Десислава Бакърджиева Амортизирана ВиК мрежа, чести аварии, високи загуби, проблеми с качеството на водата, непълно покритие с канализация, нисък процент на пречистване на отпадъчни води, неяснота около собствеността на инфраструктурата и липса на предсказуемост по отношение на цените. Това е характерно за голяма част от ВиК сектора в страната. Състоянието на отрасъл „Водоснабдяване и канализация” е доста критично поради липсата на реформа и на адекватни инвестиции през годините. Водопреносната и водоразпределителната мрежа на територията на България се изчислява на над 75 000 км, от които около 30 000 км са изградени преди 1970 г. Съответно авариите и загубите на вода са много високи в сравнение с други европейски страни. За да се навакса бързо и да се стигне до нормалното състояние на услугите, са необходими много инвестиции. Според оценка на Световната банка разходите за реконструкция възлизат на между 650 и 800 млн. лв. годишно. В същото време от 2007 г. действителните вложения във водоснабдяването са по-малко от 200 млн. лв. на година. Реално рехабилитация и подмяна на мрежата се извършва, но с много по-бавни темпове, отколкото трябва. В резултат на което близо 40% от нея продължават да са силно амортизирани, услугите да не са достатъчно качествени и делът на отвежданите и пречистени отпадъчни води да е по-нисък в сравнение с повечето държави, членки на ЕС. Това ще се промени през следващите десет години, защото очак­ваната от твърде дълго реформа започна. Тя стана факт с приемането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България до 2023 г. Документът е първата стъпка към промяната в отрасъла. Според управляващите, бизнеса и експертите планът за действие не е съвършен, но определя правилната посока за подобряване на ВиК мрежата и услугите на територията на цялата страна. Стратегията очертава моментното състояние на водоснабдяването и канализацията в България и определя проблемите, които стопират развитието на този вид инфраструктура. На базата на направения анализ е изградена цялостната визия и е определен обемът на необходимите инвестиции. Изчислените средства за изграждане, рехабилитация, поддържане, преструктуриране и управление на цялата водна инфраструктура в страната са над 12 млрд. лв. Това означава, че на година трябва да се инвестират 1,2 млрд. лв. Спешните нужди от рехабилитация и подмяна на водоснабдителните мрежи се оценяват на 5 млрд. лв. Около 6,7 - 7,2 млрд. лв. са нужни за привеждане в съответствие на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Делът им в България е по-нисък в сравнение с повечето държави, членки на ЕС. Едва 66% от населението е присъединено към система за отвеждане на отпадъчни води, а делът на свързаните към пречиствателна станция е още по-нисък – 50%. Субсидиите от фондовете на ЕС ще са достатъчни за финансиране на 30% до 40% от общия обем на нужните капиталови разходи в отрасъл ВиК за десетгодишния срок. Липсващите 60 – 70% от вложенията трябва да се осигурят от държавния бюджет и ценовите приходи на дружествата. Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е динамичен документ и той може да търпи развитие в процеса на изпълнението си. Каквито и корекции да се правят в хода на действие на плана, той трябва да постигне консолидиране на отрасъла, да отреди по-голяма роля за доброволните и регулаторните механизми, да направи сектора финансово, технически и екологично устойчив, а услугите, които се предоставят, да бъдат на качество, съответстващо на европейските стандарти. За да се случи това, в следващите десет години трябва да се изпълнят четирите цели, формулирани в документа като съответствие, устойчивост, социална поносимост и качество срещу цена. Съг­ласно първата България трябва да постигне съот­ветствие с основните екологични директиви в област­та на водоснабдяването и канализацията. Мерките за устойчивост ще осигурят условия всичко, което е построено в страната досега, да продължи да функционира и да бъде адекватно поддържано в бъдеще. Третата цел гарантира цената за водата да бъде социално поносима. Важен приоритет е и инвестициите, които се правят, да бъдат икономически обосновани и да не се допускат прекомерни разходи при изграждането и поддържането на новата инфраструктура. За постигане на всички цели са разработени няколко сценария за това как отрасълът може да се развие. Избран е вариант, който залага на мерки, осигуряващи пълно оползотворяване на безвъзмездните средства от Европейските фондове, повишаване ефективността на ВиК операторите и засилване способността им за финансиране на капиталови вложения. Той включва още оптимизиране на разходите за изграждане на инфраструктурата, осигуряваща съответствие с европейските директиви, изпълнение на принципа за възстановяване на средствата чрез въвеждане на цени при съблюдаване на тяхната социална поносимост, осигуряване на средства от държавния бюджет за капиталови инвестиции и социално подпомагане. Избраният сценарий за постигане на стратегическата цел за съответствие подчертава, че е изключително важно да се изготви генерален национален план за управление на утайките. Причината е, че децентрализираното управление води до високи оперативни разходи. Създаването на работещ документ ще послужи за постигане на две цели - повишаване на съответствието и намаляване на необходимите средства за управление на утайките. Други конкретни цели са подобряване качеството на питейната вода там, където е налице отклонение