Област Смолян се намира в Южна България. Тя е обградена от Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Благоевград, а на юг граничи с Гърция. Включва общините Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе.
Релефът е планински, областта обхваща източната част на Родопите.
Тук е идеално място за зимен и летен, селски, ловен и екотуризъм. По-голямата част от населените места са туристически центрове. В много села като Момчиловци, Смилян, Гела и др. може да се опитат традиционни български ястия и да се видят съхранените от местните жители традиции, въплътени в народните песни и танци. Неслучайно именно родопската песен „Излел е Дельо Хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска се носи из Космоса.
Фолклорът описва Родопите както свещена планина за траките и като родно място на митологичния певец Орфей, чиято музика омайвала не само хората, но и зверовете.
Някои от природните забележителности в област Смолян са биосферните резервати в местностите Казаните, Сосковче, Момчил дол и Амзово, феномените Чудните мостове, Триградското ждрело, пещерите Дяволското гърло, Ухловица и Ягодина. В региона има много реки, като по-големите от тях са Арда, Въча, Чепеларе, Върбица, Черна река и Девин. Язовирите „Доспат” и „Въча” предлагат отлични условия за риболов.
Весела Цолова, председател на ОП на КСБ – Смолян: Ние трябва да разпишем правилата за отношенията помежду ни
Г-жо Цолова, какво е състоянието на сектор „Строителство” в Смолян?
Състоянието на сектора в Смолян е подобно на това на бранша в цялата страна – ограничени частни инвестиции, забавени плащания от страна на държавата и общините към строителните компании, некоректни отношения при превъзлагане на строително-монтажни работи (главен изпълнител – подизпълнител), липса на достатъчно подготвени кадри и т.н.
Всъщност, няколко са основните фактори, които оказват влияние върху състоянието и развитието на строителния пазар. Това са икономическата активност и демографските тенденции на региона, от една страна, и стратегическите насоки, политическата и законодателната воля на национално ниво, от друга. През последните няколко тежки за бранша години като основен проблем се очерта липсата на свежи оборотни средства в частния сектор, което доведе до спад в търсенето на строителни услуги, и това отключи редица негативни тенденции – междуфирмена задлъжнялост, миграция на специалисти, амортизация на материалната база, разрастване на сивия сектор, занижено качество на продукта и др. Към момента тези последици в голяма степен остават актуални.
Финансовият приток се дължи на публичния сектор – чрез възлагане на обществени поръчки. Тук трябва да се отбележи, че през последната година в област Смолян се забелязва активизиране на публичните възложители. Общини като Мадан, Рудозем, Златоград и Неделино стартираха изпълнението на инфраструктурни и благоустройствени проекти в голям обем, което съживи строителните компании в региона.
ОП на КСБ – Смолян, поддържа добри взаимоотношения с местната и държавната власт. Смятам, че във всеки един от строителите, членове на Областното представителство на Камарата, възложителите могат да открият надежден партньор при подготовката и реализацията на проекти, финансирани с публични средства.
Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Смолян, и колко са вписаните в ЦПРС?
Към началото на септември членският състав в ОП на КСБ – Смолян, възлиза на 26 строителни фирми. В Централния професионален регистър на строителя – Смолян, са вписани 107 компании. Отливът от членство в браншовата организация се очертава като тенденция от няколко години насам. Областното представителство насочва усилия да консолидира местните колеги и да подчертае, че членството е единственият начин, по който ние, строителите, заедно можем да заявим проблемите си, да бъдем чути и да намерим решенията, които работят.
Няма друг подход, освен обединяването и работата в общ интерес. Не мога да не посоча няколко положителни и актуални примера за дейността на КСБ, а именно активната позиция за законодателни промени в ЗОП и ЗУТ, които да облекчат взаимоотношенията в строителния процес, острата реакция на Камарата във връзка със спрените плащания по оперативни програми и създаването и поддържането на ЦПРС. Безспорно Регистърът е добър пример за дейността на Камарата. Той допринесе съществено за прозрачността в строителния сектор.
Считам, че следващата стъпка е да се придаде по-голямо значение на този информационен фонд в Закона за обществените поръчки. Така покритите от строителя критерии за съответната група и за изпълняване на определена категория строежи могат да бъдат автоматично приложими и към поставените от възложителя на обществената поръчка изисквания. ЦПРС беше включен в ЗОП, но не в този обхват, в който КСБ целеше. Въпреки това трябва да продължи да се търси законодателна обвързаност на ЗОП, ЗУТ и ЦПРС. Ползите от това биха били както за строителите, така и за възложителите и администрацията.
Какви са основните дейности, които извършвате в момента?
Основен акцент в нашата дейност на местно ниво е повишаване качеството на услугите, осъществявани от местните строителни фирми. Визирам квалификацията на ангажираните в строителството кадри, обучението на тясно специализирани такива, прилагането на стандарти за управление на качеството. Това включва запознаване с въпросите на околна среда и ЗБУТ, с приложението на нови технологии и материали така, че качеството на крайния продукт да бъде обезпечено.
Ролята на Камарата е именно да насърчава конкурентоспособността на строителните компании. Докато изчаквахме да премине кризата, нещата се промениха и към момента – в условията на засилена конкуренция и свит пазар, очакванията на клиента към качество и отчетност се повишиха. Това налага строителите също да се адаптират чрез непрекъснато обучение, специализация и иновативен подход. Ние като браншова организация можем да допринесем за това, организирайки обучителни курсове и семинари за специалистите в строителството, ставайки посредник при трансфера на знания от аудиториите до строителната площадка. В тази връзка осъществихме редица партньорства с центрове за професионална подготовка и специализация на кадри в строителството, като договорихме преференциални условия за нашите членове.
