Тема

КСБ и грижата за храма

В навечерието на Димитровден Камарата отчита приноса си за реализацията на два големи проекта от програмата за подпомагане на значими културни паметници

Елица Илчева Два са големите проекти за строеж и реставрация на църкви, включени в програмата на КСБ тази година за подпомагане със средства и дейности на обществено значими културни паметници и обекти. Това са църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново и съвсем новият храм „Св. Лазар Български“ в габровското село Дебел дял.

През април беше взето решение за ремонт на покрива на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново, а тогавашният председател на ОП на КСБ в Търново Стоян Стоянов, Великотърновският митрополит Григорий и кметът на общината Даниел Панов подписаха тристранно споразумение.

Така за пръв път след близо 30 години са предприети реални мерки за подобряване на състоянието на най-големия и най-красив храм, проектиран и построен от майстор Колю Фичето през 1872 година.

Изпълнителят бе определен с търг, организиран от областното представителство. Всички бяха поканени да се включат в него. Критерият с най-голяма тежест беше цената и на първо място се класира фирма „Жилстрой – 96“ ООД. Ремонтът включваше цялостна подмяна на покрива и дейности по камбанарията и вече е приключен. Проектът за него е изготвен още през 1983 година и след това само е актуализиран.

След реставрацията на фасадата ще се търсят средства и за вътрешната работа по храма, който трябва да бъде изографисан. За щастие олтарът е запазен, съхранена е и фигурата на седналия на трон митрополит Панарет Рашев. Регионалният музей пък пази 44 от иконите, които са били в храма. 250 кв. м е застроената площ на църквата. Дължината е 30 метра, ширината – 15, височината на колоните - 10,5 метра. Църквата е трикорабна. Абсидата е в бароков стил и с характерните за майстора прийоми – фичовски корнизи, закривени кобилици и тухлички „вълчи зъб”. Друг негов прийом е прилагането на дървените въртящи се колони, които показват състоянието и стабилността на храма. Те са демонтирани и оставени на съхранение през 1982 година. В преддверието на храма са вградени надгробни плочи на търновски общественици. Тук са гробниците на хаджи Николи и на сина на Колю Фичето. На 7 октомври тази година се навършиха 140 години от освещаването на църквата „Св. св. Константин и Елена” от първия български владика Иларион Макариополски.

В Габрово

по предложение на председателя на областното представителство Богомил Петков КСБ отпусна средства за довършителни дейности на храма „Св. Лазар Български“ в село Дебел дял. Идеята за изграждането е на инициативен комитет с фонд „Свети Лазар Български (Дебелдялски)” и лично на бившия председател на областното представителство инж. Йовчо Спасов, който миналата година почина след тежко боледуване. Наред с КСБ като организация и фирми от бранша са не само инициатори за строежа, но и основни дарители. Това са габровските „Димас“ и „Проектстрой“, „Мазалат“ от „Севлиево, „Калистратов груп“ от София и „Стоманобетон“ - Габрово, която е основен строител на обекта. Сред по-големите спомоществователи са и нотариус Пламен Коев и командарията на Ордена на тамплиерите в Габрово. Проектът е дарен от арх. Иван Николов и със съгласието на наследниците на арх. Кандилков.

Идеята за построяването на храм на името на този най-млад български светец, който е изключително популярен в Йерусалим, където са го нарекли Български, и не толкова у нас, е от 1996 г. Тогава по молба на жителите на родното село на светеца Дебел дял община Габрово дарява терен. През 2007 г. се създава инициативен комитет и фонд, а същинската работа е извършена миналата година. Храмът днес е построен, в момента се работи по оградата, като е приключено с вътрешната мазилка. Остава единствено изографисването на стените, което може да започне в ранната пролет. Освещаването е предвидено за края на април, когато ще се чества 240-годишнината от рождението на светеца.

До момента в строителството са вложени 100 000 лв., необходимите средства за окончателното завършване са 40 000 лв., а банковата сметка в левове е IBAN-BG90UBBS81411010124510;BIC-UBBSBGSF;ОББ АД – Габрово. За всяко дарение се връчват грамоти и удостоверения.

