Между 12 и 14 октомври в кк „Албена“ се проведе Годишната среща на местните власти, която се организира от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В тридневния форум участие взеха министър-председателят Росен Желязков, вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството, Георги Тахов, министър на земеделието и храните, Манол Генов, министър на околната среда и водите, Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, Теменужка Петкова, министър на финансите, Младен Шишков, председател на Комисията по околна среда и води в НС и председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната в НС, Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), Любомир Йосифов, зам.-министър на вътрешните работи, Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление, доц. д-р Росен Карадимов, председател на Комисията за защита на конкуренцията, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България.

Преди официалното откриване на Годишната среща се проведе Информационно събитие на тема „Европейска градска инициатива и УРБАКТ – общини без граници“ и бе сключен меморандум за сътрудничество между НСОРБ и Министерството на образованието и науката (МОН) в областта на технологичното и природо-математическото образование.

Документът беше подписан от председателя на Управителния съвет на НСОРБ инж. Даниел Панов, който е и кмет на Велико Търново, и министър Красимир Вълчев. Целта е да се създаде устойчив модел на партньорство между местната власт и държавата, който да повиши качеството и достъпността на образователните услуги и да развива таланти, иновации и научно мислене сред учениците. Меморандумът разписва конкретни действия за увеличаване на приема на ученици в технологични, природо-математически и професионални паралелки, като се съобразяват специфичните потребности на местните общности и регионалните икономики. Инж. Даниел Панов заяви, че меморандумът е важна стъпка към

изграждането на образователна система, която подготвя младите хора за професиите на бъдещето

и осигурява устойчиво развитие на общините.

С официалното откриване на събитието на НСОРБ бе отбелязан и Денят на българската община и местното самоуправление – 12 октомври. Инж. Даниел Панов и премиерът Росен Желязков отправиха приветствия на церемонията.

„Днес ние не само отдаваме почит на миналото, но и трасираме пътя към бъдещето. Годишната среща на местните власти е уникална платформа, която ни обединява – от най-големите градове до най-малките села – в споделената ни мисия да служим на нашите общности. 12 октомври е нашият ден – на тези, които ежедневно превръщаме решенията в по-добър живот за гражданите“, заяви инж. Панов. Той подчерта, че след години на политическа турбуленция стабилността на държавното управление е нужна на общините, за да планират и изпълняват своите проекти.

В изказването си председателят на УС на НСОРБ очерта няколко основни приоритета, пред които са изправени общините в навечерието на 2026 г. Инж. Даниел Панов посочи, че

предстои приемането на първия бюджет в евро.

По думите му общините гледат към следващата година с увереност, имат очаквания за стабилно и предвидимо финансиране на проектите и капиталовите им програми. „В момента над 3600 общински проекта са в различна фаза на изпълнение, като през 2026 г. за продължаването им ще са необходими между 1,8 и 2,1 млрд. евро“, изтъкна той и настоя

за ускоряване на плащанията по Инвестиционната програма за общински проекти

и въвеждане на 30-дневен срок за сертифициране на разходите от страна на МРРБ. „Без тези средства стотици обекти ще останат недовършени, договорите със строителите ще бъдат блокирани и ще изгубим доверието на хората“, предупреди инж. Панов.

Приоритет за общините през 2026 г. ще е да определят такса битови отпадъци на нова база, без да използват данъчната оценка на имотите. „Без преходен период рискуваме скок на таксите, напрежение сред гражданите и дори криза в системата за чистота“, отбеляза председателят на УС на НСОРБ и добави, че има риск от неплащане, което пък ще затрудни работата на общините. „Затова е нужно законодателно да се предвиди преходен период и принципът „замърсителят плаща“ да влезе поетапно според готовността на всяка община“, посочи той. Според него сериозен проблем са остарелите данъчни оценки, които не са коригирани повече от 26 г., а през това време цените на имотите са се увеличили поне 10 пъти.

