Област Пловдив е разположена в централната част на Южна България и заема площ 5972,9 кв. км, което се равнява на 5,4% от територията на страната. Това е един от облагодетелстваните от природата региони.
На север граничи с Ловеч, на изток със Стара Загора, на югоизток са разположени Хасково и Кърджали, на юг – Смолян, на запад – Пазарджик, на северозапад областта има обща граница със София.
На територията на Пловдив се намират исторически и културни забележителности, които привличат туристи от цял свят. В близост до Асеновград е Бачковският манастир. Тук е и една от малкото останали средновековни крепости по нашите земи – Асеновата.
В малка котловина в югоизточното подножие на Средна гора е разположена община Хисар, прочута с лековитите си минерални води. Термалното й находище се състои от 22 извора, шест от които са възникнали при дълбоки сондажи. Построени са балнеоложки комплекси, санаториуми, почивни домове. В по-големите от тях са създадени рехабилитационни центрове, оборудвани с модерна медицинска апаратура за извършване на широка гама лечебни процедури.
Районът е прочут и с десетките запазени тракийски гробници. Те са неизчерпаема съкровищница, която поднася постоянни изненади на археолозите. Най-известната от тях, обявена от ЮНЕСКО за паметник със световно значение, е Казанлъшката гробница.
Ценните находки от тракийската древна култура правят това място популярно не само за българските, но и за чуждестранните туристи. Величественият силует на Родопите, който се издига на 10 – 12 км южно от областта, й придава още повече привлекателност и предлага разнообразни възможности за спорт и почивка.
Въпреки планината транспортните връзки до Пловдив са напълно обезпечени. Областта се отличава с благоприятно географско положение и изградена инфраструктура. Добре развит е железопътният транспорт, летището също функционира.
На национално ниво икономиката на областта е добре представена по редица показатели. Регионът осигурява 7,9% от БВП, което е един от най-високите дялове за страната.
Йорданка Маркова, председател на ОП на КСБ – Пловдив:Трябват ни нови ЗОП и ЗУТ
Г-жо Маркова, какво е състоянието на сектор „Строителство” в Пловдив?
Кризата в строителството продължава. Липсата на големи частни инвеститори, неясната политическа конюнктура, разклащането на банковата система и спирането на плащания по оперативни програми допринасят за това фирмите да се борят за оцеляване, а не да работят с пълен капацитет, което от своя страна да доведе до ръст в тяхната дейност, а от там – и ръст на икономиката.
Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Пловдив, и колко са вписаните в ЦПРС строители от региона?
В момента в Областното представителство на КСБ в Пловдив членуват 118 фирми, а в ЦПРС са вписани 363 компании. Тези цифри говорят за увенчаване с успех усилията на ОП на КСБ – Пловдив, и на служителите в него за увеличаване на броя на нашите членове.
Какви са основните дейности, които извършвате в момента?
Изпълняваме приетата програма на Областното представителство. Приоритет за нас е работата с учениците от строителната професионална гимназия по изготвяне на документи за построяване на павилиона. Той ще бъде изграден в рамките на проекта „Аз мога да строя“. След приключване на подготовката и отпразнуване на Димитровден ще се съсредоточим върху структуриране на клубовете по интереси и сътрудничество в квалифицирането на средни и висши управленски кадри в строителството.
Как си взаимодействате с местните власти?
Желанието ми е да излезем от фазата на опознаване и да преминем в реално партньорство. Само така усилията и на двете страни ще доведат до добър резултат.
С какви проблеми се сблъскват фирмите от региона?
По този въпрос ще потвърдя може би думите на колегите от останалите областни представителства на Камарата в страната.
Основните проблеми са:
– Високи изисквания при обществените поръчки;
– Изключително лошо качество на проектите;
– Високи лихви на банките по кредити;
– Междуфирмена задлъжнялост;
– Обидно ниски цени при обществените поръчки, което води до сива икономика, и т.н.;
– Липса на квалифицирани кадри.
Според вас как могат да бъдат решени те?
