Строителна прогноза

Ана Пиринска, КСБ, експерт „Международна дейност и управ­ление на проекти“ Строителството в глобален мащаб ще увеличи производителност­та си с повече от 70%, до космическите 15 трилиона щатски долара до 2025 г. Свръхскоростният растеж, който изпреварва дори този на световния БВП, ще бъде концентриран основно в три държави – Китай, САЩ и Индия. Още през 2010 г. Китай изпревари САЩ по големина на строителния пазар. Тази експанзия се очаква да продължи и така Пекин ще увеличи дела си в бранша от 18 на 26% през 2025 г. Индия пък се очаква да задмине Япония и да заеме третото място в света със средногодишен темп на растеж от 7,4%. И ако тази тенденция се запази, напълно възможно е скоро Ню Делхи да изпревари дори Пекин. Съществени възможности се разкриват и пред новото поколение т.нар. азиатски тигри – Индонезия, Виетнам и Филипините. Тези три страни стават все по-атрактивни за производителите, които са ориентирани основно към износ и представляват строителен пазар на стойност 350 млрд. долара, който устойчиво нараства средно с по 6% годишно. Данните са от доклад на „Прайс Уотър Купърс“, в който се твърди още, че до 2050 г. ще има над 2 млрд. нови градски жители. Ето защо устойчивата урбанизация ще се превърне в сериозно предизвикателство за строителната индустрия, която ще трябва да търси иновативни продукти и решения, за да се справи с амбициозната задача да изгражда по-добри градове за живеене. Как изглежда строителният сектор на Стария континент и какви перспективи се откриват пред него през следващите няколко години? 2014 г. се очертава като ключова за строителния бранш, който постепенно преминава от стабилност към устойчив растеж според „Евроконструкт“ (организация, която обобщава данни от цяла Европа и предоставя детайлни анализи и прогнози за строителството). Разбира се, това е доста прибързано заключение и далеч не означава, че скоро секторът ще се възстанови напълно. Макар в някои страни да се наблюдава тенденция за сериозно подобряване на показателите, трябва да се има предвид, че всяка отделна държава има своите специфики. Независимо обаче от множеството проблеми, които все още възпрепятстват по-бързото подобряване на ситуацията като цяло, предвижданият растеж в Европа за 2014 г. е 1,3%, за 2015 г. – 2%, и за 2016 г. – 2,2%. Това е значителен напредък, тъй като през последните три години строителната производителност традиционно намаляваше, а само през последните две спадна с повече от 8%. Не е изненадващо, че перспективите са най-добри за страните в Западна Европа. Очаква се държавите в тази група да имат устойчив растеж през следващите няколко години. „Европейският архитектурен барометър“ – изследване сред 1200 архитекти от 6 европейски държави (Германия, Франция, Италия, Испания, Великобритания и Холандия), което се провежда на всеки три месеца, също дава оптимистични прогнози, макар да предвижда малко по-скромни темпове. Междувременно и скандинавските страни се представят много добре, като Дания, Норвегия и Швеция се очаква да отбележат ръст от порядъка на 3 – 4% през 2015 и 2016 г. Южна Европа преживя най-трудно годините на рецесия. Това се дължи на дълбоки структурни проблеми в икономиките на държавите от региона. И все пак през 2015 г. дори и в тази група се очаква лек растеж на строителната производителност. Стабилно покачване на стойностите се планира и за повечето държави в Централна и Източна Европа, като Полша, която заема около 60% в тази част на континента, ще има най-съществен и бърз напредък. Ръстът в строителството там между 2014 и 2016 г. се изчислява на 13,5%, което основно се дължи на инженерното, със силен акцент върху транспорт и енергетика. А общият растеж, който се предвижда за държавите в Източна Европа, е 3,3% през 2015 г. и 4,6% през 2016 г. Великобритания – радикална трансформация Защо обаче западноевропейските държави могат да се похвалят с най-оптимистични показатели? И дали подобни добри новини скоро ще се чуят и за останалите региони в Европа? По всичко личи, че строителната индустрия във Великобритания навлиза в период на стабилен растеж от порядъка на 4% ръст през 2014 и 2015 г. и незначително по-малко през 2016 г. Това до голяма степен се дължи на амбициозния план, който британското правителство има за бъдещето на индустрията, наречен „Строителна стратегия 2025“. Властите на Острова в тясно сътрудничество с представители на бранша изготвиха този дългосрочен документ, който има за цел да върне Великобритания на първите места в отрасъла в световен мащаб. Той разписва редица мерки по отношение на стажове, справедливо разплащане с малките и средните предприятия, регионално развитие, идентифициране на глобални възможни за английския бизнес и др. Островната държава традиционно има силни конкурентни позиции, слави се със силна експертиза в области като архитектура, инженерство и дизайн. Освен това множество английски компании са сред водещите в търсенето на устойчиви строителни решения. Основаната задача на „Стратегията“, разписана в 76 страници, е „радикална трансформация на индустрията“ от днес до 2025 г. За тази цел се предвижда намаляване на разходите, по-бързо изпълнение на проекти, понижаване на вредните емисии в атмосферата, както и превръщането на строителството в по-атрактивен сектор за бъдещите поколения. Ето и трите основни задачи, които Великобритания ще се стреми да постигне през следващите 10 години: намаляване с 33% както на първоначалната цена на даден строителен проект, така и на целия му жизнен цикъл; понижаване с 50% на вредните емисии от строителната индустрия; спад с 50% на търговската дупка между общия внос и износ на продукти и материали. Междувременно Ирландия може да се похвали с най-добри показатели по отношение на очакван растеж на индустрията в Европа – 