Мирослав Еленков

Емил Христов

Българското общество по строително право (БОСП) отбеляза 10 години от учредяването си и присъединяването на организацията към Европейското общество по строително право (ЕОСП). Това стана на конференция по строително право, която БОСП проведе с Камарата на строителите в България (КСБ). Основен фокус на събитието, което се състоя в централния офис на КСБ, бяха договорите на FIDIC и второто издание на БОСП на „Наръчник по строително право“ (2025 г.). Организатор и медиен партньор на форума бе вестник „Строител“.

Конференцията бе открита от инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ, и адв. Виктория Пенкова, председател на УС на БОСП. Специален гост бе Роберто Панета, председател на Съвета на ЕОСП. Участници в трите панела бяха д-р инж. Адриана Спасова, член на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на БОСП, Махмуд Абу Хюсейн, член на Комитета по договорите на FIDIC, адв. Виктория Пенкова („Пенкова и партньори“), адв. Бояна Милчева („Димитров, Петров и Ко“), Никола Китанов (SOF Connect), инж. Цветко Тужаров, председател на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти, Миглена Върбанова и Калин Кънев („Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“), адв. Валентина Бакалова („Бакалова и Дамянов“), адв. Георги Владов („Динова, Русев и съдружници“) и Савин Ковачев, директор на дирекция „Нормативни документи и анализи“ към КСБ. Участие в събитието взе и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Инж. Любомир Качамаков приветства участниците в конференцията с добре дошли в Камарата на строителите в България, както и поздрави БОСП по повод годишнината. „През изминалите години приносът на БОСП към развитието и усъвършенстването на строителното право е безспорен. Бих искал да изразя своята и на КСБ благодарност за ползотворното сътрудничество. Заедно направихме важни крачки към стандартизирането на договорите за проекти във водния сектор“, каза той.

Инж. Качамаков добави, че благодарение на доброто партньорство вече са факт преводите на български език на Зелената и Бялата книга на FIDIC. „Проведохме и провеждаме редица обучения за нашите членове, които демонстрираха възможностите и предимствата на договорите на FIDIC, в резултат на което сериозно се повиши информираността относно ползите от прилагането им“, посочи зам.-председателят на УС на КСБ.

„Въвеждането на договорните правила на FIDIC като стандарт е и лично моя кауза. Много се надявам да имаме в скоро време и ефект, защото при всяка среща, която Камарата прави с институциите, ние настояваме за промяна в Закона за обществените поръчки и където е необходимо. Вярвам, че това е обща мисия“, подчерта инж. Качамаков. Той изрази убеждението си, че

 на КСБ и БОСП им предстоят много нови съвместни инициативи, и пожела успех на конференцията.

Приветствие отправи и адв. Виктория Пенкова, която подчерта, че конференцията е посветена на значимите постижения на БОСП, много от които са от последната година. „Бих искала да акцентирам върху отпечатването на второто актуализирано издание на „Наръчник по строително право“ и пускането в продажба на преведените второ издание на Зелена и пето  издание на Бяла книга на FIDIC“, заяви адв. Пенкова. Тя добави, че Българското общество по строително право е сдружение, обединяващо професионалисти, които работят за развитието на строителното право. „Ние уверено можем да заявим, че вече имаме своето място и безспорен принос за подобряване на средата в строителния сектор“, каза адв. Пенкова.

Председателят на УС на БОСП изрази своята изключителна благодарност към КСБ и лично към инж. Любомир Качамаков за ползотворното сътрудничество и за множеството реализирани съвместни инициативи за популяризиране на добрите практики при договарянето, изпълнението на договорите в строителството и разрешаване на спорове в строителството. „Общата ни визия и най-вече подкрепата на Камарата на строителите в България направи възможно днес да можем да работим с преводите на български език на

Зелената и Бялата книга на FIDIC, които са изключително подходящи за уреждане на отношенията между участниците в строителството“,

каза адв. Виктория Пенкова.

„Искам да благодаря и на вестник „Строител“, които са организатор и медиен партньор на конференцията, за перфектната организация и за това, че се чувстваме толкова добре в дома на КСБ“, завърши тя.