Силно се надяваме да се състави експертно правителство и по този начин да има адекватна реакция от страна на държавата. Да се осигурят достатъчно средства по оперативните програми. Да се приемат необходимите промени по основните закони в строителството, които обсъдихме в КСБ, и това да доведе до честни и прозрачни търгове. Стабилността в държавата ще привлече и повече преки инвеститори. Считам, че трябва да се разпишат правила, които да определят взаимоотношенията между изпълнител и подизпълнител дори тогава, когато подизпълнителят не е официално обявен. Необходими са нови условия, отговарящи на съвременните технологии и европейски норми.
Какво е вашето мнение за промените в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията?
Смятам, че трябва да се разработят изцяло нови закони, защото по този начин ще се избегнат противоречията в тях.
Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.?
През новия програмен период считам, че ще бъдат завършени знакови инфраструктурни проекти и държавата ще подкрепи нови такива.
Надявам се обаче финансираните от държавата обекти да съставляват до 60% от общия обем изпълнено строителство, като основният приоритет да е качеството. А това изключва използването на критерия „най-ниска цена”.
Останалите 40% трябва да са от преки инвестиции, които ще доведат и до икономически ръст в Пловдивския регион.
Пламен Иванов, зам.-председател на УС на КСБ:Бизнесът в Пловдив е търпелив и устойчив
В момента в област Пловдив съществува консолидация между намеренията на общините, бизнеса и гражданското общество. Тук няма и не трябва да има политически бариери за развитието на областта.
Мисли се в далечна перспектива.
Мога да заявя, че бизнесът е търпелив и устойчив. Има силен акцент върху приемствеността в управлението на фирмите. Това става елегантно и с подкрепата на Камарата.
Градът ни е специфичен, с лежерно отношение между колегите. Винаги се стремим да търсим и неформалните възможности, които изграждат необходимото доверие и са предпоставка за успех. За да се случи развитието на региона, трябва да има предпоставки за това. Всичко става поетапно.
Прогресът, който се забелязва сега, е резултат от работата през последните 10 – 15 години.
Трябва да положим усилия и за подобряване нивото на обучение и квалификация у нас. Смятаме да създадем центрове за подготовка на кадри в областта на строителството. Знаем, че това е сериозен проблем не само за Пловдив, но и за цялата страна. По този въпрос имаме подкрепа от страна на общините.
В тази връзка –
като развитие на проекта
„Аз мога да строя”,
в момента тече създаването на учебни строителни и надзорни фирми, в които всички роли са разпределени между бъдещите абитуриенти от ПГАСГ „Арх. Камен Петков”. Интересът от страна на младите специалисти към организацията и изпълнението на строителния процес расте лавинообразно. Те ще имат за задача да изпълнят павилион в двора на гимназията. Голяма помощ оказаха и строителите ветерани, които осигуриха необходимите кадри, за да бъдат подпомогнати учениците и да им покажат как се прави ценообразуването за един проект. Това е най-голямото и най-смисленото учебно помагало за бъдещите кадри в бранша. Успешният модел и добрата практика скоро ще бъдат популяризирани и в други учебни заведения в страната.
Христо Рогачев, управител на „Атаро Клима” ЕООД:Българските компании да се възползват от възможностите, които ни дава членството в ЕС
Компанията е създадена през 1990 г. Занимава се предимно с изграждане на ОВК, а също така на ВиК и електроинсталации. През последните няколко години освен в България работим и извън границите на страната, като изпълняваме различни обекти в Лондон и Амстердам.
Един от основните проблеми в бранша е липсата на квалифицирани кадри. При нас той е решен чрез създаването на Център за обучение. Разработихме програма, посредством която използваме стари майстори, ветерани в професията. Към всеки от тези опитни строители прикрепяме по четири-пет души, които те наставляват. Едва когато стигнат до необходимото ниво, новите кадри биват изпращани по обектите. В програмата е включено и повишаване квалификацията на бригадирите, за които се организират езикови курсове.
