Нов облик на Варна за 687 млн. лв. до 2020 г.

Лилия Христова  

Над 511 млн. евро са предвидени за 67-те града до 2020 г. по новата Оперативна програма „Региони в растеж“. Те са разделени на четири нива в зависимост от броя на населението, икономическото им развитие и бюджетите.

В първо ниво е София, за която са предвидени 76,7 млн. евро (15%). Във второ са деветте големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин. За тях са заделени общо 153,4 млн. евро (30%). За всеки е предвидена една и съща сума – средно по 17 млн. евро.

В третото ниво са 28 града – останалите областни центрове плюс още 10 селища – Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище. Заделеният за тях ресурс е най-голям. Той е общо 255,7 млн. евро, което е половината от средствата. На всеки един град се падат по 8,8 млн. евро.

В последното четвърто ниво са 29 по-малки града, за които са предвидени 25,5 млн. евро (5%). Така всеки град ще получи скромните 913 106 евро.

Проектите, които ще се финансират, са разработени на база интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Всеки един план е разделен на три зони на въздействие – със социален, икономически и с обществен характер.

В този брой представяме проектите на Варна. Морската столица е третият по население град на страната, но по икономически показатели се нарежда на второ място веднага след София.

Ремонт на улици, детски градини, училища, детски и спортни площадки, цялостно обновление на  Морската градина, Двореца на младежта и спорта и Летния театър, изграждане на високотехнологичен бизнес парк, втори мост над Аспарухово, нови паркинги и библиотека – това са само част от проектите в интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Варна до 2020 г. Той е разработен от обединение „Интегриран план за Варна 2020“ с ръководител доц. д-р Стелиян Димитров.

За реализацията му са необходими общо 687 млн. лв. с ДДС. Близо половината от парите – 325 млн. лв., местната власт се надява да дойдат по линия на структурните и Кохезионния фонд на ЕС по различни оперативни програми.  За съфинансиране на проектите общината ще трябва да осигури 62,7 млн. лв., което е 9% от средствата. Въпреки относително стабилния размер на бюджета на морската ни столица през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на капиталовите разходи – от 62 млн. лв. (2007 г.) до 14 млн. лв. (2012 г.). Поради тази причина авторите на плана препоръчват на общината да прибегне до мостово финансиране, за да осигури необходимите й средства за проектите. Останалите източници могат да са републиканският бюджет с 47,8 млн. лв. (7%), други инвестиционни фондове – около 100 млн. лв. (15%), и частни инвеститори – 151 млн. лв. (20%).

Тази и следващата година ще минат основно под знака на проектирането и избора на изпълнители на проектите. Ударното строителство е предвидено да започне през 2016 г. и да продължи до 2017 г. През тези две години е заложено да бъдат усвоени една трета от средствата. Това не е направено случайно. Причината е, че в средата на програмния период (2018 г.) ще се анализира процеса на усвояване на парите, и там, където има забавяне, ще се извърши преразпределение на средства към по-активните градове. Това е причината, поради която почти всички селища са заложили да реализират най-много европроекти през 2016-2017 г. През следващите години обемът на плащанията е разпределен относително равномерно.

Над половината от територията на Варна ще бъде подложена на интервенции, предвижда интегрираният план за възстановяване и развитие. Съгласно изискванията са обособени три зони за въздействие – с публични функции, икономическа и обществена. Проектите са разделени в осем основни панела –  градска среда, енергийна ефективност, икономическо развитие, спортна, здравна, социална, образователна и културна инфраструктура.

По една пета от парите е планирано да отидат за проектите за икономическо развитие на Варна и за уличните артерии и интегрирания градски транспорт. За подобряване на градската среда са заложени 17% от средствата, а за подобряване на енергийната ефективност на жилищни и административни сгради – 14%.  Проектите за културна, спортна, социална и образователна инфраструктура имат сравнително по-нисък дял – между 4 и 7%.

„Изведените приоритети за развитие на Варна адресират съществуващите проблеми като нуждата от подобряване на инфраструктурата и засилване на контакта й с морето. Те са насочени и към развитие на туристическия и културния й потенциал, логистичната осигуреност и стимулиране на връзките между академичната общност и бизнеса“, коментира доц. Стелиян Димитров при представянето на документа.

