На публична дискусия гражданската организация Градоскоп представи своята идея за трансформация на столичната Сточна гара и зоната около нея в „живо“ и модерно пространство. Предложението е изготвено в резултат на четири години изследвания на мултидисциплинарния екип на Градоскоп и провеждане на поредица от срещи с всички заинтересовани страни. По време на събитието се разгледаха историята, настоящото състояние на приемното здание, идеите за бъдеща концепция и модел на управление на сградата на Сточна гара, както и следващите стъпки в развитието и трансформацията на цялата държавна територия от Сточна гара до гара Подуяне-разпределителна. Сточна гара е последната царска гара, построена през 1928 г. Зданието е проектирано от арх. Панайот Калчев, който е дългогодишен ръководител на архитектурното бюро на БДЖ. Негово дело са предгаровите пространства на гара Подуяне в София и гара Перник. Сточна гара е разположена в близост до Владайска река. Зданието е с един главен вход, от който има достъп до приземното ниво и до стълбището за втория етаж. Има още служебен вход и два странични, които създават връзката между основната сграда и складовете в близост. Сградата на Сточна гара не се използва от повече от 20 г. Тя не е регистрирана като недвижима културна ценност, което затруднява нейното съхраняване. Днес тя е станала буквално невидима, тъй като пред нея има временна постройка, а площадът отпред е зает от магазини. На базата на всички анализи, проведени срещи и дискусии и събрани предложения от екипа на Градоскоп са формулирани три пилотни проекта, които са свързани с бъдещето на зданието, на пространствата около жп линиите и бившите складове. Концепциите отговарят на потребностите на собственика на сградата и терена – Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на общностите и на града. В същото време тези проекти предлагат промяна на цялата зона с възможно най-малко ресурси.    

Първият е

за превръщането на

зданието на Сточна гара

в културен център,

който да обслужва нуждите на тази част от града. След ремонт на зданието се предвижда на първия етаж да се обособят зали, в които да се провеждат конференции, дискусии и литературни четения. На това ниво ще се изградят още репетиционни и звукозаписни студия, които да се използват от различни артисти. В страничните на входа помещения ще се създадат възможности за представяне на временни изложби и кино прожекции. В част от пространството ще се експонира и постоянна експозиция, представяща развитието на жп транспорта в България, и ще се обособят места за провеждане на детски работилници с различна насоченост, като акцент ще бъдат събитията, посветени на архитектурата. На този етаж е предвидено да има още кафене и ресторант, както и книжарница за архитектурна литература.

На второто ниво на сградата ще се намират помещения, които да се използват като споделени офиси на различни културни организации или артисти.

Към момента не са подготвени предложения за използването на таванския етаж на сградата, тъй като няма информация за състоянието му. За сутеренните помещения също не са изготвени проекти за бъдещото им социализиране, тъй като достъпът до тях е ограничен. Районът на Сточна гара от историческа гледна точка е кръстовище на хора, стоки и услуги, поради което експертите на Градоскоп предлагат складовете, които не се използват, да се превърнат в хъб за иновации, кръгова икономика и устойчиво развитие.  Животът в тези сгради може да се върне, ако се трансформират в пространства и студия за дизайн и изготвяне на прототипи, за изпитване на иновативни технологии и продукти. Част от бившите складове могат да изпълняват функциите на споделени пространства за поправки на различни артикули, както и за преработването на използвани материали и предмети, които отново да намерят приложение. Ще бъдат направени и лаборатории за иновативни продукти, както и пространство за семинари, лекции и обучения. В тази зона ще има и място за провеждане на базари и изложения на създадените артикули.

„Европейският съюз се е ангажирал да постигне климатична неутралност до 2050 г. От своя страна администрацията на София е заявила цел за климатична неутралност до 2030 г. Предефинирането на бившите складове е стъпка към постигането на климатична неутралност, тъй като мястото ще се трансформира в Зона за зелени иновации „Сточна гара”, заявиха от Градоскоп по време на публичната дискусия.

Разработката за дивите и обрасли пространства около жп релсите предвижда те да се превърнат в парк с жп тематиката. Територията е публична държавна собственост и тя може да се използва само за изграждане на жп инфраструктура. Според експертите обаче с минимална външна намеса и финансови средства трансформацията може да се случи в кратки срокове. Пространството е разположено на централно място в София в близост до множество спирки на градския транспорт. По време на всички проведени изследвания е установено, че в северната част на столицата местата с културни, социални и обществени функции са недостатъчни. Освен това при реализирани анкети сред гражданите от съседните квартали „Хаджи Димитър“, „Подуяне“, „Оборище“, „Драз махала“ и „Средец“ е отчетено, че са необходими и повече детски площадки, игрища и фитнеси на открито. Затова се предвижда след почистване на територията от растителността да се направи линеен парк. В него ще бъде разположена външна изложба на стари локомотиви, които вече не са в употреба, както и експозиция, свързана с историята на мястото. Предлага се по протежение на съществуващите жп линии да се изградят алеи от биологични материали, както и веломаршрути. Ще бъдат обособени детски площадки, места за практикуване на различни спортни активности, зони за разхождане на домашни любимци, ще се поставят въжени съоръжения за деца. В това пространство ще се изгради осветление, което ще се захранва от фотоволтаици на покривите на бившите складове. Изоставените стари вагони ще се трансформират в място за културни събития като концерти или тематични изложби. Експертите представиха успешни проекти за трансформацията на изоставени гари в места за култура и иновации в Брюксел, Лондон, Бордо и Париж. Един от важните въпроси, които бяха засегнати по време на презентацията за обновяването и социализацията на пространството и сградата на Сточна гара, беше свързан с

модела на управление

в бъдеще.

Екипът на Градоскоп е изследвал възможностите за управление, като целта на анализа е била да бъдат въвлечени всички загрижени страни за развитието на Сточна гара. Проведено е международно проучване на съществуващите добри практики и е изготвен правен анализ на българското законодателство. Проведени са разговори с Министерството на транспорта и съобщенията и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). На преден план са изведени две възможности за бъдещото управление на Сточна гара, бившите складове и прилежащите територии след тяхното трансформиране. Едната е НКЖИ чрез договор за възлагане на управлението да делегира правата на гражданската организация Градоскоп да осъществява съответните дейности с други неправителствени организации. Втората възможност е НКЖИ съвместно с Градоскоп и други неправителствени организации да управляват бъдещия културен център, хъба за иновации и парка към тях. До края на 2025 г. следва да се определи какъв ще бъде моделът на управление и да се подготви бизнес план на бъдещата културна организация. В същия срок ще се изготви ориентировъчен план на ремонтните работи и количествено-стойностна сметка на дейностите, които ще се извършват. Ще се проведат разговори и ще се подготви списък с потенциални наематели и ползватели на сградата на Сточна гара и ще се идентифицират възможностите за финансиране в бъдеще. В рамките на годината се очаква да бъде сключено споразумение за сътрудничество между МТС, НКЖИ и Столичната община за реализация на проекта.