Обмисляме стартиране на съвместни мероприятия с професионалната гимназия по строителство в града. Те ще повишат интереса на млади хора към професията, но и ще дадат обратна връзка от бизнеса за кадрите, които са му необходими.
Приоритет е и запознаването на строителите с последните изменения в ЗОП и неговото приложение. Въпреки че обществените поръчки са основният източник на работа за бранша, повечето от компаниите не могат да подготвят офертата си за участие в търговете така, че тя да отговаря на изискванията на възложителите, именно поради непознаване на законовата рамка. Затова ОП на КСБ – Смолян, взе решение да финансира семинар по темата, който да има практическа полза за колегите. Обучението ще е безплатно за членовете ни.
Опитваме се да повишим активността на местните фирми за присъединяване към КСБ чрез договаряне на атрактивни условия за нашите членове в различни сектори, имащи отношение към строителния бранш.
Амбицирани сме да участваме в решаването на проблема със статута на подизпълнителите в сектора. Преобладаващият брой фирми в Смолян действат именно като такива. Към момента техните права и интереси не са защитени в достатъчна степен. Това трябва да се промени, като стартът трябва да се даде от КСБ. Следва ние да разпишем правилата, които да уреждат отношенията помежду ни. Мисля, че има какво да се свърши в тази насока, предвид мащаба на проблема.
С какви други проблеми се сблъскват местните фирми?
Проблемите ни не се различават от тези на останалите колеги от страната. За някои от тях споменах. Като най-важни бих посочила провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и тяхното изпълнение. Все още сме свидетели на дискриминационни или завишени условия за участие. Така достъпът на малките и средните фирми до публичните инвестиции за строителство е блокиран още на ниво подбор. Положението се утежни допълнително след въвеждането на новите такси за обжалване пред КЗК и ВАС.
От друга страна класираният изпълнител често се сблъсква с набързо направени инвестиционни проекти, които впоследствие биват допълвани и преработени по начин, който съществено променя параметрите на поръчката и го поставя пред затруднения със спазването на сроковете и с недостига на финансирането.
Разбира се, централните проблеми си остават липсата на частни инвестиции и прозрачна бизнес среда, но за тях едва ли биха могли да се намерят изолирани решения за конкретен бранш.
Други болни теми, които отново ще подчертая, са липсата на квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри, некоректните отношения между главен изпълнител и подизпълнител, забавените плащания и нелоялната конкуренция на сивия сектор.
Според вас как могат да се преодолеят тези трудности?
В областта на обществените поръчки е наложителна законодателна промяна. Тя е и неизбежна предвид новата директива на ЕС в тази сфера, която следва да бъде транспонирана в националната ни нормативна уредба до 2 години.
С оглед тежестта на проблемите, произтичащи от този основен за нас, строителите, закон, промяната не следва да бъде козметична, а трябва да уреди ефективно и адекватно важните обществени отношения. КСБ трябва да бъде възприета като движещ фактор на тези промени. Можем да предложим експертен потенциал, с който активно да участваме в консултации по темата. Познаваме материята и слабите места на закона и заявяваме открита позиция в защита на интересите на изпълнителите. Организацията ни не веднъж е предлагала решения в посока свеждане до минимум на дискриминационните условия в обществените поръчки. Например същите да се разделят на обособени позиции, за да може повече и по-малки фирми да участват, да има наши представители в разписването на параметрите на поръчката, стандартизиране на документацията, намаляване на бюрокрацията с въвеждането на електронни търгове и др.
За налагането на правила за честна игра са нужни ясно разписани права и задължения на страните, чието спазване да бъде осигурено не само чрез законови санкции, но и чрез механизмите, с които разполага Камарата. Би могла да се въведе система „бонус-малус”, чрез която КСБ да атестира положително или отрицателно поведението на строителите в подобен тип взаимоотношения.
По въпроса с липсата на кадри е наложително да се стимулира подготовката на преките оперативни ръководители на обекта – строителните техници, тъй като те липсват най-много. Трябва да търсим активни допирни точки с професионалните гимназии, тъй като ЦПО не могат да поемат тази функция. На университетско ниво е нужно да се осигури практическа насоченост на предлаганото образование – чрез работа на обекти, възлагане изготвянето на проекти, подлежащи на изпълнение, и др. По този начин търсенето и предлагането на кадри може да се коригира и напасне още на ниво първоначална подготовка, а не впоследствие да се инвестира в преквалификация. Разбира се, това е пряка задача на ресорното министерство, но в лицето на КСБ то може намери добър партньор.
Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.?
Лично аз се надявам да сме си научили уроците от първите седем години работа с европейски средства. Считам, че трябва да се акцентира върху участието на малките и средните предприятия в усвояването им, тъй като те представляват основната, носещата част от българския бизнес. Очаквам адаптиране на параметрите по оперативните програми, така че да отговорят на икономическите и социални реалности. Надявам се да се намали административната тежест както за възложителите, така и за изпълнителите, за да може в крайна сметка да се постигне положителен икономически ефект от членството ни в ЕС.
Инж. Албен Родопманов, управител на „Виастройинженеринг” ООД: Необходими са постоянно обучение и прилагане на иновационни методи
„Виастройинженеринг” ООД развива основната си дейност в областта на пътното строителство и линейната инфраструктура предимно на територията на област Смолян. Дружеството разполага с производствени бази (асфалтосмесителни и трошачно-сортировъчни инсталации, бетонови възли), кариери и баластриери, склад за взривни материали и автобаза.