Конференцията продължи с презентация на д-р инж. Адриана Спасова, в която тя представи постиженията на Българското общество по строително право през годините. „За мен е много вълнуващо, че празнуваме 10-годишнина. Когато започнах да подготвям слайдовете за презентацията си за събитието, видях, че сме постигнали целите си, макар че има още много какво да правим“, посочи д-р Спасова. „За нас беше страхотно, че още при създаването на БОСП Европейското общество по строително право ни прие с отворени обятия. Същата година на конференцията в Лондон станахме негов член“, подчерта д-р инж. Адриана Спасова. Тя добави, че преди 10 г. БОСП си е поставило за цел да вкара в българското строително право добрите практики на FIDIC, стандартизирани договори, многостепенно разрешаване на спорове. „Така започна нашето много силно сътрудничество с Камарата на строителите в България“, изтъкна тя.

Д-р Спасова обърна внимание, че 

през 2021 г. БОСП е направило първия оторизиран превод на български език на второто издание  от 2017 г. на Жълтата книга на FIDIC.

„Това беше първата книга, качена в официалния онлайн магазин на FIDIC, която и днес може да бъде закупена електронно“, посочи тя.

Събитието продължи с първия панел, който бе посветен на Зелената книга на FIDIC от 2021 г. Модератор бе адв. Виктория Пенкова. Направен бе преглед на предходното издание на Зелената книга от 1999 г. и какво е наложило то да бъде актуализирано. Модераторът на панела акцентира върху ключовите моменти, при които Зелената книга от 2021 г. намира приложение, както и върху основните нововъведения в изданието.

Махмуд Абу Хюсейн се включи в конференцията с видеообръщение и презентация. „За мен е голямо удоволствие да се присъединя към събитието по повод 10-ата годишнина от създаването на Българското общество по строително право. Преди всичко бих искал да благодаря на д-р инж. Адриана Спасова и адв. Виктория Пенкова за любезната покана да споделя опита си по тема, която е изключително важна за мен – второто издание на Кратката форма на договор на FIDIC, известна като Зелената книга“, каза той.

Махмуд Абу Хюсейн разясни, че основните цели при изготвянето на новата Зелена книга са били свързани с опростяване на договорния механизъм, гарантиране на яснота и сигурност, както и актуализиране или разширяване на ключови характеристики на първото издание. При съставянето на второто издание на Зелената книга е търсено съответствие с терминологията и концепциите от пакетите на FIDIC от 2017 г., когато това е било необходимо или счетено за полезно.

В панела участва и адв. Бояна Милчева, която сподели за работата на работната група към БОСП по изработването на

стандартизирани Специфични условия към второто издание на Зелената книга в нейната българска версия.

„Изготвянето на тези условия бе много интересен процес. Специфичните условия трябва да осигуряват яснота, балансираност и да се изготвят в съответствие със „Златните принципи“ на FIDIC“, коментира тя и подчерта, че макар Специфичните условия да служат за адаптирането на договорите към изискванията на българското строително и административно право, те не трябва да водят до „пренаписване“ на договорните форми и до промяна на тяхната философия.

Никола Китанов разказа за практиката на SOF Connect като възложител, който работи с договорните условия на FIDIC. „Ние предвиждаме да инвестираме 1,2 млрд. лв. за модернизация и развитие на инфраструктурата на Летище „Васил Левски“ – София. Изграждаме нови открити паркинги и извършваме ремонт на закрития. Една от основните ни цели е да изградим и Терминал 3“, информира той и подчерта, че при модернизирането на летището се акцентира върху три основни принципа – ефективност, качество и прозрачност.  „Затова при реализацията на големи строителни проекти ние използваме изключително договорите на FIDIC. В тази връзка SOF Connect прилага Зелена книга от 2021 г., Бяла книга от 2017 г., Червена книга от 1999 г., Жълта книга от 1999 г., както и Жълта книга от 2017 г. с препечатката от 2022 г.“, сподели Китанов. В изказването си той подчерта, че Зелената книга от 2021 г. се отличава с яснота, простота и изчерпателност и има редица приложения, които са лесни за използване и имат минимална необходимост от адаптация.

