Европейската комисия (ЕК) предлага серия от промени в бъдещата кохезионна политика, които са включени в рамките на средносрочния преглед на програмния период 2021-2027 г. Те бяха представени от Рафаеле Фито, изпълнителен зам.-председател на ЕК по въпросите на сближаването и реформите, по време на дебат в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП). Промените целят да се осигури по-голяма гъвкавост при разпределянето на средствата, по-бърз достъп до финансиране и по-малко административни пречки за общините и бизнеса. Новите правила ще позволят на държавите членки да насочват европейски ресурс към стратегически приоритети, като жилищна политика, енергийна ефективност, устойчивост на водните ресурси и регионално развитие. Според Комисията тази модернизация трябва да гарантира, че „кохезионната политика остава силен инструмент за икономическо, социално и териториално сближаване“, като същевременно е адаптивна към новите предизвикателства.

От ЕК поясняват, че предложените промени засягат регламентите на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход и дават възможност за преразпределяне на средства към мерки с по-висок приоритет. „За общините това означава по-лесно финансиране на ключови проекти, а за бизнеса – по-бърз достъп до поръчки и по-ясни условия за участие в европейски програми“, категорични са от институцията.

Комисията поставя сериозен акцент върху опростяването на процедурите. За целта ще бъдат въведени т.нар.

Simplified Cost Options – фиксирани суми и единни ставки, които да заменят тежките отчетни процеси.

По думите на Рафаеле Фито това ще доведе до значително намаляване на грешките и по-бързо обработване на плащанията, което ще е от голяма полза за строителни фирми. Успоредно с това се разширява използването на модела Financing Not Linked to Costs, при който финансирането се отпуска не срещу фактури, а срещу постигнати резултати. Този подход вече се прилага в няколко държави членки на ЕС при проекти за енергийно обновяване на сгради, модернизация на водни съоръжения и развитие на градска инфраструктура.

Успоредно с предлаганите подобрения в документа се открояват и редица рискове, които могат да забавят изпълнението на програмите. Европейската комисия признава, че в някои страни от Съюза все още има „по-висока от очакваната административна тежест“, а сложни национални изисквания често пречат на усилията за опростяване. Закъснения се наблюдават и заради инфлационния натиск, нарушенията във веригите на доставки и затрудненията при подготовката на големи инфраструктурни проекти. Според ЕК част от държавите имат неизпълнени реформи на ЕС, свързани с транспортно планиране, управление на водите и отпадъците, здравеопазване и социални услуги, което блокира достъпа до средства на стойност 6,4 млрд. евро по различни еврофондове. Това създава риск от недофинансиране на важни ВиК, екологични и инфраструктурни проекти в няколко европейска региона.

Проблеми са открити и в „Риалити чековете“ – срещи, които Комисията провежда с бизнеса, общините и градовете в държавите от ЕС. Много от участниците в тях сигнализират за фрагментация между различните програми, бавни процедури и липса на координация между европейските инструменти. Например местните власти настояват за по-ясни механизми за комбиниране на финансиране и редовен диалог с европейските институции, особено в контекста на градските политики и регионалното развитие. Бизнесът от своя страна посочва като ключов проблем сложната документация и нуждата от по-добра консултантска подкрепа, особено за малки фирми в по-отдалечените региони.

В документа на ЕК се посочва, че въпросите около административния капацитет остават особено чувствителни за страните членки с по-слаби управленски структури. Комисията отчита значителни различия в работата на администрациите, включително при провеждането на обществените поръчки, осигуряването на държавни помощи, контрола и борбата с нередностите. Те могат да доведат до забавяния, финансови корекции и затруднения при изпълнението на големи инфраструктурни обекти.

Въпреки рисковете Комисията уверява, че новите правила ще улеснят общините и бизнеса и ще позволят по-бързото реализиране на ключови проекти. „Целта е да се подобри инвестиционният климат в регионите и да се повиши конкурентоспособността“, подчертават от ЕК.

След като предлаганите промени влязат в сила, държавите членки ще трябва да адаптират програмите си и да ускорят работата по новите приоритети, включително по обновяването на жилища, развитието на ВиК инфраструктурата и енергийния преход.

Погледът на българските институции

Ден преди представянето на предложените промени в Комисията по регионално развитие на ЕП в София се проведе дискусията „Бъдещето на политиката на сближаване: европейските планове и българските приоритети“. Форумът беше организиран от Бюрото на Европейския парламент в България в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Основният фокус бяха предложенията за кохезионната политика в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028-2034 г. и нагласите в ЕП и българските институции към предлаганите промени.

В събитието участваха евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на Социалистите и демократите в ЕП, Антон Гладнишки, началник на отдел „Реформи и устойчивост“ в Министерския съвет, Ивайло Стоянов, началник-отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, и Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ.

В изказването си Цветелина Пенкова очерта основните притеснения около предложения нов формат на МФР на Европейския съюз. Тя припомни, че действащата в момента до 2027 г. Многогодишна финансова рамка разпределя бюджета въз основа на разходи и оперативни програми според конкретните нужди на отделните региони и държави, като финансовите средства се отпускат по проекти, насочени към регионално развитие и сближаване. Пенкова обърна внимание, че новото предложение въвежда коренно различен подход – модел „пари срещу реформи“, познат от националните планове за възстановяване и устойчивост. Тоест финансирането се обвързва с изпълнението на реформи, а не с ясно дефинирани териториални потребности.