от нормите, изграждане на пречиствателни станции и осигуряване на възможности за свързване на малки изолирани системи. Предварителните разчети, направени в процеса на разработка на стратегията, сочат, че са нужни около 400 млн. лв. за строителство на липсващите съоръжения. В документа се казва още, че е необходимо институционално съответствие между отговорността за изпълнение на изискванията по отношение на отвеждането на отпадъчни води и достъпа до средства. В тази посока се предлага ВиК дружествата да продължат да носят отговорност, но да им се осигури достъп до достатъчно финансови и технически средства за осъществяване на инвестиции. Наред с това подготовката на проекти, включително процедурите по проектиране и одобряване, следва да бъдат оптимизирани. Идеята е да се гарантират качествени предложения и включване на добри практики и модерни технологии. За това може да допринесе създаването на едно или повече централизирани звена. Тяхната основна функция ще е да подпомагат разработването на проекти, извършването на предпроектни проучвания и изготвянето на тръжна документация, както и да подкрепят бенефициентите. Разделното отвеждане на отпадъчни води рядко се използва като алтернатива на комбинираните системи и трудно се приемат нови технологии, които не са познати и изпитани в България, се посочва в стратегията. В тази връзка е необходимо да се извършат анализи и законодателни изменения с цел създаване на условия за прилагане на иновативни решения. Документът предлага и промяна на онези български нормативни разпоредби и практики, които в момента водят до повишаване на разходите за съответствие. Например да се преразгледат границите на агломерациите, с което да се гарантира, че в тях не са включени слабо населени места или части от населени места. Успоредно с това е необходимо да бъдат приети национални насоки за определяне на т. нар. „прекомерни разходи” в унисон с вече приетите насоки в други страни от ЕС. Европейските изисквания позволяват постигане на съответствие чрез използване на алтернативни системи за канализация, ако традиционните канализационни системи водят до прекомерни разходи. За да бъдат приложени плановете за управление на речните басейни, е възможно да се наложи да бъдат изпълнени дейности за изграждане на канализационна мрежа и осигуряване на пречистване на отпадъчните води на територии, които не са агломерации с повече от 2000 е.ж. Други значими мерки за достигане на съответствие са изготвяне на подробни регионални анализи и икономическа оценка на алтернативни решения на етап прединвестиционно проучване. Необходимо е и актуализиране на строителните стандарти, които да позволяват пълно прилагане на най-добрите европейски практики. Това ще допринесе за ефективност на разходите, повишаване на качеството и на техническата устойчивост. Наредбата за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни мрежи (обнародвана в ДВ, бр. 49 от 2013 г.) е последната от серията разпоредби. Съществуват обаче редица строителни стандарти, които не предоставят възможност за алтернативни индивидуални екологични решения. По този начин се ограничава възможността за разходно ефективно постигане на съответствие и за техническа и икономическа устойчивост на ВиК системите и съоръженията. Тези норми трябва да бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани. Ключови за стратегическото постигане на устойчивост са запазване обхвата на водоснабдителната мрежа на ниво 99% от населението, наличие на финансиране за рехабилитация на ВиК системите, по-малко от 2% от хората са подложени на сезонен режим на водоснабдяване и ефективно използване на природните ресурси. Важно е и оперативните разходи да бъдат изцяло финансирани от приходите на всяко едно ВиК дружество. За да стане реалност всичко това, водните оператори е нужно да са технически способни да отговорят на бъдещите изисквания за ВиК услугите. Въпросът със собствеността и управлението на активите също трябва да намери своето решение. По-голяма устойчивост ще се достигне и с възприемането на регулаторен подход, отчитащ спецификите на отделните дружества. Консолидирането също заема съществена роля. В цяла Европа е налице тенденция към обединяване на водния сектор. Доста страни доказват, че този процес води до икономии от мащаба и засилване на техническия, административния и финансовия капацитет на ВиК операторите. Правителството е стартирало процеса още през миналата година със създаването на 28 асоциации за стопанисване на водните съоръжения по места. Асоциациите по водоснабдяване и канализация (АВиК) имат много важно място в институционалната уредба по отношение управлението на ВиК системите и съоръженията, но все още не функционират. В следващите години те трябва да станат напълно работещи. Това изисква завършване на текущите административни мерки, като публикуване на правилник за организацията и дейността на асоциациите по ВиК, както и адаптиране към специфичните регионални условия и подписване на т. нар. „примерен образец на договор” между асоциациите по ВиК и съществуващите ВиК оператори в съответните области. Към приоритета за устойчивост са заложени и редица други стъпки по осигуряване на повече независимост на ДКЕВР във вземането на решения за цените на ВиК услугите. Важна част от реформата е цената на водата, която трябва да е обвързана със социалната поносимост. Подходът на стратегията за разрешаването на този проблем е чрез икономически и социални политики. Документът