България значително ускорява реализацията на стратегическите железопътни инфраструктурни проекти с подкрепата на европейско финансиране. Това стана ясно по време на конференцията „Стратегически инфраструктурни проекти в жп транспорта“, която се проведе в София Тех Парк. Тя бе посветена на напредъка на ключови проекти по Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ („ПТС 2021-2027“) със специален акцент върху изграждането и модернизацията на жп участъци по коридорите Балтийско море – Черно море – Егейско море и Западни Балкани – Източно Средиземноморие. Форумът открои и значимата роля на европейските инвестиции в жп инфраструктурата и политиката на ЕС за устойчива мобилност, зелени връзки и европейска интеграция чрез железопътен транспорт.

Конференцията беше открита от зам.-министъра на транспорта и съобщенията Любен Нанов и Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. В събитието взеха участие и ген. директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) инж. Александър Вецков и Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“. 

В своето изказване зам.-министър Любен Нанов заяви, че над 550 км жп трасета се модернизират с европейски средства. По думите му

четири са т.нар. операции от стратегическо
значение, финансирани по „ПТС 2021-2027“,

а именно модернизация на жп участъците Елин Пелин – Костенец и Волуяк – Драгоман, рехабилитация на жп линията Пловдив – Бургас, както и изграждане на жп връзка Гюешево – граница със Северна Македония. „По първите три проекта вече са подписани договори за безвъзмездна финансова помощ, а подготовката на връзката с Република Северна Македония е в напреднал етап“, информира Нанов. Той допълни, че изпълнението на проектите по направленията София – Пловдив, София – Драгоман и Пловдив – Бургас вече дава резултат и улеснява както пътниците, така и бизнеса. „Нашата отговорност е да осигурим ефективно управление на средствата, да не допускаме компромиси в качеството и да гарантираме, че всяка инвестиция се прави с мисъл за хората – тяхната мобилност, достъп и сигурност“, обобщи Любен Нанов.

Йорданка Чобанова подчерта, че

в настоящия програмен период 2021-2027 г. 600 млн. евро са предвидените средства за подпомагане на развитието на жп инфраструктурата

по основната и съпътстващата трансевропейска транспортна мрежа.

„Става въпрос за значителни инвестиции, с което се потвърждава ангажиментът, който има Европа за свързаност и за транспорт, който вреди по-малко на околната среда“, заяви тя. Според нея с  изпълнението на проектите ще се постигне свързаност между регионите, намаляване на вредните емисии и по-силна и конкурентоспособна България и Европа. „Една интегрирана жп система би дала много повече възможности за развитието на туризма, на икономиката, за отключване на потенциала на страната ни. Измеренията на пътуването с влак са три – завършване на трансевропейската транспортна мрежа, реализиране на Зеления пакт и създаване на транспортни системи, които са по-интелигентни и най-вече по-безопасни и по-свързани“, посочи Йорданка Чобанова. Според нея целта е изпълняваните стратегически жп проекти да ускорят развитието на европейските транспортни коридори през България. Тя бе категорична, че това е абсолютно ключов приоритет за ЕК както за този програмен период, така и за следващите години след него.

„Европейската комисия ще предложи параметри на Многогодишната финансова рамка, в която ще бъдат подчертани приоритетите и сферите, в които ще бъдат насочени инвестициите на Европа. Тези приоритети са много силно обвързани с развитието на единния европейски пазар, който няма как да се случи, ако нямаме силна свързаност със съседните страни и съответно тяхната интеграция“, каза още Чобанова.

Тя отчете, че

за периода от 2014-2020 г. общо 942 млн. евро са инвестициите на кохезионната политика за устойчив транспорт.

„Те са подпомогнали развитието на основната и на съпътстващата пътна мрежа у нас и с тях са модернизирани около 375 км жп инфраструктура. За съжаление все още гъстотата и качеството на жп мрежата на България остава доста под средното за ЕС ниво и има значителни различия между северните и южните райони на страната. За да бъдат преодолени тези различия, е необходимо да се ускорят инвестициите в жп инфраструктура. Факт е, че има напредък в предишните програмни периоди, но сега е необходимо да се осигури приемственост и да се надгради постигнатото. Как ще стане това – като бъдат извършени ключови инвестиции в развитие на железопътни участъци в страната“, завърши Йорданка Чобанова.

Инж. Александър Вецков подчерта, че българската жп мрежа е изправена пред предизвикателства, породени най-вече от остарели съоръжения и техника, и че основният двигател на модернизацията е финансовата подкрепа от ЕС – чрез кохезионната политика и специализираните транспортни програми на Съюза.

„С европейските инвестиции и правилната визия ще върнем доверието на хората и бизнеса в железопътните превози“, коментира инж. Вецков и

акцентира върху проектите за интермодални терминали.

„Конкуренцията между автомобилния и жп транспорт може да се превърне в партньорство и ключът е интермодалността“, посочи той.

Инж. Александър Вецков заяви, че сред ключовите приоритети на НКЖИ е обликът на гарите. Той изрази своята убеденост, че промяната на визията на гарите е от изключително значение за цялостния облик на железницата. Ген. директор на НКЖИ съобщи, че компанията работи по проект за изграждане на зарядни станции в част от жп гарите у нас и това ще помогне за развитието на тези райони.