По думите на Пенкова опитът с националните планове показва, че моделът им не е достатъчно ефективен, тъй като до момента едва около половината от предвидените средства по Механизма за възстановяване и устойчивост са достигнали до икономиките, регионите и гражданите в ЕС. „Това поражда сериозни съмнения дали подобна конструкция на бюджета може да гарантира навременни и адекватни инвестиции там, където нуждата е най-голяма, особено в по-слабо развитите региони“, каза тя. Евродепутатът изтъкна, че в същото време предложението за новата Многогодишна финансова рамка предвижда създаването на мегафонд в размер на 850 млрд. евро, като в него се сливат кохезионната и Общата селскостопанска политика, което допълнително размива границите между двата традиционно отделни стълба.

Цветелина Пенкова изрази мнение, че макар увеличеният общ бюджет да е положителен сигнал, обединяването на кохезионната и селскостопанската политика поражда безпокойство в държавите членки по отношение на това как ще се гарантира справедливото и целесъобразно разпределение на средствата по тези ключови за европейските граждани програми. „Тревогите не се ограничават до страните от Централна и Източна Европа, а засягат всички държави в ЕС, тъй като новата архитектура променя дългогодишния баланс между секторни и териториални приоритети и поставя под въпрос устойчивостта на класическата кохезионна политика“, изтъкна тя.

Евродепутатът очерта три основни риска в предложения модел на МФР. Първо, новият формат на дългосрочния бюджет значително ограничава ролята на местните власти и регионите в прякото участие при разпределението на средствата и директното кандидатстване за финансиране на ключови инфраструктурни и развойни проекти, което отслабва териториалния подход на кохезионната политика. Второ, прекомерната концентрация на решенията на ниво национални правителства създава риск разпределението на ресурсите да зависи от текущите политически мнозинства и от централно взети решения вместо от реалните нужди на отделните региони. Трето, тази конструкция отваря възможност за неправомерни форми на политическо влияние и на европейско ниво, тъй като институциите на ЕС ще имат по-широка свобода да преценяват дали дадена държава е изпълнила реформите в степен, която да оправдае отпускането или задържането на средства.

Цветелина Пенкова заключи, че именно тези рискове стоят в основата на критичната позиция на Европейския парламент към предложения нов формат на Многогодишната финансова рамка и ще бъдат във фокуса на предстоящите преговори за бъдещето на кохезионната политика след 2027 г.

Антон Гладнишки коментира какви са основните притеснения на българското правителство спрямо новия проекторегламент. Според него предложението за обединяване на кохезионната политика и селското стопанство в един „мега стратегически документ“ е по-скоро теоретично упражнение, което на практика може да доведе до загуба на идентичност за традиционните политики.

„Обединяването на толкова широка палитра от инструменти крие риск негативите да преобладават над търсените синергии. Налагането на модела „пари срещу реформи“ е стъпка, за която като че ли все още не сме готови“, подчерта Гладнишки.

Най-сериозният подводен камък според него е промяната в правилата за усвояване на средствата. Досегашното правило N+3 (три години за разплащане след годината на поетия ангажимент) се заменя с N+10, но не години, а месеци. „Ако държавата не изпълни целта до десетия месец, тя не само губи плащането сега, но губи и правото да го направи в бъдеще. Това е неадекватно планиране, което ще създаде проблеми не само за България“, категоричен бе Антон Гладнишки.

Ивайло Стоянов също изрази скептицизъм и обърна внимание на тясната обвързаност между различните глави в следващия формат на МФР. „При новия модел провалът или забавянето на една инвестиция автоматично блокира останалите. Координацията става изключително трудна“, поясни Стоянов.

Въпреки уверенията на Комисията, че целта е „опростяване и гъвкавост“, участниците в дискусията посочиха, че виждат риск градските политики да останат на заден план. Според тях липсата на фиксиран процент за устойчиво градско развитие в новия регламент създава несигурност за общините за разлика от сегашния период, където тези средства са гарантирани.

Силвия Георгиева определи предложенията на ЕК като „революционен пакет“, който обаче носи белезите на силна централизация. „Ние се плашим от централизацията. Благосъстоянието на регионите се оставя в ръцете на правителствата на държавите. Ако те не се справят с реформите, инвестициите в регионите ще спрат. Така превръщат общините в заложници на неспособността на държавата да реформира системите си“, заяви Георгиева.

Тя също атакува правилото за 10-те месеца, наричайки го „изумителен оптимизъм, който граничи с невъзможност за реализация на сложни инфраструктурни проекти“. Силвия Георгиева постави и въпроса за административния капацитет. „Кой ще управлява този мегафонд? Ние нямаме регионални оперативни програми, нито второ ниво на самоуправление“, запита тя.

Зорница Русинова акцентира върху необходимостта от защита на националния интерес чрез обединени усилия на всички заинтересовани страни. Според нея новият регламент заплашва фундаменталния принцип на „споделеното управление“.

„Механизмът на националните планове за възстановяване измества възможността на държавните власти и партньорите им сами да решават как да разпределят финансирането. Оставянето на голям непрограмиран резерв за гъвкавост е полезно при кризи, но пречи на дългосрочното планиране“, изтъкна Русинова.

Тя подчерта и специфичната важност на Черноморския регион, за който е необходимо целенасочено финансиране, съобразено с икономическите и социалните реалности в контекста на войната в Украйна. „Европейските средства трябва да останат насочени към конкретните нужди на хората и регионите, а не просто да обслужват макроикономически реформи“, заключи Зорница Русинова.

В дискусията бяха засегнати и въпросите за мястото на градската политика в настоящите предложения, неотчитането на променената реалност сред ромската общност в резултат на силната й миграция към Западна Европа и способността за реалистично планиране на национално равнище. Отправен бе и призив да се използват всички ресурси и опит, за да се оформи по демократичен начин българската рамкова позиция по темата за кохезията и МФР, която е в процес на подготовка, и тя да бъде публично оповестена на възможно най-ранен етап.