Лилия Христова  

Над 511 млн. евро са предвидени за 67-те града до 2020 г. по новата Оперативна програма „Региони в растеж“. Те са разделени на четири нива в зависимост от броя на населението, икономическото им развитие и бюджетите.

В първо ниво е София, за която са предвидени 76,7 млн. евро (15%). Във второ са деветте големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин. За тях са заделени общо 153,4 млн. евро (30%). За всеки е предвидена една и съща сума – средно по 17 млн. евро. В третото ниво са 28 града – останалите областни центрове плюс още 10 селища – Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище. Заделеният за тях ресурс е най-голям. Той е общо 255,7 млн. евро, което е половината от средствата. Така на всеки един град се падат по 8,8 млн. евро. В последното четвърто ниво са 29 по-малки града, за които са предвидени 25,5 млн. евро (5%). Така всеки град ще получи скромните 913 106 евро. Принципът на разпределението на парите е всеки един от 67-те града да получава заделен ресурс, който е длъжен да усвои до 2018 г. Неусвоените средства ще се преразпределят на конкурентен принцип между всички градове според последния вариант на разпределението на парите, подготвен от Министерството на регионалното развитие. Брюксел обаче държи по програмата да се финансират само София плюс шест-седем града от второ ниво, които да се превърнат в центрове на растеж. Логиката е, че парите трябва да следват хората. Затова ЕК иска фокусът да е върху няколко големи града, за да бъдат сумите за инвестиции по-големи, а ефектът видим. Българската позиция е точно обратната. Страната ни настоява да се финансират по-голям брой градове, за да се предотврати струпването на населението в няколко селища в страната. Целта е да се подобри качеството на живот в малките градове и да се намалят икономическите и социалните диспропорции. България отстоява тази позиция още от времето на управлението на ГЕРБ. Към момента Брюксел не е склонен да отстъпи, твърдят правителствени източници. По тази причина в последния публикуван вариант на споразумението за партньорство в опит да се смекчи недоволството на еврочиновниците е записано, че София и деветте големи града ще получат 80% от парите, докато за останалите 57 града остават 20% от средствата. Тази промяна не е била съгласувана с Министерството на регионалното развитие. То е разпределило средствата 45% за големите – първо и второ ниво, и останалите 55% за 57-те града по специална методика, съгласувана с Националното сдружение на общините в Република България. В момента текат преговори как точно да се разпределят средствата. Експерти прогнозират, че най-вероятно градовете от четвърто ниво ще отпаднат от програмата, ако искаме да няма забавяне и тя да стартира още тази година. Още повече че почти всички градове от четвърто ниво попадат в определението за селски район, дадено от страната ни в споразумението за партньорство, по което няма спор с ЕК. Тъй като градовете от първо и второ ниво засега изглеждат безспорни и сигурни за финансиране, в. „Строител“ ще представи в няколко поредни броя техните проекти. Те са разработени на база интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Всеки един план е разделен на три зони на въздействие – със социален, икономически и с обществен характер. Започваме с Пловдив, който е вторият по големина град в България.  

Великолепната седморка на Пловдив променя облика на града до 2020 г.

Интегрираните проекти са за над 1,3 млрд. лв., като близо 400 млн. лв. трябва да дойдат от оперативните програми

Инвестиции над 1,35 млрд. лв. в седем топпроекта трябва да променят облика на Пловдив до 2020 г. На това залага интегрираният план за градско възстановяване и развитие на втория по големина град у нас. Той е разработен от консорциум „Пловдив 2020“, в който влизат „Велдер Консулт“, „Булплан“, „Алтус“, „Ригел 99“ и „Пауна“. Ръководител е зам.-кметът на града инж. Димитър Кацарски. „В момента се работи по всички проекти, като ще имаме готовност да започнем в зависимост от старта на оперативните програми“, коментира инж. Кацарски. Над 391 млн. лв. трябва да дойдат от всички оперативни програми за изпълнението на проектите. Останалите са от общинския и държавния бюджет, както и една значителна част от бизнеса - в зоната за икономическо развитие.

Интегрираният план предвижда три зони на въздействие. Първа градска част е с преобладаващ социален характер. „Гладно поле“ е с потенциал за икономическо развитие. Ареалът около централната гара е отреден за зона с висока обществена значимост. Всяка от тези три територии концентрира в себе си голям потенциал за бъдещо развитие, което трябва да стане чрез разрешаването на градоустройствените проблеми. Разработените програми за реализация на плана са така разпределени във времето, че предполагат най-силна концентрация на интервенции около 2017 г., е посочено в плана за развитие.

Философията предполага „червена нишка“ за почти всички предложени проекти. Тя представлява приоритетното изграждане на инсталации за добив и локално ползване на енергия от ВЕИ, независимо дали става дума за реконструкция или ново строителство на сгради и съоръжения, посочват от консорциум „Пловдив 2020“.

На извънредна сесия на 13 декември 2013 г. общинският съвет в Града под тепетата взе решение за включване към трите зони и на екопарк „Марица“ и Северната индустриална зона на града като допълнителни обекти за въздействие в интегрирания план. Това стана, след като управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ разреши увеличаване на зоните с 20%.