Ще си позволя да маркирам основните проблеми и причини за състоянието на бранша в областта и да ги разделя в няколко направления. Социално-икономическата обстановка през последните 5 – 6 години и наложилата се вследствие на нея среда с множество рискови фактори дадоха на мениджърите коренно различен модел на поведение. Трябваше в съвсем кратък срок те да променят начина си на мислене и стила на управление, ориентирани към по-конкретни цели. Това, разбира се, включва както преразглеждане на политиката и отношението към ресурсите на управляваните предприятия и необходимостта от тях, така и съществено нов подход към възложителите, съобразен с промените в законовата уредба. Тук визирам и необходимостта от трезва преценка и обективен анализ на възможностите на фирмата за изпълнението на поръчаното, състоянието на възложителя, финансирането на работите по време на строителството и срока за разплащане. Този анализ моментално води и до друг, не по-малко важен – на кредитната политика. И естествено тези, които съумяха да се приспособят към новата среда, успяха да запазят дейността си и/или да я диверсифицират. А други, оставени на инерцията от „бума” в строителството, понесоха немалко загуби и негативи.
Необходимо е да се провеждат постоянно обучение и прилагане на иновационни методи, модерни технологии и съвременни подходи при изпълнение на възложените поръчки. Но това ще бъде възможно, ако е изпълнено първото условие и ръководният екип е проумял необходимостта от иновации и е осигурил адекватна мотивация на персонала.
Не рядко се случва, било поради някаква емоция или сантимент, поради принадлежност към дадена група или поради безразличие, да си изберем не най-подходящия общински ръководител. В резултат на което той първата година гледа и се чуди какво да прави, втората започва нещо и много често бърка, третата се сеща, че идва четвъртата му година и все още нищо сериозно не е постигнал нито за общината, а най-вече и в личен план, и бърза, без много да мисли, да се доказва както пред електората си, така и пред себе си. Да, обаче в бързането се допускат и много грешки – провалени обществени поръчка, наложени санкции и съответно неизплатени или върнати средства по различни програми, външни изпълнители, подбрани по странен начин, при положение че местните отговарят на изискванията и др.
Наблюдава се дисбаланс по отношение на развитието на общините. Той се изразява преди всичко в недостатъчни или неразумно вложени публични средства независимо по каква програма. Вследствие на това се стига до безработица и съответно миграция – временна или постоянна, най-вече на трудоспособното население от едни населени места в други, което пък нарушава техните вътрешни системи.
Няма как всичко това да не се отрази негативно върху строителните фирми. При липса на управленски капацитет и инвестиции и при незаинтересованост към общината и хората, които са те избрали, се стига до съкращаване на персонала, включително скъпоструващ квалифициран такъв, и закриване на фирми.
Според мен тези проблеми могат да бъдат решени, като се спазват четири правила – строга фирмена дисциплина, хигиена в търговските ни взаимоотношения, сдружаване при участие в по-големи поръчки, а също и обществена активност и отстояване позициите на малкия и средния бизнес пред общинските власти.
Спиро Чавдаров, управител на „Дюлгер” ООД и председател на Клуба на строителите ветерани в Смолян: Големите банкови лихви пречат на бранша
Фирмата ни е на пазара от 1990 г. Изпълняваме предимно високо строителство. Работили сме в област Смолян, а също така и в София. Имаме изпълнени и няколко пречиствателни станции, пътища.
Проблемите на местните фирми са сходни с тези на колегите в страната. Както много пъти съм споделял – необходими са корекции в ЗОП. Също лихвите на банките са изключително високи, а това пречи на работата на строителите. Междуфирмената задлъжнялост трябва да бъде преодоляна.
Радостно е, че и областният управител, и кметът на община Смолян се опитват да предоставят работа на бизнеса. Разбира се, това не винаги е лесно. От наша страна въпреки кризата в сектора се стараем да изплащаме редовно заплатите на работниците си и да покриваме задълженията към институциите.
Миналата година основахме регионалното звено на Клуба на строителите ветерани тук, в Смолян. Всеизвестен факт е, че строителството в нашия край има богати традиции. Този занаят е бил един от основните поминъци на хората.
Освен на територията на цялата страна старите дюлгери са работили и в Турция, Гърция, стигали са чак до Персия.
Аз приех да оглавя Клуба на строителите ветерани, тъй като съм наясно, че има много работа, която трябва да бъде свършена. Скоро след основаването първата ни успешно реализирана инициатива вече беше налице. По наше предложение лифтът в Пампорово бе кръстен на покойния арх. Петров, който отдаде много сили за развитието на района. Той винаги беше сред строителите и помагаше с каквото може. В негова чест беше направен бюст, пред който всяка година отбелязваме смъртта му.
Васил Бундов, управител на „СМК Перелик” ООД:Високите изисквания в ЗУТ за категоризирането на обектите създават трудности
Занимаваме се основно със строителство, производство на бетонови изделия и арматурни дворове. Имаме и лаборатория за изпитване на бетон и инертни материали.
Това, с което можем да се похвалим, е, че нямаме нито един лев задължения към държавата, към колеги, нито имаме банкови кредити. Всичко, което правим, е със собствени средства.
Естествено, във всеки бранш, както и в строителния, има проблеми. Това са междуфирмената задлъжнялост, неразплащането на държавата и общините към колегите. Може би ние, строителите, сме единствените, които бяхме толерантни и не изкарахме багерите, за да блокират пътищата в знак на протест.
Липсата на квалифицирани кадри също е голям проблем за бранша. Това важи и за Смолянска област.
Друга трудност създават високите изисквания в Закона за устройство на територията (ЗУТ) за категоризирането на обектите.
Милко Юруков, управител на „Талант-М” ЕООД: Договорите за СМР често не се спазват
Фирмата е създадена през 2008 г. Предмет на нашата дейност са ниското и високото строителство.
