На 12 август т.г. правителството прие Програма за управление на Република България в периода 2026-2030 г., която бе публикувана на сайта на Министерския съвет. Визията, заложена в основата на документа, е България да се развива като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси. Програмата за управление съдържа двадесет ключови области. Във всяка от тях са определени приоритети, които представят основните области на интервенция. Разписани са конкретните действия за постигане на целите, както и очакваните управленски резултати вследствие на извършените дейности във всяка сфера. В миналия брой представихме подробно два от ключовите раздели - „Регионално развитие и благоустройство“ и „Икономика и инвестиции“. В настоящия ще се спрем на сферите „Финансова политика и европейски средства“ и „Транспорт и съобщения“, както и на енергийната ефективност, която е заложена като важна цел в различни раздели.

Ключова задача на правителството по отношение на финансовата политика до 2030 г. е прекратяване на откритата за България процедура при прекомерен дефицит. Ще се работи в посока за подобряване на събираемостта на бюджетните приходи, ограничаване на неефективните разходи и насочване на финансовия ресурс към политики с най-висока обществена значимост. В следващите години ще бъде запазен действащият пропорционален модел на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предвижда се също така да бъде запазен размерът на действащата стандартна ставка на Данъка върху добавената стойност. Управляващите планират да бъдат приложени

комплексни мерки за намаляване дела на сивата икономика, като фокус ще бъде поставен върху най-рисковите сектори.

Има идея за създаването на Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг чрез използване на изкуствен интелект в реално време. Неговата цел ще е да постигне повишаване на ефективността на митническия контрол, увеличаване на пропускателната способност на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) и превенция на корупционни прояви. Планира се изграждане на нов ГКПП „Калотина – Градина 2“ през основния ГКПП „Калотина“ и реконструкция и преустройство на ГКПП „Капитан Андреево“.

В програмата е разписано, че се предприемат действия за поддържане на устойчиви нива на държавния дълг, непревишаващи законово установените ограничения. За периода до 2030 г. ще се извърши оптимизиране и въвеждане на по-строг контрол върху публичните разходи и приоритизиране на капиталовите разходи с висока икономическа добавена стойност.

Правителството ще работи

за повишаване на прозрачността при провеждането и възлагането на обществени поръчки.

За постигането на тази цел е заложено да бъде въведено изискването всички възложители да публикуват годишен индикативен план-график за предвижданите от тях търгове. Според разписаните мерки, които ще бъдат предприети, до декември 2026 г. трябва да се направи ревизия на ключови обществени поръчки, като ще бъдат разгледани изплатените средства, сроковете и качеството на свършената работа и при необходимост - сезиране на компетентните органи при злоупотреби. Заложени са и други стъпки в посока повишаване на прозрачността на тръжните процедури.

Управляващите планират

в срок до февруари 2027 г. да бъдат определени референтни стойности на дейностите и материалите при изграждане и ремонт на ВиК, транспортна и друг вид инфраструктура.

В Програмата за управление е отчетено, че за последните 20 г. в България са инвестирани над 37 млрд. евро от фондовете на Европейския съюз. Понастоящем е установено значително забавяне в изпълнението на текущите европейски програми в сравнение с миналия период. В документа е записано, че

към май 2026 г. са договорени едва 66% от средствата и са разплатени едва 22%.

„Това нарежда страната на едно от последните места по дял на разплатените средства в ЕС. Забавянето поставя страната пред реален риск от загуба на средства още към края на 2026 г.“, се посочва в документа, като се подчертава, че се изискват спешни мерки с цел достигане на пълно усвояване на средствата към края на програмния период през 2030 г. Успоредно България трябва да използва възможностите на Социалния план за климата, като ресурсът следва да бъде насочен към ограничен брой приоритети с пряк, осезаем и дългосрочен ефект за хората – енергийно ефективни жилища за уязвимите домакинства, надежден транспорт и достъп до основни услуги в изолираните райони и екологосъобразен подвижен състав за железопътната свързаност на регионите. Заложено е в периода януари-март 2027 г. да се направи програмиране и да се постави началото на изпълнението на Социалния план за климата.

