Лилия Христова
Над 340 млн. лв. са разплатени по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) в периода 6 август – 10 октомври на общини, природни паркове и министерства. От тях около 244 млн. лв. са отишли за издължаване към строителите за извършени дейности при изграждането на пречиствателни станции, ВиК мрежи, депа за отпадъци. Близо 90 млн. лв. са били за купуване на техника за борба с пожарите и наводненията от МВР, както и за новите автобуси за градския транспорт в София. Останалите над 5,5 млн. лв. са използвани за плащания на проекти, свързани с биоразнообразието, които изпълняват природни паркове и неправителствени организации. Това показва справка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по запитване на в. „Строител“.
През август служебният кабинет взе решение да предостави до 750 млн. лв. от държавния бюджет за плащания по двете спрени програми – ОПОС и Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР).
Надеждите са до края на месеца Европейската комисия да размрази плащанията по ОПОС, които бяха спрени през ноември 2013 г., за да може безпроблемно да продължи финансирането на проектите. Това е изключително важно не само за строителите, а и за държавата и обществото. Причината е, че една част от проектите трябва да бъдат успешно завършени до края на годината, а други – през следващата, за да не загуби страната ни европейско финансиране и за да могат хората да имат пречиствателни станции и депа.
Преди да бъдат подновени плащанията по двете спрени програми – ОПОС и ОПРР, към началото на август задълженията към строителните фирми за дейности по европроекти бяха над 1 млрд. лв., което постави редица компании на ръба на оцеляването. 304 млн. лв. от сумата е за проекти по ОПОС, 188 млн. лв. – по ОПРР, и още 150 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Отделно строителите са изпълнили ангажименти за още над 300 млн. лв. по всички европейски програми, които обаче не са фактурирани, за да не се превежда ДДС заради спрените плащания.
По думите на вицепремиера Илияна Цанова „новините са добри“ и в края на октомври най-после се очаква ЕК да размрази плащанията по спряната през ноември 2013 г. ОПОС, както и за туризма по ОПРР, докато за градско възстановяване по ОПРР това ще стане в началото на 2015 г. (виж стр. 5). България е изпратила финалните одитни доклади по двете програми в Брюксел на 7 октомври. Следващата седмица се очаква експерти на ЕК да дойдат у нас за финален преглед и одит, каза Цанова.
Най-много пари са разплатени по големите водни проекти
От отпуснатите над 340 млн. лв. около 244 млн. лв. са стигнали до общините. С тях местната власт е трябвало да разплати на строителите свършеното по изграждане и реконструкция на ВиК мрежи, пречиствателни станции за отпадни води и изграждането на регионални депа за отпадъци. Кметове, до които се допита в. „Строител“, твърдят, че веднага превеждат средствата по сметките на фирмите – изпълнители. Това заявиха от Габрово и Столичната община.
София е получила най-много средства по ОПОС – близо 46 млн. лв. Това е нормално предвид факта, че изпълнява едни от най-големите проекти по програмата. Най-много средства – над 28,3 млн. лв., са преведени за разплащане на доставката на автобуси за градския транспорт. Столичната община е получила на два транша общо над 10,1 млн. лв. по проекта за изграждане на ВиК мрежата и главните канализационни колектори на Банкя. Още над 7,5 млн. лв. са изплатени за компостиращата инсталация в Хан Богров, сочат данните на МОСВ.
По три проекта са разплатени над 13,3 млн. лв. и на община Бургас. Основната част от тях – над 11,2 млн. лв., са за доставката на тролеи за четирите големи града – Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен. Сумата е половината от поисканите 22 млн. лв. от общината, като причината да не бъде възстановена напълно са изискваните допълнителни документи, обясниха от Управляващия орган на ОПОС. По интегрирания воден проект на кварталите „Банево”, „Ветрен” и „Минерални бани” са преведени над 1,65 млн. лв. Бургас е получил и още 535 392 лв. за регионалната система за управление на отпадъците.