Голям проблем за бранша е, че често договорите, сключени за изпълнението на СМР, не се спазват. Има случаи на неразплащане на възложителите към изпълнителите. От една страна, ако строителят не си свърши работата качествено и в срок, дължи огромна неустойка. Но в същото време, когато той свърши своите ангажименти, след това може да чака с месеци, докато си получи парите. А през това време трябва да се плащат заплати, осигуровки и т.н. Защото в крайна сметка служителите нямат вина за забавеното плащане от страна на възложителя към изпълнителя. Те имат договор с мен, а не с него. Затова и се старая да плащам редовно заплатите и осигуровките на работниците.
Банковите кредити със своите високи лихви също са проблем за фирмите. Но за да изпълним даден проект, често се налага да използваме този финансов инструмент.
За да се подобри ситуацията, трябва да има законова рамка, която да задължава възложителя да се разплати на изпълнителя в определен срок. Защото при прекалено забавяне не е изключено да се стигне до фалит на строителната фирма. Не е приятно, но това са фактите.
По отношение на търговете крайно време е да отпадне критерият „най-ниска цена”. Необходимо е в комисиите по провеждането на обществени поръчки да присъстват експерти на КСБ, КАБ и КИИП. Защото иначе се допускат куриозни грешки при изписването на мерните единици, след което това се отразява негативно на работата на строителите.
Валентин Кюлхански, управител на „ВиК-Строй” ЕООД: Критерият „най-ниска цена” драстично влошава качеството
„ВиК-Строй” ЕООД стартира своята дейност през 2003 г. Основната ни работа е свързана с изграждането на водопроводни и канализационни инсталации. През годините сме реализирали доста обекти. В момента сме подизпълнители на водния цикъл на Троян.
Един от основните проблеми, с които се сблъскват местните фирми, е липсата на работа. Обемът на строителството в региона спадна значително.
Критерият „най-ниска цена” също е проблем, защото това драстично намалява качеството на изпълнението на проекта.
През новия програмен период 2014 – 2020 г. трябва да бъде изграден вторият воден цикъл на Смолян.
Алеко Келешев, управител на „Ай Пи Зет” ЕООД: Бавното издаване на разрешителни спъва нашата работа
„Ай Пи Зет” е създадена през 1991 г. В началото започнахме с производство на скалнооблицовъчни материали и техните монтажи. От 1999 г. до сега се занимаваме с построяване и експлоатация на ВЕЦ-ове. Вече имаме пуснати шест водноелектрически централи. През последните години участваме и в изпълнението на хидротунелно строителство.
Основната пречка в нашата работа е изключително бавното издаване на разрешителни за строителство. Заради тези административни процедури се губи много време. Мога да дам пример как за издаването на документи за строежа на ВЕЦ са ми необходими цели три години, а самият обект изпълняваме за една година и половина.
Другият голям проблем е това, че се нуждаем от банкови кредити, а лихвите по тях са твърде високи.
Асен Соколов, управител на „Артстрой” ЕООД: Липсата на обекти в региона е основният проблем
В началото фирмата се занимаваше основно с жилищно строителство, но впоследствие започнахме да изпълняваме и инфраструктурни обекти, ВиК и др.
Липсата на работа в региона е основният проблем за местните компании. Голям минус е, че община Смолян не отговаря на изискванията за финансиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Затова сме принудени да работим в съседните градове – Рудозем, Мадан, Чепеларе и т.н.
Младен Стоянов, управител на „Инфрастройгруп” ООД: Малките фирми трудно оцеляват, ако не са в консорциум или подизпълнители
Нашите проблеми не са по-различни от тези на колегите както в региона, така и в страната. В момента изпълняваме предимно малки поръчки. Трудно е малките фирми да си намерят работа, ако не участват в консорциум или като подизпълнители.
Критерият „най-ниска цена” води след себе си редица проблеми. Често заради него малките и средните компании се конкурират и „самоизяждат”.
Редовното неразплащане към строителите от страна на възложителя също ни създава трудности. Може би трябва да се включи нова клауза в договорите, които да гарантират, че изпълнителят ще си получи парите в определен срок.
Според мен един от начините за стимулиране на малките фирми е мащабните обществени поръчки да се разделят на лотове. По този начин ще се осигури достъпът на повече компании до проектите.
Инж. Димитър Кръстанов, областен управител на Смолян: Развитието на региона няма как да се случи без строителния бранш
Инж. Кръстанов, какво е състоянието на област Смолян по отношение на строителството?
Преди всичко бих желал да отбележа, че Смолянският регион има стародавна традиция в строителния отрасъл. Всеизвестен факт е, че построеното от родопските дюлгери остава през вековете. Доколкото може да се вярва на митовете и легендите, майстор Манол също произхожда от нашия край. Всичко това дава на местните строители основание за гордост.
Планинският регион, разположен в най-високата част на Родопите, част от който е и Смолян, претърпя интензивно развитие през последните 30 – 40 години. Това нямаше как да се случи без активното участие на строителния бранш.
Как се отрази на областта активното строителство в средата на 90-те години?
След средата на 90-те години на миналия век в област Смолян действително се наблюдаваше ярко изразен строителен бум, главно в курортно-туристическото ядро на региона. По този начин бяха развити зимният, балнеоложкият и отчасти селският туризъм.
Смолянските строители не се ограничаваха в своята активна работа само на територията на региона. Те излизаха далеч извън нея. Дори сега, когато има известни трудности с инвестициите в страната и това пряко се отразява върху строителството, фирмите от областта продължават да работят както в цяла България, така и в чужбина.