Българските строителни компании трябва да се възползват от възможностите, които ни дава членството в ЕС. Нашата фирма работи в чужбина от 2008 г. В началото, когато западноевропейските колеги разбираха, че ще работят с българи, ни приемаха с леко недоверие. Още на втория месец обаче ситуацията се промени, защото изпълняваме стриктно изискванията – от тези, свързани с качеството на работа, до условията за екипировката на персонала.
Джовани Димитров, управител на „Рест-Димитров” ЕООД:Старите майстори се пенсионират, а нови не се намират лесно
Фирмата е създадена през 1993 г. Специализирана е в реставрацията и консервацията на недвижими паметници на културата.
Както знаете, в днешно време строителството е скъпо удоволствие, а реставрацията – още по-скъпо. Защо? Например ако изграждате нова сграда и трябва да боядисате стените, ще използвате латекс. Когато възстановявате паметник на културата, са необходими вносни пигменти и други скъпоструващи материали.
Освен цената на материалите, другият основен проблем при нас е квалификацията на работниците. Старите майстори се пенсионират, а нови не се намират лесно. Младежите трудно биха се захванали с тази наглед отегчителна работа. При нас – по-старите, основната цел е обектът да се завърши успешно, а не толкова да се изкарат пари от него. Разбира се, последното също е важно, защото колелото трябва да продължава да се върти. Но много по-голямо удовлетворение има, когато минаваш покрай паметник на културата и знаеш, че и ти си дал своя принос за неговата реставрация и консервация.
Кирил Василев, управител на „Хелиос Метал Център” ООД:Трябва да бъдем по-обединени
„Хелиос Метал Център” ООД е частна компания. В началото нашата дейност се състоеше предимно в търговия с метали, като през годините фокусът се измести към производството.
Към днешна дата и на база натрупания опит от обектите, които сме реализирали, смело мога да заявя, че компанията ни е фактор в производството и монтажа на метални конструкции и съоръжения. Водещото в предлаганите от нас продукти и услуги са качеството и спазването на сроковете на работа по поетите обекти. Защитили сме необходимите сертификати за качество и производството ни е спрямо EN 1090-2.
Основен проблем на местните дружества са междуфирмената задлъжнялост и конкурентната среда. Под конкурентна среда имам предвид не положителния смисъл, а всеки срещу всеки. За съжаление, това е силно изявено в пловдивския бизнес климат. Има редица такива примери.
Според мен ситуацията може да се подобри с повече толерантност и устременост. Когато определен бранш има ясно изразени цели и ценности, нещата ще се случват по-лесно и с по-голяма успеваемост. Колкото и банално да звучи, ако не сме обединени около основни възгледи за развитието на пловдивския строителен бранш и за града, скоро няма да се отърсим от синдрома на провинциалния бизнес.
От новия програмен период 2014 – 2020 г. очаквам по-добре организирана система за подаване на проекти, както и ефикасност и бързина при одобряването им. Смятам, че с натрупания опит от предишния програмен период този ще е по-успешен.
Инж. Светозар Андреев, управител на „Анди Бг” ООД:Прекъсната е връзката между професионалните гимназии и фирмите
Фирмата ни развива своята дейност в продължение на 21 години. Централата ни е в Пловдив, но имаме още седем офиса в страната. Занимаваме се основно със системи за сигурност, слаботокови инсталации, пожароизвестяване и пожарогасителни мрежи.
Проблемите, с които се сблъскват компаниите от област Пловдив, са характерни за територията на цяла България. Основният от тях, който в последно време започва да се усеща все по-силно, е липсата на кадри, особено на среден технически персонал. Прекъсната е връзката между професионалните гимназии и фирмите. Ние, както и други компании от региона имаме собствена програма за обучение. Но ако човек няма стабилна основа, надграждането на знания става трудно. Според мен едно от решенията на този проблем е да се възстанови средното техническо образование в страната. Проектът „Аз мога да строя”, иницииран от зам.-председателя на Камарата на строителите в България Пламен Иванов, също е добър начин за генериране на квалифицирани кадри в строителството. Фирмите от бранша – с подкрепата на КСБ, трябва да си подадат ръка и да работят заедно в тази насока.
