Изборите за Европейски парламент: Този път е различно

Ренета Николова  Елица Илчева „Този път е по-различно“. Това е мотото на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през май. Вотът дава възможност на гласоподавателите да влияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз, като изберат 751 депутати да ги представляват през следващите пет години, e посочено на българската интернет страница на ЕК.

Освен че са различни, тези избори са най-важните досега, тъй като ЕС търси начин за излизане от икономическата криза и посока за бъдещето. Те са и първите, откакто Договорът от Лисабон от 2009 г. даде на Европейския парламент редица важни нови правомощия. Затова се очаква да предизвикат най-голям интерес след първите преки избори през 1979 г.

Новият парламент определя наследника на Жозе Барозу

Една важна нова промяна, въведена от Лисабонския договор, е, че за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите членки избират наследника на сегашния председател на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Тези правомощия означават, че една от първите задачи на новоизбраните членове на парламента ще бъде да гласуват кандидатурата на следващия председател на Европейската комисия. Така европейските гласоподаватели за първи път ще имат пряко влияние върху определянето на председателя на ЕК, което би трябвало да увеличи демократичната легитимност на ЕС.

Съгласно новата система държавните и правителствените ръководители от ЕС трябва да номинират кандидата въз основа на резултатите от изборите, а парламентът да го одобри. Това означава, че сега несъмнено гласоподавателите имат думата за това кой да поеме управлението. Това също така означава, че парламентът ще има по-голямо влияние върху избора и на комисари.

Новото политическо мнозинство ще формира европейското законодателство за следващите пет години в редица области - от единния пазар до гражданските свободи. Парламентът, единствената пряко избрана институция на съюза, вече е централно звено на европейската система на вземане на решения наравно с националните правителства по почти всички законодателни актове на ЕС.

Защо намалява броят на депутатите?

Откакто Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013 г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой ще бъде намален на 751 при изборите през 2014 г. и ще остане толкова и в бъдеще. Членовете на ЕП ще представляват над 500 млн. граждани в 28 държави членки. Съгласно присъединителните договори местата се разпределят между различните държави въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност. Според него държавите с повече население имат повече места от онези с по-малко. Последните обаче имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността.

Кой е денят?

Всяка държава членка има собствени избирателни закони и решава в кой ден гражданите й да отидат до урните в рамките на 4-дневния изборен период от 22 до 25 май 2014 г. Все още не е уточнена датата у нас, но като се има предвид че традиционно вотът е в събота или неделя, най-вероятно това ще е 24 или 25 май. Българските гласоподаватели ще изберат 17 депутати. Резултатите от всички 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя.

Политическите групи ще предлагат председател на комисията

Друга промяна е, че за първи път политическите групи ще предлагат кандидати за поста на председател на комисията. Лявоцентристката Партия на европейските социалисти (ПЕС) определи германския евродепутат Мартин Шулц, настоящ председател на ЕП, за свой официален кандидат за поста.

Центристкият Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) следващия месец ще избере своя кандидат между финландския еврокомисар по икономически и парични въпроси Оли Рен и бившия белгийски министър-председател Ги Верхофстад.

Междувременно около половин дузина кандидати -включително 4-ма настоящи и бивши премиери, се конкурират да бъдат номинирани от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), като решението се очаква през март. Зелените избират своя кандидат в първични избори онлайн измежду 4-ма участници.

Борба с апатията

Надеждите са, че промените ще предизвикат по-голям интерес и че ще се обърне тенденцията за понижаване на избирателната активност, която спадна до едва 43% на изборите през 2009 г.

При проучване на общественото мнение през миналата година 62% от анкетираните са посочили, че наличието на свързани с партии кандидати за председател на ЕК, както и провеждането на изборите в един и същи ден в цяла Европа ще доведат до по-висока активност.

Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК у нас: Гражданите трябва да ценят възможността да избират тези, които ще защитават интересите им

Г-н Златев, за хората, които не са информирани за представителствата на ЕК в страните членки, можем ли да кажем какви са функциите и правомощията на тези звена?

Може би е редно да кажем, че ЕК присъства в почти всички страни на земното кълбо в различни формати. В страните членки това става с представителства. В йерархията и структурата на ЕК ние влизаме в пълномощията на генералната дирекция по комуникации и нашата основна дейност е да общуваме с гражданите на България и да предоставяме максимална информация, свързана с ЕС, включително и за ползите от членството. От друга страна, имаме и обратната функция, а именно да събираме въпроси, мнения, оплаквания и да ги отнасяме към съответните служби в Брюксел. Отделно от това подпомагаме посещенията на европейските комисари. През февруари тук ще бъде Гейгер Куин, която ще направи представяне на новата програма на ЕС „Хоризонт 2020”. До дни пък ни предстои посещение на главния научен съветник на председателя на ЕК, проф. Ан Глоувър, която ще има срещи с българските научни среди. Отделно от това по определени теми работим с български неправителствени организации, читалища, ученически организации, с които правим различни събития по формат и по теми, свързани отново с членството на България в ЕС. Обменяме и добри практики, разполагаме и с мрежа от 15 информационни центъра в цялата страна.

Основна тема в европейския дневен ред са предстоящите избори. Има твърде много нови неща, какво трябва да знаем?

Най-важното е, че вотът е въплъщение на едно от основните човешки права, а именно на това да избираш и да бъдеш избиран. Това право бих го поставил на една плоскост със свободното движение в рамките на съюза. Тоест гражданите трябва да оценят възможността да избират на всеки 5 години представители, които ще защитават интересите им.

