Европейският строителен сектор е изправен пред сериозно предизвикателство – липсата на кадри. Това е изводът от новия аналитичен доклад на Европейската обсерватория по строителство (ECO), озаглавен Skills in construction, изготвен за Европейската комисия (ЕК). В него се прогнозира, че до 2030 г. ще са необходими между 486 хиляди и 1,5 милиона допълнителни работници в отрасъла. Тази цифра не включва заместването на пенсиониращи се служители, което прави реалната нужда от нови кадри още по-голяма.

В документа се посочва, че

към 2024 г. в строителния сектор в ЕС са ангажирани 16,8 млн. лица,

което представлява 8,38% от общата заетост в Европейския съюз (ЕС). От тях 13,8 млн. изпълняват основно строителни дейности, а останалите 3 млн. са заети в архитектурни, инженерни и изпитателни услуги. Между 2015 и 2024 г. отрасълът е добавил 1,93 млн. нови работни места, което е 13% увеличение, но този растеж се забавя значително през последните години, което буди сериозни опасения сред експертите.

Анализът на ECO установява, че пандемията от COVID-19 е оставила дълбока следа в индустрията. „През 2020 г. бяха загубени 567 800 работни места, което представлява 4% спад в заетостта. Строителството на сгради и гражданското инженерство бяха най-силно засегнати, като в първия сегмент работните места намаляха с 360 800, а във втория – с 89 500. Въпреки че секторът се възстанови бързо с растеж от 2,1% през 2021 г., 3,8% през 2022 г. и 1,92% през 2023 г., годишното увеличение през 2024 г. се забави до едва 1,39%, което е най-ниското ниво от 2016 г. насам”, пише в документа. Експертите отбелязват, че това забавяне идва в момент, когато индустрията трябва да се подготви за безпрецедентно увеличение на обема работа, свързанo с енергийното обновяване на сградния фонд в ЕС.

Според изследването един от най-сериозните структурни проблеми на строителния отрасъл в Съюза е драстичното застаряване на работната сила. Статистиката показва, че делът на работниците на възраст между 50 и 64 години е нараснал от 27% през 2015 г. на 31% през 2024 г. Тази възрастова група формира цели 60% от общия ръст на заетостта през периода. Докладът Skills in construction отчита, че броят на работниците над 65 г. също се е увеличил значително – 2,6% от общата работна сила. Младите работници на възраст 15-24 г. представляват 7,6% от работната сила в строителството. Данните сочат още, че най-голямата възрастова група като процент – тази между 25 и 49 г. – е останала относително стабилна като размер, но нейният дял е спаднал от 64,1% на 58,3%.

Европейската обсерватория по строителство констатира, че свободните работни места в сектора последователно надвишават средните нива за други индустриални отрасли, което показва хроничен недостиг на работна ръка. В доклада са цитирани данни на Европейската служба по заетостта, които показват устойчив дефицит в ключови специалности – над 20 държави членки на ЕС съобщават за недостиг на зидари и подобни занаяти, 19 страни имат дефицит на електротехници, в 17 липсват чираци в строителството, в 16 - дърводелци, а в 14 членки на Съюза – общи строителни работници. Сред държавите, които най-често съобщават за недостиг на строителни работници, са Белгия, представила 28 доклада за различни професии за периода 2022-2024 г., Франция – с 24 доклада, Нидерландия и Словения – с по 21 доклада всяка, и Германия с 20 доклада.

В Skills in construction се обръща внимание,

че образователната система не успява да отговори на нуждите на сектор „Строителство“.

В документа е включена статистиката, от която става ясно, че броят на завършващите строителни специалности на всички образователни нива непрекъснато намалява в процентно отношение. През 2023 г. общият брой дипломирани в областта на инженерството, производството и строителството е 1,38 милиона, което представлява едва 1% увеличение от 2015 г. насам.

В анализа се подчертава, че повишаването на професионалната квалификация от страна на работниците продължава да е тревожно ниско. През 2023 г. само 9,9% от заетите в строителството са участвали в обучения, което е значително под средното за целия европейски трудов пазар от 16,7%. Официалните европейски данни разкриват значителни различия между държавите членки – в Дания 31% от строителните работници са участвали в обучение, в Швеция – 28%, в Нидерландия – 25%, а във Финландия – 21%. В другия край на спектъра са Гърция с 2%, Хърватия с 3,6%, Литва с 4,4% и Унгария и Кипър с около 5,7%. Според Skills in construction делът на предприятията, които предоставят професионално обучение, също е намалял – от 69% през 2015 г. на 64% през 2020 г., в сравнение с 67% средно за цялата европейска икономика. От ECO са стигнали до извода, че най-честата причина, посочвана от предприятията за непредоставяне на обучения, е, че съществуващите квалификации и умения отговарят на нуждите на компанията (79,1%), следвана от наемането на хора, които вече имат необходимите умения (51,9%), високо натоварване и липса на време за служителите да участват в курсове (36%) и високите разходи за провеждането на такива (23,5%).