За да се изпълни успешно планът, е заложено създаване на управляващо звено. То ще бъде общинско предприятие, смесено дружество между обществени организации и частни партньори или независим инвестиционен фонд. Стратегическият контрол ще се извършва от общинската администрация.

Социална интервенция в Първа градска част за 88 млн. лв.

Микс от археология, етноси, комплексно жилищно застрояване, социализиране на участък от река Марица, интегриране на Панаирния комплекс. Това включва зоната с преобладаващ социален характер. Избраната територия осигурява два от трите подхода към Стария град и обхваща участък на река Марица с острова Адата. В нея попада още Хаджи Хасан махала.

За зоната са подготвени пет комплексни проекта на обща стойност 88 млн. лв. Това са „Развлечения и отдих край реката“, „Градски уют, традиция и пъстро разнообразие“, „Нашият квартал – древен и вечен“, „Понеделник пазар“ – нашето място за срещи“ и „Поглед към бъдещето – за децата и младежите“.

„Градски уют, традиция и пъстро разнообразие“ залага на подобряване качеството на живот на хората. По него са планирани инвестиции от оперативните програми „Региони в растеж“, „Човешки ресурси“ и новата „Наука и образование“. За 2 млн. лв. е проектът за доизграждане на бул. „Източен“ с двупосочна алея по бул. „Княгиня Мария-Луиза“ до бул. „6 септември“ по ОП „Региони в растеж“. По друг проект на същата програма е заложен ремонт на осветлението с използване на слънчева енергия в Хаджи Хасан махала, както и реновиране на жилищните сгради по програмата „Енергийна ефективност в дома“. Заложени са и меки мерки за обучение и преквалификация на търсещите работа възрастни лица в Хаджи Хасан махала по „Човешки ресурси“. Планирано е и създаване на общностен център за стимулиране на социалната активност и индивидуалната креативност на местните жители.

Помислено е и за подрастващото поколение с комплексния проект „Поглед към бъдещето – за децата и младежите“ за 5 млн. лева. По него е заложено обновление и енергийна ефективност на забавачките и училището в зоната. В проекта влиза ремонтът на детските градини „Перуника” на ул. „Мара Гидик“ 97А, „Снежанка” на ул. „Тополица 3”, яслата „Детски смях”,  диагностично-консултативния център 1 и „Понеделник пазар”. Изготвя се и подробен устройствен план за изграждане на нова детска ясла и градина в Хаджи Хасан махала. В проекта е заложен и основен ремонт на средното училище „Любен Каравелов” в район „Централен” на ул. „Лютиче” 2.

Мястото за срещи става „Понеделник пазар“, който ще бъде основно ремонтиран. Ще сменят настилката, градското обзавеждане, озеленяването, ще има и паркинг. Проектът е на обща стойност 10 млн. лв. Южният бряг на река Марица се превръща в зона за развлечения и отдих. Този комплексен проект предвижда благоустрояване и озеленяване на брега на Марица с изграждането на нов пешеходен мост, увеселителен парк на остров Адата и нов южен приемен вход на панаира. Планиран е и ремонт на ул. „Никола войвода“.

Археологическото наследство в зоната ще бъде реставрирано и експонирано чрез комплексния проект „Нашият квартал – древен и вечен“ за около 10 млн. лв. Той предвижда възстановяване на източната порта на Филипопол заедно с прилежащата територия - улици, алеи, паркинги и озеленяване. Свързва се в общ туристически маршрут, в който се включва пешеходна улица от източната порта до малката базилика. Заложено е и изграждането на подземен археологически музей „Филипопол-изток“, в който да бъде експонирано богатото археологическо наследство.

Очакваният краен ефект от реализацията на петте комплексни проекта е зоната да се превърне от място, което сега се отбягва, в предпочитано за пловдивчани и гостите на града с възможности за забавление и отдих.

„Гладно поле“ – новият иновационен център за над 1,16 млрд. лв.

Запуснат и изоставен сега, квартал „Гладно поле“, където по времето на социализма са били разположени обекти на военните, е планирано да се превърне в мощен иновационен център с изграждането на втория високотехнологичен парк „Агро Фууд Тех“. Това е зоната за икономическо въздействие, която се простира на площ 77 хектара. За целта още по времето на правителството на ГЕРБ е внесено предложение в Министерството на отбраната за безвъзмездното прехвърляне на имотите на община Пловдив. Засега видимо движение по преписката няма, но от общинската администрация са сигурни, че това рано или късно ще се случи. В интегрирания план е заложено икономическата зона да се превърне във вторичен градски център.

Сърцето на тази зона е високотехнологичният аграрен клъстер, свързан с интеграцията на земеделските производства и хранителните технологии. Той ще се разпростре на 56 хектара, в които се очаква да се настанят иновативни фирми от сферата на биотехнологиите, хранителната индустрия, земеделието, както и компании от промишлеността и услугите. Планирано е да има консултантски център за земеделските производители с информация за научни методи, сортове, пазари и цени. Този център може да има характер и на борса за земеделска продукция, е записано в плана. Заложено е в парка да има и метеорологичен център за борба с градушките, както и център за координация и информация на научните разработки в земеделието и производството на храни.