С името на закрилника

Да се строи храм, винаги е трудно – не стига просто да владееш занаята, нужно е да имаш вяра, която да вградиш в основите. Да се строи храм на светеца закрилник, е още по-трудно. Въпреки това в България има много църкви, които носят името на свети Димитър Солунски, почитан като покровител на строителите. Те са градени и надграждани векове наред. Първите са от времето на Втората българска държава и са свързани с легенда, според която свети Димитър се е отрекъл от гърците, защото били жестоки и коварни. Иконата му тръгнала да търси по-добро място и където се спирала, там вдигали храм. Смята се, че намерила покой в Търново, след като в една беззвездна нощ свети Димитър се явил пред младия болярин Асен и му посочил с огнен меч към Янтра под Трапезица. На сутринта Асен извикал майстори да съградят Божи дом на посоченото място. Храмът е осветен в 1185 г.

Всички стари църкви с името на закрилника на строителите са датирани в този период. По-късните са от времето на Възраждането, когато, било върху стари основи, било на различни места, са израствали нови. Представяме ви образци, които са ценни като градеж и са свързани и с имената на прочути майстори строители.

В Търново е паметник с международно значение

Църквата „Св. Димитър” във Велико Търново е паметник с международно значение. Тя е и сакрално място за старопрестолния Търновград. Молитвеният дом, издигнат от братята Асен и Петър, е разположен в източната част на хълма Трапезица. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт.

Докъм третото десетилетие на XIII век църквата остава водещ храм, разрушен към 70-те години от локано земетресение. От руините после израства нова църква, която просъществувала докъм 17-ото столетие.

Първите разкопки на „Св. Димитър” са от есента на 1906 г. През 1981 година храмът е възстановен по проект на арх. Теофил Теофилов в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Авторската идея на Теофилов била да внесе всички типични елементи на Търновско-месемврийската архитектурна школа.

Постигнат е добре оформен градеж, редуване на камък с тухлени пояси, широка и равномерна бяла хоросанова фуга, украса от кръгли панички и четирилистници и живопис в горните полукръгли пространства.

Любопитно е, че при разкопките е намерен стар кладенец. Вероятно от него са пили вода и Асен и Петър. В източното крило, под една от големите сгради, пък е открита пещ с диаметър 3 метра. В нея са изпичали тухлите за строежа.

Колю Фичето е съградил църквата в Лясковец

В малкия град Лясковец има 5 църкви и един манастир. Само една от тях обаче е строена по план и под надзор на самобитния български архитект и строител Колю Фичето.

Осветена е на Димитровден 1864 г. след 7 години работа и 180 000 гроша. В строежа са вложени материалите от съборената през 1856 г. „Св. Троица“. За стените са използвани широки, дялани камъни.

В двора през 1865 г. е направено училище, което по-късно е съборено. Имало е и дюкяни и читалище. Земетресение през 1913 г. събаря покрива и камбанарията, които по-късно са възстановени.

Храмът е трикорабна базилика с един централен купол, с три входа и открита нартика от запад.

В Стара Загора е била и училище

Катедралният храм „Св. Димитър” в Стара Загора е изграден в периода 1859-1861 г. През вековете на османското владичество е известен като „Папаз еви” - попската къща, и около него се оформя българската махала. Старият храм е бил едновременно и църква, и училище. С него са свързани и много от основните събития в историята на града през Възраждането. Две от тях - животът и дейността на Васил Левски в Стара Загора и посрещането на руските освободителни войски и българското опълчение, са изобразени на стенописи, разположени на западната стена.

В Пловдив това е най-високо разположеният молитвен дом

Основите на черквата „Св. Димитър” в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година. Храмът е построен на тераса откъм северната страна на високата част на хълма Джамбазтепе (на Трихълмието) и е най-високо изграденият на територията на града.

Съграждана и изгаряна, и пак възстановявана, тя следва пътя на другите старинни църкви в града.

Когато почнало последното възстановяване на черквата в 1830 г., тя представлявала малка полуразрушена постройка. През 1838 г., когато е осветена, църквата е във вида, в който я знаем и днес. Строителят - известният брациговски майстор Стою Иванов, издигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с тежки капители, поддържащи полукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като балкон. Шест двойки каменни колони разделят наоса на три кораба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове.

