Присъединяването на България към Еврозоната ще постави началото на нова епоха за пазара на недвижими имоти
Експертите очакват по-умерен ръст на цените и лихви около 3–3,5%, стана ясно на конференцията Inspire to Higher 2025
Предстоящото присъединяване на България към Еврозоната ще бъде не просто икономически процес, а ще постави началото на нова епоха за пазара на недвижими имоти, която ще изисква по-висока експертиза, прозрачност и интеграция от работещите в сектора. Около тази теза се обединиха участниците в 11-ата национална конференция Inspire to Higher 2025, организирана от Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) по повод професионалния празник на брокера. Темата на тазгодишното издание бе „Имотният пазар в еврозоната”. Традиционно вестник „Строител“ бе медиен партньор на събитието.
Домакин на форума бе председателят на УС на НСНИ Александър Бочев. Сред участниците в конференцията бяха финансистът Левон Хампарцумян, доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българската стопанска камара, Добромир Ганев, бивш председател на УС на НСНИ, гл.ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, Борислав Вуйович, собственик на една от водещите хърватски агенции за недвижими имоти Opereta d.o.o., представители на банковия сектор, както и на европейски професионални организации – Съвета на европейските професии в недвижимите имоти, Белгийския институт на агентите по недвижими имоти и Федерацията на франкофонските агенти по недвижими имоти в Белгия.
Програмата на конференцията включи пет панела, които разгледаха макроикономическите перспективи за пазара, иновациите и устойчивото строителство, финансирането на имоти в новата среда, както и регулации и професионални стандарти в сектора. Сред ключовите говорители бяха експерти от Белгия, Словакия, Литва, Хърватия и Латвия, които представиха реални ефекти върху пазарите след влизането им в Еврозоната.
В своето откриващо слово Александър Бочев подчерта, че промяната на валутата ще засегне изоснови начина, по който се финансират, оценяват и управляват имотите в страната. „Това е момент, който ще изисква от нас по-високо ниво на експертиза, по-добро познаване на международните практики и по-дългосрочна визия за развитието на сектора“, заяви той. „През 2026 г. очакваме плавна адаптация на имотния пазар към новата лихвена и регулаторна среда. Цените ще нарастват по-умерено с около 5–10% на годишна база, лихвите постепенно ще се придвижат към 3–3,5%, а стабилността на Еврозоната ще привлече повече частни и институционални инвеститори към България“, прогнозира председателят на УС на НСНИ.
Бочев акцентира и върху ключовия приоритет за бранша –
приемането на Закон за посредническите услуги при сделки с недвижими имоти.
Според него такава регулация е неотложна, за да се въведат ясни стандарти, професионална отговорност и да се защитят както интересите на потребителите, така и доброто име на професията. „Законът ще сложи край на сивия сектор и ще гарантира, че на пазара оперират само квалифицирани и отговорни специалисти“, бе категоричен той.
Александър Бочев изтъкна и значителната роля на брокера. „Той вече не е просто посредник, а се превръща в съветник, стратег и партньор в едно от най-значимите решения в живота на всеки човек“, каза председателят на УС на НСНИ и добави, че именно доверието, почтеността и споделените ценности променят облика на българския имотен пазар.
„Нашата цел не е просто да продаваме недвижимости, а да градим доверие, да създаваме стойност и сигурност, за да бъдем част от едно по-добро, по-устойчиво и по-прозрачно бъдеще“, заключи Александър Бочев.
Левон Хампарцумян сподели, че не очаква да има драстични промени на имотния пазар в България във връзка с присъединяването на страната ни към Еврозоната, тъй като еврото отдавна е основна валута при покупко-продажбите. Въпреки това съветът на финансиста е гражданите да са по-предпазливи при взимане на инвестиционни решения. Той обърна внимание, че влизането в Еврозоната ще донесе
определени преимущества на страната ни, свързани с транзакционните разходи, репутацията на държавата ще се промени,
което ще доведе до това да имаме по-добър достъп до външните пазари. „Ще имаме геополитическа котва, която да държи страната в орбитата на ЕС“, посочи Хампарцумян.

Добромир Ганев допусна, че от 2026 г. ще започнат промени, свързани с данъчните оценки. Той сподели, че очакванията са след 1 януари да има подобряване на доверието към България, но според него това съвсем не е сигурно заради тревожните сигнали около подготовката на държавния бюджет за следващата година, увеличаващите се разходи и очакваното повишаване на данъчната тежест. „Едва ли ще имаме много голям интерес за навлизане на чуждите инвестиции“, каза Ганев. По думите му вероятно още следващата година ще възникнат известни трудности, особено в градовете извън 5-6 основни пазара, които формират около 50 процента от търговията с недвижими имоти.
Гл.ас. д-р Димитър Събев посочи, че европейските партньори на България ще гледат на присъединяването на страната към Еврозоната като на тест, и изтъкна, че ще бъдат положени специални усилия, за да бъде страната ни добър пример. „Представете си какво ще се случи, ако България се присъедини към Еврозоната и на втората година българската икономика „клюмне“. Това ще означава, че Еврозоната сама по себе си е провал“, коментира той и заяви, че Европа трябва да покаже с България, че членството в Еврозоната е ефективно и успешно. Той изрази очакване
ефектът от присъединяването да се изрази в подобрение в областта на инфраструктурните
инвестиции – в транспорта, енергетиката, туризма, промишлеността,
но посочи, че отраслите, които са с по-ниска добавена стойност, ще бъдат засегнати. „Цената на труда в България се покачва, секторите, които съществуват само защото трудът ни е евтин, постепенно ще изчезнат“, прогнозира той.
Борислав Вуйович разказа, че въвеждането на еврото в Хърватия е променило пазара, като цените на имотите и на стоките рязко са се повишили. Той посочи, че
средната цена на жилищата в Загреб е нараснала от около 1400 евро на кв. м през 2016 г. до около 3500 евро към момента,
а ДДС в страната – 25%, е най-високият в ЕС и оскъпява значително инвестициите. Вуйович отбеляза, че в Хърватия има нов данък за необитаеми имоти, който цели да стимулира по-активното им използване, макар засега да е символичен – около 8 евро на кв. м годишно. Той подчерта и позитивните тенденции – качествените имоти на добри локации поскъпват, чуждестранният интерес остава силен (около 37% от купувачите), а с усилията за по-висока финансова грамотност и въвеждането на символичния данък за необитаеми имоти пазарът постепенно става по-функционален,
Непосредствено след конференцията за първи път
НСНИ връчи годишни награди Inspire to Higher 2025, посветени на социално отговорната мисия на бранша към обществото и професията.
Отличията са в четири категории: „Сърце в имоти“ - за социална или благотворителна инициатива, „Посланик на професията“ - за принос към развитието и престижа на професията, „Журналистика“ - за професионално и обективно медийно отразяване, и „Почетна награда на НСНИ“ - за изключителен принос към Сдружението.
Бившият председател на НСНИ Добромир Ганев връчи почетен знак на председателя на УС на НСНИ Александър Бочев за неговото успешно, ползотворно, дейно и градивно ръководство на организацията.
„С тези отличия ние не просто аплодираме успехите, а изразяваме признателност към колегите, които градят доверието в професията всеки ден и превръщат етиката и отговорността в стандарт, а не изключение“, заяви на финала Александър Бочев.