Европейската икономика е устойчива, но също така и уязвима. Това е един от основните изводи в годишния инвестиционен доклад за 2025/2026 на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). „През последните години Европа беше подложена на натиск от всички посоки – пандемията от COVID-19, енергийната криза след руската инвазия в Украйна, инфлационният шок и нарастващото геополитическо напрежение. В този контекст икономиката на ЕС демонстрира способност да се адаптира: инвестициите не се сринаха, пазарите на труда останаха стабилни, а публичните финанси продължиха да поддържат икономическа активност“, се посочва в анализ на ЕИБ.

Експертите подчертават, че тази икономическа устойчивост обаче има своята цена. Според тях тя е постигната не толкова чрез динамичен частен сектор, а чрез активна роля на държавите членки. Финансистите поясняват, че публичните инвестиции нарастват по-бързо от брутния вътрешен продукт, а политическите инструменти – субсидии, гаранции и стимули – остават ключов двигател на икономическата активност. Това създава модел на растеж, който е стабилен в краткосрочен план, но поставя въпроси за дългосрочната конкурентоспособност.

В доклада на финансовата институция се подчертава, че има „дълбок структурен парадокс в европейската икономика“ – 

колкото по-силна става ролята на държавата, толкова по-предпазлив изглежда частният сектор.

Специалистите на ЕИБ пишат, че през последните години публичните инвестиции в Европейския съюз не просто компенсират икономическите сътресения – те се превръщат в основен двигател на растежа. „Моделът  държавните разходи за инфраструктура, „зелена” трансформация, дигитализация и подкрепа за бизнеса да нарастват с темпове, изпреварващи брутния вътрешен продукт, е съзнателно изграден. След пандемията ЕС активира мащабни инструменти, като Recovery and Resilience Facility и InvestEU, които имат за цел да стабилизират икономиката и да насочат инвестиции към стратегически сектори. Резултатът от тях е видим – икономиката не изпада в дълбока рецесия, а инвестиционната активност се запазва относително стабилна“, пише в анализа.

В него специално внимание е обърнато на липсата на достъпни жилища, което според ЕИБ е едно от големите предизвикателства пред икономиката на Европа. „Този въпрос в Европа отдавна е излязъл извън рамките на социална тема и постепенно се превръща в ключов икономически проблем на континента“, категорични са от финансовата институция. Докладът на Европейската инвестиционна банка го поставя в центъра на вниманието неслучайно - 

недостигът на достъпни жилища вече оказва пряко влияние върху пазара на труда, инвестициите и дългосрочния растеж,

отчитат от ЕИБ. Според данните над половината от жителите на европейските градове – около 51% – определят липсата на достъпни жилища като най-сериозния си проблем. Експертите изтъкват, че този показател разкрива дълбок дисбаланс между търсенето и предлагането, особено в икономически активните урбанизирани региони. „Жилищната криза не е равномерно разпределена на териториите на държавите. Тя е преди всичко градски феномен – и то специфично концентриран в онези градове, които са двигатели на икономическия растеж: столиците, финансовите центрове, университетските градове“, уточняват от банката.

ЕИБ е провела за пръв път мащабен анализ на регионално ниво за почти целия Европейски съюз, използвайки уникален набор от данни за наеми и цени на жилища, събрани чрез скрейпинг (автоматизирано извличане на големи обеми данни) на онлайн платформи от организацията ESPON. Резултатите са показали, че градовете, в които жилищният проблем е най-остър, са тези с 28% по-висока производителност на труда от националната средна стойност и с 47% по-скъпи имоти.

От ЕИБ разглеждат по-подробно последствията от този процес, като посочват, че ограниченото предлагане на жилища затруднява мобилността на труда, тъй като работниците не могат лесно да се преместят там, където има по-добри възможности. Това от своя страна ограничава ефективността на пазара на труда и създава недостиг на кадри в ключови сектори. Компаниите се сблъскват с нарастващи трудности при привличането на служители, а повишените разходи за живот оказват натиск върху заплатите и намаляват потреблението. В крайна сметка жилищната криза започва да действа като спирачка на икономическата динамика. В доклада са направени изчисления, които сочат, че преодоляването на този проблем би могло да увеличи БВП на Европейския съюз с около 1,7% и да намали неравенствата в доходите.

Интересен извод в документа е, че

част от жилищната криза се дължи на значителната административна тежест, с която се сблъсква строителният сектор в ЕС.

„Сложните разрешителни режими, различията в регулациите между страните членки и дори между отделни региони, както и бавните процедури за одобрение на проекти увеличават разходите и несигурността за инвеститорите. Това не само забавя строителството, но и ограничава навлизането на нов капитал в отрасъла. Така се оформя порочен кръг: голямото търсене не води до достатъчно предлагане, а ограниченото предлагане поддържа високи цени“, уточняват от ЕИБ.

От анализа става ясно, че допълнително усложнение е липсата на мащаб и индустриализация в строителството. Становището на експертите на банката е, че в много случаи проектите остават локални. Те са категорични, че в сравнение с други развити световни икономики Европа изостава в използването на модулно строителство, автоматизация и дигитални инструменти за управление на проекти. Изводът на ЕИБ е, че потенциалът за намаляване на разходите и ускоряване на строителството остава до голяма степен неизползван.

Специалистите са убедени, че решаването на жилищния проблем изисква не само регулаторни реформи, но и значителни инвестиции.

Докладът подчертава ролята на публично-частните партньорства и на финансовите инструменти, 

които могат да намалят риска за инвеститорите и да стимулират предлагането на имоти. „Важното е усилията в тази посока да бъдат насочени към увеличаване на жилищния фонд, а не само към стимулиране на търсенето, което би довело до допълнително поскъпване“, казват от банката.

