В края на януари Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува предварителна версия на Националния план за саниране на сгради в Република България – ключов стратегически документ, който според ведомството ще зададе дългосрочната рамка за обновяване и декарбонизация на жилищния и нежилищен фонд в страната. Планът е с хоризонт до 2050 г., като включва междинни етапи за 2030 г. и 2040 г. Според МРРБ целта му е да постави стратегическата, аналитичната, оперативната и финансовата основа за поетапно обновяване в съответствие с общоевропейската цел за трансформация на сградите в сгради с нулеви емисии.

Планът е разработен в изпълнение на чл. 3 от Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите и следва методологията, определена от Европейската комисия. Той включва подробен аналитичен преглед на сградния фонд у нас, структуриран по типове обекти, периоди на строителство и функционално предназначение. Проучването се базира на наличните статистически извадки и на националната база данни за сертификатите за енергийни характеристики.

В стратегическия документ са анализирани пазарните бариери и пропуски, които възпрепятстват реализирането на мащабно и дълбочинно сградно обновяване. Като ключов елемент е разработена пътна карта с национално определени цели и измерими индикатори за напредък до 2030 г., 2040 г. и 2050 г., включително по отношение на енергийното потребление и емисиите на парникови газове.

Направен е и цялостен преглед на действащите и планираните политики и мерки, включително регулаторни, финансови и организационни инструменти, които подпомагат процеса на обновяване. Допълнително е изготвена оценка на инвестиционните потребности за изпълнение на плана, както и анализ на потенциалните източници на финансиране. Документът съдържа и описание на ключовите реформи и хоризонтални механизми, необходими за ефективното прилагане на заложените политики и за постигане на дългосрочните цели в сектора на сградния фонд.

В документа се обръща внимание, че минималните разходно ефективни стойности за енергийните характеристики на сградите в България се определят и актуализират въз основа на периодични анализи на разходната ефективност, извършвани в съответствие с изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС). Резултатите от тези анализи служат като основа за актуализация на нормативните изисквания, заложени в Наредба № РД-02-20-3 за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. В нея е записано, че тя определя минимални изисквания към отделните сградни елементи, като въвежда гранични стойности за коефициента на топлопреминаване (U-стойности) за външни стени, покриви, подове, както и за прозорци и остъклени елементи. Освен изискванията към отделните конструктивни елементи Наредба № РД-02-20-3 въвежда и критерии към интегрираната енергийна характеристика на сградата, която се изразява чрез клас на енергийна ефективност. За новите сгради е въведено изискване за достигане на клас, съответстващ на сгради с близко до нулево потребление на енергия. За съществуващите сгради е заложено изискване за достигане минимум на клас на енергопотребление В.

Какви сгради обхваща планът

В него влиза целият национален сграден фонд, като ясно разграничава два основни сегмента – жилищни и нежилищни сгради, поради съществените различия в режима на собственост, инвестиционната логика и досегашните политики за обновяване.

При жилищните сгради анализът е фокусиран върху обитавания сграден фонд, за който се посочва, че представлява реалния енергиен актив на страната и формира почти цялото енергийно потребление в сектора. От обхвата на енергийните мерки са изключени сгради със сезонно обитаване – вили и летни кухни – в съответствие с европейската нормативна рамка. В документа са цитирани данните от последното преброяване на населението и жилищния фонд в България. Съгласно тях към 7 септември 2021 г. в страната има 2 123 121 жилищни сгради, в които са разположени 4 257 919 жилища с обща полезна площ над 334 млн. кв. м. От тях само 1 152 978, или 54,3%, са обитавани. „Това означава, че почти половината от жилищата в страната (45,7%) са необитавани, което представлява чувствително увеличение спрямо данните от предходното преброяване през 2011 г., когато делът на обитаваните сгради е бил 73,1%“, е изводът на МРРБ. Според ведомството нарастващият дял на необитаваните сгради се дължи на комбинация от демографски, социални и икономически фактори – депопулация на малки населени места, миграция към големите градове и чужбина, наследствени жилища, които не се ползват, закупуване на второ жилище с цел инвестиция, както и стареене и физическо износване на значителна част от сградния фонд.

Обитаваните сгради са 1 146 400 с 3 239 586 жилища и с обща полезна площ 267 487 730 кв. м. „Те представляват реалния енергиен актив на страната. Именно този сегмент от жилищния фонд определя потреблението на енергия, генерираните емисии и обхвата на потенциалните мерки за енергийна ефективност. Същевременно наличието на голям дял необитавани сгради означава, че значителна част от сградния фонд не участва в текущото енергопотребление, но оказва влияние върху общата картина чрез липса на поддръжка, опасност от конструктивни дефекти, както и чрез създаване на неравномерна териториална структура на жилищния ресурс“, се подчертава в плана.

За нежилищните сгради е отбелязано, че включват публични и частни обекти, при които обновяването досега е било движено основно от регулаторни изисквания и ограничени публични програми. В документа е записано, че наличната информация показва, че има общо 6586 нежилищни сгради с обща кондиционирана площ 16 877 059,56 кв. м и обща разгъната застроена площ 19 902 379,08 кв. м. От тях валидни сертификати имат общо 3789 сгради, чиято обща кондиционирана площ е 10 138 549,54 кв. м и РЗП - 11 915 789,04 кв. м.

