Лилия Христова Инвестиции за 160 млн. лева за подобряване на градската инфраструктура са в режим на стендбай. Към момента от парите са договорени едва 13,4 млн. лв., като разплатените средства клонят към нула. В същото време срокът за усвояването им е краят на 2015 г. Средствата са по съвместната инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка ДЖЕСИКА (JESSICA – Joint European for Sustainable Investment in City Areas). Финансовият инструмент е създаден, за да се даде възможност на публично-частното партньорство в реализирането на съвместни проекти за градско развитие на седемте големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен. За целта са структурирани два регионални фонда – единият за София с капитал 50 млн. лв., а другият за останалите шест града – с капитал от близо 110 млн. лв. До момента всеки от тях е одобрил финансирането по два проекта, като при два от тях реално са започнали строителните дейности. Три са за цялостна реконструкция на общински пазари – два в София и един в Стара Загора. Четвъртият проект е за изграждане на „подземен“ град за забавления в морската градина на Бургас. Предимствата за финансиране на проекти по ДЖЕСИКА са ниската лихва – под 4% годишно, и дългият срок за изплащане на заема, който може да достигне и до 23 години. Изискването обаче е да се финансират предимно социални проекти, които нямат висока и бърза възвращаемост. Задължително условие е тези обекти да са част от интегрираните планове за развитие на градовете. Допустими са проекти в сферата на образованието, здравеопазването, културата, спорта, градския транспорт, възстановяване на паркове и градини. Частният инвеститор отсъства засега. Според Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонда за устойчиво градско развитие на София, причината за това е нестабилната политическа обстановка, която е накарала инвеститорите да забавят плановете си за реализация на проектите. Друга причина е дългата и тежка съгласувателна процедура с Европейската инвестиционна банка, която управлява холдинговия фонд по ДЖЕСИКА, и нотификацията за държавна помощ от страна на Европейската комисия. Мартин Заимов, изпълнителен директор на Регионалния фонд за градско развитие, също посочи, че извънредните местни избори във Варна са забавили проектите в морския град с около три месеца. Въпреки че остава малко време до крайния срок за усвояване на средствата, мениджърите на двата фонда са оптимисти, че средствата ще бъдат усвоени и няма да се стигне до загубата им. Имаме заявени проекти на три пъти по-голяма стойност спрямо ресурса, с който разполагаме, каза Надя Данкинова. Мартин Заимов посочи, че в различен етап на разглеждане са над 20 проекта за 200 млн. лв. и няма притеснения, че ще се стигне до загуба на средства. Обновяването на пазара в Стара Загора пред приключване В най-напреднала фаза е обновяването на градския пазар в Стара Загора, който наесен ще бъде с нова модерна визия, а старите ламаринени сергии и металните покрития ще останат в миналото. В момента се строи пазар от закрит тип с остъклена конструкция, с нова организация на достъпа и движението на посетителите. Ще има и кафене и ресторант. Ремонтът се очаква да приключи през септември. Заради подобрените условия кметът на Стара Загора Живко Тодоров съобщи преди време, че ще предложи на общинския съвет да вземе решение за вдигането на наемите с една трета. За реконструкцията Регионалният фонд за градско развитие отпусна заем от 2,7 млн. лв. с годишна лихва под 4%. Кредитът трябва да се върне до 2025 г., като има една година гратисен период. Годишната вноска е 150 000 лв., а дори и в момента приходите от наем са около 300 000 лв. На фаза предпроектно проучване са другите два проекта на общината. Единият е за модернизацията на зоопарка, а другият за реконструкцията на плувен басейн. Зоологическата градина на Стара Загора е разположена в парка „Аязмото” на територия от 240 декара. Зоопаркът е дом на повече от 450 животни от 80 вида. Бургас строи подземен град на мястото на