Полагат се усилия за развитие на индустриалния отрасъл у нас на базата на създадените производствени фондове. С гордост мога да отбележа, че на територията на областта функционират редица значими търговски дружества, които ни дават нова надежда, че тук може да бъде активизирано както пътното строителство, така и минодобивът. Това несъмнено ще се отрази положително на бранша.
Какви проекти се изпълняват в момента на територията на областта?
За да компенсираме своето изоставане в сравнение с някои от останалите области в страната, се опитахме да привлечем допълнителен ресурс от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. 18,6 млн. лв. са допълнителните инвестиции за благоустройство на градската среда и за реконструкция на спортната база. Община Смолян получи 6,8 млн. лв. за реконструкция и рехабилитация на плувния басейн, спортната зала и стария стадион. Ще бъде извършено благоустрояване в цели десет сравнително големи селища в областта. Всичко това даде глътка въздух на строителния отрасъл в региона.
Правят ли се опити за подобряване на пътната инфраструктура в региона?
Да. Бих искал специално да отбележа, че от години на територията на Смолян не бяха привличани достатъчно средства, които да спомогнат за рехабилитацията и развитието на пътната мрежа.
Вече приключва ремонтът на пътя Асеновград – Чепеларе, който се извършва по програма „Транзитни пътища V”. Миналата година заварихме този проект почти спрял, въпреки че беше осигурен ресурс за него и бяха подписани допълнителни споразумения. Независимо от трудностите смятам, че в края на есента рехабилитацията на пътя ще бъде завършена успешно.
По програмата за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007 – 2013 г.” се извършва и рехабилитация на пътя Чепеларе – Рожен – Соколовци. Този проект започна с много проблеми. В продължение на няколко месеца в моя кабинет се провеждаха ежеседмични оперативки, за да могат трудностите да бъдат преодолени. В крайна сметка успяхме да се справим и с това.
Опитахме се да привлечем ресурси за подобряване на пътната обстановка и около курорта Пампорово, където всяка година има активен зимен туризъм. За 2,5 млн. лв. беше извършена сравнително качествена рехабилитация на пътя Стойките – Пампорово.
За съжаление имаме затруднения с изпълнението на лот 27, който включва участъка между Стойките и Смолян. Поради възникналия съдебен спор новото възлагане на обекта се бави, а тази отсечка е в тежко състояние.
Бих искал да отбележа още един значим проект, по който работим вече 7 – 8 месеца. Става въпрос за изградената оптична широколентова кабелна инфраструктура, която свързва общините Смолян, Мадан, Рудозем, Неделино и Златоград – с обща дължина 80 400 м.
Правите ли опити за създаване на по-добри условия и стимулиране на местния строителен бизнес?
В рамките на съществуващите законови разпоредби и конкретно в текстовете на ЗОП се опитваме да помагаме на местни доказали се строители да получават правото да извършват различни видове СМР на територията на областта. Разбира се, това не винаги се получава.
Какви са основните проблеми на област Смолян и според вас как могат да бъдат решени те?
Област Смолян и Среднородопският регион имат няколко проблема, които ги поставят в позицията на изоставаща зона в сравнение с останалите части на страната. След Северозападна България тук са най-бедните райони. Нивото на безработицата е високо. Не на последно място развитието на инфраструктурата, за която говорихме преди малко, е изостанало с 10 – 15 години. Нашият регион, освен че е високопланински и всички разходи за поддръжка са сравнително по-големи, е и сравнително изолиран граничен район, без съществуваща адекватна връзка със съседните страни.
Като член на комитета на Програмата за териториално трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ „България – Гърция 2014 – 2020 г.” многократно съм поставял тези проблеми на дневен ред. На 23 септември трябва да бъде одобрено разпределението на бюджета на програмата за новия период, след което България би следвало да получи значителни средства за доизграждане на пътната инфраструктура между двете държави. По този начин ще се създадат добри условия за развитие на инвестициите, туризма и бизнеса.
Как работите с ОП на КСБ – Смолян?
Имаме изключително конструктивно взаимодействие с целия строителен бранш. Ценим високо ролята и значението на строителните фирми за развитието на региона.
Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Очакваме реализация на най-важните ни проекти
В началото бих искал да благодаря на в. „Строител” за предоставената възможност да представим Смолян. Затрудненото финансово състояние на общината спъва идеите и програмата, която имаме по отношение на строителството. Считам, че със собствени средства се справяме с трудностите, но не можем кардинално да решим инфраструктурните проблеми, които се задълбочават с всяка изминала година. Разчитаме основно на европейските проекти, защото натрупаните през годините задължения ни пречат да осъществим нашата визия за Смолян.
В момента на територията на общината се изпълняват няколко инфраструктурни проекта, като един от най-значимите е „Зелена и достъпна градска среда на гр. Смолян – централна градска част” на стойност 5 400 408,82 лв. Той е финансиран по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013”.
В рамките на проекта е предвидено изграждане на зони за отдих. Една от тях е около МБАЛ – Смолян. Там се намира най-гъсто населеният квартал на града.
Ще бъдат извършени рехабилитация и реконструкция на улици, както и изграждане на детски и спортни площадки. С реализирането на проекта ще се постигне създаването на качествена, безопасна и достъпна градска среда в Смолян, включително за хората в неравностойно положение. Той ще доведе до трайно подобряване на качеството на живот и създаване на привлекателно населено място, което да привлича бъдещи инвестиции. Първият етап от благоустрояването на града беше изпълнен с проект отново по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013”. Той беше за ремонт на уличната мрежа, подобряване на кварталната среда и условията за обществен отдих на стойност 5 016 956,17 лв. В рамките на проекта се реновира пешеходна зона в стария център на Смолян, благоустрои се жк „Прогреси”, както и зоната за отдих „Чаршията”, реконструираха се ул. „Боровец” и ул. „Станковица”.