Пазарни бариери и необходимост от нов подход

Анализът на пазарните бариери пред сградното обновяване, включен в плана, показва, че сред основните проблеми са т.нар. разделени стимули при многофамилните сгради, ограничената платежоспособност на домакинствата и липсата на устойчиви финансови механизми. В документа се посочва, че България се характеризира с изключително висок дял на домакинствата, живеещи в собствено жилище – 85,1% през 2023 г., спрямо средно 69% за ЕС според данните на Евростат и Националния статистически институт. Делът на домакинствата, живеещи под наем при пазарни условия, е около 14%, което поставя България сред страните с най-висока степен на жилищна собственост в ЕС.

Експертите в МРРБ правят извода, че тази структура на жилищния пазар предопределя относително по-слабо изразен риск от класически ситуации на т.нар. split incentives, при които наемателят поема разходите за енергия, но няма контрол върху инвестициите в енергийна ефективност. За разлика от много други държави членки в България значителна част от обновяванията се реализират чрез публични програми с пълно или почти пълно субсидиране, което допълнително редуцира ефекта от липсата на стимули за участниците на наемния пазар. „Досегашният модел, основан преимуществено на грантови схеми, не води до устойчиво мащабиране и системна промяна на енергийните характеристики на сградния фонд“, е записано в документа.

Какво предвижда планът като политики и мерки

Формулиран е пакет от политики и мерки, насочени към реалното ускоряване на сградното обновяване чрез комбинация от регулаторни изисквания, технически стандарти, социални инструменти и финансови механизми. Основната рамка на политиките е разписана в раздела „Политически мерки и инструменти в подкрепа на сградното обновяване“, където се залага преминаване от проектен към системен модел на обновяване.

На първо място той предвижда въвеждане на разходоефективни подходи за обновяване според типа сгради и климатичните условия, така че инвестициите да постигат най-големия енергиен ефект. Паралелно с това от МРРБ посочват, че ще се стремят към въвеждане и прилагане на минимални стандарти за енергийни характеристики, насочени приоритетно към сградите с най-лоши показатели, което има регулаторен характер и създава задължителна рамка за обновяване.

Съществен акцент в документа е насърчаването на дълбокото и поетапно основно саниране, като се допуска изпълнение чрез последователни стъпки, ако се гарантира достигане на дългосрочните цели за енергийна ефективност. В социален аспект планът предвижда политики за защита на уязвимите групи и ограничаване на енергийната бедност чрез целеви финансови и технически мерки.

Сред структурните инструменти се включва създаването на центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса при подготовката и изпълнението на проекти за обновяване. Допълнително се предвижда декарбонизация на отоплението и охлаждането чрез развитие на централни системи и поетапно извеждане на котлите на изкопаеми горива до 2040 г.

Политиките обхващат и екологичния цикъл на строителството – чрез мерки за рециклиране и управление на строителните отпадъци и насърчаване на кръговата икономика. В енергийния преход ключово място заемат насърчаването на ВЕИ в сградите и ускореното внедряване на слънчева енергия.

В по-широк системен план се предвиждат квартални и териториални програми за обновяване, модернизация на публичните сгради, внедряване на интелигентни технологии и инструменти за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Паралелно се включват мерки за преодоляване на пазарните бариери, развитие на квалифицирана работна сила и активни информационни кампании към гражданите и бизнеса.

В допълнение се очаква да има и интегриране на управленски и технически политики – включително задължително планиране на обновяване в публичния сектор, прилагане на дълбоко обновяване с обследване и сертифициране и въвеждане на паспорти за сградно обновяване като инструмент за поетапно изпълнение.

Общият модел, заложен в документа, цели да премести фокуса от единични програми към дългосрочна система, в която регулации, финансиране, социална подкрепа и технологични решения действат едновременно за ускоряване на темпа на обновяване и декарбонизация на сградния фонд.

Финансиране

Централна теза в плана на МРРБ е, че обемът на необходимите инвестиции не може да бъде осигурен само чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране. Анализите показват ясно нарастване на инвестиционните потребности спрямо предходни стратегии. В този контекст се предвижда преминаване към комбинирани финансови инструменти, включващи грантове, възвръщаемо финансиране, гаранции и техническа помощ. Ключова роля е отредена на Националния фонд за декарбонизация, разглеждан като централен институционален механизъм за структуриране и мащабиране на инвестициите в сградно обновяване.

В документа специално се посочва, че

строителният сектор има значим икономически потенциал и ключова роля за декарбонизацията на сградния фонд,

но същевременно среща сериозни трудности, свързани най-вече с човешките ресурси, технологичната модернизация и организационната готовност за мащабно обновяване.

Документът отчита и значим производствен потенциал, и налична експертиза по цялата верига – от проектиране и инженеринг до изпълнение и специализирани енергийни решения. Отбелязва се също, че секторът вече показва признаци на технологична трансформация, като при по-големите компании дигиталните инструменти и BIM се използват като стандарт, което създава база за по-широко внедряване на иновации. Допълнително се обръща внимание, че пазарът на енергийна ефективност и ВЕИ решения се разширява, което отваря нови бизнес ниши – монтаж на ВЕИ системи, енергийни услуги, интегрирани решения за сградна автоматизация и интелигентни системи.