Акцент във втория панел на конференцията бяха предимствата на Бялата книга на FIDIC като типов договор за услуги

и бяха дискутирани проблемите при договорите за услуги и възможностите за решаването им. Модератор бе д-р инж. Адриана Спасова.

Инж. Цветко Тужаров обърна внимание, че в България договорите на FIDIC трябва да се прилагат в тяхната автентична форма, без модификации, което би донесло баланс, прозрачност и сигурност в процеса.

Миглена Върбанова и Калин Кънев споделиха опита на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ с прилагането на договорите по FIDIC. „Ние сме концесионерът на летищата във Варна и Бургас. В далечните 2010-2011 г. почти нямаше информация за договорните условия на FIDIC за разлика от днес. Тогава за първи път се запознахме със Сребърната книга, която не беше преведена на български. Може да си представите колко трудно беше на юридическия екип да възприеме терминологията и концепцията, че един изпълнител може да бъде отговорен за проектиране, доставка и въвеждане в експлоатация на такива сложни обекти, каквито бяха двата пътнически терминала“, разказа Върбанова. Тя се спря на предимствата и ползите от използването на договорите по FIDIC.

Фокусът на третия панел бе второто издание на Наръчника по строително право на БОСП.

Модератор на панела бе адв. Валентина Бакалова. „Още когато направихме първото издание, аз си поставих едно условие, че тази книга трябва да се превърне в настолна за всеки участник в инвестиционния процес, който иска да получава информация както за основни въпроси в строително-инвестиционния процес, така и да научава за новите тенденции, нормативни уредби и добри практики“, заяви адв. Бакалова. От думите й стана ясно, че Наръчникът съчетава теоретични разработки и практическа насоченост, включва и примери от съдебната практика.

Адв. Георги Владов сподели мнение, че второто издание на Наръчника по строително право е много полезно. „Той дава възможност хората бързо и лесно да се запознаят с процесите“, коментира той.

В панела се включи и Савин Ковачев, който изтъкна, че от 10 години ръководството на КСБ работи за въвеждането на FIDIC като задължителна норма при сключването на договори за строителство и тяхното администриране и изпълнение. Той подчерта, че е крайно време всички, свързани със сектора, да настояват за прилагането на този тип договори в проектирането, надзора и строителството.

В края на конференцията изказване направи Роберто Панета. „В Италия нямаме голям опит с FIDIC, докато вие в България имате знания и подход по темата, което е изключително ценно“, заяви той. Председателят на Съвета на ЕОСП подчерта значимия принос на БОСП за развитието на Европейското общество по строително право. Той благодари на д-р инж. Адриана Спасова, адв. Виктория Пенкова и адв. Бояна Милчева за активното им участие в международните форуми на ЕОСП и за представянето на страната ни на високо ниво из целия свят. Според него България вече има свои представители в световната общност по строително право, които утвърждават ролята й в международен план.

Адв. Виктория Пенкова, председател на УС на Българското общество по строително право: Ще продължим различните дейности по популяризиране на стандартните договорни условия на FIDIC

КСБ е наш стратегически партньор, с който споделяме общи цели и визия

Емил Христов

Ренета Николова

Адв. Пенкова, Българското общество по строително право (БОСП) съвместно с Камарата на строителите в България (КСБ) проведе форум по повод 10 г. от учредяването на БОСП. Честита годишнина и още много успехи! Какви са Вашите впечатления от събитието и от участието на толкова много експерти от страната и чужбина?

Тази година БОСП отбелязва 10 г. от учредяване на сдружението и от присъединяването му към Европейското общество по строително право (ЕОПС), което след присъединяване на полското и сръбското общество на годишната конференция на ЕОПС, която се проведе в края на септември, обединява 21 национални сдружения по строително право от различни европейски държави. Преценихме, че най-добрият начин да отбележим тази годишнина е да организираме конференция по строително право, на която да бъдат обсъдени теми, свързани с едни от най-значимите ни постижения, част от които са реализирани в сътрудничество и с подкрепата на Камарата на строителите в България.

