ОПТТИ залага на интегрирано развитие на транспортната мрежа

Десислава Бакърджиева   Европейските фондове през новия програмен период трябва да се концентрират в дейности, имащи най-голяма добавена стойност към стратегията „Европа 2020” за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Това е дефинирано в чл. 16 на Общия регламент за програмния период 2014 – 2020 г. В документа са разписани и 11 тематични цели, с които страните членки задължително следва да се съобразят в процеса на подготовка на оперативните програми. Две от тях – „Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори” и „Насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на „тесните места” в ключовите мрежови инфраструктури”, ще бъдат постигнати чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ) 2014 – 2020 г. Стратегията на програмата е разработена съгласно двата приоритета – „Европа 2020” и споразумението за партньорство. Тя е подготвена така, че да има приемственост и логична последователност на инвестициите от периода 2007 – 2013 г. Идеята е да се гарантира завършването на направленията, в които вече се влагат пари, и да се направи възможно изграждането на основната мрежа и трансграничните връзки по Tрансевропейската транспортна мрежа.

Първата специфична цел на програмата е „Интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната като част от Трансевропейската транспортна мрежа”. Тя се концентрира основно върху завършване на приоритетните железопътни и пътни направления и насърчаване на мултимодалния транспорт. С реализирането на предвидените проекти се очаква по-доб­ра интеграция на националната мрежа в тази на ЕС и съседните страни. Втората специфична цел е „Повишаване на ефективността на използването на транспорта и транспортната инфраструктура”. Тя предвижда интервенции за подобряване качеството на услугите посредством внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността и намаляване на вредното въздействие върху околната среда.

Заложените приоритетни оси в ОПТТИ са пет.

Основните са 1 и 2, които са „Развитие на железопътната инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска транспортна мрежа” и „Развитие на пътната инфраструктура по основната Трансевропейска транспортна мрежа”. Специфичната им цел е „Интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната като част от Трансевропейската транспортна мрежа”. Останалите три са „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”, „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта” и „Техническа помощ”.

Примерни допустими дейности за Приоритетна ос 1 са

изграждане, модернизация, рехабилитация, електрификация и внедряване на сигнализация и телекомуникации на железопътни участъци по основната и разширената Трансевропейска транспортна мрежа. В нея е включено подобряването и модернизацията на жп линията от Пловдив до Бургас. Дейностите ще са насочени основно към инфраструктурните системи и въвеждане на скоростни влакове от и до морския град. Модернизацията на трасето трябва да бъде завършена през следващите години като допълнение на инвестицията в програмния период 2007 – 2013 г. Проектът е приоритетен и според Общия генерален план за транспорта. Предвижда се полагане на оптичен кабел по линията Пловдив – Бургас, внедряване на гарови централизации в участъка Карнобат – Бургас, развитие на жп възела Бургас, подготовка за развитие на този в Пловдив, рехабилитация на участък Пловдив – Оризово, модернизация на участъци Оризово – Михайлово, Ямбол – Зимница и др.

През програмния период 2014 – 2020 г. е необходимо да се изпълни и строителството на участъка София – Септември, който е част от модернизацията на жп линията София – Пловдив. Така заедно с обновяването на Пловдив – Бургас ще се осигури скоростен маршрут с подобрена надеждност и увеличен капацитет в участъка между столицата и Черно море. С оглед пълноценното завършване на направлението е необходимо реализиране развитието на жп възела София (частично). Той е разположен на пресечна точка на 3 от основните коридори, преминаващи през страната, съвместим е с големите инфраструктурни проекти в процес на изпълнение и подготовка. Обектът има изключително висок социално-икономически ефект. Освен това модернизацията на жп участъка София – Пловдив заедно със завършването на реконструкцията и електрификацията на Пловдив – Свиленград и рехабилитацията на Свиленград – турската граница по ОПТ ще осигурят по-голяма надеждност и качество на пътуване по маршрута София – Пловдив – Истанбул.

В ОПТТИ е заложена и модернизацията на жп линията Карнобат – Синдел, която е част от Коридор №8 на територията на България (от границата с Македония през София – Пловдив – Бургас/Варна). Тя е най-кратката сухопътна връзка между двете най-големи черноморски пристанища – Варна и Бургас. Предвижда се и възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна. Тази отсечка осигурява връзка между пристанищата на двата града (съответно на река Дунав и на Черно море). Проектът е важен и с оглед планираното изграждане на интермодален терминал в Русе.