Съвсем скоро ще приключи реализацията на проекта „Момчилова крепост – митовете оживяват”. Той е финансиран по ОПРР и е на стойност 2 574 578,12 лв. В неговите рамки са предвидени консервация и реставрация на части от крепостните стени, асфалтиране и осветление на пътя от с. Градът до постройката, осветление на пътеката до нея и насищане на обекта с атрактивни тематично свързани елементи като аудио-визуален спектакъл и множество други атракции.
Община Смолян успешно реализира и три инфраструктурни проекта по Програмата за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007 – 2013” на обща стойност 7 573 434,90 лв. По един от тях с наименование „Биоразнообразието в Родопите и езерото Вистонида – предпоставка за икономически растеж чрез активно териториално сътрудничество” изградихме посетителски информационен център в подножието на екопътеката Каньон на водопадите, недалеч от Смолян. Центърът представлява двуетажна сграда в традиционен за Родопите стил. В него има презентационна зала, място за обучения, както и две помещения за нощувки. Разполага и с киоск, от който туристите могат да получат информация за защитената местност, за резервата и за биоразнообразието. Гостите могат да се насладят на две постоянни изложби – фотографии, представящи красотата на Родопите и езерото Вистонида, и дървени пластики, изработени от местни майстори.
Рехабилитирането на екопътека Каньон на водопадите включва укрепване и обезопасяване на съществуващите съоръжения, на дървените мостове с допълнителни конструктивни елементи и парапети, ремонтиране на стъпала покрай големия водопад и изграждане на нови в стръмните участъци.
По проекта „По-добри възможности за заетост чрез сътрудничество, обучение и създаване на мрежи” сградата на Алибеевия конак е ремонтирана, като в нея е създаден „Център за обучение, подкрепа на предприемачеството и трансгранични инициативи”. В 262-годишния Алибеев конак могат да се провеждат обучения, срещи за обмяна на опит, информационни дни, фирмени събирания и др. Центърът разполага със зала, оборудвана с необходимата компютърна и презентационна техника, както и с база за настаняване.
По проект „Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и северното Егейско крайбрежие” вече са факт туристическото използване и социализацията на две византийски крепости в близост до Смолян. Работата по обектите включваше консервация и реставрация на крепостните стени, изграждане на туристически пътеки за осигуряване на достъп, панорамни площадки, места за отдих, информационни и указателни табели, поставяне на кошчета за отпадъци.
Наскоро приключиха строително-ремонтни работи по изграждането на дом за настаняване от семеен тип за 14 деца с увреждания от 3 до 18 години в смолянския кв. „Устово”. Проектът се реализира по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013” и е на стойност 820 991,47 лв. От 2013 г. функционира и център за настаняване от семеен тип за деца в риск от 3 до 7 години, намиращ се в кв. „Каптажа”. Той е изграден с подкрепата на Социално-инвестиционен фонд през 2009 г., а с помощта на фондация „Международна социална служба – България” е довършен, обзаведен и оборудван.
По отношение на проблемите на общината мога да кажа, че те са свързани основно с планинския релеф. Имаме 500 км общинска пътна мрежа, малки и разпръснати населени места. Те са над 70 и са организирани в 43 общини и кметски наместничества.
Това води до трудности при поддръжката и ремонта на инфраструктурата. Многото малки населени места с до няколко десетки жители допълнително утежняват финансовото положение на общината, която трябва да обезпечи комуналните услуги и ремонтите.
Чрез страниците на в. „Строител” отправям апел към правителството за по-адекватно разпределение на средствата за зимно поддържане, както и за ремонт, реконструкция и изграждане на инфраструктурните обекти на територията на общината. Участваме във всички възможни програми, от които може да черпим средства за решаването на проблемите ни.
Обезлюдяването на региона, движението към големите градове ни поставят в тежка ситуация със значителния сграден фонд, който се поддържа трудно. Училища и детски градини са затворени от години, но грижата за сградите е нужна, за да не се разрушат. По селата не са предявявани инвестиционни намерения към тях.
През новия програмен период 2014 – 2020 г. очакваме финансиране за реализиране на дейностите, заложени в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Обектите, включени в него, са обособени в 3 зони – социална, публична и икономическа.
В зоната с преобладаващ социален характер се предвиждат дейности по:
– Реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари;
– Изграждане и възстановяване на междублокови пространства, зелени площи, детски и спортни площадки;
– Изграждане на пешеходни алеи;
– Саниране и енергийна ефективност на жилищните комплекси;
– Ремонт, обновяване и енергийна ефективност на образователни обекти.
Във втората зона с публични функция с висока обществена значимост са заложени проекти и дейности, насочени към:
– Реновиране на площад „България”;
– Обновяване и модернизация на зелени пространства;
– Изграждане на пешеходни алеи;
– Рехабилитация и ремонт на надлези;
– Изграждане и разширяване на паркинги;
– Обновяване на междублокови пространства;
– Корекция на коритото на р. Черна;
– Почистване, възстановяване и оформяне на зона за отдих и риболов;
– Обновяване на спортна инфраструктура;
– Реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари, вкл. улично озеленяване, достъпна среда и видеонаблюдение;
– Изграждане на нова светофарна уредба;
– Обновяване на обществените тоалетни и приспособяване за хора с увреждания;
– Ремонт и енергийна ефективност на административни и обществени сгради;
– Обновяване и енергийна ефективност на образователна, социална и културна инфраструктура.