Голямо плащане от близо 17,5 млн. лв. е получила община Костинброд. Средствата са за интегрирания воден проект, който е един от най-големите – за близо 100 млн. лв. По него се строи пречиствателна станция за отпадни води, канализационна и водопроводна мрежа.
Друга местна власт, която изпълнява голям воден проект за над 100 млн. лв., е Габрово – там са преведени над 13,6 млн. лв. Парите са предоставени на няколко транша в периода август – септември, като дължимите суми са платени на строителите, каза кметът на Габрово Таня Христова. Тя допълни, че общината е заявила искане към МОСВ за 800 хил. лв. за изграждането на регионалната система за отпадъци.
По два проекта са разплатени близо 10 млн. лв. на Стара Загора. Основната част от средствата – над 9,1 млн. лв., са по интегрирания воден проект на града. Още 656 095 лв. авансово плащане е осигурено и за изграждането на регионалната система за управление на отпадъците, чието строителство започна през юли. Този проект е на стойност 52 млн. лв. и ще обслужва 12 общини на територията на регион Стара Загора. По него предстои да бъде изградена система за улавяне на газове, инсталации за сепариране и компостиране, общински център за рециклиране, както и 3 претоварни станции в Казанлък, Гурково и Гълъбово.
Близо 15 млн. лв. са изплатени и на община Панагюрище по два проекта. От тях над 8,3 млн. лв. са за интегрирания воден цикъл на града, а другите над 6,3 млн. лв. са за регионалната система за отпадъци. По два проекта е имало плащания и към община Тунджа. Единият е за изграждането на канализация и пречиствателна станция за отпадни води в село Тенево за над 2,1 млн. лв. Другият е за изграждане на биокоридори и възстановяване на местообитания, по който са платени 33 523 лв.
Значителни средства са разплатени и по водните проекти на общините Средец (1 млн. лв.), Ловеч (2 млн. лв.), Ботевград (1,5 млн. лв.), Сопот (6,8 млн. лв.), Велики Преслав (1,8 млн. лв.), Първомай (3,2 млн. лв.), Свиленград (6 млн. лв.), Кнежа (4,1 млн. лв.), Мездра (1,7 млн. лв.), Севлиево (3,5 млн. лв.), Белене (8,2 млн. лв.), Монтана (7,5 млн. лв.), Видин (3,4 млн. лв.), Аксаково (3,2 млн. лв.), Раковски (7,8 млн. лв.), Созопол (4,9 млн. лв.), Луковит (7,9 млн. лв.), Бяла (5,8 млн. лв.), Карлово (2,2 млн. лв.), Трявна (1,9 млн. лв.), Пещера (4 млн. лв.), Бяла Слатина (2,9 млн. лв.), Благоевград (2,1 млн. лв.), Бяла, Варненско (1,2 млн. лв.), Казанлък (2,4 млн. лв.). В момента в ход са 63 водни проекта за около 2 млрд. лв., част от които ще приключат до края на годината, а останалите имат всички шансове да бъдат завършени успешно през 2015 г.
За изграждане на регионална система за управление на отпадъците през септември са изплатени милиони на общините Плевен (3,5 млн. лв.), Хасково (5,4 млн. лв.), Перник (1 млн. лв.), Велико Търново (6,1 млн. лв.) и Добрич (2,2 млн. лв.).
Въпреки това не всички суми, поискани от общините, се възстановяват 100%. Причината са наложените финансови корекции или изискването на допълнителна информация и документи във връзка с направените разходи, обясниха от Управляващия орган на ОПОС. Именно наложените финансови корекции са препъникамък за местната власт да изплати цялата сума на строителите, защото те се прихващат от подадените им искания към ОПОС. Този проблем е съществен най-вече за малките общини, които изпълняват големи проекти, а наложената им санкция в някои случаи може да достигне размера на годишния им бюджет. Така някои местни власти са изправени пред дилемата, дали да платят на строителите, или да покрият сметките за ток, вода и парно в детски градини, училища и сградата на кметството, за да могат да работят. Например община Момчилград е поискала 4,4 млн. лв. за възстановяване по проекта за изграждане на ВиК мрежата в града, но е получила едва 736 129 лв. от ОПОС. „Очевидно е, че няма как да възстановим цялата сума на строителя”, коментираха от общината. Водният проект на Момчилград е за 24,8 млн. лв., като до момента по него са изплатени общо 13,3 млн. лв., сочи справка в системата за еврофондовете ИСУН. Крайният срок за приключването му е през лятото на 2015 г.