бомбоубежищата в морската градина Неизползваемото от години бомбоубежище в морската градина на Бургас пък ще се превърне в интерактивен център за забавления. Чрез реновирането на 3180 кв. м пустееща подземна територия ще се създаде изцяло нов туристически продукт. Укритието се състои от дванадесет подземни галерии, свързани помежду си с дълги коридори. Сега пустеещото защитно съоръжение ще се превърне в уникален атракцион, съчетаващ галерии, аквариуми, помещения, пресъздаващи типични български занаятчийски домове, и много други. Две от подземните зали ще бъдат посветени на съвременното изкуство, давайки свобода на местните творци да представят своите произведения. Посетителите също ще бъдат вдъхновени да използват въображението и уменията си в изобретяването и създаването на свои собствени шедьоври. В момента тече обществената поръчка за избор на изпълнител, като прогнозната стойност за изграждането на атракциона е 1,75 млн. лв. без ДДС. Срокът за подаване на офертите е 19 септември. Бъдещият изпълнител трябва да изгради „подземния град“ за 360 дни. За построяването му Регионалният фонд за градско развитие отпусна заем на община Бургас от 2,11 млн. лв. с 2% лихва. Срокът за връщане на кредита е до 2026 г. На фаза предпроектно проучване е изграждането на многоетажен паркинг в непосредствена близост до морската гара на Бургас. Целта на този проект е да се намали трафикът в зоната около пристанището и морската градина, като се осигурят необходимите места за паркиране. Инвеститор е общината. Другият проект на Бургас ще се реализира на базата на публично-частно партньорство. Той е за реконструкция на канала на езерото Вая, като в момента е на идейна фаза. Целта на проекта е да се повиши привлекателността на езерото чрез създаването на екологично безвредни съоръжения за спорт и забавления. Пловдив – с най-големия проект Общината в Пловдив залага изцяло на публично-частното партньорство, но до момента все още няма сключен нито един договор за финансиране по ДЖЕСИКА. Във втория по големина град трябва да се реализира най-големият проект по финансовия инструмент за 40 млн. лв. Средствата са за модернизация и изграждане на топлопреносната мрежа. Инвеститори ще бъдат австрийската EVN и община Пловдив, като подписването на договора с фонда е в напреднала фаза, каза Мартин Заимов. Заради организирането на обществените поръчки плановете са ремонтните дейности да започнат през лятото на 2014 г., казаха от EVN. Освен модернизацията на топлопреносната мрежа в града в напреднала фаза е и проектът за изграждане на училище за надарени деца за 21 млн. лева. Идеята е то да предложи специализирани учебни програми и подход към 600 ученици с таланти в различни сфери на възраст между 4 и 14 години. Проектът има за цел да приложи най-иновативните, успешни и международно признати методи за обучение на надарени деца. Изграждането на втори гребен канал за 14 млн. лева все още е на предпроектно проучване. Причина за забавянето на реализацията на проекта е, че предвидената територия за строителство на канала засяга европейската мрежа „Натура 2000” с площ около 10 ха. Тази територия е част от бивша заливна тераса на река Марица. Съгласно Закона за биологичното разнообразие има редица ограничения на инвестициите и строителството в защитените зони. В тази връзка инвеститорите на проекта са поръчали на експерти по биоразнообразие да разработят идеен проект за възстановяване на цялата заливна тераса на река Марица с приблизителна площ до 100 ха като компенсаторна мярка за изграждане на втория гребен канал. Компенсиране в подобен голям размер – 7 до 10 пъти надвишаващо площта на канала, се среща рядко дори в най-добрите европейски практики, твърдят от община Пловдив. Очакванията са реализацията на проекта да доведе до цялостно облагородяване на зоните и да създаде условия за масов спорт и активен отдих на жителите и посетителите на Пловдив. Друг публично-частен проект на Пловдив е възстановяването на някогашното кино „Космос“, което е построено през далечната 1960 г. с