Стратегическите цели, които си поставя интегрираният план, са Варна да стане притегателно място за живот, образование и туризъм, както и град на растежа, където среща си дават бизнесът и науката. Набляга се и на грижата за всеки жител чрез „преодоляване на вътрешноградските диспаритети в социално-икономическото развитие и общественото обслужване“.

Общо 550 предложения са разгледали авторите на плана. Те са получени от районните администрации, бизнеса, неправителствени организации и граждани. След пресяването им по значимост и възможност за реализация са разделени на два списъка. В основния попадат 155 проекта на обща стойност 687 млн. лв. Има и резервен списък с 40 проекта за 445 млн. лв.

Зона с публични функции – инвестиции за 320 млн. лв.

Близо половината от средствата е планирано да бъдат инвестирани в зоната с публични функции – 320 млн. лв. Тя е с най-голям териториален обхват. Тук попадат районите „Приморски“, „Одесос“ и „Аспарухово“. В нея влизат историческият градски и административен център на Варна, както и Техническият университет заедно с разположените в непосредствена близост до него други учебни заведения, Военната болница и важни за града публични учреждения. Зоната достига до пристанищния комплекс, крайбрежната част на кв. Аспарухово и Варненското езеро и до военното летище.

Най-важните проекти са свързани с промяна на облика на трите района и предвиждат  подмяна на подземната инфраструктура и ремонт на уличната мрежа чрез обособяване на зони за отдих, подмяна на осветлението, обновление на пешеходната зона на улицата и изграждането на велоалеи. Всичките седем проекта  за градската среда възлизат на 85 млн. лв.

Ключовите в район „Приморски“ са три. С близо 4 млн. лв. е планирано да бъде обновен един от символите на Варна – Морската градина. Заложена е реконструкция на 13,5 км алеи, подпорни стени, подмяна на чешмите, осветлението и парковата мебел. Другият проект в район „Приморски“ е свързан с ремонт на основната улична мрежа – на булевардите „Приморски”, „Цар Освободител” и „Княз Борис I”. Той ще бъде направен  заедно с рехабилитация на подлезите и обособяването на зони за отдих. Заложени са и подмяна на улично осветление и изграждане на велоалеи, като стойността на всички дейности е 13 млн. лв. Третият проект в район „Приморски“ е свързан с реконструкция на ул. „Мадара“ в участъка от ул. „Д-р А. Железкова” до ул. „Явор” и благоустрояване на пространствата в карето между бул. „Царевец” – ул. „Караагач” – ул. „Мир” – бул. „В. Левски” – бул. „Осми приморски полк”. Планирано е изграждане на детски и спортни площадки, зони за отдих, озеленяване, велоалеи. Необходимите средства за целта са 17,5 млн. лв.

За район „Одесос“ са разработени два проекта за ремонт на улиците. Единият е за 8 млн. лв. и предвижда реконструкция на около 10 км улична мрежа, като е заложена и подмяна на подземната инфраструктура – вода, канал, газ и комуникации. В този проект са включени части от  улиците  „Д-р Пискюлиев“ , „Коста Тюлев”, „Рали Мавродиев”, „Хараламби Ангелов”, „Йосиф Стоянов”, „Радецки”, „Бенковски”, „Лаврентий”, „Панайот Волов”, „Парижка комуна” и други. Заложено е още изграждане на детски и спортни площадки, както и на кътове за отдих.

Вторият проект в район „Одесос“ е за ремонт на около 19 км улична мрежа за 5,7 млн. лв. В него са включени части от улиците „Александър Дякович”, „Халил Ефенди”, „Солун”, „Кавала”, „Прага”, „Марица”, „Поп Богомил”, „Бузлуджа”, „Калиакра”, „Карлово” и други.

За промяна на облика на градската среда в район „Аспарухово“ са разработени два проекта. Единият предвижда реконструкция на ул. „Мара Тасева“ и основен ремонт на бул. „Първи май“ заедно с прилежащите улици към болницата за онкологични заболявания „Д-р Марко Марков” и тази към училище „Проф. Д-р Иван Шишманов”. Ще бъдат изградени и детски и спортни площадки, зони за отдих, атракциони, велоалеи. За дейностите са нужни 13 млн. лв.  По другия се планира облагородяване на между­блоковите пространства в район „Аспарухово“, като в него е включена и рехабилитация на улиците „Уилям Фруд” и „Канал-Езеро”. Той е на стойност 4,3 млн. лв.