Като ключова задача управляващите посочват успешното приключване на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като се предприемат действия за отблокиране на задържаните средства от четвърто и подаване на пето искане за плащане. Усилията ще се насочат и към повишаване на ефективността на инвестициите, съфинансирани от фондовете на кохезионната политика за периода 2021-2027. До края на 2026 г. трябва да се извърши идентифициране на забавянията и препятствията в изпълнението на програмите в рамките на кохезионната политика и предприемане на мерки за ускоряване на изпълнението им. До декември т.г. ще бъде приет и реализиран План за действие за ускоряване на изпълнението и минимизиране на риска от загуба на средства по Програма „Развитие на регионите 2021–2027“, вкл. по Фонда за справедлив преход. В срок до декември 2030 г. управляващите предвиждат да бъдат постигнати заложените цели и ресурсът по програмите в рамките на кохезионната политика да бъде напълно усвоен.

В документа се обръща внимание, че

451 млрд. евро от бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. са предвидени за бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност.

Той ще подпомага проекти и стратегически инициативи в области от ключово значение за европейската конкурентоспособност. Финансирането ще се предоставя директно от ЕК на конкурентен принцип без предварително заделени бюджети по държави. Затова е планирано да бъде създаден нов модел за национална координация и подкрепа на българското участие, основан на ясно институционално разпределение на отговорностите, силно политическо лидерство и устойчив държавен ангажимент за насърчаване на участието и подобряване на успеваемостта на България в Европейския фонд за конкурентоспособност. Очаква се да бъде изграден необходимият административен капацитет, чрез който да се подпомагат процесите по координация, идентифициране, развитие и приоритизиране на проектни инициативи с потенциал за финансиране по Фонда. В същото време ще се работи активно за опростен достъп до европейските средства.

Основна цел за правителството е и защитата на интересите на страната по отношение на преговорите за следващия европейски бюджет и насочването на бъдещите ресурси към приоритетите с най-голяма добавена стойност и потенциал за растеж. Планира се до октомври 2027 г. да бъде разработена и приета институционална и нормативна рамка за процеса на програмиране на европейските програми за периода 2028-2034 г. с широко участие на всички заинтересовани страни. Също до края на 2027 г. ще бъдат предприети действия за повишаване на осведомеността за възможностите за финансиране по Европейския фонд за конкурентоспособност, както и ще бъде разработена националната нормативна уредба за управление на средствата по Плана за национално и регионално партньорство за периода 2028–2034.

Управляващите планират да предприемат и действия за опростяване на достъпа до европейски средства. За целта до декември 2026 г. ще се изпълнят две мерки: повишаване на праговете за избор на изпълнител от частноправните бенефициенти по облекчен ред; максимално автоматизиране на оценката на проектни предложения по процедури на подбор с малка стойност на безвъзмездното финансиране. Между декември 2026 и февруари 2027 г. ще се работи за въвеждане на облекчени правила за кандидатстване, изпълнение и отчитане на проекти с малка стойност на безвъзмездното финансиране. В периода май-юни 2027 г. фокусът ще е върху опростяване и уеднаквяване на документацията за кандидатстване по европейските програми и въвеждане на механизми за ефективно прилагане на задължението от кандидатите да не се изискват документи, които администрацията може да набави по служебен път.

Като приоритет в Програмата за управление на Република България за периода 2026–2030 г. е посочено

развитието на железопът­ната инфраструктура, като акцент е поставен върху транспортната свързаност.