„Жилищната криза в Европа не е периферен социален проблем, а структурно икономическо предизвикателство. Ако не бъде намерено решение и тя продължи да ограничава мобилността на труда, да намалява ефективността на пазарите и да възпрепятства инвестициите, рискува да се превърне в траен фактор за забавяне на растежа. Ако обаче бъде преодоляна, може да се отключи значителен икономически потенциал и осигуряването на достъпни жилища да се превърне в един от най-силните двигатели на развитие през следващото десетилетие“, се посочва в документа.

Годишният анализ на ЕИБ разглежда подробно и

как страните членки управляват мащабни инфраструктурни проекти –

как различните подходи на държавите водят до огромни разлики в крайната им цена. Като пример е даден проектът за разширяване на Мадридското метро – един от най-успешните случаи на ефективно строителство на обществена инфраструктура в Европа. От ЕИБ поясняват, че ключът към успеха в Мадрид е бил многопластов – разрешенията за строеж са издавани ускорено, включително по изключение е позволено нощно строителство, а жителите са приемали временните неудобства срещу обещанието за по-кратки срокове на изграждане на метролиниите. В допълнение проектирането е било стандартизирано – станциите следват повтарящи се функционални дизайни, тоест приложено е повторно използване на планове и строителни методи. При пика на строителството едновременно са работели до десет тунелопробивни машини на двадесет и четири часови смени. Резултатът е – цената на километър метро в Мадрид е значително по-ниска от средноевропейската. Не защото са използвани по-евтини материали или е намалено качеството, а защото е имало по-малко бюрокрация, била е налице по-добра организация и е приложен по-стандартизиран процес. Ето защо ЕИБ счита, че тези параметри имат огромен потенциал за повишаване на ефективността на строителството в целия ЕС. „Ако добрите практики от най-ефективните проекти бъдат систематично прилагани – 

чрез стандартизация на технологиите, рационализирано управление и подобрени обществени поръчки, Европа може да строи повече инфраструктура

при същите разходи или да строи същите обеми при по-ниски разходи“, заявяват от банката.

Друг съществен проблем, на който се обръща внимание в анализа, е изоставането на Европа спрямо глобалните ѝ конкуренти. От финансовата институция изтъкват, че докато икономиката на ЕС се възстановява бавно и постепенно, Съединените американски щати демонстрират значително по-висока инвестиционна динамика. Между 2020 г. и 2025 г. реалните частни инвестиции в ЕС нарастват едва с около 4%, докато в САЩ ръстът достига приблизително 18%. ЕИБ алармира, че това разминаване не е просто статистически детайл, а сигнал за структурен проблем. „То показва, че Европа има трудности да мобилизира капитал, да стимулира иновации и да създава мащабни бизнес възможности със същата скорост като своите конкуренти. В свят, в който технологичните цикли се ускоряват и глобалната конкуренция се изостря, подобно изоставане може бързо да се превърне в дългосрочна слабост“, е изводът на експертите.

Те добавят, че допълнително усложнение внася глобалната трансформация на икономическия ред. По думите им светът се движи към многополюсен модел, в който Съединените щати, Китай и Европейският съюз са основните центрове на икономическа мощ. Но докато Китай увеличава своя дял в глобалния БВП, а САЩ запазват висока иновационна динамика, делът на Европа постепенно намалява.

В този контекст от ЕИБ са категорични, че икономическата устойчивост вече не е достатъчна. Докладът ясно подсказва, че Европа се намира в преходен момент – от фаза на „оцеляване“ към фаза, в която трябва да демонстрира способност за ускоряване. Според финансистите, ако този преход не се случи, съществува риск континентът да остане в състояние на икономическа стагнация – стабилен, но без водеща роля в глобалната икономика.

В сърцето на икономическата трансформация, описана в доклада, стои технологичната революция –

дигитализацията и бързото навлизане на изкуствения интелект (ИИ).

Тя се разглежда едновременно като най-голямата възможност за Европа да навакса изоставането си, но и като източник на нови стратегически зависимости.

Данните в анализа показват, че европейските компании не са изолирани от този процес. Дори напротив – нивото на внедряване на дигитални технологии и ИИ в Съюза е сравнимо с това в САЩ. „Още по-важно е, че ефектът вече е измерим: използването на изкуствен интелект допринася за около 12% от ръста на производителността в европейските фирми от 2019 г. насам. Това е ясен сигнал, че технологиите работят като двигател на ефективността и конкурентоспособността. В краткосрочен план Европа дори изглежда добре позиционирана. Тя разполага със силна индустриална база, добре развита инфраструктура и високо ниво на образование, което улеснява внедряването на нови технологии“, анализират от банката.

В заключение от ЕИБ подчертават, че Европа се намира в критична повратна точка, която изисква решителен преход от икономическа устойчивост към целенасочено ускорение на инвестициите. „Нашите анализи показват, че следващите години трябва да бъдат посветени на три ключови приоритета: изпълнение, въздействие и мащаб. Ние оставаме ангажирани с мобилизирането на частен капитал и подкрепата за стратегически реформи – от справянето с недостига на достъпни жилища, което е от решаващо значение за мобилността на работната сила, до ускоряване на цифровата трансформация и внедряването на изкуствен интелект. Като капитализираме силните страни на Европа и премахваме бариерите пред единния пазар, ние ще продължим да работим за укрепване на глобалната конкурентоспособност и икономическата сигурност на Съюза. Успехът на този процес зависи от координирания паневропейски подход, в който ЕИБ ще продължи да бъде водещ партньор и катализатор за иновации и растеж“, завършва докладът на финансовата институция.