Странно за скромната отвън черква вътре струи великолепието на един стил, съществувал някъде из Изтока - в Асирия, Вавилон или в Египет, хиляди години преди Христа. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са оформени мозаечни розети от цветен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, единствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуство. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръководени от гръцкия художник А. Калумен.

Черквата е строена с дарения на занаятчии и търговци в Москва, Одеса, Виена, Пеща, Акерман, както и пловдивските еснафи.

По инициатива и със средства, събрани от сдружение „Св. Димитър”, през 2004 -2007 г. е извършен основен ремонт, иконите от иконостаса са подменени с нови, като старите също са изложени.

Петър Казов от Брацигово вдигнал параклиса в Пещера

Енорийската църква в Пещера е построена в 1831 г. За неин строител се приема Петър Казов (Казоолу) от Брацигово. Сградата е трикорабна с три купола: един голям и два по-малки без барабани. Колоните, които разделят корабите, са каменни. Върху тях лягат високи арки, поддържащи свода, който също е масивен. Куполите са изградени от тухли, докато стените са каменни. Отвън има по-ниска аркадна нартика с каменни колони и полукръгли арки над тях. Олтарната част е отделена с дървен, украсен с резба иконостас. Притворът и двуетажната емпория са с дървени решетки. Каменната зидария и архитектурните детайли от камък са много добре изпълнени. В полукръговете над външните прозорци има декоративно изписване.

Уникални стенописи са съхранени в Бобошево

„Свети Димитър” е най-интересната от всички 78 бобошевски църкви. Най-запазената, разположена на най-хубавото място, най-шарената. Намира се на няколко километра южно от града, високо в планината Руен.

От архитектурна гледна точка е достатъчно скромна - еднокорабна с вътрешни размери 4,15 м на 2,66 м и височина 5,50 м.

Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В него започва своя монашески път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток - над Бобошево.

Стенописите са дело на майстори от Охридската школа. Те украсяват изцяло както стените и свода, така и някогашната западна фасадна стена (днес това е източната стена на притвора). Те са главната художествена ценност на паметника, който е от национално значение.

В нишата на вратата е изображението на свети Димитър - един от най-впечатляващите стенописи.

В Тешово я тачат като културна ценност

Църквата „Св. Димитър“ в гоцеделчевското село Тешово се пази като забележителен паметник на строителния гений през Възраждането в този край. Тя има голяма историческа и архитектурна стойност. Знае се, че е строена през годините 1843-1844 върху мястото на стар параклис.

Инициатор за нейното изграждане бил видният църковен настоятел Сава Савов, който измолил турски ферман. Документът, написан със златни арабски букви, се пази и днес в църковния архив. След това буквално за дни хората събрали пари и вдигнали храма.

През XIX век Тешово било заможно село, тъй като железарството процъфтявало. Населението започнало бързо да се увеличава, църквата се оказала малка, не могла да побира всички богомолци. Ето защо започнала подготовка за разширяването. Хаджи Андон Русев не само взема инициативата, но изцяло финансира целия строеж. На западната входна врата на черквата, отвътре на лявата страна на стената, между ктиторите е и портретът на хаджията, който държи църквата в ръце.

В Паталеница „погребали” сградата, за да я спасят

В подножието на Родопите, в село Паталеница на 15 км от Пазарджик, е църквата с най-странна история. Според преданията преди нашествието на турците в началото на XIV в. молитвеният дом, строен два века по-рано, е бил засипан с пръст. С времето на мястото се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на XIX век от овчар, който съзрял оголения връх на металния кръст.

През 1975 г. въз основа на разкритите стенописи проф. Атанас Божков датира изграждането и изписването на църквата към края на XII век. Намерена е мраморна плоча с надпис на гръцки, от която става ясно, че строител е Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 1090/1091 г.

През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г. след проучването на изключително ценните стенописи - и за художествен паметник на културата с национално значение. От 1993 г. до 2007 г. с известни прекъсвания се осъществяват строително-консервационни и защитни работи.