„Българската железопътна инфраструктура е на едно от челните места в ЕС по екологични параметри. НКЖИ от години изпълнява политики по намаляване на вредните емисии. В България отдавна се изграждат тягови подстанции със съвременно оборудване, което не допуска вредни газови емисии (изолационния SF6 газ), като до 2030 г. всички подстанции ще бъдат модернизирани“, изтъкна инж. Вецков. Той посочи, че основните усилия на НКЖИ са насочени към следните три направления:

– запад-изток, свързващо столицата с Южното Черноморие и осигуряващо достъп до пристанища и икономически центрове (модернизация на линията София – Пловдив и рехабилитация на линията Пловдив – Бургас);

– западната трансгранична ос към Република Сърбия, (модернизация на направлението София – Драгоман – сръбска граница);

– югозападното направление София – Гюешево – граница със Северна Македония, част от бъдеща международна ос за пътнически и товарен трафик (изграждане на жп връзка между България и Република Северна Македония).

Програмата на конференцията продължи с ръководителите на звената за подготовка, управление и изпълнение на проектите „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец, фаза 2“ – инж. Крум Палапуов, „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, фаза 2, Етап 2“ – инж. Цветан Цолов, и „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман – сръбска граница, жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“ – инж. Валя Ставрева, които запознаха участниците с дейностите на обектите.

„Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин - Костенец, фаза 2”

С изпълнение на проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец“ ще бъде модернизирана 51 км двойна жп линия за скорост 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни. Стойността му е 1,310 млрд. лв.

Проектът включва: подновяване на 14,544 км двойна жп линия и изграждане на 36,5 км двойна жп линия; разширяване на пероните в гарите и строителство на пешеходни надлези, включително осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания; реконструкция на приемните здания Елин Пелин и Ихтиман; изграждане на нови спирки Побит камък, Вакарел юг и Веринско; реконструкция на пероните на спирки Стамболово и Немирово; закриване на 4 жп прелеза и подмяната им с пътни надлези; обновяване и ново строителство на 24 моста и виадукта; строителство на еднопътни (двутръбни) тунела с обща дължина на двете тръби 15,4 км; изграждане на 8 двупътни (еднотръбни) тунела с обща дължина 5,48 км; направата на нова въздушна контактна линия 50 Hz, 25 kV; строителство на 2 тягови подстанции и 2 разделни поста; монтаж на 3 нови маршрутно-компютърни централизации на гара Елин Пелин, Вакарел юг и гара Ихтиман.

Изпълнението на проекта е разделено на три обособени позиции (ОП):

ОП 1: „Модернизация на железопътната отсечка от км 22+554 до км 42+200“

В позицията влиза участъкът между Елин Пелин и Вакарел, който е най-тежкият и труден за изпълнение от цялото трасе между София и Пловдив. Неговата дължина е приблизително 20 км и в обхвата му попада най-дългият жп тунел в България – 6,8 км. Подобно съоръжение не е строено у нас от 50-те години на XX век, когато в периода 1949-1951 г. е изграден тунел „Козница”, свързващ Стара планина и Същинска Средна гора.

В ОП 1 е включено строителството на нова гара Елин Пелин и спирка Побит камък, Разделен пост Вакарел и връзката му с гара Вакарел. Ще бъдат изградени и 2 двутръбни тунела с приблизителна обща дължина 1,5 км, пътен надлез и пътен подлез, 8 моста и естакади, 11 водостока, шумозащитни съоръжения с приблизителна дължина 700 м, отводнителни съоръжения, нови системи за сигнализация и телекомуникация в гарите и междугарията и изграждане на съвременни системи за видеонаблюдение и пътнически информационни системи.

Изпълнител е ДЗЗД „Джен-Дуй жп Елин Пелин“.

Обособена позиция 2: „Модернизация на железопътната отсечка от км 42+200 до км 62+400“

Втората позиция включва строителството нов железен път, контактна мрежа, системи и съоръжения на външно електрозахранване и външно осветление на гаровите райони, както и изграждане на системи за видеонаблюдение и пътнически информационни системи. Ще бъдат изпълнени и 4 надлеза, 3 моста, 39 бр. водостока, както и шумозащитни съоръжения с приблизителна дължина 448 м и отводнителни съоръжения. От двете страни на железопътната отсечка ще бъде поставена ограда за възпрепятстване преминаването през жп линията, в гарите и междугарията. За модернизация са включени спирка Веринско, гара Ихтиман и спирка Стамболово. Гара Ихтиман ще бъде оборудвана с маршрутно-компютърна централизация.

Изпълнител е „Евро път“ ДЗЗД.

Обособена позиция 3: „Модернизация на железопътната отсечка от км 62+400 до км 73+598“

Заложените дейности в ОП 3 са изграждане нов железен път, контактна мрежа, системи и съоръжения на външно електрозахранване и външно осветление на гаровите райони, както и на системи за видеонаблюдение и пътнически информационни системи. Ще бъдат построени 8 еднотръбни тунела за двойна жп линия с приблизителна обща дължина 5 478 м, 2 виадукта (общо 1005 м) и 11 моста (с обща дължина 777,70 м), както и шумозащитни (1066 м) и отводнителни съоръжения. За модернизация е включена и спирка Немирово.