Друг проблем е нормативната база. Законът за обществените поръчки (ЗОП) трябва коренно да се видоизмени. По-голяма прозрачност при провеждане на търговете по ЗОП би дала почти незабавен ефект. Високата междуфирмена задлъжнялост е третата пречка, която стои пред бранша.
Пепа Енчева, секретар на Клуба на строителите ветерани в Пловдив:Организацията на строителството преди и сега е различна
Клубът на строителите ветерани в Пловдив беше създаден през 2013 г. След избора на ръководство бяха разпределени и ангажиментите. При основаването имахме 28 членове. Сега те са 50 на брой. Редовно провеждаме срещи помежду си. Честваме рождени дни и юбилеи. На разположение сме да оказваме съдействие на строителните фирми.
Наблюдават се няколко основни разлики между организацията на дейностите в бранша преди и сега. Някога имаше разлика в заетостта през летния и през зимния сезон. Когато е студено, се работеше по седем часа, а през лятото по осем-девет часа. Сега това не е така. Нивото на труд също беше оценявано по-високо. Строителството беше втора категория, в момента е трета.
Розалин Петков, областен управител на Пловдив:Приоритет са изграждането и поддържането на техническата инфраструктура
Г-н Петков, кои са приоритетите на Областна администрация – Пловдив, в сферата на строителството?
Строителството е важна част от икономиката на страната и е свързано с осигуряване на голям финансов ресурс за изпълнението на редица обекти. Приоритет за нас са изграждането и поддържането на техническата инфраструктура посредством подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси.
За съжаление през последните години строителството на обществено значимите обекти както в цялата страна, така и на територията на oбласт Пловдив е в застой главно поради липса на финансови средства.
Какви проекти се изпълняват в момента?
В сферата на пътната инфраструктура продължава да се изпълнява лот 14 „Рехабилитация на път II-86 Асеновград – Смолян от км. 27+700 до км. 76+306,70“. В Асеновград започна подмяната на подземната инфраструктура на бул. „Шести януари“ – при изхода в посока Бачково, след което ще се реконструира пътното платно. Продължават процедурите за отчуждаване на имотите за изграждане на второто платно на „Път II-86 „Пловдив – Асеновград – Смолян”, участък от км. 14+860 до км. 24+819, попадащ на в общините Родопи, Куклен и Асеновград. Друг важен обект за областта и региона е „Реконструкция и разширение на „Голямоконарско шосе“ от края на регулацията на Пловдив до транспортен възел „Царацово“. За този обект Областният експертен съвет по устройство на територията прие парцеларен план, тъй като попада на територията на двете общини – Пловдив и Марица.
Със средства по различни програми се работи за подобряване на състоянието на ВиК инфраструктурата в градовете Кричим, Раковски, Хисаря, Сопот и Стамболийски, в това число изграждане на нови канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). С рехабилитацията ще бъдат намалени загубите на питейна вода и ще се подобри качеството на услугата.
Посочете основните проблеми на областта.
Основните ни проблеми в областта на строителството са два. Първият е свързан с дългото време, необходимо за провеждане на процедурите за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешения за строеж. Вторият е недостатъчният финансов ресурс при реализацията на инфраструктурни проекти, необходим за започването и успешното им завършване. Ако финансирането не е осигурено напълно, изпълнението им се забавя, а в някои случаи се замразява. Пример за това е спряното строителство на спортната зала на бул. „Асеновградско шосе”.
За осигуряване на финансиране за приоритетните обекти може да се работи в две направления. Първо, чрез привличане на чуждестранни инвестиции, и второ, с подготовка на качествени проекти, с които бенефициентите да кандидатстват по съответните програми на ЕС.
Проблемите с одобрението на инвестиционните проекти и издаването на разрешителните за строеж са генерирани от два фактора – нормативни пречки и липса на квалифицирани специалисти. Съществуват несъответствия в нормативните актове, свързани с процеса на строителството. Законите и ведомствата, които ги прилагат, функционират без съответната обвързаност помежду си, поради което процедурите са тромави и дълги. А липсата на кадри в администрацията може да се преодолее чрез участие на специалистите в съответните краткосрочни обучения, например семинари, курсове.