В обобщение документът разглежда строителния сектор като ключов двигател на енергийния и климатичния преход с реален потенциал за растеж, технологично развитие и разширяване на заетостта в следващите години.

Как ще може да се кандидатства за саниране

Предварителната версия на плана не въвежда конкретни процедури за кандидатстване, но очертава рамката, в която те ще бъдат разработени. Сред предвидените механизми са – центрове за комплексно обслужване (ЦКО) като „едно гише“ за граждани, фирми и публични собственици, както и използването на т.нар. паспорти за сградно обновяване, позволяващи поетапно планиране и изпълнение на мерките.

От МРРБ посочват, че конкретни правила за допустимост и финансиране ще бъдат разработени в окончателната версия на плана и в последващите програми за изпълнение.

Какво следва

Националният план за саниране трябва да премине от стратегическа рамка към реален инструмент за прилагане чрез последователни институционални, финансови, нормативни и пазарни действия. Настоящата предварителна версия ще бъде надградена чрез конкретизиране на източниците на финансиране, инвестиционните обеми, графика на инструментите и механизмите за управление на риска. Това предполага разработване на окончателен вариант с по-висока степен на оперативност и практическа приложимост.

Като следващ ключов етап се предвижда широк процес на професионални дискусии и обществени консултации с участието на държавни и местни институции, браншови организации, финансовия сектор, академичната общност и граждански структури. От МРРБ подчертават, че основната цел е прецизиране на целите и инструментите спрямо реалния пазарен и институционален капацитет. От институцията допълват, че паралелно се очертава необходимост от структурни реформи – развитие на системата за енергийно сертифициране, въвеждане на паспорти за сградно обновяване, прилагане на минимални стандарти за енергийни характеристики и изграждане на надежден механизъм за мониторинг и отчетност. Тези елементи се разглеждат като ключови за повишаване на доверието на инвеститорите, финансовите институции и крайните потребители.

Едновременно с това се поставя акцент върху укрепването на административния и секторния капацитет чрез развитие на умения, дигитализация, технологична модернизация и изграждане на консултантска и цифрова инфраструктура, които да подпомогнат изпълнението на мерките.

В дългосрочен план документът очертава трансформиране на сградното обновяване в устойчива и предвидима публична политика, а не в серия от отделни програми, като успехът ще зависи от ефективната координация между институциите, бизнеса и обществото.

За строителния сектор документът очертава перспектива за устойчив пазар на услуги, по-голям обем проекти в средносрочен и дългосрочен план, както и стимули за технологично обновяване, дигитализация и развитие на квалифицирана работна сила.

В по-широк икономически контекст планът се разглежда като инструмент за подкрепа на „зеления” преход, повишаване на енергийната сигурност и намаляване на енергийната зависимост на страната.

Окончателният вариант на документа предстои да бъде изготвен и представен до края на 2026 г.

Пълният текст на предварителния план е публикуван на интернет страницата на в. „Строител“ – www.vestnikstroitel.bg.

Дора Янкова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Страната ни е една от осемте в ЕС с разработен Национален план за саниране

„Страната ни е една от осемте в Европейския съюз и втора след Финландия с разработен Национален план за саниране на жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. В него е заложено до 2030 г. с различните източници на финансиране у нас да бъдат обновени около 55 млн. кв. м жилищни и 17 млн. кв. м нежилищни сгради. Предстоят обществени обсъждания и анализи по плана, но в него са заложени всички параметри, като разгъната застроена площ, финансови измерения и др. До 2050 г. ще имаме постоянна работа по промяна на характеристиките на сградите – еднофамилни, многофамилни, бизнес и публични. Затова призовавам кметовете на големите градове: бъдете по-близо до хората.“ Това е заявила зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, съобщиха от МРРБ.

Тя е подчертала, че 150 000 граждани ще могат да подобрят качеството си на живот чрез обновени и енергийно ефективни жилища по двата етапа на програмата за саниране на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) благодарение на факта, че са спасени 100% от ресурса й. „Това са 1038 блока в цялата страна. Припомням, че програмата беше спряла в периода 2023-2024 г. което постави под риск цялостното изпълнение на ремонтните дейности. Имаше шанс само за 585 проекта, които в момента се изпълняват под надзора на МРРБ. Едва през 2025 г. започнахме работа след две пропуснати години“, е изтъкнала Янкова.

По думите й до момента напълно завършени са 11% от проектите и са разплатени 25% от ресурса в размер на 1,4 млрд. лв. „Постоянно се изпълняват проекти, които вървят към довършване, като има 7 месеца за отчитане на средствата по НПВУ. С решението на правителството към Българската банка за развитие се прехвърлят 177 проекта по Етап 1 и 277 проекта по Етап 2, които ще могат да се изпълняват до 2029 г. Това означава повече време за избор на изпълнител, технически контрол и надзор“, е добавила тя.