Престижен обект
Така с две думи собственикът на „Булплан инвест“ ООД инж. Антон Стоянов казва почти всичко за работата по Хисарлъка. Стената е част от римска крепост, изградена с навлизането на християнството по българските земи през IV и началото на V в. Достроявана е през VI в., преживяла е Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.
За първи път е реставрирана през 1919 г. и после през 60-те години на миналия век. Тогава е загатнато местоположението на стени, кули и бойници, но едва днес след много усърдие от страна на местната власт в Кюстендил тя ще бъде частично възстановена и превърната в атракция за жителите и гостите на града.
Консорциум „Кюстендил“ спечели тази пролет поръчката, обявена след решението на Министерския съвет да одобри проекта на областния град за финансиране по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. По нея държавата отпусна общо 500 млн. лв. за обществено значими общински обекти. Този за Хисарлъка е получил максимална оценка по всички показатели – техническо предложение, срок за изпълнение, предмет на поръчката и стойност. Предложената цена е 3 599 160 лв. без ДДС и е с тежест 40 т. при оценяването на кандидатите. За техническо предложение се получават 45 т., а за срока за изпълнение – 15 т. Критерият за оценка е „Икономически най-изгодна оферта“.
Дейностите по проекта включват консервация, реставрация и експониране на крепостта и на Лапидариума към нея.
„Средствата не позволяват да се направи цялата стена, която е с дължина 400 м, с 12 бойни кули и височина от 4 до 7 м. С парите ще се реставрира южната част, а от 12-те кули ще се направят 3 по начина, по който се предполага, че са изглеждали“, разказва инж. Стоянов. Кулите ще бъдат с височина 12 и 14 м и с пътеки около тях. Ще бъдат ефектно осветени отвън, а вътре ще е разположена изложбена зала, в която ще се експонират артефакти.
Конструктивните решения
Съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка като една от най-значимите на територията на България.
Тя е паметник на културата с национално значение и при всички случаи предизвикателство за строителите.
„Това е уникално съоръжение. Стените са били дебели от 2 до 4 м. Сега се борим с механизация, с кранове и маса хора и пак срещаме трудности при такива мащаби. Не мога да си представя как е правен този градеж преди толкова векове, когато всичко се е изпълнявало на ръка“, разказва строителят. Но в същото време признава, че усещането да се възражда древна крепост трудно може да бъде сравнено с друго. Да се връщаш във времето и да се потапяш в него също се оказва голямо предизвикателство. Работата е съвсем различна от обичайната. Пътеки, стълби, ниши за копия, спускащи се врати, дори големите греди, които залостват портата – всички тези елементи изискват специфичен подход. Технологията на някогашното строителство все още остава неразкрита докрай, но по-интересното е, че материалите, ползвани от старите майстори, и до момента са здрави.
Затова инж. Стоянов изразява опасения дали е намерил най-добрите продукти на пазара, с които да възстанови стената, и дали ще издържат достатъчно дълго. Например римските тухли, с които се зидат стените на крепостта, приличат на нашите тротоарни плочки, но се внасят от Турция. Това се налага, защото няма български производител, който да гарантира качеството на продукта. Другият основен материал – камъкът, се кара от няколко места. За него няма специално технологично изискване от Националния институт за недвижимо културно наследство. Затова камък пристига от Рударци, от кариера край Струма и дори от Гоце Делчев, който е на близо 200 км разстояние. Надеждата на строителите е направеното да издържи във времето.
Да работиш всичко на ръка
Интересна за лаиците технологична подробност е, че работата по стените се извършва, както са го правили някога майсторите – ръчно. Тук няма бетон помпи, изливане на кофражи и всичко се прехвърля от ръка на ръка. Александър Славов, който е ръководител на обекта от страна на „Строителна фирма – Рила“ ЕООД, уточнява, че не се влага и грам цимент и слепването е изцяло с хоросан. „Когато потече циментът, оставя неприятни следи, които трудно се отстраняват, а и при строителството на крепостта този материал е бил непознат. Идеята ни е максимално да се доближим до автентичния вид на съоръжението“, продължава Славов. Той бърза да разкаже как някога тази крепост е събирала всички заможни кюстендилци, когато са забелязвани прииждащи войски. Допълва, че уникалната якост на всичко от онова време си остава загадка: „Много може да се учи от направеното. Няма желязо, няма ги свързващите елементи, които са популярни днес. Казват, че е хоросанът, с който е зидано, е вар с трошена тухла и той е непоклатим през вековете“.