препоръчва да се въведе единна цена за територията, обслужвана от един ВиК оператор. Проблем е, че съществуват големи разлики в разходите между обособените територии и дори в рамките на една територия. В момента предоставянето на ВиК услуги в отдалечените населени места е по-скъпо в сравнение с по-големите и по-гъсто населени места. В плана за действие е заложена и актуализация на социалните политики за защита на уязвимите групи, които трудно заплащат разходите си за ВиК услуги. Предвижда се и преференциален достъп до субсидии за капиталови инвестиции във ВиК за по-бедните области. Целта „качество срещу пари” ще се счита за осъществена, когато българските ВиК дружества постигнат показатели за ефективност и качество на услугите, съизмерими с добрите европейски практики, което да доведе до обществено удовлетворение. Това може да бъде постигнато чрез рентабилно спазване на нормативната уредба, по-голямо участие на ВиК дружествата в планирането, финансирането и изпълнението на инвестиции в сектора. Необходимо е и преразглеждане на конкретния списък от агломерации и техния териториален обхват, за да се постигне съответствие, без да се извършат прекомерни разходи.     Анализ посочва основните трудности и проблеми   Стратегията се фокусира и върху трудностите, които възпрепятстват развитието на ВиК отрасъла. Една от тях е сложността и несигурността около собствеността на инфраструктурата и управлението на системите и съоръженията. Наличието на неясноти се дължи отчасти на непълното прилагане на Закона за водите. ВиК дружествата все още не са отписали от своите счетоводни баланси инфраструктурни активи, които съгласно разпоредбите трябва да станат публична държавна или общинска собственост. Причината е, че никой кредитор не би предоставил търговски заем на компания, която предстои да изгуби почти всички свои активи в рамките на една година. Когато инфраструктурните ВиК активи бъдат извадени от балансовите отчети на ВиК дружествата, те ще се превърнат от оператори и собственици само в оператори. Документът поставя и въпроса, че през последните пет години централизираното финансиране от правителството на инвестиции в отрасъла е многократно по-ниско от необходимото, въпреки че 80% от печалбата на дружествата се превеждат ежегодно в държавния бюджет. Има дружества в страната, които не покриват своите оперативни разходи. Като цяло за малките е изключително трудно да привличат квалифицирани кадри и да генерират достатъчно ресурс, за да се използват модерни технологии за експлоатация и поддръжка на системите и съоръженията. Проблемите се увеличават, когато на ДВиК се налага да експлоатират сложни съоръжения като ПСОВ във връзка с изискванията на националното законодателство за пречистване на отпадъчни води. Съгласно анализа за нуждите на стратегията големите ДВиК се справят по-добре от малките в предоставянето на ВиК услуги. Друга пречка за водния отрасъл е липсата на предсказуемост и прозрачност в регулацията на нивата на обслужване и методологията за определяне на цените. Множество ДВиК съобщават, че разрешените от регулатора цени често са значително по-ниски от тези, предложени в бизнес плановете на дружествата. Това може и да не е проблем сам по себе си, но фактът, че мотивите зад решенията на ДКЕВР за определени елементи на ценообразуването са непрозрачни, допринася за липсата на предвидимост за участниците в отрасъла.     Ефектът от ОПОС ще се усети в края на 2014 г.   България е постигнала скромни резултати през последните 7 години във водния сектор по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС). Инвестициите, които са направени с един от основните финансови инструменти в период 2007 - 2013 г. във ВиК инфраструктурата, не са особено големи. Това показват данните на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Броят на изградените пречиствателни станции за отпадни води е 10, а в строителство са 60. Аналогично е развитието и на строителството и реконструирането на канализационната мрежа. До момента са завършени 151 км от близо 2000 км, която трябва да бъде изпълнена по ОПОС. След приключването на програмата ще бъдат построени и реконструирани и 1367 км водопроводи. Понастоящем са реализирани само 124 км. Това означава, че ефектът от инвестициите ще се усети в края на 2014 г. и началото на 2015 г. Разчетите, направени в стратегията по отношение на необходимостта от инвестиции във ВиК инфраструктурата, ще подлежат на корекции след една година. Базовите данни са приети, за да бъде възможно одобряването на националната стратегия, която ще даде възможност на отрасъла да се оттласне от дъното. Средства могат да дойдат и по другите няколко инструмента, подкрепящи ВиК сектора - ИСПА, ПУДООС, включително и новата Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Около 15% от проектите, предложени от общините по последната, са насочени към водопровод, канализация и пречистване на води. Те са на стойност 78 млн. лв. По думите на министъра на околната среда и водите Искра Михайлова, ако правителството продължи да осигурява национално финансиране за подобряване на ВиК инфраструктурата и през 2015 г., МОСВ ще разработи самостоятелна програма в рамките на ПИП „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в подкрепа на водния сектор. Добрата новина е и че през тази година има увеличение на средствата от държавния бюджет за ПУДООС, като 40 млн. лв. са разпределени за изграждане на общински проекти за водна инфраструктура.