Потенциалният бенефициент е Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ).

По Приоритетна ос 2 примерните допустими дейности са

насочени към изграждане и модернизация на участъци от пътната инфраструктура по основната Трансевропейска транспортна мрежа. Един от големите проекти в ОПТТИ е автомагистрала „Струма”. Общият генерален план за транспорта предлага завършването на автомагистралата до гръцката граница, за да се свърже директно с пътната мрежа на юг, до Солун и Атина. Централният участък на маршрута има много предизвикателства, по-специално през Кресненското дефиле. Поради тази причина изграждането на автомагистралата е необходимо да се извърши поетапно – със северен участък (Долна Диканя до Благоевград) и с южен (гр. Сандански до Кулата), които се изграждат в момента, а строителството на централния (Благоевград до гр. Сандански) следва да се извърши през програмния период 2014 – 2020 г., когато значителните инженерни и екологични въздействия са преодолени или смекчени.

Развитието на северната главна ос „Запад-изток”, която свързва София и Северното Черноморие през по-слабо изявените урбанизирани центрове в Северна България, обуславя довършването на строителството на авто­ма­гис­трала „Хемус”. Обектът следва да се разглежда като стратегически проект, който ще допринесе за икономическото и социалното сближаване на регионално ниво.

По оперативната програма ще се изгради и автомагистрала Калотина – София (участък Калотина – СОП) по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 10. Сегашният път от София до Сливница е с две платна за движение без разделителна ивица, а от Сливница до Калотина – с едно за движение във всяко направление. Със средства по Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. се строи Западната дъга на софийския Околовръстен път, а по Оперативна програма „Регионално развитие” – северната скоростна тангента.

В рамките на ОПТТИ ще се реализира и скоростен път Видин – Ботевград. За изграждането му през програмния период 2007 – 2013 г. се извършват строителни дейности по обходите на Монтана и на Враца и се разработват проекти за следващия програмен период – участъците Видин – Димово (от прилежащата инфраструктура на Дунав мост II до Димово), Димово – Бела – Ружинци, Руженци до началото на обхода на Монтана, както и Монтана – Враца. Завършена е подготовката за изграждане на отсечката между Мездра и Ботев­град, включително обходни пътища на населените места.

Потенциални бенефициенти са Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП) и Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ).

Изграждането на интермодален терминал в Северния Централен район е една от основните допустими дейности по Приоритетна ос 3.

Със строителството на интермодалния терминал в Северния Централен район за планиране на регионалното развитие в България – Русе, се цели да се създадат условия за оптимално съчетаване и интегриране на вътрешноводен, железопътен и автомобилен транспорт. По този начин ще се осигури възможност за извършване на голям обем товарни превози от Черно море до Централна Европа. Портът в Русе е най-голямото българско речно пристанище. Железопътната гара в дунавския град е свързана с голямото черноморско пристанище Варна посредством железопътната линия Русе – Варна. Проектът е важен и с оглед планираното изграждане на СП Русе – Маказа и е в списъка с приоритетните обекти на Общия генерален план за транспорта.

Друга значима идея по оста „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” е разширяване на метрото в София и създаване на нови интермодални връзки за пътници в обществената транспортна система на София. Проектът включва изграждане на трети лъч на подземната железница – депо „Ботевградско шосе” – бул. „Владимир Вазов” – ЦГЧ – жк „Овча купел”. Предвидени са средства и за разширение на втория метродиаметър – от метростанция „Джеймс Баучер” до кръстовището на бул. „Черни връх” с бул. „Хенрик Ибсен” и ул. „Сребърна”. Предложението е разработено с оглед необходимостта от осигуряване на бърз и ефективен транспорт на гъсто застроената южна част на кв. „Лозенец”, множеството търговски обекти в района и т.н. Потенциални бенефициенти са НКЖИ и „Метрополитен” ЕАД.

Приоритетната ос „Иновации в управлението и услугите –

внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта” ще се занимава с развитие на информационни системи в корабоплаването, надграждащи съществуващите, доставка на специализирани плавателни съдове, модернизация и изграждане на съоръжения за приемане и третиране на отпадъци.

