът на крилото по бул. „Левски” също ще трябва да бъде премахнат, за да се създаде пространство за новата кафе тераса. Предложената стъклено-метална конструкция разпределя товара си върху съществуващите носещи стени и колони на сградата, които са предмет на допълнително конструктивно усилване.

По подобен начин се предвижда премахването на покрива и последното частично ниво на сградата на ул. „Оборище” (крило Юг), за да може да се създаде пространство за галерията на ниво 4. Новите външни стени тук ще подравнят корниза на сградата с този на бившия МЕИ. Товарът на стените, както и новият стъклен покрив ще бъдат разпределени върху съществуващите бетонни колони, които също са предмет на допълнително конструктивно усилване.

Предвижда се всички фасади на сградата на ул. „Оборище”, както и вътрешната на бившия университет и новото ниво на скулптурната градина да се облицоват с врачански камък. С него ще се постигне архитектурен унисон в комплекса и специфична идентичност на новосъздадения вътрешен двор.

За да може бъдещият музей да функционира ефективно като съвременна институция, занимаваща се не само с излагането на предмети на изкуството, а и с тяхното опазване, е необходима адаптация на сградата на бившия Технически университет и тази  на ул. „Оборище”.

Планът на строителя е да се изгради необходимата инфраструктура без много конструктивни промени в съществуващите сгради. Това концентрира най-значителните дейности в рамките на вътрешния двор, където ще бъде новото ниво на скулптурната градина.