Бургас се прицелва да стане източната порта на ЕС

Градът ще инвестира над 413 млн. лв. от еврофондовете до 2020 г.

Прочетена: 1220

Лилия Христова

Над 511 млн. евро са предвидени за 67-те града до 2020 г. по новата Оперативна програма „Региони в растеж“. Те са разделени на четири нива в зависимост от броя на населението, икономическото им развитие и бюджетите.
В първо ниво е София, за която са предвидени 76,7 млн. евро (15%). Във второ са деветте големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин. За тях са заделени общо 153,4 млн. евро (30%). За всеки е предвидена една и съща сума – средно по 17 млн. евро.
В третото ниво са 28 града – останалите областни центрове плюс още 10 селища – Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище. Заделеният за тях ресурс е най-голям. Той е общо 255,7 млн. евро, което е половината от средствата. На всеки един град се падат по 8,8 млн. евро.
В последното четвърто ниво са 29 по-малки града, за които са предвидени 25,5 млн. евро (5%). Така всеки град ще получи скромните 913 106 евро.
Проектите, които ще се финансират, са разработени на база интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Всеки един план е разделен на три зони на въздействие – със социален, икономически и с обществен характер.
В този брой представяме проектите на Бургас. Градът си е поставил амбициозната задача да стане черноморски лидер, като се превърне в източната врата на Европейския съюз. Мотото е „Бургас – град ТЕМПОТО“, което е акроним от съчетанието на думите – технологии, енергия, мениджмънт, промишленост, образование, туризъм, околна среда. Това е записано в интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Бургас. Той е изработен от обединение „Устойчиво развитие за Бургас“, в което влизат „Иво Петров Архитекти“ ООД, Ню Ай АД и „Мапекс“ АД. Ръководител на проекта е арх. Десислава Евгениева.