Как си взаимодействате с Областното представителство на КСБ?
ОП на КСБ – Пловдив, има съдействието на областната администрация. Може да се каже, че двете институции си взаимодействат добре.
Какви са плановете за развитието на региона?
Приоритетните обекти за него са включени в „Областната стратегия за развитие на Пловдив 2014 – 2020”, която е съгласувана с Регионалния съвет за развитие. С успешната реализация на проектите ще се подобрят комфортът и безопасните условия на движение по републиканските пътища на територията на областта.
Инж. Иван Тотев, кмет на община Пловдив:Реализираме редица мащабни проекти
Инж. Тотев, какво е състоянието на община Пловдив по отношение на строителството?
Състоянието на общината по отношение на строителството е добро. Изпълняваме проектите, които бяха предвидени за тази бюджетна година. Благодарение на правилното планиране разполагаме с необходимите средства за тяхната реализация.
Какви обекти се изпълняват на територията на общината?
Един от най-значимите е многофункционалната спортна зала. Тя ще бъде част от бъдещ спортен комплекс, разположен в зоната с граници бул. „Асеновградско шосе”, ул. „Менделеев” и ул. „Найчо Цанов”. Съоръжението ще изпълнява функцията на покрит колодрум, спортна и концертна зала, както и място за множество социални мероприятия.
Тук трябва да отбележим, че зоната е една от значимите територии в градоустройството на Пловдив, защото определя облика на входно-изходния булевард на града.
Фасадата на залата ще бъде изградена от композитни панели и ще е хамелеон – цветът й ще прелива от жълто до брик, като преобладаващият ще е оранжев. Тоновете ще се различават в зависимост от светлината и ъгъла, под който тя се отразява в сградата. През нощта се предвижда залата да е експонирана чрез икономично LED осветление. Ще се използват софтуери за различни ефекти. Въпреки че ще се пести енергия, ще бъде постигнат впечатляващ визуален ефект.
Другият знаков за града проект е реконструкцията на зоологическата градина. Предвижда се площта й да бъде разширена с около 50 – 60%. Ще бъде обогатена с нови видове и се планира изграждането на най-големия в страната аквариум за морски обитатели, който ще е с размери 22 на 10 м. След обновяването си зоопаркът ще стане най-модерният в България. В общинския бюджет са заделени 60 хил. лв. за проектирането му, а изпълнението ще бъде финансирано по линия на европейската програма JESSICA. Работата ще се осъществява на два етапа. За 2014 г. се планира модернизирането на сега съществуващия зоокът и парковата среда. Зоните на юг и на север ще бъдат приобщени не за да се поставят нови клетки, а за да се създаде допълнително пространство за разходки, кътове за почивка и детски площадки. Предвижда се зоологическата градина да е изцяло завършена през лятото на 2015 г.
Вторият гребен канал е част от друг по-голям проект, който се нарича „Екопарк Марица”. Създаването на подобно съоръжение ще нареди Пловдив, що се отнася до наличието на такъв тип спортна инфраструктура, на едно от челните места в света. Обектът ще бъде готов за домакинството на Световното първенство по гребане през 2018 г. Спортната инфраструктура е важна за общината, тъй като ще допринесе за икономическото й развитие през следващите няколко години.
Реализираме и редица мащабни проекти в сферата на социалната инфраструктура. Пешеходната зона в кв. „Капана” ще бъде разширена с още пет улици – „Евлоги Георгиев”, „Георги Бенковски”, „Княз Богориди”,„Братя Пулиеви” и „Магура”.
За да се запази максимално автентичният вид на квартала, няма да бъдат поставяни цветни павета. Ще бъдат монтирани антипаркинг колчета.
Довършваме и рехабилитацията на моста на бул. „Васил Априлов”. Най-дългият пловдивски виадукт над р. Марица е пуснат в експлоатация през 1977 г. и от тогава по него не е извършван нито един основен ремонт. Имаме проект за изграждането на втори. Той ще струва 15 млн. лв.