В подобна ситуация е и община Кнежа, където строителните дейности по водния проект са пред приключване, но заради наложените финансови корекции общината не може да се разплати с изпълнителите. Местната власт е поискала за възстановяване над 5,6 млн. лв., но е получила едва 2,47 млн. лв. от ОПОС. От общината коментираха, че няма откъде да осигурят недостига на средства, ако финансовата корекция остане. Водният проект на Кнежа е за 31 млн. лв., но до момента са изплатени малко над 18 млн. лв., сочи справка в системата за еврофондовете ИСУН. Това поставя под риск приключването на проекта, който трябва да завърши през февруари 2015 г.
Макар и в по-малък размер удържани суми по финансови корекции създават проблеми и на други общини. Пещера е поискала близо 4,5 млн. лв. за възстановяване по водния цикъл на града, но през септември са й отпуснати 4 млн. лв. За бюджета й е непосилно да извади половин милион лева, за да се разплати изцяло със строителите. Водният цикъл на Пещера е за 23 млн. лв., като до момента са разплатени над 11,6 млн. лв., а строителството му трябва да приключи до май 2015 г. В същата ситуация е община Бяла Слатина заради водния цикъл на града. Тя е поискала за възстановяване 2,82 млн. лв., но е получила 2 млн. лв. Проектът е пред приключване, но местната власт няма как да се разплати с изпълнителите изцяло заради наложената финансова корекция. Водният цикъл на Бяла Слатина е за 22 млн. лв., като до момента са издължени над 17,5 млн. лв., а проектът трябва да бъде изцяло завършен през април 2015 г., сочи справка в ИСУН.
153 млн. лв. санкции
С решение на Министерския съвет България приема предложената от службите на Комисията финансова корекция от 153 млн. лв., представляващи 9,5% от стойността на 239 договора с изпълнители, които са били обект на проверка. Поради тази причина няма да продължава т.нар. трета проверка по тези договори.
9,5% е сборната грешка за цялата система на контрол – от бенефициентите до одитния орган. Тя се състои както от индивидуални грешки, така и от грешки, които не са били уловени при извършването на контрол от страна на УО. Причината за „неулавянето“ им е, че УО е правил контрол, съгласно действащите правила в периода 2010 – 2013 г. От края на 2013 г. подходът на ЕК се променя и става по-рестриктивен. По изчисления на програмата грешката от 153 млн. лв. се разпределя почти по равно за бенефициенти и за програмата.
Сметките до момента показват, че около 60 млн. лв. от наложените корекции за 153 млн. лв. ще бъдат поети от държавата, а останалите – от общините. Новото в „черния списък“ с нарушителите е, че сега те се разделят в три категории, уточни вицепремиерът Илияна Цанова. Целта на упражнението е местната власт да не плаща за чужди грешки, без да е виновна. Така в първата група ще попаднат проектите на общините, които са изпълнили националното законодателство, но не и европейското, защото директивите не са били въведени правилно у нас. В такива случаи финансовата корекция ще бъде изцяло за сметка на държавата, защото нейна е отговорността за прилагането на евронормите. Във втората група са проектите, чиито корекции ще бъдат поделени между централната и местната власт. Това са дейностите, по които е имало предварителен контрол и становище от Агенцията по обществени поръчки и Управляващия орган на ОПОС, потвърждаващо методологията в съответната поръчка, но въпреки това по-късно тя е била коригирана заради неясна методика. В третата група ще влязат всички останали случаи, които не попадат в първите две категории, и санкциите ще са изцяло за сметка на бенефициента.
