Елица Илчева
Само след 6 години България заедно с останалите страни в ЕС ще бъде задължена да строи всяка нова сграда по стандарта „почти нулево енергийно потребление“, близък до известния международен стандарт „Пасивна къща“. За да се осъществи тази революция, 28-те членки на общността трябва да създадат собствени дефиниции за понятието. Повечето още не са готови, България – също.
В края на юни миналата година Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) възлага чрез обществена поръчка изготвянето на „Aнaлиз, проучвания и актуализация на (разработване на нови) нормативни актове в областта на енергийната ефективност за проектиране, изграждане и обновяване на сгради в съответствие с изискванията на Директива 2010/31/ЕС”. Обект на поръчката е и въвеждането на национално определение за „сграда с почти нулево потребление на енергия”. Избран е изпълнител – „ТУ – Технологии – BGBC Академия“, който е единственият кандидат в търга. За момента обаче не можем да говорим, че работата е свършена, защото според голяма част от експертите предложеният проект трябва да бъде преработен.
В края на 2013 г. браншови организации и експерти в областта на мерките за енергийна ефективност (ЕЕ), сред които центърът „ЕнЕфект”, Камарата на архитектите в България (КАБ), сдружението ИГ „Пасивни сгради – България“, Институтът за нулево енергийни сгради, Българската асоциация по инфрачервена термография, Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), КИИП, преподаватели от УАСГ, инициират широко обществено обсъждане. Те смятат, че предложените проектодокументи не биха довели до създаване на реални условия за строителството на почти нулево енергийни сгради у нас, защото залагат погрешни принципи и дори не разглеждат съществени елементи от съвременното проектиране.
А докато се оформя нормативната база, Камарата на строителите (КСБ) вече работи по проекти, които ще подпомогнат подготовката на специалисти в сектора. Това е и целта на втория етап от проекта BUILD UP Skills в България, финансиран по програма „Интелигентна енергия – Европа”, в който КСБ е основен партньор заедно с Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект”, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), института „Пасивна къща“ – Дармщат, Германия, и професионални гимназии по строителство и архитектура.
Проектът цели повишаване имиджа на строителната професия чрез дългосрочни решения в областта на енергийната ефективност, а на първата информационна среща по него арх. Здравко Генчев разкри тайните на чудото „пасивна къща“.
23 години стъпка
по стъпка
В началото на 90-те години на миналия век, когато проф. Волфганг Файст създава в Дармщат института „Пасивна къща“ (този институт през 1991 г. изгражда първата пасивна сграда, която и до днес не е променила своите показатели за ефективност), идеята за ефективност в крайното потребление на енергия е позната на малцина ентусиасти у нас. Липсват държавна политика, нормативна основа и достатъчно подготвени кадри. Енергията се смята за даденост, а не за ценност. Подобно е положението и в другите страни в Европа.
След това идва романтичният период, когато започва да се мисли, че трябва да се върне биоклиматичната архитектура, за да се живее природосъобразно – появяват се прекрасни решения, но много бързо става ясно, че този подход не е достатъчен, за да изчерпи потенциала, който се съдържа в една сграда. И понятието „пасивна къща“ се настанява трайно.
То е крайно важно в мисията на Европа и на целия свят да се строят интелигентни и конкурентни градове. Фокусът се поставя върху дългосрочната перспектива в планирането за устойчиво развитие, качеството на обитаване и придвижване, комфорта и здравословните условия на живот в сградите.
90% икономия и 100% здраве
Стандартът „Пасивна къща“ е един от най-високите стандарти за енергийна ефективност, при който се постига съкращаване на потреблението на енергия с до 90%. Вече има повече от 40 хил. пасивни сгради по цял свят, като по-голямата част от тях са построени след 2000 г. Отоплението в този тип постройки се осъществява от „пасивното” натрупване на енергия от слънцето, електрическото оборудване и хората, които я обитават. Останалото малко количество енергия може да се осигури от ВЕИ и постройката съвсем лесно да се превърне в нулево енергийна или плюсова (т.е. да произвежда повече енергия, отколкото потребява).
Термомостовете в пасивната сграда са ограничени до минимум, за да се намалят топлинните загуби. Избягването на прегряването чрез подходяща ориентация на къщата, висококачествени прозорци с тройно остъкляване и необходимото засенчване спомагат да се ограничи нуждата от охлаждане. Тази къща задължително има вентилационна система с рекуператор за оползотворяване и възстановяване на енергията и балансирано постоянно подаване на свеж въздух. Резултатът е впечатляваща цялостна система, която не само спестява до 90% от разходите за отопление, но също така осигурява достатъчно кислород.