През 2015 г. предстои да бъде реализиран и друг мащабен проект на стойност 30 млн. лв. Става въпрос за рехабилитацията на три съществуващи булеварда и изграждането на един нов. Тези, които ще бъдат рехабилитирани посредством подмяна на паважа с асфалтова настилка, са „Коматевско шосе”, „Руски” и
„Шести септември”.
Владислав Кънчев, специалист „Развитие на проекти“ в „Сиенит Холдинг” АД:Инвеститорите в региона удвоиха и дори утроиха производството си
Холдингът 20 години се занимава със строително-инвестиционни дейности. Реализирали сме обекти от всякакъв тип – жилищни, индустриални, търговски и т.н. Имаме изпълнени 1,7 млн. кв. м застроена площ. Последният проект, върху който работим, е Тракия икономическа зона.
Компанията ни се развива в пет основни направления – образование, индустрия, търговия, земеделие и екология. Предприели сме инициативи във всяка една от тези сфери. За квалификацията на кадри си партнираме активно с Областното представителство на Камарата на строителите в България в Пловдив. Залагаме много на чуждоезиковото обучение, което смятам за изключително важно.
Около 90% от инвестициите в индустрията у нас идват от чужди компании. За да отговорим на техните изисквания, трябваше да разберем от какво се нуждаят. Едно от основните неща беше мащабът. Например за инвеститор от Китай площи от порядъка на 100 – 200 дка са сравнително малки парцели. Те търсят имоти по няколко квадратни километра.
Доказателство, че инвеститорите, които развиват дейност на територията на Пловдивския регион, са доволни от това, което правят, е фактът, че удвоиха и дори утроиха своето производство. Това се дължи както на добрата локация и благоприятната среда, така и на климата и трудолюбието на хората от областта.
Инж. Иван Тотев, кмет на община Пловдив:Реализираме редица мащабни проекти
Във връзка с класирането ни за Европейска столица на културата 2019 г. подготвяме реконструкцията на площад „Централен”. 125 проекта от 41 държави участваха в архитектурния конкурс за избор на новата визия на площада. За победител беше определен проектът на португалското студио „Фора”. Изборът на изпълнител ще започне през 2016 г. Проектът е наистина уникален.
Започваме и обществено обсъждане за възможностите за развитие на 10-километровата отсечка край р. Марица, попадаща в обхвата на града.
За в бъдеще се предвижда и изграждане на южен отходен колектор, изпълнението на който ще бъде на стойност около 150 млн. лв.
Какво правите за привличането на по-голям брой външни инвеститори?
За да покажем, че общината е атрактивна, наехме водещи компании, които изготвиха подробен анализ за потенциала на града. Според него Пловдив е с най-голяма концентрация на индустриално производство в сравнение с останалите селища в страната. Освен това има огромен потенциал за развитие на IT сектора.
Как работите с ОП на КСБ – Пловдив?
Поддържаме добра комуникация и сътрудничество. Редовно сме канени на събития, организирани от Областното представителство на Камарата.
Димитър Иванов, кмет на община Марица:Оказваме пълна подкрепа за инициативата „Аз мога да строя”
Инвеститорският интерес е голям въпреки кризата
Радостно е, че въпреки кризата територията на община Марица е своеобразна строителна площадка. Има голям инвеститорски интерес. Общината се развива, независимо че бюджетът ни е крайно недостатъчен.
Марица обхваща деветнадесет населени места. Тук особено развити са спортът, самодейните ни състави, училищата, детските градини, читалищата и т.н.
Най-голямата инвестиция,
която предстои да бъде направена, е на американска компания, занимаваща се с производство на електроника за авто- и авиоиндустрията, домакински електроуреди, строителна техника и др. До момента те имат около 140 завода в света. Първият в България е изграден в Ботевград през 2006 г. Там работят между 1500 и 1800 души. В община Марица компанията купи терен в село Царацово, в непосредствена близост до АМ „Тракия”. Инвестицията само за първата година ще бъде от порядъка на 40 млн. евро, а застроената площ – 12 декара. Стартът на изграждането предстои в близките няколко седмици. Заводът ще бъде готов и ще започне да функционира през следващата година. Инвестицията ще доведе до откриването на нови работни места.