Общините: Не искаме да плащаме за чужди грешки
„Не желаем повече да плащаме за чужди грешки. Настояваме да се въведе принципът „Виновният плаща“. С тази позиция излезе Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) след решението на правителството за налагането на финансова корекция от 153 млн. лв. по ОПОС.
Заради лавинообразно растящите санкции, които застрашават предоставянето на публични услуги от местната власт, общините отдавна настояват за справедливост. За решаването на проблема преди 3 години тогавашният министър по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев предложи да се създаде компенсационен фонд, като държавата поеме своята отговорност, но срещна съпротивата на бившия си колега – министъра на финансите Симеон Дянков. После идеята беше рестартирана от министъра на околната среда и водите Искра Михайлова в кабинета „Орешарски“, но пак не се реализира.
Сега общините отново настояват държавната администрация да понесе своята отговорност при нарушения по европейските проекти. В момента тя се поема от местните власти, независимо че са се съобразили със съдебни решения, както и с тези на национални контролни органи, изпълнявали са стриктно изискванията на управляващите органи, а впоследствие се отчита, че са извършили нарушения. Всяка от институциите, отговорна за управлението на европейските средства, трябва да поеме както позитивите, така и негативите от собствените си действия и бездействия, настоява НСОРБ.
Проблемът за общините е голям, защото те изпълняват европейски проекти, чиито стойности надхвърлят годишния им бюджет. При налагане на финансова корекция в размер на милиони за тях това означава фалит. В подобна ситуация са 17 общини, които имат проблеми с плащането на най-належащите си сметки заради наложени финансови санкции. Отделен е въпросът, че това демотивира кметовете да усвояват европейски пари. Затова НСОРБ настоява за промени в две постановления на Министерския съвет, с които ясно да се разпределят отговорностите, да се създадат еднотипни правила и финансовата тежест да се поема съгласно принципа „виновният плаща“.
Въвеждане на споделената отговорност
Ден след декларацията на НСОРБ, на 3 октомври, правителството публикува проектопромени в постановление (ПМС 134 от 2010 г.), с което се предлага изменение на методологията за определяне на финансовите корекции при установени нарушения, като се въвежда принципът на споделената отговорност. Новите правила предвиждат получателите на евросредства да не плащат вече за чужди грешки. Проблемът е, че в бюджета за тази година не са заложени ресурси за тази цел и при бъдещата актуализация това трябва да се предвиди, предупреждават от НСОРБ.
Новата методология за определяне на корекциите предвижда три случая, при които бенефициентите вече няма да плащат санкции. Това ще става, когато те са спазили изцяло разпоредбите на българското законодателството. Санкции няма да се налагат и когато за установеното от Управляващ орган или от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ нарушение има постановено решение на Комисията за защита на конкуренцията или Върховния административен съд, с което бенефициентът се е съобразил. Финансова корекция няма да има и ако в обявлението или документацията за провеждане на обществена поръчка са заложени незаконосъобразни изисквания или критерии за оценка, които са били предмет на контрол от страна на КЗК и ВАС. Тези промени ще важат за открити нарушения след 24 юни 2014 г. и ще се прилагат при неприключили процедури по финансови корекции, започнати преди влизането в сила на промените в постановлението, пише в преходните и заключителни разпоредби.
Освен това при констатирани два или повече случая на нарушения, извършени от един бенефициент при възлагането на една обществена поръчка, процентът на финансовите корекции няма да се натрупва, както е в момента. В този случай размерът на корекцията ще се определя, като се прилага процентният показател, предвиден за най-голямото установено нарушение, пише в проектопостановлението.
Планира се и управляващите органи да не могат да прихващат финансова санкция от други договори, изпълнявани от бенефициента, за което настояваше НСОРБ. Според промените прихващанията ще стават само като се „намалява стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, включени в доклад по сертификация и декларация за допустимите разходи“.