Инвестициите
се изплащат
Инвестиционните разходи за една пасивна сграда може да са по-високи от тези за обикновената (по някои данни , между 8 и 11% спрямо строителство по настоящите норми), но експлоатационните са значително по-ниски. При отчитане на средствата за целия жизнен цикъл на зданието (което е задължително според Директивата за енергийните характеристики на сградите) една пасивна постройка е значително по-рентабилна икономически, което я прави особено подходяща за публичните власти.
Годишното потребление на енергия за отоплението и охлаждането й не трябва да надвишава 15 kWh/m2 нетна разгъната застроена площ. В стандартен панелен апартамент без допълнителна изолация са нужни над 150 kWh/m2, а в типична еднофамилна къща (отново без изолация) – дори и повече. Със строителството по съвременните норми (след 2009 г.) се очаква да се постигне потребление от около 60 kWh/m2, в случай че дейностите са изпълнени според проектните характеристики.
Не на последно място, качественото изпълнение и материали осигуряват по-дълъг живот на сградата. Ако говорите с хора, които живеят в пасивни къщи, най-често ще чуете две неща: че те и децата им са спрели да страдат от респираторни заболявания и че през хладен есенен ден една романтична вечеря на свещи е достатъчна, за да затопли цялото помещение.
Първият публичен проект е в Габрово
На въпроса, как избрахте да подкрепите точно Габрово за строежа на първата пасивна сграда, Драгомир Цанев от „ЕнЕфект“ отговаря с шега: „Все пак това е град, в който хората режат опашките на котките си, за да се затварят по-бързо вратите и да не излиза топлината от стаята.“
Но в действителност едва ли пословичната спестовност, с която са известни габровци, е причина те да се радват на първата детска градина с наистина близко до нулево потребление на енергия. Според Цанев заслугата за това е на кмета Таня Христова, която отдавна гледа в бъдещето. И детска градина „Слънце” е реалност.
Тя е не само реализиран пилотен проект на сграда, строена по стандарта „Пасивна къща” на европейската инициатива PassREg, но и първата българска пасивна публична сграда, при това с официално международно признание и сертификат.
Строителната площадка на новата база на детското заведение е разкрита в края на март 2013 г. Проектът е на архитектурно студио „СолЕр Интернешънъл” ООД със съдействието на „ЕкоЕнергия” и „ЕнЕфект”, като в процеса членове на екипа са официално сертифицирани от института „Пасивна къща”. Година и половина по-късно сградата е готова. В действителност при нея енергийните спестявания, макар и съответстващи на всички очаквания, сякаш не са най-важното. С прилагането на концепцията за децата ще бъде осигурен оптимален топлинен комфорт, а чрез вентилационната система – и значително, в пъти по-добро качество на въздуха в сградата. Дори и през зимата прозорците да не се отварят, контролираната вентилация ще осигури два до три пъти по-ниски нива на въглероден диоксид, отколкото механичното проветряване, при това без да се нарушава температурният комфорт.
Формата и ориентацията на двуетажното здание и вътрешното разположение на помещенията предполагат максимални топлинни печалби от слънцегреене и съответно минимални топлозагуби. В помещенията има подово лъчисто отопление, оразмерено при температурен режим 32 – 37 °С. Предвидена е контролирана вентилация с рекуператори с КПД > 75%, при което затоплянето на въздуха се нуждае от минимално количество енергия. Основният топлоизточник е термопомпен агрегат „въздух – вода”. Като допълваща и резервна мощност при много ниски зимни температури се включва абонатна станция на централното отопление. Поставен е комбиниран бойлер за подгряване към слънчева инсталация със селективни колектори. Всички външни и вътрешни стени са от решетеста тухла (25 см) и топлоизолация от външната страна (20 см, EPS с графитни частици). Покривът е скатен, с бетонна конструкция, топлоизолиран с 30 см стъклена вата. Подът се топлоизолира с 18 см XPS под подовата стоманобетонна плоча и с 2 см над подовата плоча за екраниране на подовото отопление. Поставена е ПВЦ дограма с троен стъклопакет с високи топлоизолационни параметри, отговарящи на критериите на стандарта „Пасивна къща”.
