Тема

Русе – градът лидер на еврорегион Долен Дунав

Планираните инвестиции до 2020 г. възлизат на над 455 млн. лв.

Лилия Христова Над 511 млн. евро са планирани за 67-те града до 2020 г. по новата Оперативна програма „Региони в растеж“. Те са разделени на четири нива в зависимост от броя на населението, икономическото им развитие и бюджетите. В първата група е София, за която са предвидени 76,7 млн. евро (15%). Във второ ниво са деветте големи града Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин. За тях са заделени общо 153,4 млн. евро (30%). За всеки е предвидена една и съща сума – средно по 17 млн. евро. В третото са 28 града – останалите областни центрове плюс още 10 селища – Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, гр. Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище. Заделеният за тях ресурс е най-голям. Той е общо 255,7 млн. евро, което е половината от средствата. На всяко едно селище се падат по 8,8 млн. евро. В последното, четвърто ниво са 29 по-малки града, за които са предвидени 25,5 млн. евро (5%). Така всеки ще получи скромните 913 106 евро. Проектите, които ще се финансират, са разработени на базата на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Всеки един план е разделен на три зони на въздействие – със социален, икономически и с обществен характер. В този брой представяме плана на най-големия български град на Дунав – Русе. Той е разработен от обединение „ИПГВР Русе 2020+“, в което влизат сдружение „Агенция за устойчиво развитие“, „Сталкер-КМ“ ЕООД и фондация „Институт за стратегии по околна среда“. Амбициозната задача, която са си поставили, е до 2020 г. селището да се превърне в лидер на еврорегион Долен Дунав. Това не е случайно, защото неговият ИПГВР е отворена платформа за надграждане за еврорегион Русе – Гюргево, тъй като зоните за въздействие между двата града и инвестиционните им проекти имат свързаност. Документът е модел за трансгранично сътрудничество между България и Румъния и за реализиране на Дунавската стратегия през програмния период 2014 – 2020 г., което го прави уникален, по думите на арх. Кристиян Миленов – ръководител на проекта. Русе лежи на Европейския транспортен коридор номер 7 – речната магистрала на Стария континент по Дунав, който е ключов проект за ЕС и е свързан с подоб­ряването на корабоплаването. Другите големи предложения са изграждането на интермодалния терминал и жп връзката Русе – Вар­на. Общо 455 млн. лв. са планираните инвестиции в 60 проекта в трите зони за въздействие на града до 2020 г. От тях 15 са приоритетните обекти. Извън тях, както и към околните села на Русе, има още 87 по-малки за над 62 млн. лв. Те бяха разработени допълнително, след като правителството взе решение, че селата около големите градове ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“. Освен на различни европейски фондове ще се разчита и на публично-частното партньорство, както и на средства от държавния и общинския бюджет. Изработването на ИПГВР е предизвикало голям обществен интерес и поради това са проведени три обсъждания. Общината пък е останала отворена за предложенията на русенци за развитието на града и след одобряването на плана, като има електронна поща за приемане на идеи. Близо половината от бюджета ще бъде инвестиран в зоната с публични функции с висока обществена значимост. Това не е случайно. Зоната обхваща площ от 215 хектара от централната градска част на Русе, където са концентрирани 80% от паметниците на културата в града. В нея са още Младежкият парк и демонстрационният комплекс „Здраве“. Тук живее 1/10 от населението – 15 113 души. Зоната е заключена между реката и булевардите „Скобелев“, „Цар Освободител“, „Съединение“ и улиците „19 февруари“ и „Алеи Възраждане“. Това е най-емблематичната и привлекателна част на града, която във времето е успяла да съхрани историята, традициите и културното наследство на Русе. Планът предвижда да се направи реконструкция и рехабилитация на пешеходните зони, изграждане на подземни паркинги и нови детски площадки. Включено е и благоустрояване на крайбрежната ивица северно от Парка на младежта и обособяването й като зона за обществен отдих, предвидени са велосипедни алеи, реставрация на важни исторически паметници и сгради в центъра, както и обновяване на училища и прилежащите им дворни пространства. Общо са планирани 36 инвестиционни проекта с прогнозна стойност над 219 млн. лв. Най-големият – за над 66 млн. лв., е свързан с подобряване на корабоплаването по р. Дунав и е наречен „Синята лента на Европа“. Друг мащабен е „Зелената алея на времето“ и е за 61 млн. лв. Той е свързан с благоустрояването на парковите пространства покрай реката, както и на историческия център на града със старите здания, една част от които се нуждаят от реконструкция. Един от големите проекти – за над 26 млн. лв., е обновлението на няколко важни здравни заведения. Това са Междуобластният диспансер за онкологични заболявания, този за кожно-венерически заболявания, Областният диспансер по пневмо-фтизиатрични заболявания, болницата в Русе, както и ДКЦ-1. В тази зона попада и реализацията на проекта за регионален център за интегрирано управление на риска на територията на Долен Дунав. Зоната със социални функции обхваща от първа до четвърта част на жк „Родина“, в който е 1/10 от населението на Русе. Той се простира на