В третата зона с потенциал за икономическо развитие се предвиждат проекти и дейности за:
– Енергийна ефективност и обновяване на производствени сгради;
– Мерки за зелена икономика – изграждане на съоръжения за намаляване емисиите на вредни газове;
– Иновации и технологична модернизация на предприятия;
– Ефективно третиране на отпадъците, сепариране и преработка – екоиновации;
– Изграждане на инсталации за биоразградими и зелени отпадъци;
– Паркоустройство в зоната и озеленяване на пространствата между производствените сгради.
За населените места извън територията на Смолян се предвиждат рехабилитация на значими пътни участъци, реконструкция на селски улици и зелени площи, благоустрояване и изграждане на зони за обществен отдих в селата. Ще бъдат развити нови туристически обекти. Планираме разширяване на мрежата от ски писти и лифтове, разработване на атракции, ремонт и реставрация на недвижими културни ценности и приспособяването им за съвременни функции.
Очакваме да се реализират най-важните за подобряването на икономиката в района проекти, свързани с развитие на републиканската пътна мрежа, както и между общината, вътрешността на страната и Гърция.
По Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” община Смолян има одобрени два проекта на обща стойност 6 841 786,65 лв. Първият от тях е за 5 млн. лв. и е свързан с реконструкцията и рехабилитацията на спортен комплекс в централна градска част, включващ стадион, спортна зала, закрит плувен басейн и многофункционална спортна площадка. Вторият проект на стойност 1 841 786,65 лв. е насочен към ремонт на пътища и рехабилитация на места за обществено ползване в 10 населени места – Момчиловци, Смилян, Могилица, Виево, Левочево, Славейново, Влахово, Търън, Петково и Кутела.
Разбира се, освен всичко останало се опитваме да привлечем всякакъв тип външни инвеститори, с които да си бъдем взаимно полезни. През 2011 г. намалихме съответните данъци и такси, за да има по-добра среда за тях. Оказваме пълно съдействие на всички инвеститори. Поискали сме от държавата имоти, които се намират в близост до общински, за да могат да се изградят по- големи предприятия, които от своя страна ще намалят безработицата и ще съживят региона. Чрез вашата медия искам да заявя, че сме коректен партньор и каним всички потенциални инвеститори в Смолян.
По отношение на ин хаус поръчките община Смолян няма голям брой общински предприятия, които да се занимават с такъв вид дейност в областта на строителството. Моето мнение, е че тези поръчки създават у гражданите съмнения за корупционни действия.
Накрая искам да заявя, че взаимоотношенията между община Смолян и Камарата на строителите в България, респективно с ОП на КСБ – Смолян, са добри. Получаваме съдействие от тяхна страна по възникнали проблеми, касаещи строителството. Помагат ни в трудни за общината моменти.
Румен Пехливанов, кмет на община Рудозем: Електронно кандидатстване и отчитане по оперативните програми ще спести значителни разходи
Община Рудозем е в сравнително добро състояние. От началото на демократичния преход в страната тук не се е строило толкова, колкото сега.
Изпълняваме няколко големи проекта по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Два от тях са реализирани успешно. Надяваме се третият да стартира до 20 септември.
Три улици в с. Чепинци бяха реконструирани. Общата стойност на проекта е 1,6 млн. лв. През 2012 г. спечелихме финансиране в размер на около 12 млн. лв. за изграждането на спортната инфраструктура в общината – мултифункционална зала и в съседство три открити игрища за тенис на корт, минифутбол, баскетбол и волейбол. Те вече са въведени в експлоатация. Изградихме и две спортни площадки в селата Елховец и Чепинци.
Реконструирахме пътищата до селата Борие, Рибница и до една махала. Има идея по това трасе да бъде отворен контролно-пропускателен пункт към съседите от Ксанти. Строителите си свършиха перфектно работата, монтираха мантинелите, пътните знаци, направиха маркировката и т.н.
Имаме и друг проект за подобряване на инфраструктурата. Той е на приблизителна стойност 5,8 млн. лв., с които ще бъдат изградени пътища в три населени места. Провели сме тръжните процедури за възлагане. Очакваме в работата да бъдат ангажирани около 150 – 180 души.
Паралелно с това в началото на мандата ми успяхме да санираме две училища. Завършихме и проект, стартирал по времето на моя предшественик – за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в две детски градини и една гимназия в Елховец и Чепинци.
Тази година получихме финансиране от ПИП „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Два от одобрените проекти по програмата са реализирани. При третия имаше забавяне поради обжалване, но процедурите приключиха. Общата стойност на трите проекта, изпълнявани със средства от публичната програма, е 2,3 млн. лв. Те включват асфалтиране на улица в Рудозем, озеленяване и облагородяване на междублокови пространства и алеи в централната градска част, изграждане на два минипарка, една детска и две спортни площадки.
Готови сме и с плана за строеж на водния цикъл на Рудозем.
Лошото състояние на пътната инфраструктура до скоро беше един от основните проблеми на нашата община. Считам, че след приключването на проектите, за които споменах, ситуацията ще бъде значително подобрена. ВиК мрежата също не е в добро състояние. Освен това горивните инсталации и осветлението в обществените сгради трябва да бъдат заменени с енергийно ефективни. Няколко читалища имат нужда от рехабилитация и саниране.
През новия програмен период 2014 – 2020 г. очаквам да довършим работата по общинските пътища и да се насочим по-активно към междублоковите пространства в Рудозем, уличната мрежа, зелените площи и детските площадки.
Държа да подчертая, че общината се нуждае от поне двадесет нови детски площадки – по една във всяко населено място. Имаме проект за това, но трябва да осигурим финансиране.