капацитет от 900 места. Въпреки че е разположено в центъра на града, днес сградата е изоставена и цялата зона около нея е запустяла. Реновирането на това знаково място би могло да го превърне в ново мултифункционално културно и образователно средище с автентична архитектура, смятат в общината, но не казват кой е частният инвеститор. Засега обаче плановете му за реализирането на проекта са по-скоро замразени. Друг проект, който ще се реализира съвместно с висшите училища в града, е построяването на общежития за студентите. В момента легловата база е недостатъчна и има нужда от нова сграда. Забавяне във Варна с три месеца Заради февруарските протести във Варна, които доведоха до оставката на кмета Кирил Йорданов и провеждането на предсрочни кметски избори, проектите в община Варна изостават с два месеца, но два от тях вече имат одобрението на фонда да бъдат финансирани. Единият е модернизацията на втория по големина пазар в града „Чаталджа“ за близо 7 млн. лв., а другият е за реконструкцията на „Юнашкия салон“ за около един милион лева. Общинското дружество „Пазари“ ще бъде инвеститор в пазар „Чаталджа“. Предвижда се той да бъде изцяло реконструиран, като съществуващата търговска площадка ще бъде заменена със съвременни търговски площи на два етажа. Под земята пък ще бъде изграден паркинг, а на покрива на сградата – открито кафене. Инвеститор в реконструкцията на „Юнашкия салон“ ще бъде държавното дружество „Национална спортна база“, чиято собственост е сградата, разположена в непосредствена близост до катедралата във Варна. Сградата е строена през 1910 г. и е паметник на културата и архитектурата от 1982 г. заради уникалните дървени орнаменти и колони. Салонът се състои от спортна зала за тренировки и търговски помещения, които са предназначени за отдаване под наем. Към момента сградата е изоставена и необитаема и се нуждае от цялостно обновление. Идеята е фасадата да бъде запазена, спортният салон - изцяло обновен, а търговските площи – разширени и модернизирани. Малка изложба в чест на спортните постижения на Варна ще бъде разположена във фоайето. Друг проект, по който се работи, е обновяването на Двореца на културата и спорта във Варна, но там има проблеми със собствеността на сградата и терена и не е сигурно дали ще може да получи финансиране. Русе работи по три проекта, Плевен - по един Най-амбициозният проект на Русе е изграждането на градска железница. Зад проекта стои консорциум от частни компании начело с „Булмаркет“, която държи пристанището на бившия металургичен комбинат край града и извършва жп превози в региона, заедно с общината и Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Идеята на проекта е да разшири съществуващия релсов път във и около Русе чрез създаване на връзка между градската и индустриалната част. Общият брой на работещите в индустриалната зона на града, която се намира на 20 км от центъра, е 2274 души. Градската железница би могла да предложи на работниците бърз и удобен тридесетминутен трансфер до работните им места. Новата мрежа ще се състои от 10 спирки, 3 от които вече съществуват. Проектът цели да стимулира все повече хора да използват публичен градски транспорт, като по този начин ще допринесе за намаляването на вредните емисии, причинени от автомобилите. Министерството на отбраната пък има амбиции да превърне военния клуб в Русе в културен център. Сградата е построена през 1890 г. като място за срещи на офицерския елит на русенския гарнизон. Идеята е да има хотел и библиотека, а на сцената на намиращия се в непосредствена близост летен театър да се изгради подвижен покрив. Това ще даде възможност за по-голям набор от представления - музикални, опера и други културни мероприятия. Чрез обновяването си театърът ще се превърне в основно място в летния културен календар на града. Третият проект в дунавския град е свързан с възстановяването на сградата на първото българско застрахователно дружество „България“. Тя е паметник на културата, построена е в началото на миналия век по проект на