9,8% през 2014 г. и съответно 8,2% и 10,6% през следващите две години. Въпреки това обаче до 2016 г. страната няма да достигне показателите си от 2010 г., след като заедно с Испания бяха сред страните, най-тежко засегнати от кризата. Във Франция се наблюдава подобряване на бизнес средата като цяло, което се отразява и на строителството, разбира се. Целенасочената политика на президента Франсоа Оланд в това отношение се очаква да доведе до откриването на 40 хил. нови работни места в бранша, твърди авторитетното издание „Файненшъл Таймс“. Изпълнителният директор на най-голямата строителна фирма във Франция – „Винчи“, се надява, че с подписването на специален пакет от мерки на стойност 3,6 млрд. евро с цел разширяване на пътната инфраструктура в страната тежко удареният от кризата сектор ще започне да се възстановява. В него работят 1,9 млн. души и едва през 2014 г. започна да дава сигнали за съживяване – нещо, което вече се случи в Германия и във Великобритания. Стимулационният пакет от мерки предвижда 2 млрд. евро да бъдат усвоени от гиганта „Винчи“ и от други конкурентни фирми. Бизнесът във Франция се надява и да продължи инвестициите си в летища – вече доказала ефективността си стратегия, след като през 2013 г. френски компании приватизираха португалско летище за 3,1 млрд. евро и след това акциите му се покачиха с 8%. Балкани През последните няколко години строителният бранш в съседна Сърбия също преживя редица трудности. Тежката ситуация се дължи на това, че големите компании в бранша работят с по-малко от 30% от капацитета си, а безработицата в сектора се е увеличила драстично. От 120 хил. души, заети в строителството преди кризата, в момента те са едва между 70 и 80 хиляди. Ето защо днес сръбската индустрия е силно фрагментирана и липсват големи и стабилни компании, които биха могли да изпълняват широкомащабни проекти. Една от причините за това състояние на сектор в западната ни съседка е и фактът, че много от местните фирми загубиха ключови инфраструктурни проекти, спечелени от чуждестранни конкуренти на изключително ниски цени. В Хърватия строителството пряко зависи от публичните инвестиции. И макар че редица инфраструктурни и индустриални проекти бяха спрени поради кризата, очакванията са след приемането на страната в ЕС през миналата година те да бъдат завършени. Това би следвало да даде силен тласък и на цялата индустрия в страната, която постепенно да започне да се възстановява. През последните няколко години най-бързо растящият сегмент в бранша в Хърватия е изграждането на жилищни сгради със среден годишен ръст от 4,6%. Прогнозите сочат, че темпът ще се запази и в бъдеще. В сравнение с повечето страни на Балканите ситуацията в Турция изглежда по-стабилна. През 2014 г. там се очаква ръст на строителната индустрия с 5,3% с тенденция този темп да се запази и през следващите няколко години. Това се дължи основно на вече започнати проекти, които дават добавена стойност. Подобни прогнози обаче носят и своя риск, тъй като инвеститорите са разтревожени от евентуална политическа нестабилност, от множеството корупционни скандали в строителството през последните години, както и от крехката макроикономическа ситуация в страната. И все пак надделяват прогнозите за стабилен растеж на строителния сектор, като за периода 2014 – 2022 г. средногодишният ръст се очаква да бъде 5%, сочи проучване на „Бизнес монитор интернешънъл“. Междувременно България оглави класацията за най-евтината държава за строителство в Европа. Това сочи сравнителен анализ на консултантската фирма „Харис“. Разходите у нас са между 38 и 66% по-ниски от тези в някои райони на Великобритания. Изследването взема предвид цените на строителните материали и на труда в 56 страни от цял свят. Така България се нарежда на едно от последните места, като само държави като Гана, Мароко, Тунис, Тайван, Индия и Шри Ланка ни изпреварват. Трудът е най-евтин в Пакистан и Индия, а най-скъпата държава за строителство е Швейцария. Стойностите зависят до голяма степен от цените на метала, медта и нефта, уточняват анализаторите. Това, че България е на дъното по цена на строителството, обаче не я прави автоматично атрактивна инвестиционна дестинация, защото чуждестранните инвеститори търсят най-вече квалифицирана работна ръка, както и качествена инфраструктура. На теория строителството показва първи признаци на съживяване и дава поводи за оптимизъм. На практика обаче ситуацията е различна. Вторичните трусове от кризата продължават да се усещат с различна сила в отделните европейски държави и да предизвикват съответните икономически проблеми, които едва ли биха могли да бъдат решени за година или две. Междувременно и цялостното състояние на Стария континент не е обнадеждаващо. Достатъчно е да погледнем само някои данни – делът на Европа в световния БВП намалява, общият размер на дълга расте, производителността в редица страни е незадоволителна, опасността от банкови фалити остава твърде висока и т.н. Ето защо рисковете пред европейската икономика в по-широк смисъл са валидни с пълна сила и за всеки отделен сектор. Колкото до оптимистичните стойности за строителството в Западна Европа, очевидно е, че те са резултат от целенасочени и дългосрочни стратегии, изработени в тясно сътрудничество между правителствата и бизнеса. Именно липсата на подобно взаимодействие в редица европейски държави, сред които и България, крие твърде много неизвестни за бъдещето, води до по-негативни прогнози и до чувство, че се работи на парче, вместо да се поставят по-далечни хоризонти. И фактът, че от началото на кризата европейските икономики днес са най-стабилни и показват тенденция за устойчив растеж, не бива да ни успокоява. Напротив – не всички държави ще растат с еднаква скорост, а някои дори няма да растат въобще.