През този планов период Бургас успя да акумулира значителен обем от европейски средства, които съществено промениха облика му. Градът спечели проекти за рекордните 3,6 млрд. лв., от които вече е усвоил над 172 млн. лв. според системата за еврофондовете ИСУН. Така Бургас се радва на ниска безработица въпреки кризата. Няма и широка ножица между доходите на хората. По показателя среден разполагаем годишен доход на домакинство Бургас е на второ място с 4041 евро, като отстъпва единствено на София – 4278 евро. Бургас е в добра позиция и по един от най-важните показатели за стратегията „Европа 2020” – този на отпаднали от образователната система ученици. Те са само 6,2%, като пред него отново е само София с 5,5%. Това, в което изостава морският град, са информационно-комуникационните технологии и привличането на компании с по-висока добавена стойност. Има и недостиг на легла в болниците, а техниката е морално и физически остаряла. Друг недостатък е замърсяването на въздуха.
В мечтите си жителите на Бургас виждат града си чист и уютен, с добра организация на движението и лесен достъп, сочи проучването, направено в рамките на плана. Искат още ясно обособяване на историческата зона на града, като сградите да са без климатици и рекламни табели на фасадите. Повече детски и спортни площадки, млади и учтиви кадри в здравеопазването и администрацията. Мечтаят за музей на българското кино. „Представете си покривите на панелните блокове да се превърнат в дворове на малки апартаменти, къщички“, „да си направим частен кооперативен пазар за различни зимнини“, „подземни гаражи за обществено ползване под дворовете на училищата“, „домът на НХК – сцена под звездите“, „да се направи скейт парк“ и т.н. са част от предложенията на бургазлии, като някои са намерили място в интегрирания план за градско възстановяване и развитие.
В него са заложени седем специфични цели. Първата е доизграждане, модернизиране и поддържане на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура, която трябва да допринесе за подобряване качеството на живот. Втората е изграждане на нови паркове, зони за спорт и отдих, реконструкция и обновяване на градските зелени пространства. Третата е създаване на вторичен градски център чрез изграждане и обновяване на обекти на социалната инфраструктура. Четвъртата залага на балансираното развитие на териториите около езерата и съчетаване на екологичните изисквания с достъпна и привлекателна среда за отдих. Петата цели увеличаване на енергийната ефективност на сградния фонд. Шестата е създаване на благоприятна и устойчива социална среда с подобрен достъп до основните услуги и нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност. Седмата цел е оптимизиране и ефективно използване на социалната и здравната инфраструктура.
Планираните инвестиции възлизат на над 413 млн. лв. до 2020 г. Голяма част от средствата се предвижда да се получат по няколко оперативни програми. Над две трети от проектите ще се финансират по ОП „Региони в растеж“ (70%). За ВиК мрежата ще се разчита на ОП „Околна среда“ (2,82%). За инвестиции от публично-частен характер се залага на финансовия инструмент JESSICA – 5,35%. Със средства от новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ се предвижда да се покрият разходите за обзавеждане и оборудване на образователната инфраструктура (1%). По ОП „Човешки ресурси“ ще се осигурят средствата за обзавеждане и оборудване за обектите в социалната инфраструктура, както и разходите, свързани с предоставянето на социални услуги. Община Бургас ще осигури необходимите около 10% за съфинансирането на проектите.
Най-много инвестиции
в зоната с обществена
значимост – 194 млн. лв.
Най-много инвестиции са планирани в зоната с обществена значимост – над 194 млн. лв. Тя обхваща една десета от територията на Бургас – 395 хектара, като в нея живеят над 40 600 души. Там попадат знаковите места за града – центърът, жк „Възраждане“, Приморският парк, парк „Езеро“ и Атанасовската коса.
Най-много средства ще бъдат насочени към благоустрояване на градската среда. Около 23 млн. лв. са предвидени за ремонт на улиците в центъра и Приморския парк. Сред приоритетните проекти е завършването на градското ларго – ул. „Александровска“. Към този момент е изпълнен първият етап от жп гарата до пл. „Тройката“. Има проектна готовност той да бъде завършен до края на ул. „Александровска“, където преминава бул. „Сан Стефано“. Един от големите проекти е този за превръщането на ул. „Богориди“ в изцяло пешеходна до Морската градина. За целта крайморският бул. „Демокрация“ ще премине подземно в този участък. Ще бъдат ремонтирани още важните улици „Александър Батенберг“ и „Цар Симеон I“. Плановете са ударният ремонт на улиците в кв. „Възраждане“ да стане през 2015-2016 г., а след това да се пристъпи и към улиците между площад „Св. св. Кирил и Методий“ и Приморския парк.
Заложено е обновяване на алеите и достъпа до парк „Езеро“ за около 5 млн. лв. С помощта на публично-частното партньорство там ще бъде изграден океанариум за 4 млн. лв. Планирано е и строителството на подземен паркинг за 80 автомобила.