Драгомир Цанев, ръководител проекти в Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“: Местните власти трябва да се стимулират за действие
Г-н Цанев, ясно е, че бъдещето е на сгради с минимално потребление на енергия. Какво обаче трябва да направим стъпка по стъпка, за да не се окажем отново с десетилетия назад?
Мерките са следствие от прилаганите публични политики, но конкретни решения в настоящата рамка могат да се търсят в много посоки. През следващите 6 – 7 години със сигурност ще има значителни средства от европейските фондове, заделени за енергийна ефективност. Част от тях задължително трябва да се инвестират в амбициозни демонстрационни проекти, тъй като ние обикновено вярваме в това, което можем да видим и докоснем.
Необходимо е в правилата за обществените поръчки да се заложат критерии за качество, а не само за най-ниска цена. В програмите за обновяване на жилищните сгради трябва да се залагат по-високи нива на енергийна ефективност, защото само след няколко години това, което правим с публични средства сега, ще е отново в пъти по-неефективно от средните европейски стандарти.
Нужно е да се стимулират местните власти за по-активни действия, тъй като инвестициите в тази област създават нови възможности и работни места, а парите, вложени в енергийна ефективност, остават в регионите, а не изтичат зад граница.
А има ли проблеми, които ще спъват тези действия?
Има. Тъй като тези мерки са сравнително по-амбициозни от минимално изискуемите при обновяване, те се избягват. Например стъклопакетът, който трябва да се заложи, е сравнително по-скъп, изолацията с него е 20 см, а не 6 см и макар финансовата разлика да не е голяма, се пита защо я има – макар и според нас отговорът да е очевиден.
Необходимо е да се заложи и вентилация с рекуперация. Тази мярка се изплаща бързо, а и вече има български производители и инвестицията не е много голяма, но винаги стои въпросът: „Защо го правим, когато го няма в наредбите?“ И всичко, което е малко по-нестандартно, се превръща в основание контролиращите органи да задават въпроси, да връщат проекта и да не го одобряват.
Какъв изход виждате?
Принципно е ясно, че готови пари за инвестиране в толкова амбициозни проекти трудно се намират и идеята е да се работи стъпка по стъпка. Когато не ни достигат средствата, вместо да приложим мерките така, както са предложени, ние най-често спестяваме от качество и ги превръщаме в неефективни. Идеята е така да ги прилагаме една след друга, че първата да не пречи на следващата, но всички мерки да бъдат изпълнени така, че да се оползотвори напълно потенциалът за енергийни спестявания на всяка сграда, макар и за по-дълъг период от време.
Но за това няма регламент по оперативните програми. Там се иска проект, който да се реализира в рамките на няколко месеца и да се отчетат усвоените средства. И това е един от най-големите парадокси – че се стремим да „усвояваме“средства, а не да ги вложим в по-добро качество на живот и да се стараем да привлечем частни инвестиции към публичните.
Истината е, че местните власти са тези, които трябва да поведат парада, да покажат с пример, че изпълнението на пасивни проекти е възможно, че е ефективно, че сметките излизат, че има рентабилност. Само така гражданите ще се убедят, че има смисъл не просто да сменят дограмите. Но за да се случи това, те трябва да бъдат сериозно подкрепени от правителството.
Какъв е срокът на възвращаемост на инвестициите?
Отговор на този въпрос е възможен само ако познаваме конкретния проект, но ориентировъчно -между 5 и 10 години. Това, което трябва да се разбере, е реалното влияние върху качеството на живота. И особено за публичните сгради – детски градини, болници и др. Защото няма как да остойностим здравето на децата. С експлоатацията на 40 хил. постройки по света е доказано, че условията на живот в тях са много по-добри.
Тоест пътят към промяната трябва да се случи на ниво законодателни промени, които да влязат в действие още сега, а не след 2020 г., така ли?
За да се наложи каквато и да е политика, трябва да има изпипани законодателни мерки. Но те трябва да са подкрепени с финансови стимули и достъпът до средствата да е обвързан с резултата от техническите мерки.
Ако попитате държавата колко енергия и колко въглероден диоксид са спестени от програмата за обновяване на жилищни сгради, трудно се намира кой да ви отговори. За новия програмен период също рядко се споменава колко по план трябва да бъдат спестени, а ако се знае, много лесно може да се изчисли за колко публични средства се спестява единица енергия.
Тази сметка се прави в много страни, но у нас няма да е добра. Ако попитате колко евро частни инвестиции се привличат с 1 публично евро, също ще се разочаровате. Специализираният фонд „проКлима“ в Хановер, Германия с 1 публично евро успява да привлече 12,7 частни евро, ние даваме 3 евро и привличаме 1 евро. Това е индикация, че програмата за саниране в настоящия й вариант е икономически неуспех.