На това специално за нас събитие присъстваха над 50 представители на строителни и консултантски фирми, адвокати и членове на БОСП, но за да е една конференция успешна, това не е достатъчно. Изключително ценно за нас бе, че представянето на актуални теми, които поставихме във фокуса на конференцията, от добре подбрани експерти породи интересни и задълбочени дискусии. На тях възложители и изпълнители споделиха опита си.

Моята лична оценка е, че това събитие ще се запомни с обменения опит и придобити нови познания, с началото на много професионални контакти и изключително сърдечната и приятелска атмосфера.

В програмата на конференцията участваха изявени чуждестранни експерти, сред които президентът на ЕОСП Роберто Панета и съставителят на Зелената книга на FIDIC Махмуд Абу Хюсейн. Как оценявате тяхното участие и значението му за българската общност?

Участието на тези експерти е голяма чест за нас, признание за това, което БОСП прави за развитието на строителното право в България, както и за приноса му към дейностите, които развива ЕОСП.

Махмуд Абу Хюсейн е член на Комитета по договорите на FIDIC. Той е не само един от съставителите на второто издание на Кратката форма на договор, второ издание, 2021 г. (Зелена книга 2021) на FIDIC, но и рецензент на вторите издания на Червена, Жълта и Сребърна книга 2017 г., както и на петото издание, 2017 г., на Типовия договор за услуги Клиент/Консултант (Бяла книга 2017) на FIDIC.

Участниците в конференцията имаха възможност да видят и чуят на видеозапис специално подготвена за конференцията от Махмуд Абу Хюсейн презентация на иновативните характеристики на Зелена книга 2021, които правят тази договорна форма лесно разбираема и удобна за ползвателя, приложима за различни проекти и иновативна. Махмуд сподели с присъстващите и какви са били съображенията на съставителите на изданието, за да се въведат тези нови правила към ОУ на Кратката форма на договора.

Роберто Панета е утвърден експерт по строително право и разрешаване на спорове, който преподава в университети в Италия, автор е на много публикации и активно участва в международни конференции. Роберто Панета присъстваше на конференцията в качеството си на председател на Съвета на ЕОСП. Той произнесе финалното обръщение към участниците, което докосна всички присъстващи с високата оценка за постиженията на БОСП и сърдечността си.

Какво означава за Вас и за членовете на БОСП да отбележите десетилетие активна дейност? Кои моменти от историята на организацията бихте откроили като най-значими?

Това е много вълнуващ за нас момент, тъй като работим, обединени от една обща визия за въвеждане на утвърдени добри практики при сключването и изпълнението на договорите за строителство, при разрешаване на спорове в строителството, както и за разширяване на познанията и повишаване на информираността на различните участници в строително-инвестиционния процес. За тези 10 години успяхме да организираме много събития и конференции на различни теми, включително конференцията по строително право на ЕОСП, която се проведе в София през 2020 г. на тема „Публично-частно партньорство“ и конференцията през април 2025 г. на тема „Разрешаване на спорове в строителството“, която планираме да стане регулярна. Проведохме серия от практически обучения по различни теми, на които бяха разгледани различни правни аспекти на строително-инвестиционния процес, конкретни практически проблеми и беше анализирана съдебна практика.

Според мен сред най-значимите ни успехи безспорно са:

- съставянето и отпечатването на двете издания на „Наръчник по строително право“, които систематизират материята, свързана със строително-инвестиционния процес, и дават конкретни съвети при разрешаване на идентифицирани от авторите проблеми, които възникват в практиката.

- извършените преводи на български език на Договорните условия за технологично оборудване и проектиране-строителство, второ издание на FIDIC 2017, с препечатка 2022 (Жълта книга 2017) през 2024 г., на Зелена книга 2021 и на Бяла книга 2017 през 2025 г.

Бихте ли представили основните приоритети и цели на БОСП в следващите години? В кои сфери смятате, че организацията може да допринесе най-много за развитието на строителното право в България?