В тази посока в рамките на годината ще бъде направен анализ на съществуващите национални стратегии, програми и планове за развитие на стратегическите инфраструктурни проекти, включващи пътна и жп мрежа, пристанища и летища. Очаква се той да установи степента на готовност за изпълнение на различните проекти и да очертае приоритетите на икономическото развитие. Също до края на 2026 г. ще се направи предварителен

анализ на националната правна рамка за прилагане на инструмента на концесията за строителство

или концесията за услуги, за насърчаване на местни/чуждестранни инвестиционни проекти, както и други инструменти при реализирането на публично-частно партньорство. Ще бъде създаден Национален списък от приоритетни инфраструктурни проекти, приоритизирани според определени критерии, включително за уместност и съответствие с целите на проекта, с Националната програма за развитие на България до 2030 г., с приноса към постигане на стратегическите цели, определени в Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025–2028 г., и с общите приоритети на ЕС. Това трябва да се случи най-късно до октомври 2026 г.

Предвижда се да продължи доизграждането на транспортните коридори, интегрирани в европейската мрежа TEN-T. До декември 2030 г. ще бъде реализирана нова жп връзка Ямбол – Елхово – Лесово – турска граница като част от Транскаспийския международен среден мултимодален транспортен маршрут (Среден коридор), свързващ Европа с Китай. До края на 2030 г. е планирано да бъде изградена и мултимодална свързаност между Егейско море, Черно море и р. Дунав чрез развитие на проекта Sea2Sea и реализиране на инфраструктурните проекти, дефинирани в рамките на Меморандума между България, Гърция и Румъния. Ще се работи и за строителството на жп връзка между страната ни и Република Северна Македония като част от европейския транспортен коридор „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ и от Общоевропейския транспортен коридор VIII. В документа се посочва, че това може да стане факт най-рано през 2029 г. и най-късно до 2034 г. Ще се предприемат и действия за развитие на летище Пловдив, интермодални терминали и логистични хъбове, както и за речните и морски пристанища. С изпълнението на планираните мерки управляващите очакват да бъдат осигурени надеждни транспортни връзки от национално, трансгранично и европейско значение. Целта е да бъдат привлечени транзитните потоци по линията Централна и Западна Европа – Турция – Азия като алтернатива на маршрутите през Ормузкия проток. Ще се създаде и възможност пристанищата във Варна и Бургас да обслужват товари, преминаващи през Черно море като част от Транскаспийския международен транспортен маршрут, позволяваща развитието на връзката с Централна Европа през Сърбия и с Адриатика. За да постигнат заложените приоритети, в програмата е записано, че

през 2027 г. трябва да бъде приета Стратегия за развитие на железопътния транспорт до 2030 г.

За да се модернизира пристанищната инфраструктура до 2028 г., ще бъдат предприети действия за стимулиране на публично-частни партньорства. Ще бъдат финализирани процедурите за определяне на концесионер на морските и речни пристанища публична държавна собственост. Предвижда се да се работи за модернизиране на довеждащата до пристанищата инфраструктура, както и за осигуряване на целогодишна плавателност на р. Дунав чрез гарантиране на ежегодните средства за драгиране на корабоплавателния път от ИА „Поддържане и проучване на р. Дунав“. Важна задача ще е и изграждане на инфраструктура за брегово захранване с електричество на кораби (контейнери и ро-ро), съоръжения за баластни води и отпадъци и др.

В програмата на правителството са записани и конкретни мерки, свързани с повишаване на енергийната ефективност на жилищния фонд. Планирано е до октомври 2026 г. МС да одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. До края на 2026 г. трябва да бъде разработена и да започне да се изпълнява

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за периода от 2026 г. до 2029 г.

Също до края на тази година трябва да бъде приет Национален план за саниране на сгради в изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите, а до октомври 2027 г. трябва да бъде разработена и приета нова Национална жилищна стратегия на Република България. Очакванията от изпълнението на всички заложени действия, свързани с ЕЕ, са повишаване на качеството на живот чрез обновяване на жилищния фонд и повишаване на неговата енергийна ефективност, намаляване на разходите за енергия и подобряване на условията на живот на домакинствата.