А какви са несъвършенствата на проектонаредбата, с която трябва да се създаде националното определение за нулево енергийни сгради?
В момента акцентът е върху технологиите на сградните системи и инсталации и по наше мнение не са отчетени принципите на проектиране, които са изключително важни. Но не е ясно какво и кога ще се случи.
Спечелената обществена поръчка се води от екип специалисти от Техническия университет, които са с огромен капацитет. Но те не подготвят архитекти, а инженери и може би поради това не е отчетена спецификата на архитектурното проектиране. Знаете ли, ние още през 2012 г. имахме проект, подкрепен от германското правителство, по който изработихме пътна карта и дефиниция, подходяща за България. Предложихме я безплатно, без да се харчат обществени пари за този труд, но за съжаление никой не ни обърна внимание. Впоследствие бе обявена и споменатата обществена поръчка.
Много е важно в следващите години да не се затворим с лоша наредба, която неминуемо ще се отрази зле на развитието на бранша. Затова продължаваме да настояваме да се организират публични дискусии, тя да се преработи и да се приеме, а не да се оставят нещата да минават между другото.
При това положение реално ли е да се осъществи у нас изискването на ЕС след 2020 г. новостроящите се сгради да са пасивни?
Да, реално е. Вече не са малко градовете в Европа, които задължително използват пасивния стандарт за своите обществени сгради – такива са Хановер, Франкфурт, Фрайбург, Хайделберг, Инсбрук, Антверпен и др. В Брюксел амбицията е още по-силна – приет е закон, според който след 2015 г. всички нови сгради, публични и частни, трябва да са построени според този стандарт. Ще кажете, че Белгия е далече от нас, но не е така – там качеството на сградите допреди 5 години беше по-лошо, отколкото при нас. Цената също не може да се брои за проблем. Преди време на едно събитие в столицата на ЕС три пъти попитах каква е разликата в цената при строителство по стандарт по съществуващите норми и по стандарт за „Пасивна къща“. Никой не ме разбра, тъй като там такава разлика реално няма – оказа се, че всичко е въпрос на технология, на търсене на проектантски решения и на приоритет на инвеститора.
А не трябва ли инвеститорът да бъде задължен това да му е приоритет?
Инвеститорът трябва да бъде задължен, стимулиран и информиран. И тези три неща не са в капацитета на браншова или неправителствена организация, а на институциите, които провеждат държавната политика.
Според нас много силно се подценява ролята на местните власти. От 1997 г. съществува сдружение – Общинска мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия”, което им помага. Проектите се случват по места, там е градската инфраструктура. Инвестициите в енергийна ефективност в общините са в подкрепа на местната заетост. Тук и строителните фирми са заинтересовани. Дори и при сегашната програма за саниране, която се управлява централизирано, ако беше създаден механизъм, при който водещи да са общините и те бяха задължени да осигурят възможност за работа на местните фирми, ефектът щеше да е много по-добър.
Ако стъпим на друго ниво, доверието в местните власти в момента е по-високо, отколкото това в централната. Вярно е, че на много места липсва капацитет, но това е нещо, което се гради. От много години се борим енергийните мениджъри, които е задължително да присъстват във всяка общинска администрация, да се сертифицират. Но, по наша информация, единствено в Лом има човек, който е назначен на тази позиция и се занимава единствено и само с това, а не и с още неизвестен брой задължения в общинската администрация. А един такъв специалист би могъл в пъти да възвърне инвестицията за неговото назначаване и квалифициране.
Как виждате възможността да се осъществи преходът от сегашните към бъдещите норми в проектирането и строителството на сгради?
За да се подготвим за нормите, които ще са валидни след 2020 г., и да смекчим различията в качествата на сградните фондове, изграждани по различно време, би трябвало да направим поне две неща. Първо, да осигурим необходимите условия за практическото въвеждане на новите норми след края на второто десетилетие на века – да конкретизираме новите нормативни изисквания, да подготвим проектантските кадри, да обучим изпълнителите в строителството.
Второ, още отсега да започнем прилагането на бъдещите норми в пилотни проекти, чийто брой би трябвало бързо да се умножава. Така преходът ще се осъществи плавно и почти неусетно, а проектантите и строителите ще посрещнат новите изисквания напълно подготвени.