С цел понижаване на нарушенията е заложено всеки месец управляващите органи на оперативните програми да правят анализ, в който да посочват причините, довели до извършването на корекции, и отговорните институции за това, както и какви мерки са предприети, за да няма грешки в бъдеще. Този анализ трябва да се предоставя на сертифициращите органи, одитния орган и Централното координационно звено за управление на еврофондовете. Годишните анализи за причините за налагане на финансови корекции пък ще се публикуват на електронните страници на съответните оперативни програми. Освен това управляващите органи са длъжни при установяване на нов тип нарушение, за което се налага финансова санкция, своевременно да уведомят всички останали органи, отговарящи за управлението, координацията и контрола на европейски средства, както и да издадат методически указания към бенефициентите. Целта е да не се допуска установеното вече нарушение при възлагане на нови обществени поръчки или договори с изпълнители.
Ако при проверка на сертифициращ или одитен орган се установи, че извършената финансова корекция е в завишен размер или не е следвало да бъде наложена, то управляващите органи в срок от три работни дни трябва да преразгледат наложената санкция и да възстановят разходите на бенефициента. Въвежда се и обратното правило – при занижена финансова корекция бенефициентът е длъжен да възстанови неправомерно изплатената му сума до три работни дни.
Заложено е още финансовите санкции най-после да станат публични. Към момента единствено за ОП „Регионално развитие“ те са публикувани на страницата на програмата в интернет. Предвижда се всички оперативни програми да качват информация за корекциите в електронната Информационна система за управление на еврофондовете (ИСУН). Това трябва да стане до 6 месеца след приемането на промените в правителственото постановление. Програмата за развитие на селските райони и програма „Рибарство и аквакултури“, които не ползват ИСУН, трябва да въведат регистър за наложените финансови санкции на бенефициентите.
Сега тече обществено обсъждане на промените в постановлението, като плановете на служебния кабинет са те да бъдат одобрени в средата на октомври. „Намирането на обективен механизъм за справедливо налагане на финансовите корекции е задължително условие за цялата система на управление на еврофондовете. Въпросът е ключов за общините, както и за бюджета, с оглед на сериозното финансово изражение и изпълнение на проектите по оперативните програми“, коментира вицепремиерът Илияна Цанова.
Успоредно с това се работи и по закон за еврофондовете, който да бъде внесен за разглеждане в новото Народно събрание. Ключов момент в него е възможността за обжалване на актовете на ръководителите на управляващите органи пред административен съд. Това е начин ефективно да защитим интереса на бенефициентите, коментира Цанова. Законопроектът предвижда още запазване на политическо ниво на сегашната институционална рамка със зам. министър-председател или министър по управление на средствата от ЕС, който ще отговаря за цялостната координация на системата за управлението на евросредствата. В работата си той ще бъде подпомаган от Централното координационно звено, което остава част от администрацията на Министерския съвет. Предвижда се създаване на съвет за координация при управлението на средствата от ЕС, в който ще влизат ресорните министри, в чиито администрации са управляващите органи на програмите. Целта е да се подобри координацията на мерките за изпълнение на правителствената политика при управление на евросредствата. Нов момент е предложението на експертно ниво да бъде създаден съвет на управляващите и контролни органи, който да обсъжда повтарящи се проблеми, да обменя опит и добри практики и да предлага решения на проблеми от системен характер.
За намаляване на грешките при обществени поръчки се работи по стандартизация на документите, уеднаквяване на практики и документи на управляващите и контролните органи. Така ще се избегнат противоречия и ще се подобри ефективността, посочи Цанова. Предвижда се още въвеждането на предварителен контрол при обществените поръчки на ниска стойност на случаен принцип.
Разплатени средства по ОПОС за периода 6.08 – 10.10.2014 г. може да нмерите на страница 14 в pdf-изданието на следния линк: https://vestnikstroitel.bg/wp-content/uploads/2014/10/Stroitel-6-41-s.pdf