Като друг акцент в дейността на местните власти инж. Даниел Панов посочи действията за справяне с безводието. Той призова за целенасочени инвестиции в язовири, резервоари, сондажи и рехабилитация на водопреносната мрежа. В заключение инж. Панов заяви, че НСОРБ ще продължи да бъде активен партньор и коректив на централната власт - ще настоява за решения, но и ще предлага конкретна подкрепа.

Министър-председателят Росен Желязков поздрави присъстващите на Годишната среща на местните власти. Той припомни заявките, с които правителството стартира мандата си – да спре непрекъснатия изборен цикъл, давайки глътка въздух най-вече на общините, да осигури финансова и макроикономическа стабилност, по-добра събираемост на приходите, както и покриване на конвергентните критерии, така че от 1 януари 2026 г. България да бъде част от еврозоната. Той изтъкна, че се очаква второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). „То ще бъде редуцирано, но с отлагателно условие, а не окончателно. Очакваме и третото плащане, което е същественото плащане за настоящата година“, поясни Желязков. Премиерът акцентира и върху рекордната събираемост, постигната от правителството през 2025 г.

„Имаме 15% ръст на събираемостта по отношение на данъците“, посочи Росен Желязков. „Наред с това изпълнението на общинската програма е в размер на 460 млн. лв., като за настоящата година остават по разчети 290 млн. лв. След изчерпването на този ресурс се продължава по Приложение 3 с ресурса, с който е капитализирана Българската банка за развитие. Това ще бъде и основният модел за 2026 г.“, отбеляза Желязков и призова местните власти да обърнат специално внимание на проектите по европейски програми и максимално да използват възможностите им.

По отношение на справянето с бедствията премиерът акцентира върху координацията на действията между централната и местната власт и превенцията. Той изтъкна мерките, предприети от правителството за борба с безводието, като отбеляза, че необходимите действия са сходни на национално и на местно ниво – разработване, опазване и рехабилитация на водоизточниците и довеждащата инфраструктура, контрол, намаляване на загубите, подобряване на инфраструктурата.

След приветствията бяха връчени Годишните награди на НСОРБ за община и общински служител с принос в местното самоуправление, за партньор и инвеститор на общините, за медии „Глас на общините“ и за победителите в Националния младежки конкурс „Аз за моята община: моят глас за европейска промяна“.

Вторият ден на форума започна с дискусия, в която се включи министърът на финансите Теменужка Петкова.

„До края на октомври предстои изготвянето и внасянето на държавния бюджет за 2026 г. в Народното събрание“,

информира тя и припомни, че бюджет 2025 бе приет в началото на т.г. Тя уточни, че към 31 август приходите са с 6 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година. По думите й към същата дата разходите за тази година са 57 млрд. лв., като най-голям ръст има в социалните и здравноосигурителните плащания. Увеличение има и при капиталовите разходи, което се дължи на ускорените темпове на реализиране на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. По него до момента са разплатени близо 2 млрд. лв.

„Бюджетното салдо към 31 август е на дефицит“, допълни Петкова и уточни, че сумите са 3,4 млрд. лв. по бюджета и 1,8 млрд. лв. по средствата от ЕС. Според нея, когато се изпълнят плащанията по НПВУ до края на годината, до голяма степен дефицитът ще бъде покрит. Финансовият министър призова кметовете да засилят събираемостта на старите задължения и изтъкна, че несъбраните вземания достигат около 1 млрд. лв. Най-големите суми са за неплатени такса смет, данък превозни средства и за недвижими имоти.

По отношение на бюджета за 2026 г. тя подчерта, че дефицитът трябва да бъде максимум до 3% от Брутния вътрешен продукт на страната. „Всичко над тези 3 процента означава финансова несигурност“, бе категорична Теменужка Петкова. Тя посочи, че в Министерството на финансите в момента се правят анализи и оценки, и увери, че когато процесът приключи, ще бъде даден ход на съгласувателна процедура с НСОРБ. Петкова увери участниците в срещата, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя обаче ги призова да планират разумно за какво ще харчат парите. „Продължават разплащанията по Приложение 3 и българските общини имат достъп до средствата, като до момента са им изплатени 460 млн. лв. Разплащанията започнаха в началото на юни“, припомни Теменужка Петкова и допълни, че остават още

290 млн. лв., които местните власти ще получат до края на 2025 г. през бюджета

на МРРБ.