Целите, които си поставихме при учредяване на сдружението, остават същите, но ще работим по-задълбочено върху провеждане на обучения и повишаване на информираността на различните професионалисти от строителния сектор, ще продължим различните дейности по популяризиране на стандартните договорни условия на FIDIC, ще насочим усилията си и към предоставяне на становища във връзка с проекти на изменения в законодателството и иницииране на необходими законодателни промени, които касаят строително-инвестиционния процес. Една от целите на сдружението е многообразните теми от „Наръчник по строително право“ да бъдат периодично актуализирани и в следващите издания да бъдат включвани нови теми и автори след обратна връзка с нашите читатели и с оглед на нуждите на строителната индустрия и актуалните проблеми, които възникват. Чрез всички тези дейности сдружението би могло да допринесе за повишаване на експертността в строителния сектор.

В каква посока трябва да се развива диалогът между строителния сектор, институциите и правната общност, за да има по-голяма ефективност и прозрачност в проектите?

Този диалог трябва да е постоянен, да идентифицира и проследява всички проблеми и предизвикателства, които са резултат от промяната в икономическите условия, от необходимостта от дигитализация и въвеждане на нови и модерни технологии и от осъвременяване на правната уредба на строително-инвестиционния процес.

Българското общество по строително право си сътрудничи активно с Камарата на строителите в България. В кои направления това партньорство е най-полезно и какви общи инициативи подготвяте?

Сътрудничеството с КСБ започна от самото създаване на БОСП. Камарата е наш стратегически партньор, с който споделяме общи цели и визия.

През последните няколко години това сътрудничество е изключително активно и ползотворно. КСБ, неговото ръководство и лично инж. Любомир Качамаков са ангажирани с популяризиране и разпространение на стандартните договорни форми на FIDIC като добри практики, което е и една от основните цели на БОСП. Българското общество по строително право участва в семинари и обучения на членове на КСБ, на които се представят различни договорни форми на FIDIC и се анализира приложимостта им в България. По възлагане от КСБ работната група по FIDIC към сдружението подготви проекти на Специфични условия (СУ) към Жълта книга 2017, които се използват от ВиК дружества като възложител.

През 2024 г. по инициатива на КСБ беше подписано лицензионно споразумение между FIDIC и Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти за превод на български език на Зелена книга 2021 и Бяла книга 2017, които преводи бяха извършени от работната група по FIDIC на БОСП. КСБ възложи на БОСП и подготовката на Специфични условия към двете договорни форми, които СУ да се използват в България, като се отчетат императивните разпоредби на българското законодателство, но без да се нарушават „Златните принципи“ на FIDIC (онези отличителни и съществени характеристики на ОУ на договорните форми, които не трябва да се нарушават със СУ, за да може един договор да бъде разпознат като договор на FIDIC).

Вестник „Строител“ бе организатор и медиен партньор на конференцията. Как протича партньорството Ви с изданието и каква е ролята на медийната подкрепа за популяризиране на инициативите на БОСП?

Бих искала още веднъж да благодаря на в. „Строител“ за добрата организация на конференцията, която спомогна за нейния успех, както и за това, че медията отразява повечето от инициативите на БОСП, което е от голямо значение за разпознаваемостта на сдружението и за информиране на гилдията за дейността му. Следя в. „Строител“, включително новата платформа подкаста „Код Строител“, и считам, че като професионална медия имате важна роля за отразяване на всички нови тенденции и добри практики.

Какво послание бихте отправили към членовете на БОСП, към строителния бранш и към по-младите колеги, които тепърва навлизат в тази специализирана правна област?

Искам отново да благодаря на всички членове на БОСП и на УС на Българското общество по строително право, защото както споделих и при откриването на конференцията – ние сме един екип, който със своите знания, опит, много отдаденост и вдъхновение направи възможни всички тези постижения, които откроихме.

На различните професионалисти от строителния сектор пожелавам балансирано и мъдро да управляват проектите си, да избягват налагането на неравностойни договорни клаузи и използване на по-силната страна при договаряне.

Нека по-младите ни колеги с интерес към строителното право, обединяващо принципи и правила от различните правни отрасли, имащи отношение към строително-инвестиционния процес, да не спират да се интересуват и трупат знания, внимателно да изследват и съобразяват всички важни аспекти на проекта, по който работят, и да бъдат непримирими към лошите практики.