Експертите представят три сценария за развитието на заетостта до 2030 г.,

базирани на различни нива на инвестиции в енергийна ефективност и обновяване на сградния фонд. При минималния сценарий, който предполага запазване на текущите нива на инвестиции от около 107 млрд. евро годишно, заетостта в сектора би намаляла с около 1,2 млн. души, което според анализа би било катастрофа за индустрията и би направило постигането на климатичните цели на ЕС практически невъзможно. Средният сценарий предвижда годишни инвестиции от около 183 млрд. евро – комбинация от публични и частни средства, които биха създали около 2,2 млн. нови директни работни места в строителството и 3,5 млн. индиректни работни места в свързани отрасли като производство и логистика. От Европейската обсерватория по строителство са убедени, че това би довело до необходимост през периода 2024-2030 г. обучение да преминат 11 млн. работници, включително тези, които ще заместят пенсиониращи се и напускащи професията. За третия сценарий, определен като максимален, се посочва, че е базиран на пълното постигане на целите на „вълната за саниране“ с годишни инвестиции от 275 млрд. евро. Според ECO реализирането му би създало 3,85 млн. нови директни работни места, 5,26 млн. индиректни и 4,13 млн. индуцирани работни места в икономиката. Експертите посочват, че това би изисквало обучение на 19,3 млн. работници до 2030 г. – цифра, която изглежда трудно постижима.

Анализът прави преглед и на националните платформи Build Up Skills, финансирани от програма LIFE Clean Energy Transition, които са идентифицирали специфични нужди в различните държави членки.

В България докладът установява нужда от допълнителна квалификация, преквалификация или повишаване на уменията на 52 368 специалисти и работници,

включително в електроинженерството, енергетиката, зидарията, довършителните работи, покривните конструкции и остъкляването.

Данните за Хърватия са, че са необходими 22 хил. работници, от които 9400 за поставяне на външни обвивки на сгради, 6000 за изолация на покриви и монтаж на врати и прозорци и останалите за други задачи. Чешката република очаква най-голям процентен ръст в търсенето на зидари, изолатори, HVAC техници и електротехници. На база подадените данни за Ирландия се прогнозира, че броят на необходимите работници за постигане на целите за жилищно строителство и климатичен план до 2030 г. е 304 430, докато прогнозният брой работници за 2030 г. е само 183 851, което означава необходимост от допълнителни 120 579 работници във всички строителни професии и занаяти.

Експертите подчертават, че са необходими радикално нови умения и компетенции за справяне с предизвикателствата на „зелената“ трансформация. Те уточняват, че за занаятчиите, работещи на обектите, критични са уменията за: монтаж на високоефективна топлоизолация и системи за остъкляване, инсталиране на слънчеви панели и други възобновяеми енергийни системи, познаване на енергийни стандарти и изисквания за сгради, включително работа с планове и толеранси, подбор, оценка и проверка на материали, вкл. нисковъглеродни и устойчиви материали, познаване на протоколи за опазване на околната среда и намаляване на отпадъците, вкл. ефективното сортиране на отпадъци, интерпретиране и използване на двуизмерни и триизмерни цифрови планове и данни, използване на цифрово измервателно оборудване, документиране на работата и съответствието с изискванията, познаване на всички съответни технически стандарти и регулации, както и стандарти за здраве и безопасност, меки умения, комуникация и съвместна работа с проектанти и други специалисти, както и насърчаване на безопасна работна среда.

Констатирано е, че за специалистите от ранга на „белите якички“ критични са уменията за: разработване, внедряване и актуализиране на CAD и BIM модели и платформи за сътрудничество, използване на двуизмерно и триизмерно моделиране, цифрово проучване и инструменти за данни, документиране на строителството на сградите, включително материали и системи, и съответствие, интегриране на цифрови системи за мониторинг на производителността в сгради и инфраструктура, познаване на техники за проектиране на енергийно ефективни сгради, на изисквания и процеси за придобиване на сертификати за сгради, както и на енергийно ефективни материали и тяхното представяне като част от системите на сградите, познаване на оценки на жизнения цикъл на материалите и сградите и използване на технологии без отпадъци и с ниско ниво на отпадъци, ефективно изчисляване на нуждите от материали и намаляване на отпадъците, подбор на местни строителни материали и устойчив транспорт и взимане на устойчиви решения относно проектантските и строителни дейности.

В доклада се посочва като позитивна тенденция нарастването на заплащането в сектора. Индексът на разходите за труд показва средногодишен ръст от 3,35% за периода 2015-2024 г., като в последните три години (2022-2024) средният ръст е 5,3% годишно. Експертите отбелязват, че това е значително над средния ръст от 2,6% за периода 2015-2020 г. и може да помогне за привличане на нови кадри в строителния отрасъл.

Анализът очертава и няколко ключови направления за справяне с кадровия дефицит.

На първо място са необходими целенасочени кампании за повишаване на привлекателността на строителните професии сред младите хора, специални мерки за увеличаване на женското участие, особено в техническите и инженерни роли, масово преквалифициране и обучение на заетите в сектора за работа с технологии за енергийна ефективност, улесняване на трансграничната мобилност чрез взаимно признаване на професионални квалификации. Нужен е и достъп до специфични програми за обучение на малките и средните предприятия, които съставляват 94% от отрасъл „Строителство“.

 В Skills in construction е отбелязано, че „Големият пакт за уменията в строителството”, подписан от европейските социални партньори, поставя амбициозната цел 30% от работната сила в строителната екосистема да участват в обучения всяка година до 2030 г. Според експертите това означава около 3 млн. работници годишно.

От Европейската обсерватория по строителство заключават, че

секторът в ЕС се намира на кръстопът.

От една страна, пред него стои огромната задача да реализира „вълната за саниране“ и да декарбонизира сградния фонд до 2050 г. От друга - е изправен пред сериозни кадрови предизвикателства – застаряваща работна сила, недостиг на квалифицирани специалисти, намаляващ брой завършващи строителни специалности и нужда от масова преквалификация. Анализът подчертава, че успехът на „зелената“ трансформация на Европа до голяма степен зависи от способността на строителния сектор да привлече, обучи и задържи необходимите кадри. „Без решителни действия в тази посока амбициозните климатични цели на ЕС рискуват да останат нереализирани“, предупреждават експертите от Европейската обсерватория по строителството.