А за да е непоклатим и в следващите години, в момента усилено работят към 100 човека от двете фирми. Изпълнени са над 70% от дейностите, основната работа е почти приключена и остават довършване и изграждане на туристически пътеки край стената. Всичко трябва да е готово до декември, защото средствата от публичната програма са бюджетни и ако не бъдат усвоени до края на годината, ще бъдат загубени. Но в този смисъл притеснения строителите нямат – до момента са им разплатени 30% от парите, има актове за още 20 на сто.
„За нас най-важното за този обект е той да се превърне в знак за Кюстендил, в голяма червена точка в нашата фирмена визитка и в емблема за строителния гений“, пламенно обобщава Стоянов.
Гаранция за горните неща е и фактът, че архитектурният проект е на един от най-добрите специалисти – арх. Юли Фърков. Той е автор и на проекта „Цари Мали град“, на обекти в Созопол, Несебър и Сердика.
Между някога и сега
Трите бойни кули с музейни експозиции и място за представления с капацитет 300 места по подобие на гръцки театрон са само част от атракциите от първия етап по възстановяване на римската стена, чиято площ е 3 хектара.
Арх. Юли Фърков припомня, че районът е проучван от акад. Йордан Иванов в периода 1906 – 1918 г. Ученият открива укрепителната система. Вторият етап на изследване на обекта е на Людмила Слокоска и самия арх. Фърков във времето 1966 – 1972 г. Тогава крепостта е била заснета камък по камък. На тази основа е разработен проектът.
Базиликата – важна част от обекта, също ще бъде отворена и възстановена. Арх. Фърков оставя в центъра вековен бял бор, около който е разположен театронът, като се запазва и автентичният капацитет от 300 зрителски места. През
нощта ще има художествено осветление, което ще се вижда чак от Радомир. В момента на обекта освен строителни работници има и археолози. Те следят премахването на тревата по просеките, където ще има проучвания. В този район са се намирали и кварталите на акропола. Крепостта на хълма е защитавала населението от нашествия. Наричана е Малкия град. Накрая се предвижда да се сложат два пилона по 25 м, където да бъдат поставени българското знаме и това на община Кюстендил.
Строителството
в центъра
Вторият обект, по който усилено работи консорциум „Кюстендил“, е преобразуването на бившия партиен дом в част от Медико-балнеоложкия комплекс „Св. Иван Рилски“. Това е втори етап от проекта, който бе подкрепен от публичната инвестиционна програма с 2,5 млн. лв.
Предварителната стойност на целия проект е около 7, 5 млн. евро. Той включва 3 модула. Освен рехабилитационния център в сградата на бившия партиен дом ще има и Център за долекуване на инсултно болни (на мястото на старото Второ основно училище) и хотел „Кюстендил“ (бившия „Спорт палас“), както и лечебен плажен и спортен център и рекреационен център. Досега са направени основен ремонт и реконструкция на високото и част от ниското тяло на хотел „Кюстендил“.
Работата и тук изисква пълна мобилизация, след като две от осемте фирми, загубили конкурса за избор на изпълнител, обжалваха решението на общината за избор на консорциум „Кюстендил“.
Средствата ще стигнат на строителите само за конструктивната част на сградата. „Намерихме рационално решение, което да свали цената и да ни направи конкурентни, но и двата обекта бяха обжалвани. Това забави процедурата и ни вкара в лошото есенно време. Добре е, че таксите за обжалване пред КЗК вече са по-високи“ споделя собственикът на „Булплан инвест“.
Предизвикателствата на този обект са свързани, от една страна, със специфичните изисквания за строителство на СПА център и, от друга – с това, че сградата ще бъде на пъпа на града – между областната администрация и общината.