площ от 105 хектара, като тези квартали са се оформили стихийно през 50-те и 60-те години на миналия век. Впоследствие са били пренебрегнати от развитието на по-новите комплекси на изток и на юг от зоната – „Здравец”, „Чародейка”, „Дружба”, които са в по-добро състояние по отношение условията за живот, транспортни връзки и комуникации с центъра. Тук като остър проблем се откроява липсата на места за отдих и парк. Планирано е реализирането на 18 инвестиционни проекта с прогнозна стойност от близо 66 млн. лв. Най-големият е за подоб­ряване на транспортната свързаност на зоната с центъра и останалите райони на Русе, като за това са планирани 26 млн. лв. Планиран е ремонт на ул. „Шипка“ (от бул. „Цар Освободител“ при Кооперативния пазар до бул. „България”), включително и на пешеходния надлез при бул. „Родина“ с жп линията. Ще бъде направена и пешеходната връзка между жк „Родина 3” и жк „Чародейка“ в района между ул. „Кадин мост“ и ул. „Опълченска“. Другият пътен проект е свързан с благоустрояването на главната улична мрежа. Заложено е и изграждането на ново детско заведение. Още два големи проекта, всеки от които за по над 12 млн. лв., са за образователната, социалната и здравната инфраструктура. Планирани са мерки за обнов­ление и реконструкция на сгради – общинска и държавна собственост, строителство на малка когенерационна мощност за нуждите на обществените обекти, както и обновяване на многофамилни жилищни постройки. Целта е да се подобри качеството на живот. В жк „Родина 3“ е предвидено изграждането на нова детска ясла, социално жилище за настаняване на лица от малцинствата, както и сграда за социално слаби. Освен това ще бъдат ремонтирани две целодневни детски градини в жк „Родина 1”. Едната е „Пинокио” на ул. „Вискяр планина“ № 2, а другата е „Русалка“ на ул. „Шумнатица“ № 6. Разработен е проект и за ремонта на основното училище „Олимпи Панов” и спортния комплекс „Дунав”. Икономическата зона залага на публично-частното партньорство Тя обхваща източната индустриална зона на града и е с площ от 795 хектара. Това е място за производство, като в него няма постоянно живеещи, но голяма част от територията в момента не се използва и затова има потенциал за развитие. Източната част на икономическата зона, в която в момента е разположен индустриалният парк, все още не е достатъчно усвоена от производствени мощности, особено във високите южни части на терена. Участъкът между жп линията и пътната връзка за Букурещ в половината от територията си не се ползва. Екарисажът и построеният търговски център не работят. Построеният КПП, непосредствено на изток от жп линията Русе – Букурещ, вече е безпредметен и му се търсят нови функции. Старият сгуроотвал на ТЕЦ „Русе” е рекултивиран, но заема значителна площ, която трябва да се реши как ще се ползва. Теренът северно от сгуроотвала и западно от пречиствателната станция на брега на Дунав е без функции. Все още е неизползвано пространството непосредствено на юг от пътя за Силистра. Не е развит и потенциалът на бреговата зона между Свободната зона и Комбината за тежко машиностроене. На север от сегашната индустриална зона съществуват свободни терени, а районът на т.нар. Бивше телеугоително стопанство има нужда от реконструкция и идеи за развитие. В момента в новия индустриален парк производствените мощнос­ти са съсредоточени в българското подразделение на испанската „Керос България” АД – за производство на плочки, и френската „Монтюпе” ЕООД – автомобилни аксесоари. Строи се логистичният парк „Русе“. Тъй като половината зона е свободна, тя има нужда от сериозно структуриране и уплътняване, смятат авторите на плана. Общо предвидените инвестиции възлизат на 170 млн. лв. в 6 основни проекта. Най-големият е свързан с изграждането на интермодален комплекс за 138 млн. лв. по Приоритетна ос „Свързаност“ на Дунавската стратегия. Тук се включва и изграждането на трети мост над Дунав. Все още обаче не е взето окончателно решение на правителствено ниво, дали ще се прави основен ремонт на сега съществуващото съоръжение, което не е ремонтирано от пускането му през 1954 г., или ще се строи ново. За решаването на транспортните проблеми на зоната е заложено изграждането на пътна връзка по „Канълъ дере“ – от ул. „Кариерна“ до подлеза на жп гара Изток и пътя за с. Николово. Другият проект е свързан с изграждането на връзка по протежението на т.нар. Пухлево дере. Тя ще свързва източната и западната част на зоната, която минава перпендикулярно на Дунав между новото трасе на бул. „Петрохан“ и бул. „България“. Общо за строителството на транспортната инфраструктура са заложени 30 млн. лв. За изграждането на технологичния парк „Дунав 2020“ ще се разчита на публично-частното партньорство. Третият проект в зоната е свързан с обновяването на сградите на Областната дирекция на МВР и Втора районна служба на пожарната на бул. „България“ № 300 за 1,16 млн. лв. Допълнителни обекти за още 62 млн. лв. Извън трите зони за въздействие допълнително в края на 2013 г. са били одобрени още 87 проекта за над 62 млн. лв. в сферата на образователната, социалната и здравната инфраструктура. От тях 64 са за ремонт и строителство на нови детски градини, ясли и училища. Седем проекта са за изграждане на социалната инфраструктура в Русе, а други 16 са в селата около града, като в Ново село е планирано изграждането на детска ясла.