Област Пазарджик е разположена в югоизточната част на България върху територия от 4458 кв. км. 57% от нея са горски площи, а 36% – земеделски земи.
Климатът е преходно-континентален в равнинните части на Тракийската низина и района на Средна гора и планински по източните склонове на Рила и по високите части на Родопите.
На север Стара планина и Средна гора са прегради за студените въздушни маси, а на юг Родопите препятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. В равнинните части рано настъпва пролетта, а в планинските – есента.
Пазарджишка област е богата на минерални и термални води. Със Закона за водите за изключителна държавна собственост са обявени 8 находища на територията на областта: Баня (община Панагюрище), Белово (община Белово), Брацигово (община Брацигово), Варвара (община Септември), Каменица (община Велинград), Лъджене (община Велинград), Чепино (община Велинград), Стрелча (община Стрелча).
Благодарение на качествата и разнообразието на минералните води Велинград се утвърди като най-големия балнеокурорт и СПА център на Балканите. Изобилието от извори, мекият климат и прекрасната природа привличат над 300 хил. почиващи годишно.
Инж. Евтим Янев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик: Особено важни са създаването и запазването на специалистите
Инж. Янев, какво е състоянието на сектор „Строителство“ в Пазарджик?
Въпреки трудностите, предизвикани от кризисното състояние на икономиката на страната, строителният бизнес в областта за последните две години е със стабилизиран обем. Добре е, че през настоящата 2014 г. с настъпването на строителния сезон се почувства липсата на квалифицирани работници. Това означава, че явно се очаква ръст в обема на продукцията. Той обаче ще доведе и до освобождаване на съществуващия от години натиск в цените на строителните материали. Или накратко, очаква се повишение на цените на строителните услуги, предизвикано от необходимостта от по-високо заплащане на дефицитните кадри, по-високите цени на материалите и нарастващите изисквания на възложителите за качествена и срочна работа. В този момент особено важни за нас са създаването и задържането на специалистите.
Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Пазарджик, и колко са регистрираните в ЦПРС?
От вписаните в регистъра 101 строителни фирми членове на ОП на КСБ – Пазардник, са 44.
Какви са основните дейности, които извършвате в момента?
В работата на Областния съвет на представителството на КСБ в Пазарджик основна роля играе програмният бюджет, приет в началото на 2014 г. Той очертава целите на Областното представителство и мероприятията, които то ще проведе през годината. Ключово за нас е обсъждането на законите, регламентиращи строителната дейност, отношенията с контролните органи, както и с потребителите на нашите услуги – възложителите.
Как си взаимодействате с местните власти?
Отношенията ни са повлияни от взаимно уважение и съобразяване със законите на страната. При работата ни с ръководствата на общините сме им предоставили специалисти за консултации и участие в експертните съвети. Не са редки и случаите на писмени сигнали от страна на ОП на КСБ – Пазарджик, за допуснати явни грешки по обявени обществени поръчки, които своевременно са били коригирани.
С какви проблеми се сблъскват местните фирми?
Проблемите са следните:
– Крайно бавен и скъп процес по издаване на разрешение за строеж.
– Лошо качество на проектите за строителство, включително липса на елементарни признаци, характеризиращи техническия проект.
– Наличие на голям брой нерегламентирани субекти на пазара на строителната продукция, които изкривяват бизнес средата с предоставената им възможност да си спестяват дори и елементарното плащане на данъци.
– Елиминиране на достъпа до обществени поръчки за малките строителни фирми, които все още разчитат на тях, и обричането им в ролята на подизпълнители, чакащи заплащането си с месеци.
– Невъзможност за работа на средните и големите фирми – изпълнители на обществени поръчки, финансирани от общините и държавата, поради прехвърлянето тежестта на кредитирането върху тях. Това става с изисквания за кредитен ресурс в тръжните процедури, за отлагане на плащанията до една година, за работата без аванс и други непонятни за нормалния строителен пазар изисквания.
– Липса на квалифицирани строителни специалисти, застаряване на наличните работници и лоша организация по създаването на нови кадри.
– Наличие на сложна и многообемна нормативна база по отношение Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Отделят се излишни разходи за поддържане на система за безопасни условия на труд като OXAS 18001:2007, изискуема при обществени поръчки.
Според вас как могат да бъдат решени тези проблеми?
Като държавата и администрацията започнат да работят за тези, които им плащат заплатите – данъкоплатците. Разбирам, че това е трудно постижимо днес, но без него бъдещето ни е обречено.
Какво е вашето мнение за промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за устройство на територията (ЗУТ)?
Това са едни от законите, които са променяни най-много. От направеното досега реалният ефект е много малък. Ако говорим например за промяната в тарифата за обжалване на 2% от стойността на обществената поръчка, то това е типичен пример за спазване принципа на Сталин има жалба – има проблем, няма жалба – няма проблем. По този начин изобщо не се решава генезисът на процеса по обжалване – корупционните практики при прилагането на закона.
Понеже КСБ вече работи по идеята за създаване на закон за строителството, който да регламентира процеса по отношение на бранша и другите участници в него, е необходимо да се обединим и около принципите и правилата за създаване на нов закон за обществените поръчки в строителството. Той трябва да съдържа типизирани процедури, изисквания и условия по отделните категории и групи строежи, за да се премахне субективизмът при оценката, създаващ възможност за корупция. Трудно е едно такова обединение, понеже интересите на отделните членове на Камарата са разнопосочни и част от тях разчитат на благоразположението на властимащите, за да разполагат с необходимите обекти за приложение на дейността си. Но в крайна сметка има по-висши ценности от благоденствието на управляващите и тези, които им го осигуряват.
Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.?
Нямам представа, но засега явно 2014 г. ще бъде нулева, а както се очертава с промените на правителствата, нищо чудно такава да бъде и 2015 г. Освен това сега излизат наяве и проблемите по усвояване на средствата от 2007 – 2013 г. Надявам се да настъпи известно отрезвяване и влагане на повече здрав разум за тръжните процедури от страната на общините и от управляващите органи на оперативните програми.
Иван Делчев, управител на „Еко – Хидро 90” ООД: Ин хаус поръчките са приложими в други сектори, но не и в строителството
Седалището на фирмата е в Пазарджик. Основно се занимаваме със строителство на инфраструктурни обекти, ВиК съоръжения, поддържане на общинската и републиканската пътна мрежа. Отделно инвестираме в селското стопанство и добива на инертни материали. Притежаваме собствена асфалтова база, бетонен възел и всякаква специализирана техника за асфалтополагане, за поддържане на пътища, в т.ч. и зимно. Участваме в търгове постоянно. Първият проблем, с който се сблъскваме, е обжалването на процедурите. Имало е случаи, в които една процедура се оспорва с години, което утежнява целия процес на работа. Вторият проблем е тромавата администрация, най-вече централната и по-конкретно институциите, които се занимават с европейските фондове. Има много проблеми със съгласуването на процедурите по ЗОП и най-вече с Държавен фонд „Земеделие”.
От друга страна липсата на квалифицирани кадри затруднява работния процес. В момента се сблъсквам с този проблем. Търся строителни инженери и не мога да намеря подходящи служители. Затова планираме да започнем обучение на кадри. Ще търсим млади хора, които имат амбиция да се развиват. По този начин целим създаването на специалисти, които ще използваме дълго време.
Проектирането също представлява пречка. Над 90% от проектите са неточни. Всяка община бърза да подаде предложенията си по някоя програма за финансиране и те се правят на конвейер. Буквално за дни. След това излизат наяве редица неточности, най-вече в количествените сметки. Имали сме случай, при който грешката беше 100%. Това създава финансови тежести най-вече за самите общини. Но оттам следва и ние да чакаме плащане по даден проект. Местните власти имат разчетен бюджет за година напред и не могат да си позволят непредвидени разходи. Всичко това се случва вследствие на грешки, а проектантите не носят никаква отговорност. Това трябва да се промени. Според мен ЗОП трябва да се пренапише. Наскоро имаше редакция на закона, но има още работа, която трябва да се свърши. Посоката е правилна, но процедурите доста се утежниха след промените през 2009 г.
Въведоха се изисквания за технически предложения. Това от една страна утежни изключително много работата на строителите в етапа на подготовка на търговете. Включват се субективни фактори – методи за оценка, показатели и т.н., и времето за подготовка се увеличава два пъти, без да има нужда от това. Единствената „полза“ е за комисията, защото на база на субективните критерии има възможност да лавира при оценките. Според мен трябва да се ограничат изискванията по отношение на представяне на техническите предложения. Необходим е унифициран модел за набор документи при обществените поръчки. Трябва да има ясни показатели за оценяване. Обективни, а не субективни. Изискват се документи, които така или иначе са представени при регистрация в ЦПРС. Не мисля, че е нужно едно и също нещо да се доказва няколко пъти. Много се говори за ин хаус поръчките, но според мен те не могат да се използват в строителството. В други сектори може би са приложими, но в нашия бранш не би трябвало да се приемат като метод на работа.
Инж. Георги Гюрджеклиев, управител на „Артстрой инвест” ЕООД:Не участваме в обществени поръчки, изцяло разчитаме на частния сектор
Последните 22 години се занимавам със строителство – 11 в Германия и 11 тук. Наскоро фирмата отпразнува своя 10-годишен юбилей. Мога спокойно да кажа, че тя се развива възходящо и като брой работници, и като оборот. Нашата дейност е разделена в две насоки – жилищно строителство и такова чрез възлагане, което включва промишлено и гражданско строителство. Строим за две големи фирми – правим пълен инженеринг за „Оптикс” – Панагюрище, и строително-монтажни работи за „1,50 мин” – Пещера.
Проблемите са по-скоро в бързото заплащане на нашите дейности, което е свързано с последващото издължаване към контрагентите ни. Най-голямата трудност пред жилищното строителство в Пазарджик са инертността на системата и бюрокрацията в общината. Понякога за скица, която може да се направи за броени минути, чакаме по няколко седмици. Това трябва да се промени. Нашата фирма не участва в обществени поръчки, изцяло разчитаме на частния пазар и на доброто си име. Имаме предостатъчно работа. От две години се забелязва увеличение в жилищното строителство и се надявам нещата да продължават в тази посока. Строим 7 сгради в Пазарджик и почти всички жилища в тях са продадени. Повечето от обекти те се договарят „на зелено” и след Акт 16 свободни остават един до два от тях. Рисковано е, но аз съм оптимист.
Напоследък забелязвам тенденция хора от чужбина да проявяват интерес към жилища у нас, а той беше намалял в последните години. В България това, което най-много пречи не само на строителството, но и на всички сектори, са ниската покупателна способност на населението и неработещата икономика.
Инж. Петко Крондев, управител на „Водно стопанство” ООД: Без професионална компетентност на работниците и без оборудване не можеш да се задържиш на пазара
Фирмата е създадена през 1936 г. под името „Воден синдикат Пазарджик”. Оттогава е управлявана и частно, и държавно. През 1997 г. я приватизирахме. Занимаваме се с всички аспекти на строителния сектор. Имаме бетонова база, правим всякакви бетонни изделия и железни заготовки. Специализираме в гражданско и промишлено строителство, каквото налага конюнктурата, защото тя е променлива. Има доста неща, с които се гордеем, има и такива, с които не се гордеем. Преди 1992 г. изпълнявахме държавни поръчки, свързани с напояване и хидромелиорации. След това започнахме да строим сгради и преливници – няма нещо, което да не можем. Оцеляваме в трудните години. Няма текучество на персонал при нас. За мен лоялността към фирмата е на първо място. Мога да уволня човек само ако не изпълнява това условие. Познати сме в града и сме горди от много наши обекти. Сега имаме повече жилищни и промишлени сгради. Създали сме няколко винарни. Тази в Карабунар е изключително красива постройка, като комплексът включва и хотел. Строим много църкви. Работили сме и в чужбина, но оттам имаме негативен опит.
Според мен най-важното за една фирма е да има правила, подготвени кадри, професионална компетентност на работниците и съответното оборудване, за да може да се задържи на пазара. Няма ли ги, където и да е, издържа известно време и после се разбира, че не става.
Смятам, че колегите в Пазарджик срещат проблеми при търговете за строителство на обекти с по-голям обем СМР, защото изискванията при обществените поръчки са почти непреодолими за малките и средните фирми и трудно издържаме на тях. Повечето финансови параметри на големите поръчки са непосилни за нас, защото няма банка, която да ни финансира с такива суми. Често се изискват неща, които не са необходими. Това води до оскъпяване на поръчките.
Голям проблем е и липсата на кадри. В Пазарджик има строителен техникум, но за съжаление учениците излизат неподготвени от него. В нашия сектор може да се изкарат много пари, въпреки че не е на почит в момента и не знам защо е така. Когато аз завършвах УАСГ, това беше изключително престижно. Трябва да се наблегне на професионалното обучение. Сега наемаш някого и се оказва, че трябва да го обучаваш по време на работа. Пазарът е свит и не може да си позволиш излишни разходи.
Строителството е труден бранш. Възвръщането на инвестициите е много дълъг процес и това също е голям проблем. Ако оборотът при търговията е дневен, то при нас е на 6 месеца. Това изисква известни усилия.
Моето мнение е, че и законодателството е прекалено либерално към служителите. Получава се така, че не можеш да уволниш някой, който е причинил големи финансови щети на компанията. Кодексът на труда защитава нелоялните работници. Има много вратички, от които недобронамерените служители се възползват. Кодексът трябва да стане по-гъвкав специално за сектор „Строителство”. Тогава може би до някаква степен ще се пресече и сивият сектор. Ниската покупателна способност на населението също е проблем за бранша.
Инж. Стоимен Ганчев, управител на „Марица строй” ООД: Изискванията в търговете са непосилни за малките фирми
Аз съм единият от двамата управители на фирмата. Занимавал съм се със строителство почти през целия си живот. Според мен един от най-големите проблеми, с които се сблъскват фирмите, е непрозрачността при провеждането на обществените поръчки. По-голямата част от тях са направени по такъв начин, че да отговарят на условията на някого. Често при търговете има изисквания, непосилни за малките фирми. Това е и причината много от обществените поръчки да се обжалват.
Другият голям проблем е разплащането. Това спъва дейността на строителните фирми. Защото, за да се работи, трябва да има оборотни средства. Тромавата администрация, бюрокрацията и неяснотите в нормативната база също пречат за развитието на бранша.
Инж. Иван Прасков, председател на Клуба на строителите ветерани в Пазарджик: Планираме посещения на големите обекти в страната
Ситуацията в нашия град не се различава от общото положение в цялата страна – по отношение на икономиката, политиката и т.н. Клубът на строителите ветерани в Пазарджик провежда редовни срещи на своите членове. Имаме планове да организираме посещения на някои от големите строителни обекти в страната.
Един от основните проблеми, с които се сблъскват фирмите, е, че няма развитие от гледна точка на инвестициите в местната икономиката. Необходими са средства, а те трябва да дойдат от бизнеса. Ясно е, че когато частният сектор се развива, той отделя средства и за сферите, от които има нужда – инфраструктура, заводи, жилища и др. По този начин се развива и строителството.
Друг проблем, който стои пред фирмите от област Пазарджик, е липсата на квалифицирана работна ръка. Постоянните промени в нормативната база също затрудняват строителите.
Иван Йорданов, областен управител на Пазарджик: Само по ПИП имаме утвърдени за финансиране 22 предложения
за близо 12 млн. лв.
Г-н Йорданов, какво е състоянието на област Пазарджик по отношение на строителството?
В национален мащаб се отчита ръст от 5 до 8% в строителството. По данни на статистиката и на ОП на КСБ – Пазарджик, тенденцията е положителна. Фирми от областта имат сключени договори за три-четири години напред. Част от тях са свързани с реализирането на публично-частни партньорства, какъвто е случаят с новата автогара, други компании са изпълнители или подизпълнители по инфраструктурни проекти с европейско финансиране – ремонт и реконструкция на обществени сгради, улици, обекти от Републиканската пътна мрежа.
Какви проекти се изпълняват в момента на територията на областта?
Приключва първият планов период за страната ни като член на ЕС и стартира новият. Повечето проекти по ОП „Регионално развитие” са приключили, има и такива, които са в процес на изпълнение. Същото е валидно и за други оперативни програми, като „Околна среда”, „Развитие на човешките ресурси”, „Конкурентоспособност”.
Надявам се общините и неправителственият сектор като бенефициенти да успеят да реализират всички планирани дейности в срок и да приключат проектите си успешно, което ще бъде добър атестат за тях като кандидатстващи организации и през новия планов период 2014 – 2020 г. Към настоящия момент в процес на изпълнение по ОП „Конкурентоспособност” са още 20 проекта на фирми от областта на обща стойност 38 664 866 лв. Те са свързани с въвеждането на иновации, на мерки за енергийна ефективност, технологична модернизация и др. Тук бих добавил и Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. В област Пазарджик са утвърдени за финансиране 22 проекта на обща стойност 11 808 170 лв. Те са основно за обекти от публичната техническа инфраструктура, ремонт на улици, изграждане и рехабилитация на водопроводни и канализационни системи, на спортни площадки и мерки за енергийна ефективност в сгради – общинска собственост. От областните управители се изисква да наблюдават и анализират изпълнението на инвестиционните проекти и периодично, съгласно утвърден график, да предоставят информация до Междуведомствения съвет за контрол на предоставените от централния бюджет средства.
Съгласно утвърдения график, към 10 юни 2014 г. сме предоставили информация за резултата от проведените и приключили процедури по обществени поръчки, както и за реализираните икономии, възлизащи на 211 478 лв.
До момента са сключени договори за 11 проекта.
Какви са основните проблеми в областта?
Те са идентични с тези за страната – безработица, застаряващо население в някои общини, екология, на места лоша инфраструктура. Това са предизвикателствата, пред които се изправя всяко управление на местно и национално ниво.
Най-големите проекти на Пазарджик
1. Проект за ремонт и обновление на жп гарата в Пазарджик и за рехабилитация на жп линията Септември – Пловдив, преминаваща през област Пазарджик.
Двуетажната сграда на жп гарата в Пазарджик не е ремонтирана повече от 45 години и е построена през 70-те години на миналия век. Проектът, който се финансира по Оперативна програма „Транспорт”, предвижда укрепване на носещата конструкция на сградата и пълно архитектурно обновяване на гаровия комплекс и околните площи при използване на висококачествени, енергоефективни съвременни материали и технологии. Ремонтът е част от проекта за преустройство и модернизиране на няколко гари в страната – тези в София, Пазарджик и Бургас. Стойността му е 3,5 млн. лв. Предвиждат се редица нови удобства за пътуващите, като обособена топла чакалня и отделно помещение за майки с деца, център за услуги. Ще бъдат направени и нови тоалетни. Освен това гарата трябва да стане достъпна за лица с намалена подвижност. Електрическата и ВиК инсталацията ще бъдат ремонтирани, а отоплителната ще бъде изградена наново. Срокът за изпълнение е 13 месеца.
Паралелно с това се извършва дългоочакваната реконструкция на жп линията Септември – Пловдив. Две от бъдещите високоскоростни жп отсечки са на територията на област Пазарджик. На 20 февруари зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров даде старт на ремонтните дейности по проекта „Модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив – част от Трансевропейската железопътна мрежа”, който се осъществява по Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013”.
От страна на областния управител са проведени разговори с изпълнителите на проекта, които са два консорциума – българо-австрийски и българо-испански. За строително-ремонтните дейности ще бъдат наети на работа около 100 души от малките населени места, разположени по жп линията в област Пазарджик.
2. Проект за дострояване на язовир „Луда Яна“.
През следващата година започва изграждането на язовир „Луда Яна”. Той трябва да бъде готов за 30 месеца. Стойността на строително-монтажните работи за него и пречиствателната станция за питейна вода е 52 млн. лв. Общо 23 млн. лв. са предвидени през тази година в бюджета на Министерството на регионалното развитие (МРР) за строителството на язовирите „Луда Яна” и „Пловдивци” и рехабилитацията на „Студена”. Те се осигуряват със заем от Световната банка. С него се финансира проектът „Развитие на общинската инфраструктура”, по който се изпълнява завършването на хидротехническите съоръжения. Предприети са мерки за удължаване срока на заема до 2017 г., за да се гарантира изпълнението на проекта. Строителството на яз. „Луда Яна” е започнало през 1986 г., прекъсвано е няколко пъти и през 2000 г. е спряло поради липса на финансиране. Идейният проект за съоръжението е готов, а в момента се разработва техническият. Обектът се състои от язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейна вода. Срокът за изпълнение на договора за довършването му е 38 месеца. Целият проект е на стойност 1 млрд. и 392 млн. евро с ДДС. Сумата включва и авторски надзор по време на строителството.
Язовир „Луда Яна” се намира над Панагюрище и с изграждането му ще бъде решен проблемът с водоснабдяването на 4 общини – Панагюрище, Стрелча, Пазарджик и Лесичово. От 30 години Панагюрище се снабдява с питейна вода от магистралния водопровод „Марица”, който е крайно амортизиран. През периода на лятното маловодие се прилага режим на водоснабдяването, а през сезоните на пълноводие качеството на водата е лошо.
3. Изграждане на Западния околовръстен път на Пазарджик.
Финансиране по Публичната инвестиционна програма на правителството ще получат и два инфраструктурни проекта с регионално значение. Това са изграждането на 7-километров пътен участък от АМ „Тракия” до Пазарджик на стойност 2,5 млн. лв. и на първи етап от Западния околовръстен път на града – за 3 млн. лв.
Първият участък е изключително важен поради нарасналия в последните години пътнически и товарен транзитен трафик в областта. С реализацията му транзитният поток от уличната пътна мрежа на Пазарджик ще се изведе, като по този начин ще се облекчи трафикът, ще се намали замърсяването на въздуха от преминаващите превозни средства и ще се редуцират предпоставките за ПТП.
Изграждането на трасето ще позволи на транспортните средства, напускащи автомагистралата при пътен разклон Пазарджик в посока южната част на областта и Смолян (Пещера, Батак, Доспат и границата с Гърция), да изминават по-кратък път. Друга дестинация, за която ще има плюсове от новоизградената пътна инфраструктура, е т.нар. СПА столица на Балканите, а именно Велинград. През последните години развитието на туристическите услуги в района е на много високо ниво, което предполага увеличен автомобилен трафик.
С реализацията на проектното предложение ще бъде направена решителна стъпка към решаване на един основен проблем на град Пазарджик, който е и областен център – липсата на околовръстен транспортен пръстен, който е от изключително значение за развитието на всеки регион. След изграждането му ще е необходимо да се реализира проект за североизточен транспортен пръстен и визираният въпрос ще бъде решен.
През новия програмен период ще работим за развитие на туризма
Имаме готови проекти на стойност 40 млн. лв., които са подадени към управляващите органи и чакат одобрение. Работим по дейности за новия програмен период, особено по Програмата за развитие на селските райони, която ще има най-голям финансов потенциал. Разбира се, не сме се съсредоточили в една-единствена насока. Разработваме проекти във всички сфери.
Към момента сме въвели мерки за енергийна ефективност в почти всички общински сгради. По Публичната инвестиционна програма изпълняваме три проекта. Два от тях приключват, третият ще завърши в края на август. Имаме още 4 проекта, с които евентуално ще кандидатстваме, защото сме убедени, че ще останат неусвоени пари, и се надяваме да бъдат преразпределени към другите общини.
Към енергийната ефективност се насочихме през 2008 г. Тогава стартира първият ни проект в тази сфера. Въведохме мерки в две детски градини и едно училище. Заедно с министерствата се учехме как да работим. Така затворихме енергийно сградите, сложихме котли на биогориво. Всяко едно от заведенията има соларна система за битово-гореща вода. Тази година завършихме още две училища в община Брацигово. Те са изпълнени с целия пакет мерки за енергийната ефективност. Работим добре и по проекта „Красива България”. Два социални дома са преструктурирани съгласно новите изисквания на Министерството на труда и социалната политика, съответно в центрове за обществено подпомагане и от семеен тип за настаняване на деца. Домовете са в изключително добро състояние. Санирани са и са с нови отоплителни инсталации. Постарали сме се да топлоизолираме всички общински сгради. Намалили сме разходите с 65%. Имаме проекти по ОП „Административен капацитет“, социалните също са много.
Работим и в посока на инфраструктурата, която е изключително важна. Направили сме довеждащ водопровод с дължина около 4 км – от разширителна шахта „Розово” до висока зона „Брацигово”. Приключва обществената поръчка за продължаване на водопровода с още 6 км – до Равногор, където изцяло ще сменим мрежата. Направихме път от село Капитан Димитриево до Брацигово. В момента тече усилено строителство на градския стадион. Това е един изключително голям проект, отново по мярка 321. Съоръжението ще е по всички съвременни изисквания, със смяна на абсолютно цялата дренажна система, с естествена трева, правят се допълнително тренировъчно и мултифункционално игрище.
Този проект включва и още едно игрище, което е до Младежкия дом. То ще е за тенис на корт. Състоянието му не е много добро и ще бъде реновирано. Имаме три проекта по ПИП „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Единият е за около 500 – 600 м улици, на които успяхме да сменим и водопроводите. Сега приключват ремонтните дейности. Вторият обект е изключително важен за нас. Това е сградата на Културния дом. Там ремонтирахме покривната конструкция, сменихме външните мазилки. Не правим саниране, за да не нарушим капителите и архитектурните елементи. И тук е поставен котел за отопление на биогориво.
Сменяме цялата противопожарна система в сградата. Това е нещо, с което много се гордеем. Подменяме покривната конструкция и дограмата. По „Достъпна среда” сме осигурили достъп на инвалиди навсякъде.
Спортната зала в с. Бяга е третият голям проект по новата инвестиционна програма. Строи се изключително бързо и се надяваме всичко да приключи в срокове. Работим много и за облагородяването на градската среда в Брацигово. Остава да се изпълнят 20% от канализацията в с. Козарско. Довършваме пречиствателна станция. Разбира се, всичко това минава и с подмяна на пътната настилка, което значително подобрява нещата.
Завършеният ни проект за канализация в с. Бяга е на стойност 400 хил. лв. В момента сме подали проекти за водопроводи и за другите населени места. Изпълнили сме три проекта по укрепване на дигите на р. Умнишка. Три дерета са опасни за старата част на града, надяваме се да приключим въпроса и с тях, така че населението да бъде в пълна безопасност.
Засега най-слабото ни място е развитието на туризма и създаването на екопътеки. Силно се надяваме през новия програмен период проектите ни в тази сфера да бъдат реализирани. Работата по инфраструктурните обекти ще продължи, но главната ни насока през новия програмен период ще бъде развитието на туристическия потенциал на общината, тъй като разполагаме с почти всички дадености. Имаме минерален извор, който от 30 години е неизползваем. Общината кандидатства за стопанисване на находището и смятаме да изградим СПА център в прилежащия имот, който е 9 дка. Имаме сертификат за балнеолечение. В посока развитие на туризма е и проектът за пътя Пещера – Брацигово – Равногор. Предприели сме действия да свалим класификацията на участъка от Равногор до местността Куртлуджа от 3-та републиканска на 4-та общинска категория, за да може да подготвим проект за неговата рехабилитация. Той не е поддържан от 60-те години на миналия век и е в окаяно състояние. С подобряването му ще отворим общината към Девин и Гърция и ще насърчим туристическия бизнес.
Разполагаме с 3500 дка гори и с отварянето на пътя се надяваме да привлечем инвеститори за реализацията на ски курорти. Вече 5-а година водим борба с държавата да получим правото да стопанисваме още 3500 дка гори в този район. Имаме и проект за изграждането на три мини ВЕЦ-а. Подготвяме процедури за избор на изпълнител.
Комуникацията ни с областното представителство на Камарата винаги е била на добро ниво. По време на провеждането на процедури за изпълнител общуваме и си помагаме с компетентни мнения и справки.
Иван Евстатиев, кмет на община Стрелча: Амбицията ни е да превърнем общината в привлекателна дестинация
За последните 2 – 3 години имаме изпълнени общо 63 проекта по европейските програми. Повечето са свързани със строителство. Това даде поминък на населението, тъй като се създадоха нови работни места. Безработицата намаля от 16% на 11 – 12%.
Стрелча получи призовете за най-много създадени работни места и най-голям брой спечелени европейски проекти на глава от населението. По тези показатели сме на първо място от всички 264 общини на територията на България.
Визията на централната част на Стрелча е напълно променена. Петнадесет улици бяха благоустроени. Подменени бяха пътната маркировка и ВиК системата. Централният площад също беше ремонтиран.
Целта беше чрез извършеното благоустрояване да се подобри качеството на живот, което да допринесе за задържане на хората тук и за привличане на повече туристи и постоянно пребиваващи. Също така и да се намалят предпоставките за пътнотранспортни произшествия.
Трябваше да се създадат условия, които да доведат инвеститори, което от своя страна би допринесло за икономически растеж и повишаване качеството на живот в района. В дългосрочен аспект това ще донесе социални и икономически ползи за обществото и населението под формата на печалба от собствен бизнес, развит туризъм и висока заетост.
Община Стрелча има одобрени проекти за 1 млн. и 175 хил. лв. по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Вече беше направена първата копка по проект „Реконструкция на водопроводна мрежа на ул. „Трети март”, ул. „Победа”, ул. „Мир” и ул. „Труд” в ромския квартал на стойност 450 хил. лв.
По друг проект ще бъде извършен ремонт на Градската минерална баня и изграден многофункционален балнеоложки комплекс. Ще има и закрит басейн, в който бихме искали да организираме състезания за деца и юноши от областта, а защо не и от цялата страна.
По третия проект ще бъде изграден басейн към извор Банчето и обособен балнеоложки комплекс на стойност 200 хил. лв. Водата там е с високо съдържание на радон и е с изключителен лечебен ефект. Поради тези свойства мястото е наричано още Златното банче.
Минерален извор Банчето се намира на около километър извън Стрелча. Открит е през петдесетте години на миналия век. Настоящият проект предвижда разширение на съществуващия комплекс, при което се изгражда нов самостоятелен обект с каса, тоалетни, душове, навес, ограда и басейн. От южната страна на комплекса е предвидено изграждането на нов басейн с размерите на досегашния.
Четвъртият одобрен проект вече е финализиран. Със 75 хил. лв. бе обновен и модернизиран физкултурен салон в Стрелча.
Стараем се да подобряваме състоянието на инфраструктурата не само на територията на града, но и в по-малките села. С реализацията на всички тези проекти имаме амбиция да превърнем общината в привлекателна туристическа дестинация. Наскоро тук имаше юбилейни чествания на редица значими исторически събития – 170 години светско образование, 70 години от създаването на първата гимназия, както и 45 години от обявяването на Стрелча за град с национално значение.
Проблемите на общината са няколко. Както вече споменах, един от тях е безработицата, въпреки че напоследък намалява и в сравнение с общата за страната не е толкова висока. Друг проблем е, че Стрелча не е голяма община, каквато е Пазарджик например, и поради този факт не разполага с атрактивни и ликвидни имоти за продажба, които биха повишили бюджета. Потенциален източник на приходи е плодородната земя, която имаме. Може би знаете, че през последните години Стрелча се превърна в един от най-големите розопроизводители в страната. През тази година имахме изключително високи нива на добива. А един литър розово масло се търгува на цени от порядъка на 6000 – 6500 евро.
Мога да заявя, че работим много добре с ОП на КСБ – Пазарджик. Имаме непрестанна комуникация помежду си. В лицето на председателя инж. Евтим Янев и целия УС виждаме не само много добри строители, но и качествени ръководители, които се стремят всички процедури да бъдат провеждани напълно прозрачно и в рамките на закона. При кандидатстване за различни европейски проекти често взимаме под внимание мнението и съветите на експертите от Областното представителство на Камарата.
Никола Белишки, кмет на община Панагюрище: Изпълняваме проекти за над 100 млн. лв.
Изпълняваме проекти на стойност над 100 млн. лв. по всички оперативни програми. В нашия град досега не е имало толкова мащабно строителство. Основно работим по ОП „Околна среда“. По нея имаме два важни обекта. Първият е водният цикъл, който се изпълнява на два лота – линейна инфраструктура, изграждане на водопровод и канализация и строеж на пречиствателна станция. Другият, на който дадохме старт с първа копка, е регионалното депо за отпадъци. Той се реализира съвместно с община Стрелча. По ОП „Регионално развитие“ приключваме проекта „Столица на свободата”. Предстои ремонт на централната градска част. Под формата на публично-частно партньорство заедно с „Асарел Медет” строим спортна зала. Тя ще е на стойност 13 млн. лв. Планираме и изграждането на модерен медицински комплекс. Градът е буквално една строителна площадка.
Изпитваме затруднения с финансирането, както и всички други общини. Спрените средства по оперативните програми създават огромни проблеми както на нас, така и на бизнеса. За щастие нямаме задължения – напротив имаме значителен финансов буфер в бюджета и той ще ни помогне да покрием част от нашия дял в обектите.
Основният проблем, с който се сблъскваме, е неработещата държавна администрация. Няма никаква чуваемост. Веднага давам пример. Когато се разпределяха парите по публичната инвестиционна програма, ние не получихме нито лев, а участвахме с 11 проекта, 9 от които са с разрешение за строеж. Първият проект, с които кандидатствахме, беше за Маришкия водопровод, чрез който трябваше да се реши проблемът с водоснабдяването на цялата община, другите бяха за изграждане на канализация в селата Бъта и Баня. Абсолютно никакво разбиране. На срещата с премиера Пламен Орешарски миналата година поисках едно-единствено нещо и това бяха средства за ремонт на Маришкия водопровод, защото предстои изграждането на яз. „Луда Яна”, който е замразен повече от 30 години. За да се изпълни проектът, трябва да има гарантирано водоснабдяване на населението. Все пак говорим за 28 хил. души.
Спряното финансиране също е огромен проблем. В момента имаме внесени проекти за 10 млн. лв., верифицираните разходи са за 5 млн. лв., а са ни изплатени 1 млн. лв. Коя община би могла да издържи? Никоя. Годишният ни бюджет е 14 млн. лв., ако нямахме спестени пари, нямаше да може да издържим.
Трябва да се приоритизират всички проблеми и да се решат в краткосрочен план. Ако това не се направи, няма смисъл от толкова голям държавен апарат. Второто нещо е държавата да си изпълни договорите така, както са подписани по оперативните програми. Тя има ангажимент да възстановява средствата от бюджета. Не може да се чупи гръбнакът на икономиката – говоря за малкия и средния бизнес. Гордост за мен и екипа ми е, че нямаме неразплатени обекти. Няма фирма, която да е работила на територията на общината и да не й е платено, заявявам го най-отговорно. Мисля, че така трябва да бъде.
От новия програмен период очаквам 2014-а да е нулева година. Дано няма втора такава. Ние сме готови с проекти, по които може да започнем работа веднага. Искаме да изградим и укрепим коритото на р. Луда Яна и предстои довършването на язовира. Имаме проекти в социалната сфера и тази на чистотата. За нас това е важно. Предложенията са изготвени, въпросът е изпълнението им да започне навреме и финансовият поток от ЕС – и респективно от държавната към местната власт, да тече нормално. Провели сме разговори с консултанти и търсим начини да може да кандидатстваме за средства директно от Брюксел. Имаме приключила проверка по водния цикъл на място. Вече четири месеца чакаме за отговор и все още няма никакви констатации. За съжаление безвластието, което цари в момента, ще окаже влияние на развитието на общината.
Работим в синхрон с ОП на КСБ – Пазарджик. Поддържаме връзки с председателя на Областното представителство инж. Евтим Янев. Когато има промяна в нормативната база, задължително се консултираме с КСБ. Използвам момента да благодаря на представителите на Камарата, че са готови винаги да ни съдействат, като мога да гарантирам, че и ние сме насреща.
Според мен Законът за устройство на територията (ЗУТ) трябва да бъде премахнат, защото при този закон държавата абдикира от много свои задължения и ги прехвърля към общините. Това е недопустимо. Част от предложенията за промяна на ЗОП са добри. Крайно време е да се сложи точка на рекета, налаган от така наречените „професионални фирми жалбоподатели”. Трябва да се даде повече възможност на възложителите да управляват процеса. Давам ви пример как работим тук, в общината – винаги назначаваме комисия и в крайна сметка, когато няма за какво да се хванат, фирмите обжалват компетентността на комисията. Същите тези хора, които са печелили процедури при този екип, но тогава са си мълчали, а сега – не. Така проектите се бавят изключително много. Крайно време е да се помисли в насока, който обжалва процедури, да носи отговорност. Трябва да има общи правила, които да се следват, и по този начин ще се избегнат субективните оценки. Факторът „най-ниска цена” означава най-ниско качество. За мен този критерий не е водещ и не трябва да бъде. Аз наистина много разчитам на подкрепата на КСБ, да се намесва където има нередности и където е нужно компетентно мнение на хора от сектора.