Изпълнител е „Щрабаг Джи Пи Рейл 2017“ ДЗЗД.

„Рехабилитация на железопътната линия Пловдив - Бургас, Фаза 2 – Етап II”

Жп линията Пловдив – Бургас е приоритетна в националната железопътна система и рехабилитацията й ще допринесе за подобряване на качеството на предлаганите услуги и намаляване на транспортните разходи. По-високата скорост и по-доброто качество на услугите ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт.

В рамките на проекта ще се модернизират редица жп участъци по линията:

• Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по жп линия Пловдив – Бургас – сигнализация в 18 гари; система за влаков контрол ETCS, ниво 1; система за диспечерска централизация в участъка Маноле - Бургас; система за влакова комуникация GSM-R; полагане на оптичен кабел;

• Строителство на надлези/подлези за жп линия Пловдив –Бургас на мястото на съществуващи прелези;

• Изграждане на защитен лесопояс в междугарието Черноград – Айтос за защита на железния път от неблагоприятни атмосферни влияния;

• Рехабилитация на жп участък Скутаре – Оризово – подновяване на железен път, реконструиране на мостове, подновяване на съществуваща контактна мрежа и на сигнализация в гари;

• Модернизация на жп участък Оризово – Михайлово – подновяване и изграждане на железен път и контактна мрежа, реконструиране на мостове, изграждане на тунел, модернизация на ТПС Чирпан, премахване на жп прелези, изграждане на надлези и подновяване на сигнализация в гари;

• Модернизация на жп участък Ямбол – Зимница, при гара Завой – строителство на железен път, включително в гара Завой, изграждане на мостове, подновяване и изграждане на нова контактна мрежа;

• Реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа – подновяване на железен път, реконструирано коловозно развитие на гара Зимница, подновяване на контактна мрежа в гарите Зимница и Стралджа, подновена сигнализация в гара Зимница;

• Рехабилитация на жп отсечка Стралджа – Церковски – подновяване на железен път.

Сключени са договори за изпълнители за различните дейности по проекта, които възлизат на 810 018 563 лв. Част от обектите са приключени.

„Модернизация на железопътната линия София – Драгоман – сръбска граница, жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2”

Основната цел на проекта за участъка Волуяк – Драгоман като част от модернизацията на линията София – граница с Република Сърбия е осигуряване на оптимални условия на транспортиране на пътници и товари и изпълнение на поетите от България ангажименти за развитие на железопътната инфраструктура, достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС и интегрирането на националната транспортна мрежа в Трансевропейска транспортна мрежа.

Проектът е разделен на два участъка: Волуяк – Петърч и Петърч – Драгоман. В трасето Волуяк – Петърч ще бъде удвоена приблизително 12 км жп линия. Включено е и изграждането на нова жп гара и нова спирка Костинброд. Коловозното развитие, контактната мрежа и пероните също ще бъдат изцяло модернизирани, като те ще предоставят достъпна среда за пътуващите. Ще бъде направена  нова тръбоканална мрежа за нуждите на системите за сигнализация, а системата SCADA ще се надгради. Безопасността ще се гарантира чрез строителството на пешеходни подлези/надлези и пътни надлези, недопускащи пресичане на жп линия в участъка на едно ниво. В урбанизираните територии ще се издигнат шумозащитни съоръжения и предпазни огради за районите около гарите.

Стойността на договора за строителство на трасето Волуяк – Петърч е 91 999 000 лв. без ДДС, а изпълнител е „Вистра“ ДЗЗД.

Дейностите, заложени за отсечката от Петърч до Драгоман, са модернизация с удвояване на жп участък от приблизително 17 км и 6,5 км модернизация на единична жп линия. Предвижда се модернизация на коловозно развитие, перони и контактна мрежа, както и изграждане на нова жп гара Сливница и ново приемно здание в Петърч. В Алдомировци ще се изпълни реконструкция на приемното здание, а по протежението на целия железопътен участък ще бъдат модернизирани всички съоръжения на жп инфраструктурата. В рамките на проекта са включени още построяването на 5 пътни надлеза, 2 жп надлеза, 1 жп естакада и нова водоотводна система за целия участък. За да бъде сведен до минимум шумът за живеещите в района на гарите, ще бъдат изградени и шумозащитни съоръжения с приблизителна дължина 3 864 м. Нови маршрутни компютърни централизации за гарите ще се направят в участък Костинброд – Драгоман, както и нови телекомуникационни системи: оперативно-диспечерски комуникации, автоматични телефони, гарови часовници, информационна система за пътници, електрозахранване и видеонаблюдение. Ще бъдат изградени и обособени експлоатационни и технически помещения за персонала, поддържащ сигналните и телекомуникационните съоръжения.

Стойността на договора за строителство на този участък е 275 млн. лв. без ДДС, а изпълнител е „Терна“ АД.