Строителят инж. Антон Стоянов, „Булплан инвест“: Важното е не просто да се изпълни проект, но и той да се хареса от хората
„Булплан“ ООД започва дейността си през 1994 г. През 1997 г. е разделена на „Булплан инвест“ и „Булплан Диневи“ на Пламен Динев. Основната дейност винаги е била строителство и инж. Антон Стоянов, който сега управлява „Булплан инвест“, има много просто обяснение: „Това можем – това правим. Обичаме да строим и никоя криза не може да ни откаже.“
Във фирмата, която днес работи на двата най-големи обекта в града – възстановяването на античната крепост и преустройството на бившия партиен дом в модерен СПА център, вярват, че шансът за просперитет и единственият начин да се задържиш на пазара е да даваш продукция с високо качество.
„Важното е не просто да се изпълни проект, но и той да се хареса от хората“, казва инж. Стоянов. Особено когато обектът е в града, в който живееш, и връзката между строителите, сградите и гражданите е изключително близка. Според собственика на „Булплан инвест“ е голямо предимство и за фирмите, и за общинските власти да се работи там, където е регистрацията на компанията. Най-малко защото дори да се открие пропуск, той може много бързо и безпроблемно да се отстрани. Трудно обаче е процедурите да се провеждат така, че да се дава предимство на местни фирми. Затова формулата на успеха в печеленето на поръчки в родния град е „играта с ниска цена“. Според инж. Стоянов това не е невъзможна мисия, а въпрос на анализи, организация и преценка.
„С добра организация и перспектива се получава. Най-важното е да изпълниш очакванията на възложителя, което означава да се работи хем пестеливо, хем качествено. За целта са нужни добри служители и аз съм спокоен с моите. Няма текучество във фирмата, а много от хората ми са работили с нас в Германия и си владеят добре занаята“, разказва той.
В „Булплан“, която има славата на местна фирма с най-много спечелени обществени поръчки, звено от четири човека се занимава само с подготовката на оферти за участие в търговете. И резултатите са налице – освен двата споменати обекта на компанията наскоро е възложено и укрепването на голямо свлачище в бобовдолското село Мламолово. „Това е отговорен и много пипкав обект. Работата по свлачището е изключително прецизна, но няма да ни притесни“, разказва инж. Стоянов. Екипът му в момента подготвя документацията за участие в конкурса за ремонт на кардиологична болница в София, а сред завършените наскоро проекти са 6 черкви по ПРСР из селата около Елхово.
Един от обектите, с които фирмата се гордее, е изградената съвсем нова детска градина в Дупница.
„Много е приятно, когато дойде оценителна комисия, и ти усетиш, че ти приемат обекта с удовлетворение, а не от няма накъде. Но така се получава, когато си харесваш професията. Още не сме получили парите си от Дупница, но свършихме работата и децата бяха приети навреме. Там направихме и център за настаняване от семеен тип. С местната власт се работи прекрасно“, споделя строителят.
После примирено разказва как и на него, както на всичките му колеги, понякога се налага да влага лични ресурси, за да предава обектите в завършен вид. Защото не са малко проектите, в които никой не е помислил да планира средства за плочки пред входа. А когато един строител трябва да си представи как оценителната комисия влиза в новата сграда, газейки калта пред нея, предпочита да отдели от собствената си печалба и да оформи околното пространство.
„Не може да се планира обект, без да се включи входът към него. Но се случва. И понеже ние сме строители, а не предприемачи, т.е. в работата сме заради самата нея, а не единствено заради парите, искаме направеното да не виси във въздуха“, разказва кюстендилецът.
В управлението на фирмата той е заедно със съдружника си Димитър Делийски още от 1994 г. Помага му и синът Николай Йосифов, който е икономист. Когато става въпрос за началото, си спомня: „Започнал съм от геодезията – с осите, котите, с взривните и изкопните работи. Един от първите ми големи обекти през 80-те години беше Минно-обогатителният комбинат „Осогово“. Този строеж ми е голяма болка, вътре са заровени 180 млн. лв., през 1992 г. беше приключен. Спряха го пред акт 16. От тогава до днес тъне в разруха, а на мен младините ми – 7 – 8 години, сякаш са заровени там и ме боли“, споделя строителят.
Фирмата и до днес не отказва работа по частни къщи, защото не иска да забрави, че от там е почнала. Но естествено чака преди всичко новия програмен период 2014 – 2020 г.
Колкото до крепостната стена на Хисарлъка, от фирмата са категорични, че тя ще бъде лицето на „Булплан“. И амбицията е да догони по хубост крепостта при Белчин.