Предвидени са и парцели за жилищно застрояване, хотел, детска градина и дори училище за талантливи деца, което ще се финансира по инструмента JЕSSICA още през този програмен период. Основно инвестициите в зоната ще са частни. Община Пловдив ще ги подпомогне с изграждането на инфраструктурата на новото иновативно минисело. За „Агро Фууд Тех“ пък ще се разчита на финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Заложено е финансиране и на проект за провеждане на ежегоден пловдивски форум и създаване на интернет портал, представящи града като традиционен производствен център.

За да се осигури достъпът до новата зона на кв. „Гладно поле“, е планирана реконструкция и паркоустройство на улиците „Богомил“, „Радко Димитриев“ и „Лев Толстой“ за 6,6 млн. лв. по ОП „Региони в растеж“. От тях ще става достъпът до обновения квартал. Сега те са в лошо състояние, няма места за паркиране, въпреки че по ул. „Лев Толстой“ има три училища и хотел. Нерегламентирано са поставени гаражни клетки, които ще бъдат премахнати.

Централната жп гара се превръща в нов градски център с 91 млн. лв.

Районът около централната жп гара в Пловдив е зоната за въздействие с публични функции, която е заложено да се превърне във втори градски център. Целта е да се даде нов облик на една от входните точки на града – гаровия ареал, и той да се стане от „бариера“ сега в „посредник“ на транспортните и пешеходните потоци, е посочено в интегрирания план. Залага се на финансиране от оперативните програми „Транспорт“ и „Региони в растеж“ с комплексния проект „Транспортният ареал на Пловдив – модерен интермодален център на свързаност и градско оживление с национално значение“ за общо 91 млн. лв.

В зоната се намира действащата централна жп гара, две от трите най-големи автогари, осигуряващи повече от 70% от превозите, бившата сточна гара – частен терен с тенденция за застрояване с обществени функции. В зоната се събират шест важни пътни артерии за Пловдив - бул. „Хр. Ботев“, „Коматевско шосе“, ул. „Найчо Цанов“, бул. „Руски“, бул. „Васил Априлов“ и бул. „Македония“.  В момента вървят предпроектни технически задания за транспортно-комуникационен пробив под жп ареала, свързващ бул. „В. Априлов“ и бул. „Македония“, с рехабилитация и благоустрояване на предгаровия площад, създавайки устройствени условия за изпълнението на концесията на обект „Централна жп гара“. За изграждането му ще се кандидатства за финансиране по ОП „Транспорт“, като индикативната стойност на проекта е 36 млн. лв.

Вторият инфраструктурен проект, за който ще се търси финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“, е изграждане на т.нар. южна тангента от бул. „Коматевско шосе“ до транспортен възел „Родопи“ и връзки с бул. „Македония” и подземното ниво на преминаване под жп ареала. По проекта е заложена и реконструкция на второстепенни транспортни връзки от прилежащите територии по улиците „Петър Динеков“, „Кукуш“, „Бачо Киро“, „Одрин“. Планирани са и озеленяване и социализация на междублокови пространства. Целият проект е на стойност 53 млн. лв., като плановете са да се реализира на етапи.

В зоната е заложено още изграждане на туристически информационен център на предгаровия площад, както и намиране на ново приложение за старите тютюневи складове.

Комплексните проекти в зоните за въздействие

Социалната Първа градска част

Цели се отваряне на Хаджи Хасан махала към града и интеграцията на квартала към архитектурния  резерват „Старинен Пловдив”, социализация на малцинствените групи, „включване” на реката към всекидневието на хората с изграждане на атракционен комплекс на остров Адата и свързването му към южния и северния бряг с пешеходни мостове.

Проект „Развлечения и отдих край реката“

Проект „Градски уют, традиция и пъстро разнообразие“

Проект: „Нашият квартал – древен и вечен“

Проект: „Понеделник пазар“ – нашето място за срещи“

Проект: „С поглед към бъдещето – за децата и младежите“

Икономическо развитие за квартал „Гладно поле“

Зоната е с добра инфраструктурна обезпеченост и екологични показатели. На територията се намират сгради на научни институти и филиали на БАН, а наблизо са изчислителният център, научно-развойни лаборатории, както и Аграрният университет. Тук се намира и административният център на район „Източен” и др. Свободната територия е в близост до централната градска част, което я прави перспективна за изграждане на модерна бизнес среда, която да привлече научен потенциал и високи технологии.

Проект „Градът на науката, високите технологии и иновациите“

Зоната обхваща транспортния ареал на Пловдив, където се събират шест основни пътни артерии на града около действащата централна жп гара. Предизвикателството е осигуряване на важните за града транспортни потоци в посока север-юг (под жп ареала), изток-запад - израждане на южната тангента с необходимите комуникационни развръзки. Зоната има потенциал за изграждане на обществено обслужващи сгради, офиси, хотели, както и богато озеленени терени.

Проект: Транспортният ареал на Пловдив – модерен интермодален център на свързаност и градско оживление с национално значение