Роберто Панета, председател на Съвета на ЕОСП: Събитието на БОСП бе сред най-добре организираните конференции в Европа, посветени на строителното право

Основен приоритет на ЕОСП е да предоставя платформа за обмен на опит между инженери, архитекти, юристи и академичната общност

Мирослав Еленков

Г-н Панета, бяхте специален гост на конференцията по повод 10-годишнината на Българското общество по строително право и неговото присъединяване към Европейското общество по строително право, проведена съвместно с КСБ. Организатор и медиен партньор бе в. „Строител“. Какви са впечатленията Ви от събитието и какво бихте откроили като основен акцент на форума?

Събитието на БОСП бе сред най-добре организираните конференции в Европа, посветени на строителното право. Програмата бе отлична, с множество лектори, които представят различни гледни точки по теми, свързани с договорите по FIDIC, разрешаването на спорове и разликите между стандартните и договорите по поръчка (bespoke contracts). Обикновено тези въпроси се разглеждат на отделни специализирани събития. Тук обаче имах възможността да се запозная с опита на българските експерти по всички ключови аспекти на строителното право на едно място.

Бихте ли представили накратко мисията и приоритетите на Европейското общество по строително право?

Организацията ни е основана през 1981 г. и има дълга и богата история. За мен е чест да бъда председател на Съвета на ЕОСП. Нашата мисия е да разпространяваме знания в областта на строителното право. Правим това чрез организиране на конференции, уебинари и работни срещи, които помагат да се разбере как законодателството може да бъде подобрено и прилагано в различните държави. Основен приоритет на ЕОСП е да предоставяме платформа за обмен на опит между инженери, архитекти, юристи и академичната общност, за да бъдат всички в крак с новостите в областта на строителното право.

Какви са целите на организацията до края на 2025 г. и какви инициативи планирате за следващата година?

Съвсем наскоро проведохме изключително успешна международна конференция в Неапол, Италия, посветена на връзката между строителните проекти и културния контекст. Идеята беше да подчертаем, че не можем да строим нови обекти, без да се съобразяваме с историята и традициите на дадено място. Събитието събра лектори от цял свят – Австралия, САЩ, Близкия изток, което го превърна в глобален форум.

Това, което ни предстои, е организацията на следващата ни голяма конференция в Ис­тан­бул, Турция, през октомври догодина. Преди това сме планирали да стартираме серия от уебинари още тази есен по теми като управление на проекти и строителство, за да поддържаме активен диалог в общността.

Как виждате развитието на партньорството между ЕОСП и Българското общество по строително право и къде сътрудничеството би било най-ползотворно?

БОСП беше сред първите организации, които се присъединиха към Европейското общество по строително право, и това се дължи на усилията на хора като д-р инж. Адриана Спасова и адв. Виктория Пенкова. Много се радваме, че българският пример беше последван и от други държави – Сърбия и Полша, които наскоро кандидатстваха, а Кипър има намерение да го направи догодина. В момента ЕОСП има 21 членове, а скоро ще станем 24 или 25.

Нещо повече, от миналата година България участва и в Управителния съвет на ЕОСП. Това не означава, че едни членове са по-важни от други, а е признание към българската организация за активния й принос за дейността ни и за развитието на БОСП в европейски мащаб.

Какви конкретни съвместни инициативи бихте искали да реализирате?

Обмисляме да актуализираме Синята книга от 2015 г., която обобщава строителното законодателство в Европа и в чието създаване България участва активно. Все още анализираме доколко е възможно да осъществим проекта.

В по-краткосрочен план – някой от следващите ни уебинари може да бъде воден именно от български експерти, за да споделят своя опит с колегите си от други страни. Същото важи и за ежегодните ни работни срещи (workshops) – надявам се догодина на тях един от лекторите да бъде от България.

Имаме много възможности за съвместна работа и съм сигурен, че българската страна ще продължи да допринася ефективно за развитието на ЕОСП.

Наблюдавате развитието на строителното право в различни държави. Къде се намира България и кои са силните страни на нашата правна общност?