Едуард Винтер и е украсена от италианския художник Медеа Джовани Пигор. Днес е изоставена и в окаяно състояние. Плевен работи само по един проект за транс­формация на сградите на бившата школа за запасни офицери в мултиинституционален кампус, където няколко български университета да развият модерен образователен център с пансион към него. Школата за запасни офицери е разположена в Плевен от 1961 г. до нейното затваряне през 2008 г. Проектът ще се развие на терен от 68 дка, част от територията на школата, както и в три от изоставените сгради с обща застроена площ от 10 213 кв. м. Фокусът е върху развитието на нов, международно признат научноизследователски център с акцент върху медицинските науки, както и върху подобряването на социалната и бизнес средата в Плевен и района. В София ремонтират два пазара, правят парк „Възраждане“. Фондът за устойчиво градско развитие на София е одобрил финансирането на два проекта. Единият е за модернизацията на Женския пазар за 7,5 млн. лв., а другият е за възстановяването на пазара във „Връбница“ за 1 млн. лв., който беше разрушен по време на строителството на метрото. Пред подписване е договорът за отпускане на около 6 млн. лв. за изграждане на парк „Възраждане“, каза Надя Данкинова. Инвеститори в проекта са общинските фирми „Спортна София“ и „Софийски имоти“. Паркът ще бъде построен върху част от запустелия в момента терен между ул. „Опълченска“, Зона Б-5 и МВР болница. Върху терена от 24 дка на „Спортна София“ в Зона Б-5 ще бъде изграден спортен комплекс, като прогнозната му стойност е 2,8 млн. лв. Планирани са пет футболни игрища, като едното ще бъде с по-големи размери и на него ще се провеждат футболни първенства. По думите на главния архитект на София Петър Диков две от игрищата ще са за школата на Бербатов, където той ще обучава бъдещи футболни таланти. Освен игрища се предвижда да бъдат построени и два тенис корта, и площадки за стрийтбол, тенис на маса, плажен волейбол, фитнес на открито и петанка. Планирана е още и детска площадка с възможности за различни видове спорт с помощта на аниматор, казаха от „Спортна София“. Теренът от около 130 дка на „Софийски имоти“ пък трябва да се превърне в новото любимо място за отдих на столичани. Прогнозната му стойност е около 3,2 млн. лв. Проектът за парка предвижда да има детски кът, басейн, циркова площадка, амфитеатър за представления на открито. Фонтан с картата на Европейския съюз пък ще напомня откъде са дошли парите за изграждането му. Освен футболната школа на Димитър Бербатов София ще подкрепи и още една известна спортистка – олимпийската вицешампионка в шортрека Евгения Раданова. Тя и общината ще правят заедно зала за кънки в столичния квартал „Младост“, съобщи арх. Диков. Друго предложение, което се разглежда в момента от фонда, е за изграждане на медицински център чрез публично-частно партньорство. Общо около 20 са постъпилите проектни предложения за над 100 млн. лв., каза Надя Данкинова, но отказа да посочи имената на инвеститорите, защото още няма сключени споразумения.     Регионален фонд за градско развитие Регионалният фонд за градско развитие е с капитал 110,7 млн. лв. От тях 36,9 млн. лв. са от Европейския фонд за регионално развитие. Останалите 73,8 млн. лв. са от Сосиете Женерал Експрес банк, която е финансираща институция и управлява фонда. Средствата са предназначени за шестте големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. До момента са отпуснати близо 5 млн. лв. Срокът за усвояването на 110 млн. лв. е краят на 2015 г. Изпълнителен директор на фонда е Мартин Заимов.   Фонд за устойчиво градско развитие на София Фондът за устойчиво градско развитие на София е с капитал от близо 50 млн. лв. От тях 24,6 млн. лв. са от Европейския фонд за регионално развитие. Още толкова дава Райфйзенбанк България, която е финансираща банка по проекта на фонд ФЛАГ, който управлява фонда за София. До момента са отпуснати 8,6 млн. лв. Крайният срок за усвояване на средствата е 2015 г. Изпълнителен директор на фонда е Надя Данкинова.