Проектът, който доби популярност като „Супер Бургас“, се очаква да започне през 2017 г. Той е за 72 млн. лв. и е свързан с морската гара, изграждането на терминал за круизни кораби и нова жп гара на две нива.
Обществените сгради в зоната ще бъдат подложени на „енергийна операция“, като в плана са включени областната дирекция на МВР, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, Младежкият културен център, основните училища. Предвижда се изграждане на библиотека и музей на съвременното изкуство в сградата на бившата Немска болница за 2,6 млн. лв. По финансовия инструмент JESSICA се планират и изложбени експозиционни площи – „Флора“, в Приморския парк, и сграда за Бургаската художествена галерия.
Зоната за икономическо развитие – една трета от територията на града
Зоната за икономическо развитие е с най-голям териториален обхват – 1370 хектара, което е една трета от Бургас. В нея попадат териториите с преобладаващи промишлени, логистични и бизнес дейности. Тук са промишлените зони „Сарафово“, „Меден рудник“, „Север“ и Юг“, кварталите „Акациите“ и „Победа“, както и част от пристанище Бургас – карго терминалът, терминал запад и 2А.
Тази зона има нужда от спешна модернизация на съществуващата инженерна инфраструктура и изграждане на нова там, където липсва. За благоустрояване на градската среда са планирани 45 млн. лв. С тях ще се финансира изграждането на нови улици и ремонт на старите, както и строителството на паркинг със 153 места. Заложено е и изграждането на експо център в южната промишлена зона, на терен до новия пътен възел юг. Той ще е с изложбени пространства, конферентни зали, лаборатории за иновации.
Обновяване на гребния канал „Вая“ и строителство на спортно училище са другите два големи проекта в икономическата зона. Заложен е и нов парк, който трябва да изникне до преливниците на Мандренското езеро, с атракциони и спортни площадки. Така ще се реши проблемът с отдиха на живеещите в кв. „Меден рудник“. В непосредствена близост до новия парк е предвидено да се направи и картинг писта с обслужващи сгради, като околните улици ще бъдат ремонтирани.
Проектите, свързани с градския транспорт в зоната, предвиждат ремонт на автогара запад и изграждане на буферен паркинг.
Зоната със социален характер става вторичен градски център
В зоната със социален характер влизат основно жилищни квартали – „Меден рудник“, „Акации“, „Банево“, „Братя Миладинови“, „Ветрен“, „Възраждане“, „Горно Езерово“, „Долно Езерово“, „Лозово“, „Победа“, „Сарафово“, „Славейков“ и други, в които живеят близо 40 000 души. Планираните инвестиции в зоната възлизат на над 100 млн. лв., като основният приоритет предвижда кв. „Меден рудник“ да се оформи като вторичен градски център с ново кметство, обновени училища и дворни пространства и нови паркове. За живеещите в тези квартали най-важното е да се подобрят средата на живот, транспортната инфраструктура и сградният фонд, показва проучването в района.
Най-много средства ще бъдат насочени към ремонта на уличната мрежа, която е в лошо състояние. На практика само две – бул. „Захари Стоянов“ и улицата до болница „Черноморска“, са в добро състояние. Останалите 30 улици са в лошо, а „Въстаническа“ и „Кооператор“ – в трагично.
Освен ремонта на уличната мрежа като приоритетна инвестиция е изведено и цялостно устройство на лесопарк „Капчето“ и парк „Шилото“, изграждане на кейове за наблюдения и разходка на брега на Бургаското езеро, обособяване на пешеходни пътеки по ул. „Захари Стоянов“ и разклона към кв. „Горно Езерово“. Нови детски и спортни площадки, велоалеи и паркинги.
Другата група проекти е свързана със спортната инфраструктура в района. Заложено е изграждане на спортен комплекс с басейн, многофункционална зала и открити спортни игрища на стойност 8,8 млн. лв., както и открити игрища и тенис кортове. И за двата проекта ще се търси финансиране от JESSICA или публично-частно партньорство. Отреден е и терен за изграждане на спортни съоръжения, ако има частен интерес.
В два от кварталите, където живее в лоши условия предимно ромско население, е заложено 5% от средствата за Бургас по ОП „Региони в растеж“ да отидат за изграждането на социални жилища.
В образователната инфраструктура проектите са насочени към разширение и рехабилитация на детски градини и общински училища. Планът предвижда сградата, където сега се помещава Четвърто РПУ, да се превърне в детска градина, а полицаите да се преместят в сградата на данъчните. Заложено е да бъдат изградени нови корпуси на детските градини „Надежда“ и „Чайка“.
По отношение на културната инфраструктура в зоната се предвижда изграждане на сцена на открито, многофункционална сграда и ритуална зала за близо 7 млн. лв., нов културен център с библиотека и читалище за 1,2 млн. лв.
Обновяване на панелните блокове за 40 млн. лв.
Извън трите зони за въздействие Бургас е заложил и доста амбициозна програма за обновяване на жилищните блокове в целия град. За целта са отделени 40 млн. лв. За сравнение почти същата сума беше заделена през този планов период за цялата страна. Амбицията на общината е поне 1200-1500 жилища да имат нов облик и да станат енергийно ефективни.