На територията на общината се извършва и жилищно строителство. Само за тази година сме издали 37 разрешителни за обекти с обща площ 5800 кв. м. Обновихме няколко стари и изградихме редица нови детски градини. Започнахме строежа на
средно специално училище
в с. Маноле. То ще подготвя кадри в сферата на земеделието, растениевъдство, животновъдството и екологията. Оказваме пълната си подкрепа и за проекта „Аз мога да стоя”. В момента търсим подходяща локация за създаването на център за обучение на кадри. По този въпрос си партнираме активно с ОП на КСБ – Пловдив.
Има и редица други инвестиции, което е показателно, че община Марица се развива.
Като проблем можем да отчетем недоброто състояние на общинската пътна мрежа и канализирането на по-малките населени места.
Към настоящия момент изграждаме
две канализации с ПСОВ,
финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Едната е в с. Бенковски, а другата в с. Трилистник. Има голяма необходимост от канализирането и на останалите селища, затова с нетърпение очакваме да стартират програмите от новия период 2014 – 2020 г.
Въпреки трудностите се забелязва положителен прираст на населението в Марица.
Арх. Илко Николов, председател на Общинския съвет – Пловдив:Има дългосрочни перспективи за развитието на региона
Работата на Общинския съвет върви гладко и с необходимата професионална насоченост. Все повече се набляга на дейността на комисиите. Предложенията се разглеждат задълбочено, за да се намалят твърде продължителните последващи дебати.
Преди новия програмен период 2014 – 2020 г. беше изготвен Интегриран план за градско възстановяване и развитие, който набеляза дългосрочните перспективи за Пловдив. Градът е разделен на три основни зони – социална, зона с потенциал за икономическо развитие и такава с преобладаващи публични функции.
По отношение Програмата за управление на общината мога да заявя, че тя се спазва стриктно. Точка по точка се отмятат както инфраструктурните, така и социалните проекти. Пловдив се намира в устойчива и прогнозируема фаза на развитие. Градът под тепетата показа на практика, че когато политическият консенсус се съедини с гражданската подкрепа, резултатите са перфектни. Като доказателство за това може да се приеме и спечелването на престижната титла Европейска столица на културата за 2019 г.
Инж. Александър Абрашев, кмет на община Калояново:Усвояваме 16 млн. лв. от Европа
Калояново се намира в сравнително добро състояние. От влизането на България в ЕС до сега по различните проекти сме привлекли средства в размер на 16 млн. лв., което е значителен ресурс за малка община като нашата. Реализирали сме общо деветнадесет проекта.
По-голямата част са по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС), а останалите – по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Броят на проектите и тяхната стойност на пръв поглед може да не изглеждат толкова големи, но те са от огромно значение за подобряване живота на населението на територията на общината. В момента тече
изграждането на нов път,
който ще свързва селата Калояново и Житница. Стойността на този проект е 4,4 млн. лв., осигурени по ПРСР.
Също така в селата Житница и Ръжево Конаре ще бъдат изградени две пречиствателни станции за отпадъчни води. Всяка от тях е за 1900 еквивалент жители. Тръжната процедура е проведена. Имаме сключен договор с изпълнителя. Стойността на проекта е около 2, 7 млн. лв.
По Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” получихме финансиране в размер на
500 хил. лв. за реконструкцията
на пътя, свързващ гара Калояново с Ръжево Конаре и Главатар. Това са трите основни проекта, които се изпълняват в момента. Основните ни проблеми са сходни с тези на останалите малки населени места в страната. Бюджетът е недостатъчен. Въпреки това мога да заявя, че към момента нямаме неразплатени задължения към никого. Надявам се колкото се може по-бързо да стартира кандидатстването за проекти по ПРСР през новия програмен период 2014 – 2020 г.
Поддържаме добри отношения с експертите от Областното представителство на КСБ. Получавал съм покани за различни срещи и семинари. Смятам, че Камарата е с изключително значение за бранша.