А новите неща наистина са много. Информационната кампания започна от есента на миналата година и трябва да протече на няколко етапа. Тя се опитва да следва новите реалности и основната й част е съсредоточена към съвременни нетрадиционни форми на комуникация. Това са интернет и социалните мрежи. Неслучайно фокусът са младите хора и тези, които имат правото да гласуват за първи път. Ето защо е малко учудващо, когато кажем, че стойността на информационната кампания за всички страни членки е 16 млн. евро, което се равнява на около 4-5 евроцента на човек.

Специално за журналистите има страшно много материали, които могат да се ползват за информация и подготовка на конкретни теми. Трябва да се знае, че са преведени на официалните езици в ЕС, така че да достигат до всички потенциални гласоподаватели, без да има ощетени.

Ние ще избираме 17 членове за ЕП от България, т.е. с един по-малко от предходни години. Имаше спекулации, че това е, защото се намалява броят на членовете на една страна за сметка на друга, което не е вярно. Няма нито една страна, която да е получила увеличение на броя на представителите си. Просто по математическа формула е преценено, че трябва да се намалят представителите, за да може да се влезе в общия брой за ЕС, който не се увеличава след приемането на Хърватия. За сравнение ще кажа, че Германия губи три от местата си.

А какво е новото в самите регламенти по гласуване?

Ще се избира председател на ЕК, това всъщност е най-новото и неслучайно по-големите европейски партии вече официално представиха своите кандидати. Част от другите индикираха кога ще бъдат техните годишни форуми, на които ще ги представят. Може да се каже, че това е най-голямата новост, тъй като личността, която бъде избрана, и партията, която стои зад нея, ще определят накъде ще върви Европа оттук нататък. Затова единият от девизите на тази кампания е „Този път е по-различно”. С гласа си всеки един от нас ще се чувства въвлечен и в избора на новия председател на ЕК.

А как точно ще става новото избиране за председател на комисията?

През февруари и март всички големи политически семейства ще излъчат кандидатите, при положение че тяхната политическа група получи достатъчно места в Европейския парламент. След това ще има дебати между тези кандидати, което е новост. Ние не знаем колко ще бъдат те, защото не се знае колко представители на политически семейства ще влязат в новия парламент, ситуацията е доста динамична. Следва гласуване вътре в парламента. Резултатът, който се получи, трябва да бъде потвърден от Съвета на Европейския съюз. Това са лидерите на самите държави членки.

Каква беше идеята за промяна на механизма? За повече демократичност или...

Да, все пак това дава увереност на гласоподавателите, че от техния глас наистина нещо зависи и то може да се види като реален резултат на финала.

Има ли вече основни теми, които ще бъдат водещи в тази кампания?

Няма да е изненада, като кажем, че заради световната криза едната от темите ще бъде свързана именно с нарастването на продуктивността, създаването на нови работни места и растеж на икономиката. Това е много голяма и важна тема. Засилващата се младежка безработица започва да взима застрашителни размери, говори се все по-често за изгубено поколение. Това е също нещо, по което ще се води кампанията. Сред другите теми бих поставил и мястото, и ролята на ЕС като глобален играч. Имам предвид различните външнополитически събития, които се случват в световен мащаб, и мястото на Европа в тях. Нещо, с което трябва да се гордеем всички и за което не се говори много. Защото ЕС е най-големият донор на всякаква хуманитарна помощ при всички трагедии, които се случват по света. Една от причините да не сме усетили много силно въздействието от това, което се случва например в Сирия, е фактът, че Брюксел насочва огромни количества материална и финансова помощ там на място, за да може бежанският контингент да не тръгне към нас. В рамките на целия ЕС броят на бежанците от Сирия е около 51 000. Цифра, несъизмерима с 2-та милиона в страните около Сирия. Тоест като говорим, че има криза, трябва да погледнем по-голямата картина.

Как да накараме българина да гласува на европейски избори, при положение че не гласува на вътрешни?

Смятам, че тези избори ще са нещо по-различно, имайки предвид динамичната вътрешнополитическа обстановка. Нека не забравяме, че на предишните именно вътрешнополитическата тематика е доминирала общоевропейската. И докато в други страни темите, по които се води кампанията, са доста по-глобални, в по-младите членки, каквато сме и ние, за съжаление вътрешнополитическият елемент излиза на преден план. В момента има една доста силна гражданска енергия в обществото и очаквам, че тя ще даде своето отражение в изборите и ще има голям брой на гласоподаватели. Това е моята надежда и ние ще работим в тази посока.

Каква ще бъде европейската 2014-а? Освен година на избори, тя е и на старт на новия програмен период, който е от голямо значение за България?

За мен това ще бъде една динамична година, тъй като се случват страшно много неща. Новият състав на ЕП и новата ЕК ще зададат посоката. ЕС трябва да се справи с последствията от кризата. Първите позитивни сигнали се видяха в края на последното тримесечие на миналата година. Силно сме убедени, че тенденцията ще се засили, тоест ще се върнем отново към курс на стабилизация на икономиката. 2014 г. е началото на новия програмен период  и е много важна, особено за страните, които са нетни бенефициенти на средства, с които да помогнат на различни сектори в икономиката си. Имаме очаквания за приемане на нови директиви и правила, свързани с разширяването и укрепването на банковия съюз. Имаме и, разбира се, доста причини за притеснения от огнища на напрежение в различни точки по света, където отново ще се очаква ЕС да помага. Конфликтът в Близкия изток ще продължи, интересно е какво ще се случи и в Украйна. Започна активен диалог със Сърбия за присъединяването й. Тук аз очаквам активна роля от България като съсед, който може да даде съвет с практиката и опита си в преговорните процеси.

И нека завършим с позитивна нотка, че 2014 г. ще бъде доста по-добра и успешна за всички граждани.