Надявам се и процедурите по кандидатстването за европейски средства да бъдат облекчени. Например ако бъде въведено електронно кандидатстване и отчитане, това ще спести значителни разходи за транспорт, време, а и много нерви. Очаквам управляващите органи най-сетне да проумеят, че бенефициентите по различните програми не са им врагове. Ние всички сме партньори. Затова трябва да ни съдействат, естествено когато правилата се спазват. Няма по-добри бенефициенти от общините, защото инвестициите, които те осъществяват, са за публична инфраструктура. Тя е от полза за всички.
Мирослав Янчев, кмет на община Златоград: Насочили сме усилията си към привличане на европейски средства
Когато говорим за строителство в една община, винаги има какво още да се желае. Много са проблемите, които стоят на дневен ред пред местната власт – инфраструктура, водоснабдяване и т.н.
Като кмет на малка община си давам ясна сметка, че сме с ограничен структурен дефицит, тоест имаме повече разходи, отколкото приходи. Именно поради този факт трябва да насочим усилията си към привличане на европейските средства. Това е единственият спасителен вариант за малките общини. Изход за нас е и привличането на частни инвеститори, които осигуряват нови работни места.
Още през 2008 г. изготвихме концепция как искаме да изглеждат населените ни места. Това се случи след редица публични обсъждания с участието на представители на бизнеса, неправителствени организации и граждани. След като уточнихме основните приоритети, насочихме усилията си към работните проекти. За наша радост голяма част от тях спечелиха финансиране.
С тези средства направихме площада, парка, няколко моста, покрихме речното корито, изградихме закрит плувен басейн и стадион, спортна зала, асфалтирахме улици и др.
Проблемите на община Златоград са много. Въпросът с подземната инфраструктура все още не е решен. Градската част не е напълно канализирана. В село Старцево също липсва канализация. Отдалечеността ни от големите градове също е голям проблем. Това прави общината не до там атрактивна за инвеститорите.
В момента тече изграждането на втория етап от комуникационното трасе, което минава през Златоград и стига до Гърция. Въпреки че ще бъде полезно за развитието на туризма в нашия регион, сме изправени пред нелеката задача да търсим най-безпроблемния начин за реализирането на проекта, без да нарушаваме спокойствието на местното население.
Имаме план за използването на геотермалната вода от р. Ерма за лечебни цели. Развитието на балнеологията и туризма е приоритет за нас.
По отношение на новия програмен период аз съм реалист. Знам, че 2015 г. ще бъде нулева. Трудът, който сме вложили, ще бъде видим най-рано през 2016 г. Защото строителството не се случва с магическа пръчка. Вървят проучвателни, измервателни и всякакъв друг вид дейности. За наша радост имаме готовност с много проекти, знаем и какви са проблемите ни.
Поддържаме добри контакти с Камарата на строителите в България. Ползваме експертната им помощ за различни становища по проектите. Аз лично имам добри впечатления от строителите. Проектите ни са завършвани навреме и са ни предавани с добро качество. Редовно получавам покани за събития от ОП на КСБ – Смолян.
Стоян Беширов, кмет на община Неделино: Планираме изграждането на язовир
Допреди три години община Неделино беше в много лошо състояние. Финансовото положение не бе никак добро, не се извършваше почти никакво строителство, а безработицата беше изключително висока. Вероятно се нареждаме на едно от първите места в страната по миграция на местното население. Хората търсят препитание в Испания, Англия, Германия, Франция.
Нагърбихме се със задачата да изготвим проекти по почти всички мерки, финансирани по Програмата за развитие на селските райони чрез ДФ „Земеделие”. В кратък срок – за два-три месеца, успяхме да кандидатстваме по различни програми.
В крайна сметка постигнахме това, което аз и моят екип си бяхме поставили за цел. Още през първата година от моя мандат общината получи одобрение за реализацията на цели 17 проекта.
Неделино е сред общините в България, в които има открити минерални извори със силни лечебни свойства. Искаме тук да се развие балнеоложкият туризъм, което ще допринесе и за подобряване на ситуацията с безработицата. По този начин и много от хората, които в момента работят в чужбина, ще се върнат.
Един от най-големите проекти, които реализираме, е изграждането на пътя Крайна – Долен – Комотини. Той минава през общините Неделино и Златоград и стига до съседна Гърция. Надявам се трасето да бъде готово до края на ноември.
Предстои ни да изградим още пътища, а централният площад на Неделино ще бъде разширен, ще бъдат подменени осветлението и пътната настилка. Успяхме да облагородим и крайните квартали. Една от детските градини е изцяло модернизирана, за да отговаря на европейските стандарти. Имаме реализирани и започнати проекти, свързани със спортна инфраструктура. Открихме нова гумирана спортна площадка. Сега започваме и строителството на три стадиона.
Спечелихме финансиране на шестнадесет екопътеки, по които ще може да се стига до историческите местности в района.
Готови сме и с проекти за рехабилитацията на ВиК мрежата.
Направихме предпроектно проучване на територията на общината за изграждане на язовир. Планираме скоро да започнем строителството му, като към него ще има ВЕЦ и други съоръжения. По този начин ще се разрешат голяма част от трудностите по отношение на водоснабдяването.
Един от основните проблеми на Неделино е, че в района, в който е разположена общината, има голям брой свлачища.
Както всяка година, така и през тази тук се проведе традиционният национален фолклорен фестивал за двугласно пеене. Той обикновено се организира през първата събота и неделя на септември. Фестивалът за пореден път бе с международно участие. Известни сме със своя „неделински двуглас”. Това е специфично пеене, което не съществува никъде другаде.
Благодарение на в. „Строител”, който получаваме всяка седмица, успявам внимателно да следя всички новости в бранша, както и да се запозная с големите обекти на територията на страната и компаниите, които ги изпълняват. Това е полезно за мен като кмет, защото, от една страна, черпя от чуждия опит, а, от друга, ми действа мобилизиращо.