Представителите на местните власти коментираха с министър Петкова предложението за повишаване на данъчните оценки. Кметовете заявиха, че системата не е реформирана повече от 26 г., а в същото време минималната заплата и цените на имотите растат. Те се обединиха около мнението, че е необходима поетапна актуализация на данъчните оценки, която да ги приближи към реалността и да бъде обективна основа за облагане.

През 2026 г. Инвестиционната програма за общински проекти може да се използва за проекти за рехабилитация на водопроводната мрежа,

особено в населените места, в които са идентифицирани проблеми. Това каза министър Иван Иванов в рамките на пленарна сесия „Финансов Хоризонт‘ 2026+“, която бе част от втория ден от Годишната среща на местните власти. „Над 900 млн. лв. са изплатените към момента средства по Инвестиционната програма. От старта й през януари 2024 г. до настоящия момент към МРРБ са подадени общо 2984 заявления и са сключени 2260 споразумения за проектно финансиране“, отчете той.

Иван Иванов подчерта, че представените в МРРБ искания за плащания, които все още не са разплатени, са в размер малко над 800 млн. лв. Той изрази удовлетвореност, че повечето кметове са приоритизирали проекти за ремонт на ВиК мрежите в населените места. „809 проекта за 2,37 млрд. лв. са свързани с проектиране, строителство, основен ремонт или реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения. До момента за тях са подадени 670 заявления, сключени са 520 споразумения за финансиране на стойност 1,35 млрд. лв. Подадените искания за плащане са в размер на 465 млн. лв., от които приблизително 150 млн. лв. са постъпили през 2025 г. Извършени са трансфери в размер на почти 280 млн. лв.“, съобщи регионалният министър. Според него изпълнението на проектите ще допринесе за намаляване на негативните последици и ще спомогне за повишаване на ефективността и редуциране на загубите на вода. Той подчерта още веднъж, че плащанията по програмата се извършват по строги правила, като причина за забавянето по някои проекти е грешки от страна на администрациите.

Иван Иванов представи и напредъка при изпълнението на проектите за енергийна ефективност на жилищните сгради по НПВУ.

По Етап I са издадени 344 разрешения за строеж, открити са 227 строителни площадки в страната, а 46 сгради са изпълнени над 50%.

„В следващите дни се очаква и постановлението, с което Българската банка за развитие ще продължи финансирането на програмата“, изтъкна министър Иванов и призова общините да бъдат по-активни по отношение на мярката за ЕЕ за обществените сгради, която също се финансира от НПВУ. „Там срокът за завършване на обектите е юни 2026 г., а има забавяния. По същия начин стои и въпросът с изпълнението на проектите по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“, където също има забавяне при сключване на договорите“, заяви Иван Иванов.

