Тема

Един учебен час с бъдещите хидроинженери в УАСГ

Хидротехническият факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия дава началната професионална подготовка на много бъдещи инженери, на които разчитаме да изведат българското хидростроителство на европейските и световните висоти. Във факултета се изучават хидростроителство, водоснабдяване и канализация, хидромелиоративно строителство. Той се състои от шест катедри – „Водоснабдяване”, „Техническа механика”, „Физика”, „Хидравлика и хидрология”, „Хидромелиорации” и „Хидротехника”




Последната от изброените катедри разполага с една изключително интересна и важна лаборатория. Разположен в партера на университетската сграда, този научен център служи на студентите да се запознават с особеностите при функционирането на водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпеноакумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Водени от живото любопитство да вникнем в тази обетована инженерна среда и призванието, което носи вестник „Строител”, ние приехме поканата на доц. д-р инж. Димитър Кисляков и се потопихме в дебрите на професионалната подготовка на хидроинженерите.
Преди започването на практическото упражнение за студентите нашият домакин ни разказва за машините и реализираните проекти в тази лаборатория, за ползите и възможностите, които дава тя. Впечатлени сме от големите съоръжения, от контролните електрически табла, от малките помощни помещения, пълни с всевъзможни измервателни уреди. Отговорникът в лабораторията също прикова вниманието ни, първо, заради изключителното гостоприемство, второ, заради полезните разяснения, и трето, заради работната си униформа.
Докато разглеждаме всяко малко кътче в лабораторията, започват да идват студентите, а малко след тях и техният преподавател. Доц. д-р инж. Кисляков ни оставя в тяхната компания, а ние изоставяме за малко репортерското си амплоа и ставаме послушни ученици за около час.
Упражнението започва със запознаване на студентите с енергиен стенд с пропелерна турбина и синхронен двигател генератор. Съоръжението е нисконапорно с горен резервоар. По този начин в помпен режим се симулира работа на ПАВЕЦ гръб в гръб. Показват ни Пелтон турбина с напор 45 м, където резервоарът е на покрива на сградата. Нашите домакини с гордост ни съобщават, че не са много университетите в Европа, които разполагат с подобна техника.
Скоро идва време за истинския екшън. Турбината е пусната и вибрациите в помещението придават силна реалистичност и повишават, концентрацията ни. Впрочем тези трептения се получават когато честотата на оборотите на машината съвпадат с честотата на конструкцията. Това е груба грешка, която младите инженери не трябва да допускат в работата си. Тук обаче всичко е с учебна цел и такива демонстрации са дори желателни. Студентите могат да измерват въртящия момент на турбината, както и да определят коефициента й на полезно действие. Те следят поведението й при различни стойности на нейната мощност, като получават отговори на всички свои въп-роси. Преподавателите ни говорят за синхронен компенсатор, отпадане на товара и различните номинални режими на работа. Всички прилежно водят записките си и търпеливо чакат своя ред да видят показанията на измервателните уреди.
Без да смущаваме учебния процес, ние се навъртаме наоколо, разглеждайки една друга машина – т.нар. Франсис турбина. Знаем, че има два типа такива турбини според разположението на ротора им - вертикални и хоризонтални. Тези турбини са едни от най-разпространените в днешно време, те намират широко приложение във ВЕЦ и ПАВЕЦ. Обясняват ни, че при преминаването си през турбината водата променя своето налягане и при това предава своята енергия. Роторът на турбината се намира между входа с високо налягане и изхода с ниско налягане, обикновено намиращ се в долната част на язовира.
Обръщаме по-голямо внимание обаче на системата за електро-хидродинамичната аналогия (ЕХДА), за която по-рано доц. д-р инж. Кисляков подробно ни разказа. Тя работи на основите на филтрационните процеси, като се използва специална хартия. С нейна помощ са реализирани редица проекти с национално значение. Според него технологията е малко поостаряла, но е многократно изпитвана и работи безотказно.
Спираме вниманието си и върху канала за хидравлични моделни изследвания, който реално е първото нещо, което виждат посетителите на лабораторията. Той също помага много в изследователската дейност на университета, като е безценен в много проучвания и проекти. Впечатлени от разказите както на инж. Кисляков, така и на неговите колеги, бързо се замисляме, че всички тези лаборатории са толкова учебни, колкото работни и значителни за съвременната и бъдещата наука у нас. Прозрели тази истина, продължаваме разходката си. В това време студентите приключват учебното си занятие.
Благодарим на своите домакини и тръгваме. Напускайки залата, се оглеждаме в стъклените витрини, ограждащи модел на земнонасипна язовирна стена или брегово водохващане. Като че ли за пръв път си даваме сметка колко важни са всички тези практически часове на фона на тоновете учебници с теория. Обещаваме пред себе си, че това съвсем няма да бъде последното ни посещение в научните лаборатории на УАСГ.