Големите проекти 

2014/2015
Обновяване на централната градска част – 13 млн. лв.
Обхват: ул. „Александровска“, ул. „Богориди“, бул. „Княз Батенберг“, ул. „Цар Симеон I“, ул. „Алеко Константинов“, ул. „Георги Кирков“, подземно преминаване на бул. „Демокрация“, ул. „Петко Каравелов“, ул. „Войнишка“, ул. „Пейо Яворов“, ул. „Морска“, ул. „Възраждане“, ул. „Антим I“.
Финансиране: ОПРР – 8,6 млн. лв., ОПОС – 2,52 млн. лв., община Бургас – 1,96 млн. лв.
2015/2016
Обновяване на жк „Възраждане“ – 11 млн. лв.
Обхват: бул. „Княгиня Мария-Луиза“, ул. „Фердинандова“, ул. „Уилям Гладстон“, ул. „Дебелт“, ул. „Св. Патриарх Евтимий“, улуци в междублоковото пространство – „Македония“, „Пробуда“, „Христо Фотев“, „Цар Самуил“, „Шейново“, „Васил Левски“, „Цариградска“, „Ивайло“, реконструкция на пл. „Жени Патева“, обновяване на зелените площи – между ул. „Дебелт“, „Л. Каравелов“ и „Мария-Луиза“, между „Л. Каравелов“, „Цар Калоян“, „Васил Левски“ и „Дебелт“. Ремонт на улица „Св. Климент Охридски“, ул. „Цар Асен”, Борисова градина, зеленото пространство между „Шейново“, ул. „Климент Охридски“, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ и „Цариградска“ (зад операта), ул. „Христо Фотев“, обновяване на междублоковото пространство между бул. „Сан Стефано“ и ул. „Христо Фотев“ – от бл.107 до бл.130.
Финансиране: ОПРР – 8,9 млн. лв., ОПОС – 431 хил. лв., община Бургас – 1,65 млн. лв.
2015/2016
Ремонт на алеите в парк „Езеро“ с подземен паркинг – 6,48 млн. лв.
Финансиране: ОПРР – 5,19 млн. лв., ОПОС – 315 хил. лв., община Бургас – 972 хил. лв
2016/2017
Ремонт на центъра и Приморски парк – 14 млн. лв.
Обхват: ул. „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Проф. д-р Асен Златаров“, втори етап на облагородяване на междублоковите пространства между ул. „Христо Фотев, ул. „Цар Самуил“, ул. „Пробуда“, ул. „Любен Каравелов“, ул. „Оборище“, ул. „Средна гора“, ул. „Константин Фотинов“, реконструкция на историческото ядро на Приморски парк и южната част, обновяване на зелените площи на „Сан Стефано“, „Стефан Стамболов“, ул. „Софроний Врачански“, ул. „Силистра“, ул. „Генерал Скобелев“, ул. „Поморийска“, ул. „Пробуда“, ул. „Л. Каравелов“ и част от бул. „Христо Ботев“.
Финансиране: ОПРР – 11,7 млн. лв., ОПОС – 195 хил. лв., община Бургас – 2,1 млн. лв.
2017/2018
Обновяване на ЦГЧ и Приморски парк, 2 етап – 6,22 млн. лв.
Обхват: бул. „Сан Стефано“, ул. „Филип Кутев“, ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Гео Милев“, ул. „Конт Андрованти“, ул. „Д-р Нидер“, ул. „Лермонтов“, ул. „Успенска“, ул. „Иларион Макариополски“, ул. „Отец Паисий“.
Финансиране: ОПРР – 4,68 млн. лв., ОПОС – 602 хил. лв., община Бургас – 933 хил. лв.
2018/2019
Обновяване на комплекс „Възраждане“ – 1,8 млн. лв.
Обхват: ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Елин Пелин“, ул. „Хан Крум“, бул. „Иван Вазов“.
Финансиране: ОПРР – 1,12 млн. лв., ОПОС – 421 хил. лв., община Бургас – 272 хил. лв.
2019/2020
Обновяване на центъра и Приморски парк, 3 етап – 5,68 млн. лв.
Обхват: ул. „6 септември“, ул. „Поп Грую“, ул. „Юрий Венелин“, ул. „Иван Богоров“, ул. „Пиротска“, ул. „Георги Шангунов“, ул. „Константин Величков“, ул. „Екзарх Йосиф“, ул. „Странджа“, бул. „Демокрация“, ул. „Милин камък“, ул. „Георги Кондолов“, ул. „Райна Княгиня“, ул. „Емил де Лавеле“, ул. „Крали Марко“, ул. „Зора“, ул. „Трайчо Китанчев“, ул. „Шипка“, ул. „Страхил“, ул. „Неврокоп“, ул. „Михаил Герджиков“, ул. „Поп Георги“, ул. „Тутракан“, ул. „Трапезица“.
Финансиране: ОПРР – 3,59 млн. лв., ОПОС – 1,21 млн. лв., община Бургас – 848 хил. лв.
2017-2020
Зона за обществен достъп Бургас („Супер Бургас“) – 72 млн. лв.
Финансиране: ОПРР – 61,6 млн. лв., община Бургас – 10 млн. лв.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.02.2014. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

1
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
0 Comment authors
056 Recent comment authors
  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
056
Guest
056

Бургас се презастрои, дори и в комплексите. Доказателство за това е хроничната липса на места за паркиране навсякъде. Дават се безразборно разрешения за строежи в комплексите. Градоустройството е лошо. Пример – какви са пътните връзки между „Изгрев“ и „Славейков“ – само две, в краищата на комплексите. Как няма за има задръствания по улиците. В самите комплекси ситуацията е подобно – колко пресечки има бул. „Тракия“ в вътрешността на „Славейков“, които да позволяват лесно да се мине с кола от едната част на комплекса в другата? Отговорът е 1. Това ако е градоустройство?


%d блогъра харесват това: