Модернизират социалната инфраструктура в осем столични района

Десислава Бакърджиева

Повече от 9 млн. лв. са инвестирани през последните две години в социалната инфраструктура в София. Средствата са били насочени в изграждането на специални къщи за лишени от родителска грижа деца с увреждания. През 2012 г. Столичната община се заема с тежката задача да изведе младежите от институциите и дава реалния старт на процеса на деинституционализация. За да осигури средства за строителството на модерни жилища, където да бъдат настанени подрастващите, админис­трацията кандидатства за европейско финансиране. На 16 февруари 2012 г. започва изпълнението на проект „Изграждане на социална инфраструктура в подкрепа на деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск на територията на Столичната община”. Той е на стойност 9 758 867 лв. и се реализра по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” (ОПРР) по приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.1: „Социална инфраструктура”.
Проектът е с продължителност 28 месеца и трябва да приключи до 8 октомври т.г. Целта му е да се създаде съвременна социална инфраструктура на територията на града, като се построят 13 центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и 3 защитени жилища в осем столични района.
Изграждането на 16-те обекта е приключило или е на финален етап. В новосъздадената инфраструктура ще бъдат настанени общо 206 деца. Всяка от къщичките е с капацитет за настаняване на 14 души. В тях ще живеят подрастващи от институции, повечето от които са с тежки увреждания. Те са от Домове за деца с умствена изостаналост (ДДУИ), Домове за деца с физически увреждания (ДДФУ) и Домове за медико-социални грижи за деца от 0 – 3 г. (ДМСДГ). Това ще доведе до закриване на някои от вече съществуващите социални институции, което е в съответствие с Националната стратегия „Визия за деинституционализация  на децата в Република България”, със Стратегията за развитие на социалните услуги за деца и семейства и Стратегията за превенция на социалното изключване на територията на град София. Проектът е съобразен и с Националната карта на планираните резидентни грижи.
Центърът за настаняване от семеен тип е
социална услуга, предназначена за дългосрочно настаняване на подрастващи, които нямат възможност да живеят със своите семейства или в друга форма на семейна грижа. В ЦНСТ ще се работи персонално с детето, анализирайки възможностите му и надграждайки постигнатото с него, като се стимулира и развитието му. Младежите имат нужда да живеят в по-малки групи и да формират отношения на привързаност с възрастните, които се грижат за тях, както и връзка на взаимопомощ с останалите подраст­ващи. Обитателите на ЦНСТ имат възможност за равноправно участие в живота на обществото и равен достъп до услуги като образование, здравеопазване, култура, спорт, отдих, пазар на труда, социална подкрепа.
Изграждането и функционирането на услугата е съобразено с факта, че обитателите на центровете имат някои специфични потребности в резултат на уврежданията си или дългогодишната си институционализация.
Предоставянето на социалната услуга ще бъде съобразено с изградената инфраструктура и има три нива. Първото е индивидуалното – през личната стая и пространство. Следващото е груповото – в малък колектив (3 групи от по 4 до 5 подрастващи), в който всички са на сходна възраст и ниво на функциониране и могат да изградят близост и приятелства. Третият етап ще обхване общите дейности, в които участват всички жители на ЦНСТ – като хранене, вечерни занимания, тържества. Основните домакински задължения ще се осъществяват от наетия персонал, като постепенно ще се разпределят между подрастващите, съответстващи на уменията им.
Осигуряване на специализирана медицинска помощ, рехабилитация, дневна грижа и интегрирано обучение е един от ключовите въпроси от доставката на социалната услуга. Специализираните консултации и рехабилитацията ще бъдат организирани по възможност извън сградите на центровете.
Предвид възрастовите особености и възможностите за общуване и придвижване ще бъдат прилагани различни вариантни на социално включване и намиране на дейности и занимания, свързани с излизане от услугата и взаимодействие с общността – пазаруване, разходки, игра в общите градинки.
Защитеното жилище е
форма на социална услуга, в която хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти. В него се настаняват дългосрочно младежи над 18 години с интелектуални или физически увреждания.
То е добра възможност за удовлетворяване на потребностите на подраст­ващите. С помощта на персонала тези младежи ще придобият трудови навици, които биха им помогнали да се реализират успешно спрямо степента и вида на увреждането им. Ще съумеят да усвоят умения и за справяне с дейности от ежедневието, както и относително самостоятелен начин на организиране на бита. Възможност за част от ползвателите на услугата е да развият своите способности чрез индивидуална програма за обучение.
Защитеното жилище ще предоставя интензивна подкрепа на обитателите си 24 часа в денонощието. То е предназначено за младежи, които имат относително по-голяма независимост от обгрижване и умеят частично да се самообслужват.
За тях също е от изключително значение интегрирането в дейности извън мястото за живот – с участие в занимания, отговарящи на възрастта и интересите им.
Настаняването в специализираните обекти в София ще започне на 1 февруари 2015 г. Преди това обаче предстои набиране на персонал за осигуряване на денонощна грижа. Необходими ще са общо 155 души. В центровете за настаняване от семеен тип ще бъдат ангажирани 6 ръководители, 13 социални работници, 6 медицински сестри, 6 хигиенисти, 101 детегледачи и 8 техническа поддръжка. В защитените жилища ще има 12 трудотерапевти и екип от трима специалисти. Назначаването и обучението на персонала ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, компонент 2: „Разкриване на социални услуги в общността”. Субсидията възлиза на 2 177 957 лв. Наименованието на проекта е „Шанс за децата – разкриване на тринадесет „Центрове за настаняване от семеен тип“ за деца и младежи и три „Защитени жилища” в Столичната община”. Той стартира на 1  август 2014 г. и ще продължи до 30 септември 2015 г. Предоставянето на услугата ще бъде подпомагано и от външни консултанти, за да се осигури максимално подкрепяща среда. Сред тях ще има психолози, детски психиатри, рехабилитатори, кинезитерапевти, логопеди, невролози и консултанти за „индивидуално планиране”, „адаптация”, „педиатър”, „методист”, „социализация”.

В район „Подуяне” са изградени два центъра

Двата центъра от семеен тип в район „Подуяне” ще са сред първите обекти, които ще посрещнат своите обитатели. Строителството на двете двуетажни къщи е приключило. Сградите са реализирани от „ПСТ Холдинг” АД. Строителният надзор се изпълнява от „Софинвест” ЕООД. Обектите са  в съседство на улиците „Царева ливада” и „Неофит Бозвели”. В момента се извършват довършителните работи и обзавеждането. Предстои и цялостно асфалтиране и на ул. „Царева ливада”.

Инж. Велин Антонов, зам.-ръководител на проекта в район „Подуяне” и специалист ПТО в „ПСТ Холдинг” ЕАД: Сградите създават среда, близка до семейната

Инж. Антонов, разкажете ни за двата обекта, които бяха изградени в район „Подуяне”.
Центърът за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) е социална услуга от резидентен тип за деца, лишени от родителска грижа. Ето защо двете сгради в район „Подуяне” създават среда, близка до семейната, при която подрастващите могат да получават необходимата индивидуална грижа и подкрепа за личностно съзряване, за да придобият умения за самостоятелен и независим живот. В същото време местоположението и характеристиките на къщите дават възможност на подрастващите за равнопоставено участие в живота на местната общност.
Зданията са двуетажни, като всяко има двор с обособена детска площадка. Проектирани са със скелетна стоманобетонна носеща конструкция. По-интересната част при тези обекти са общите помещения. Те са достъпни за деца с двигателни увреждания и затруднена мобилност. Кухненското пространство и трапезарията са директно свързани като едно общо помещение и са разположени така, че да позволяват участие на подрастващите в готвенето или наблюдаване на процеса на приготвяне на храната. Създадени са условия всички обитатели да се хранят заедно. Спалните са с южно и източно изложение, а стаята на персонала – със северно. Вертикалната връзка между етажите се осъществява с двураменна стълба и електрически пътнически асансьор за хора с увреждания с номинален товар 630 кг и скорост 1м/сек. По този начин вторият етаж е напълно достъпен за децата със затруднена мобилност.
Обзавеждането и оборудването на ЦНСТ отговарят на стандартните изисквания за функционалност, хигиена и безопасност и са съобразени с възрастовите особености и физическите способности на живущите там и едновременно с това гарантират домашен уют и комфорт. Специалното оборудване осигурява участието на децата с физически увреждания в нормалния живот на дома и общността и улеснява грижата за тях.
И в двата обекта има мобилен подемник за преместване и повдигане на младежи с увреждания в рутинните ежедневни дейности и два подвижни паравана за обособяване на пространство за извършване на манипулации. Леглата са мобилни, с възможност за регулиране на височината и вдигане в горния край. Санитарните помещения разполагат с перила и дръжки и ниско обзавеждане. В баните са монтирани и поставки за количка и носилка за баня. В стаите, общите помещения и коридорите подовата настилка е нехлъзгава и без прагове – ламиниран паркет. В кухнята оборудването е на нивото на очите. В трапезарията са предвидени високи столчета за хранене за деца от различна възраст.
Стандартното обзавеждане е съобразено с функцията на помещенията и с възрастовата група на обитателите, които ще го ползват. Осигурени са мебели – легло, шкафове за лични вещи и за играчки за по-малките деца, гардероб и ракла, бюро и стол, етажерки. В общите помещения са предвидени шкафове за игри и книги, списания, мека мебел за сядане, бюра със столове за четене и други занимания, телевизори, масички. В трапезарията има две маси за хранене за 16 души. Кухнята е обзаведена с необходимото за съхранение и приготвяне на храна оборудване, домакински електроуреди, съдове и прибори.

По-трудно ли се работи по такава сграда?
Къщите се реализираха по проект по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”. Това прави задачата на всеки строител по-отговорна, защото изграждането на такъв тип обекти се контролира от много институции. Необходимо е да се спазват изиск­ванията на много голям набор от нормативна уредба и на институциите. Всеки един елемент по зданията се изпълнява с необходимото внимание и прецизност за много кратки срокове. Като цяло обаче имахме пълното разбиране, съдействие и подкрепа на всички участници в строителния процес.

Какви са показателите на обектите за енергийна ефективност?
Настоящият проект е изготвен на базата на „Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност (ЕЕ), топлосъхранение и икономия на енергия в сгради” – изменение и допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2009 г. С нормативния акт се определят минималните изиск­вания към енергийните характеристики на сградите, техническите изисквания за ЕЕ – икономия на енергия и топлосъхранение.
За постигането на изискванията обектите, както и техните отоплителни и вентилационни инсталации са проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да е минимално, като са отчетени местните климатични условия и комфортът на обитателите. Специфичният годишен разход на първична енергия на зданията e: ЕР = 318,27 kWh/m2.  Те влизат в клас „В” на енергопотребление. Постигнали сме заложените параметри.

С какви проблеми се сблъскахте по време на строителството?
Както всеки обект и нашият бе зависим от метеорологичните условия. Изпълнявахме по-големия обем от дейностите през есенно-зимния сезон, което си има своите особености. Подходящите температурни условия за изграждане бяха в по-ограничен времеви период.
Имаше и недоволни граждани. Преди още да стъпим на терен, вървеше подписка за спиране на обектите. Правеха се опити от гневни хора за нахлуване, за да прекратим работа. Естествено подходихме с разбиране към възникналия проблем, запознахме голяма част от гражданите с проекта, в което взе участие и ръководството на местната власт. И това предизвикателство бе преодоляно, след което обектите бяха приети положително от живущите в района.
Реално самото строителство бе изпълнено за оптимално кратък срок от 4 – 5 месеца. Което си е постижение при тежките метеорологични условия, с които се сблъскахме.

Имахте ли изненади с подземната инфраструктура?
Районът разполага с подробни данни за подземната инфраструктура. При съгласуването на проектите в съответните инстанции нямаше сигнали, че ще има изненади по време на работа, така и се получи.

Как оценявате реализацията?
От морална гледна точка реалната и – надяваме се – положителна оценка ще получим от бъдещите обитатели на сградите – децата. От професионална мога да заявя, че екипът, работил по проекта, се гордее, че имаше честта и удоволствието да изпълни тази задача. Силно вярваме, че оставяме след себе си един надежден и полезен обект за бъдещите поколения на София.