 От това, което видях на конференцията, е очевидно, че България има огромен опит със стандартните договори – много по-голям от редица други държави. Ще дам пример с моята родина Италия. Там малцина юристи и експерти имат задълбочени познания по договорите на FIDIC. Докато тук тази тема е широко разпространена и се обсъжда в дълбочина – това е нормална част от практиката. Именно това е Вашата най-голяма сила. Трябва да продължите по този път и дори да споделяте опита си с други страни, защото Вие можете да учите тях, а не обратното.

Що се отнася до прилагането на европейски практики, България вече е на водеща позиция по отношение на финансирането на проекти от ЕС и европейските регулации. Вашата задача е по-скоро да се предпазвате от налагането на чужди правила от големи международни компании и да отстоявате собствената си силна позиция.

Кои са най-актуалните теми в строителното право в Европа днес?

На първо място е Планът за възстановяване и устойчивост, който предоставя огромни финансови ресурси. Другите ключови теми са дигитализацията, изкуственият интелект, строително-информационното моделиране (BIM) и кръговата икономика, използването на нови материали, които щадят околната среда.

„Зеленият” преход и дигитализацията са сериозно предизвикателство за европейската строителна индустрия. Каква е ролята на правото в този процес?

Моят опит показва, че правото винаги се движи по-бавно от индустрията и иновациите. Често работим със закони, приети преди десетилетия, докато предизвикателствата пред нас възникват сега. Процесът по създаване на ново законодателство е бавен. Затова трябва да работим в съществуващата рамка, като прилагаме общите правни принципи, и да се надяваме, че в бъдеще регулациите ще станат по-адекватни и гъвкави.

Какво е Вашето послание към българските строителни компании и правните експерти, които участваха във форума?

Моето послание е да продължавате по същия път. Вие заслужавате голямо внимание, защото притежавате всички необходими умения и знания, за да бъдете конкурентоспособни не само у дома, но и на международната сцена. Развивайте се, отваряйте се към международни проекти и споделяйте своя ценен опит.

Махмуд Абу Хюсейн, член на Комитета по договорите на FIDIC: Едно от основните предимства на Зелената книга е нейната гъвкавост

Ключово е да се вземе информирано решение относно най-подходящата форма на договор по FIDIC

Емил Христов

Г-н Хюсейн, взехте онлайн участие във форума по случай 10-годишнината от учредяването на БОСП и присъединяването му към ЕОСП. Бихте ли представили накратко темата и ключовите послания на Вашата презентация?

За мен наистина беше удоволствие да се включа дистанционно към конференцията. Бих искал отново да благодаря на д-р инж. Адриана Спасова и адв. Виктория Пенкова, че намериха начин да участвам. Темата на моята презентация беше преглед на Зелената книга, второ издание, като акцентът беше върху новите й характеристики, особено иновативните. Ключовото послание беше: винаги четете частите от всеки договор по FIDIC, които за съжаление често се пренебрегват, включително и Предговора и Насоките. Това са части, които задължително трябва да се прегледат, особено при Зелената книга, тъй като дават повече яснота за нейните цели, нови/актуализирани характеристики и как да използваме/адаптираме новата Зелена книга.

Накратко, първо си прегледайте договора, за да вземете информирано решение дали да го използвате, и най-важното, прилагайте го правилно.

Като съставител на Зелената книга Вие познавате в детайли философията й. Какъв беше основният мотив за разработването й – опростяване на процедурите или търсене на по-гъвкава алтернатива на традиционните FIDIC договори?

Всъщност и двете, тъй като тези цели са взаимосвързани. Основната цел беше да се надгради успехът на първото издание и да се прилага по-широко като алтернатива на Червената и Жълтата книга, 2017 г.

Какво според Вас прави Зелената книга на FIDIC подходящ избор за определени видове проекти в сравнение с по-традиционните форми, като Червената или Жълтата книга?