В пленарната сесия „Финансов хоризонт 2026 +“ местните власти дискутираха с Гроздан Караджов възможността за използването на концесиите като начин общините да изграждат, поддържат и управляват инфраструктура с участието на частния сектор, без да натоварват публичните бюджети. В изказването си вицепремиерът Караджов подчерта, че Европа навлиза в нова инвестиционна епоха, в която грантовото финансиране постепенно ще отстъпва място на финансови инструменти и партньорства с частния сектор. „По данни от Националния концесионен регистър към октомври 2025 г. в България има 1182 действащи концесии, от които 507 са общински. Това означава, че близо половината концесии в страната вече се реализират от местните власти – доказателство, че общините осъзнават силата на този инструмент за растеж“, отбеляза той и допълни, че сред най-активните общини са Добрич, Пазарджик и Пловдив, които прилагат концесионния модел не само за спортни и туристически обекти, но и за транспортна и екологична инфраструктура. Гроздан Караджов посочи като успешен пример и община Горна Малина, която чрез концесия е възродила старо училище в с. Осоица и го е превърнала в Международно училище „Космос“ – част от Cambridge International School. „Такива примери показват как един малък град може да привлече хора и инвестиции”, заяви Гроздан Караджов. Като успешен пример той посочи и пристанищата Бургас – Изток 2 и Бургас – Запад, където има над 614 млн. лв. инвестиции, над 60 млн. лв. приходи за държавата, нови дълбоководни корабни места и модерни терминали. Караджов припомни, че резултатът от концесията на Летище „Васил Левски” в София е 624 млн. евро инвестиции, включително предстоящото изграждане на Терминал 3, както и 281 млн. евро авансово внесени в бюджета. Вицепремиерът добави, че ефектът при летищата Варна и Бургас е над 400 млн. лв. концесионни плащания и над 220 млн. евро реални инвестиции. „Държавата ще подкрепи активните общини чрез методически насоки и шаблони за концесии, национална платформа за публично-частни партньорства и изготвянето на План за действие за общинските концесии с конкретни проекти в транспорт, образование и култура. Инфраструктурата не е просто бетон и асфалт – тя е връзката между хората, между регионите и между поколенията. Само чрез доверие и съвместна воля можем да постигнем трайно развитие“, каза още той.

В дискусията се включи и ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова. Тя изтъкна, че свързаността на регионите става ключов приоритет за ЕС, и се спря на предложението на ЕК за удвояване на бюджета на Механизма за свързване на Европа в областта на транспорта. Чобанова посочи, че с много голямо предимство ще бъдат проектите, които водят до свързаност на европейско ниво. „В момента Европа се бори за своята автономност и й предстоят за решаване въпроси, свързани със сигурността, миграцията, енергетиката, конкурентоспособността. Има и едно ново предизвикателство – изкуственият интелект, чиято роля е наистина трансформираща, и ще има нови победители и нови губещи“, заяви Чобанова и добави, че победителите ще бъдат тези, които инвестират във високи технологии. Тя информира, че благодарение на националните планове за възстановяване и устойчивост има около 0,7 на сто ръст в БВП кумулативно в Европа.

В рамките на Годишната среща на общините се включи и председателят на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова. „Българската банка за развитие подкрепя общините в изпълнението на програмите за капиталови инвестиции и за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради“, посочи тя. Иванова разясни, че ББР ще изпълнява ролята на разплащателен агент по Инвестиционната програма за общински проекти въз основа на споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което предстои да бъде подписано съвсем скоро. След това ще започне реалното разплащане към бенефициентите.

„Обработката на авансовите плащания по Инвестиционната програма на общините е бърза и ясна процедура. Очакваме през ноември и декември да разплатим всички аванси по програмата“, заяви председателят на Надзорния съвет на ББР.

По отношение на НПВУ тя отбеляза, че Европейската комисия е избрала ББР за партньор по изпълнението на програмата за енергийна ефективност. Банката ще администрира всички класирани проекти по Етап 1 и Етап 2, по които няма извършени плащания, като финансирането ще бъде до 100% безвъзмездна помощ.

„Проектите, подадени чрез ИСУН2020, ще бъдат автоматично прехвърлени от МРРБ към ББР, без да е необходимо повторно подаване на документи. Всички вече проведени обществени поръчки и сключени договори ще бъдат признати за валидни. Банката ще извърши пълна проверка на проектите, като се очаква процесът да приключи предсрочно – преди крайния срок юни 2026 г. С тази организация успяхме да запазим над 270 млн. евро от средствата по НПВУ, които иначе биха били загубени. Това ще позволи обновяване на значително по-голям брой сгради и ще даде възможност на повече общини да се възползват от програмата“, разясни Деляна Иванова.

Тя допълни, че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ще започне реално след приключването на договорите по НПВУ.