Планира се и създаване на цялостна информационна система за търсене и спасяване (ИСТС). Основната й цел е да повиши ефективността и ефикасността на операциите за търсене и спасяване по море. Внедряването й ще спомогне изключително много за подобряване работата на Морския спасителен и координационен център. Предвижда се и доставка на два кораба за обслужване на навигационно пътевата обстановка по р. Дунав, доставка на земекопна машина (земснаряд) за поддържащо драгиране на корабоплавателния път и самоходни шалани за транспортиране на издрагираните наноси.

На базата на разработен приоритизиран списък на необходимо оборудване и системи и технически спецификации ще се реализира инвестиционен проект за модернизация и изграждане на пристанищни приемни съоръжения и такива за обработка на отпадъците в портовете с национално значение на р. Дунав и Черно море.

Повишаването на качеството на аеронавигационните данни и информация също е част от Приоритетна ос 4. Това ще стане чрез изследване, разработване и въвеждане на процеси и процедури за управление на аеронавигационните данни и осигуряване на качеството им в съответствие с Регламент (ЕО) 73/2010 и приложимите мерки за съответствие. Ще се създадат информационни масиви с електронни данни за терена, препятствията и летищата в съответствие със стандартите и препоръчителните практики на ICAO и внедряване на автоматизирани системи за придобиване и управление на аерона­вигационната информация и т.н.

В приоритетната ос е включено и развитие на системи за управление на жп движението – изграждане на GSM-R мрежа. Необходимо е да се осигури оборудването с модерни системи за сигнализация и телекомуникация на железопътни отсечки по Трансевропейската транспортна мрежа.

Потенциални бенефициенти са ИА „Проучване и поддържане на река Дунав”, ДП „Пристанищна инфраструктура”, ИА „Морска администрация”, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”.

В Приоритетна ос „Техническа помощ” дейностите са насочени към подготовка на следващия програмен период 2021 – 2027 г., укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по ОПТТИ и към ефективно изпълнение, мониторинг, контрол, оценка и популяризиране на инвестициите в сектора.

Разпределението на финансовите средства

в ОПТТИ се обуславя главно от идентифицираните национални нужди, които могат да бъдат адресирани със средства от Кохезионния фонд (КФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Новата оперативна програма се концентрира основно върху завършването на липсващите железопътни и пътни връзки по TEN-T мрежата на територията на страната и насърчаването на интермодалния транспорт. Поради това 50% от средствата (572 345 000 евро) по КФ са предвидени за инвестиции в железопътната инфраструктура по Приоритетна ос 1. В допълнение на инвестициите по програмата с пари от Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility) се предвижда да се извърши модернизация на жп линията Видин – Медковец (отсечката от направлението Видин – София), както и обновление на жп линията София – Драгоман.

По Приоритетна ос 2 на програмата за инвестиции в пътната мрежа на страната са заделени останалите 50% от средствата (572 345 000 евро) по КФ.

По „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” са предвидени 77,3% от средствата (361 300 000 евро) по ЕФРР. От тях 4,3% са насочени за обновяване на инфраструктурата за интермодалните превози и повишаване качеството на услугите за пътници и товари. Останалите пари са за насърчаване на стратегии за нисковъглеродно развитие във всички видове територии, по-специално населените райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и мерки за приспособяване и смекчаване, свързани с изменението на климата.

Приоритетни оси 4 и 5 на програмата си делят 22,7% от средствата по ЕФРР. Те са разпределени съответно 14% (65 800 000 евро) за иновации в управлението и услугите и 8,7% (40 520 000 евро) за техническа помощ. Субсидиите по Приоритетна ос 4 са разпределени между инвестиционните приоритети „Разработване и подобряване на екологосъобразни, включително с ниски емисии на шум, и нисковъглеродни транспортни системи, включително вътрешни водни пътища и морски транспорт, пристанища, мултимодални връзки и летищна инфраструктура с цел насърчаване на устойчиво развита регионална и местна мобилност” (9%) и „Изграждане и рехабилитация на всеобхватни, висококачествени и оперативно съвместими железопътни системи и насърчаване на мерки за намаляване на шума” (5%).