Заложено е и изграждането на десет паркинга на ключови за града места, сред които са тези пред катедралата, пред общината, както и под Двореца на културата и спорта. Инвестицията се оценява общо на около 19 млн. лв. Средно по около 2 млн. лв. ще са необходими за строителството на един подобен обект.

За спортна инфраструктура са планирани 20 млн. лв. Най-важният за града проект е обновлението и разширението на Двореца на културата и спорта и превръщането му в мултифункционален център. Инвестицията е изчислена на 11 млн. лв. Друг проект за 3 млн. лв. предвижда ремонт на басейна на входа на Морската градина. Заложено е изграждане на закрит басейн за водолазно обучение в район „Одесос“ за 1 млн. лв. За „Аспарухово“ пък е планиран закрит плувен басейн с тенис кортове за 3 млн. лв.

В образователната инфраструктура е предвидено да бъдат инвестирани 27,6 млн. лв.  За решаването на проблема с недостига на места в детските градини е заложено изграждането на три нови забавачки за над 7 млн. лв. Едната ще бъде на бул. „Цар Освободител“ 100, като разгърнатата й застроена площ е 4500 кв. м. Втората ще се изгради на ул. „Д-р Анастасия Головина“  с РЗП 3500 кв. м. Третата инвестиция е свързана с надстрояването на детската градина „Дом Гаврош“ на ул. „Войнишка“ 3А. В плана са заложени и разширение и модернизация на още 10 детски градини. Мерки за енергийна ефективност и основен ремонт ще бъдат реализирани и на седем общински училища, които в момента са в лошо състояние, предвижда още планът. Същите дейности ще бъдат извършени и за административни сгради на полицията, пожарната, общинската и областната администрация, съда - общо за 6,8 млн. лв.

Планирани са и инвестиции в здравната инфраструктура за 28,7 млн. лв. От тях 13 млн. лв. ще отидат за основен ремонт и саниране на специализираната онкологична болница „Д-р Марко Марков“.  Заложено е и изграждането на хоспис с 40 легла за 2 млн. лв.

Значителни средства са предвидени и за културна инфраструктура – 47,3 млн. лв. Основният проект е свързан с реконструкцията на Летния театър. Заложено е и изграждане на нова градска библиотека с РЗП от 4000 кв. м на мястото на служебния паркинг на община Варна. Сред другите проекти са строителство и оборудване на експозиционната сграда на Етнографския музей, както и на нова мултифункционална зала за опера, театър и култура до пристанището.

За икономическото развитие са необходими 52 млн. лв.

Втората зона включва Западната промишлена територия, тази около „Метро“, предвидения терен за интермодален терминал и нови терени с производствени функции. На практика тя съвпада с предвижданията на общия устройствен план за развитието на Западната промишлена зона. От нея е изключена територията за обитаване на село Тополи.

Тук се залага основно на частния бизнес, като общината планира да изгради необходимата инфраструктура в района. Предвидено е да бъдат построени пречиствателна станция и фотоволтаична централа за добив на енергия за нуждите на бизнеса, който ще се настани в зоната. Заложена е реализацията на три основни проекта. Най-големият е изграждането на високотехнологичен парк Варна за 64,5 млн. лв. Финансирането му трябва да дойде от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Предвижда се още създаване на иновационен център в рамките на Медицинския университет за 37,7 млн. лв. Третият проект е за строителство на офис за технологичен трансфер за 246 405 лв. Плановете са от частни инвеститори, които ще развият производства в района, да бъдат привлечени още 53 млн. лв. Заложено е частните проекти да бъдат сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите.

Третата зона е с преобладаващ социален характер и покрива голяма част от крайните квартали на Варна. Заложените инвестиции са 79 млн. лв. В нея попадат жилищните комплекси „Владислав Варненчик“, първи и втори микрорайон на жк „Младост“, трите микрорайона на жк „Възраждане“. Населението живее основно в панелни сгради, които се нуждаят от обновление, както и междублоковите пространства, които са в лошо състояние. Тези квартали имат и влошен достъп до градския център. В зоната са заложени изграждане на разширение на детските градини и строителство на нови, центрове за деца и за възрастни от семеен тип, защитени жилища.