Едно от основните предимства на Зелената книга е нейната гъвкавост, тъй като може лесно да се използва както за „сценарии“ при Червената книга (проектиране от Възложителя), така и при Жълтата книга (проектиране от Изпълнителя). Насоките дават разяснения как Зелената книга може да бъде адаптирана при „сценарий“ по Жълтата книга. Следователно тя може да е идеално решение за двата случая, особено за проекти, при които: а) възприеманото ниво на риск е ниско; и/или б) страните желаят да използват опростена форма на договор, която не изисква значителни ресурси за управление на договорите. Това означава, че може да се прилага за широк кръг от проекти, които отговарят на посочените критерии.

Можете ли да споделите какви са иновативните елементи, въведени в Зелената книга?

Има няколко характеристики, включително например таблица за рискове на Възложителя (и права на Изпълнителя); Разходи за удължаване (като механизъм за неустойки); Застрахователен сертификат; образци на съобщения и много диаграми, илюстриращи договорния процес.

В контекста на обучение и популяризация – какви обучителни инициативи бихте предложили или подкрепили за по широко разбиране и въвеждане на Зелената книга от практици, юристи и обществени възложители?

FIDIC Academy предлага курсове за Зелена книга. Освен това от съществено значение е потенциалните потребители да познават отличителните й характеристики, цели и обхват на приложение. Както казах, задължително е внимателно да се прегледат Предговорът и Насоките. Това може да бъде съчетано с курс за обучение, който разглежда подробно тези аспекти.

Може ли Зелената книга да служи като стъпка към по-мащабно приложение на други FIDIC форми, като Червената, Жълтата или Изумрудената книга?

Да, тъй като е много добра основа, върху която потребителите могат да изградят своите практически знания и по-добро разбиране кога и как да използват всяка книга на FIDIC по предназначението й.

Какъв съвет бихте дали на българските възложители и изпълнители, които обмислят да използват Зелената книга – на какво да обърнат внимание при подготовката на Специфичните условия и управление на риска?

Моят съвет е да разбират задълбочено целите и принципите на Зелената книга. Споменах вече, че тя съдържа изключително полезни насоки за новите/актуализирани характеристики, обхват на приложение и как да се адаптират. Насоките обхващат и подготовката на Специфичните условия. Отново подчертавам, че е ключово да се вземе информирано решение относно най-подходящата форма на договор по FIDIC за всеки проект и да се гарантира, че тя се прилага правилно според предназначението й.

Какви са според Вас основните предизвикателства пред внедряването на FIDIC модели в страни от Централна и Източна Европа и каква роля може да има Зелената книга за тяхното преодоляване?

Не съм подробно запознат със специфичните особености при приложението на договори по FIDIC в страните от Централна и Източна Европа, но предполагам, че една от основните негативни практики е прекомерното и често неправилно изменение на образците на FIDIC. Местните закони/процедури за възлагане на обществени поръчки и практиките в тази област също оказват влияние. Вероятно д-р Адриана Спасова и адв. Виктория Пенкова биха могли да коментират по-точно тази тема. Въпреки това, както казах, правилното приложение на Зелената книга, особено предвид това, че е кратка, опростена и удобна за потребителя, се очаква да играе ключова роля за изграждането на по-добра основа за приложението на договорите на FIDIC в тези държави.

Може ли да споделите конкретен пример от международната практика, в който Зелената книга е допринесла за успешното реализиране на проект?

Съществува един много показателен случай, който може да се счита за успешен. Това е CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания – на френски Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire) в Швейцария, където Зелената книга от 2021 г. беше успешно използвана заедно с Бялата книга от 2017 г. за малки и средни проекти на CERN. CERN преведе Зелената книга на френски много скоро след публикуването й през декември 2021 г. и вероятно подготвя първия превод на второто издание на Зелената книга.

Какво послание бихте отправили към участниците в конференцията, които сега навлизат или искат да навлязат в света на FIDIC и съвременните модели на строително право и договорна практика?

Търсете знания и се стремете да вземате информирани решения. Никога не спирайте да учите. Избирайте най-подходящата форма на договор разумно, след задълбочен преглед и разбиране на характеристиките, целите и обхвата й на приложение. Винаги търсете отговори на основни въпроси, включително: Коя форма е най-подходяща? Защо? И как да се прилага по най-добрия начин?