Публикувана е и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

На 24 юни Министерството на финансите (МФ) публикува Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., които на 1 юли бяха приети от Министерския съвет. В предлаганата финансова рамка за настоящата година капиталовите разходи се очаква да са 9360,6 млн. евро. От тях 4028,9 млн. евро е националното финансиране, а 5331,7 млн. евро ще бъдат привлечени от европейски програми, в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост. С цел подобряване процеса на планиране на публичните инвестиции в публикуваните документи инвестиционните проекти са разделени на три групи. В първата от тях влизат такива, свързани с административната дейност – за придобиване, надграждане или основен ремонт на дълготрайни активи, като сгради, машини, оборудване, съоръжения, превозни средства, доставка на мебели/офис обзавеждане. Във втората група са включени проекти в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии. В третата са определени стратегически инвестиционни проекти. Те са 194 на брой и са разписани в специално приложение към Проектобюджета за 2026 г. От документа става ясно, че средства ще бъдат насочени към изпълнение на

проекти за подобряване на пътна, жп и ВиК инфраструктура, саниране на сгради.

Плановете са до 2028 г. да продължи работата по големите инфраструктурни проекти. Заложено е да се работи активно по лот 3.2 на АМ „Струма“, където трябва да бъдат рехабилитирани и новоизградени 28,9 км. За целта през 2026 г. се предлага да бъдат осигурени 45 129,3 хил. евро, 2027 г. – 96 551 хил. евро, а за 2028 г. – 103 055,7 хил. евро. През тригодишния период до 2028 г. ще се доизгражда и АМ „Хемус“, като е планирано аутобанът да се удължи със 134,2 км. Първият участък, по който ще се работи, обхваща от км. 87+800 до км. 103+060, включително п.в. „Дерманци“. Вторият е от п.в. „Дерманци“ до пресичането с път III-3005, вкл. п.в. „Каленик“, от км. 103+060 до км. 122+260. Третият участък обхваща трасето от края на п.в. „Каленик“ до пресичането с път II-35, вкл. п.в. „Плевен“, от км. 122+260 до км. 139+340. Дейности ще се изпълняват и от края на п.в. „Плевен“ до път III-301, вкл. п.в. „Летница“, от км. 139+340 до км. 166+144.09. Обект на интервенция ще бъде и трасето от края на п.в. „Летница“ до път III-303, вкл. пътен възел, от км. 166+144.09 до км. 189+344 и участък 6, който е от края на пътен възел на път III-303 до път I-5, вкл. пътен възел, от км. 189+344 до км. 222+000. През 2026 г. за АМ „Хемус“ се предвиждат 24 329,7 хил. евро, за 2027 г. планираната сума е 6912,9 хил. евро, а за 2028 г. – 21 990,9 хил. евро. В рамките на тригодишния период е заложено и реновиране на тунел „Топли дол“ на АМ „Хемус“ при км. 39+562,30. През 2026 г. ще бъдат инвестирани 3785,1 хил. евро, 2027 г. – 2317,8 хил. евро, а за 2028 г. - 3000 хил. евро.

В Приложението към публикуваните документи, където са разписани приоритетните проекти, е включен и проектът за Обхода на гр. Габрово от км. 20+124,50 до км. 30+673,48 с тунела под връх Шипка, който се изпълнява по Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“. В неговите рамки трябва да бъдат рехабилитирани и изградени 10,54 км трасе. Държавата ще осигури за проекта през 2026 г. 18 467,9 хил. евро, за 2027 г. заложената сума е 16 520,7 хил. евро, а за 2028 г. – 25 520,7 хил. евро.

За автомагистрала „Русе - Велико Търново“ е предвидено построяването на 57,2 км в частта от км. 76+040 до км. 133+240. Според разчетите за 2026 г. не са включени средства, през 2027 г. ще бъдат отпуснати 31 408,1 хил. евро, а през 2028 г. – 31 881,5 хил. евро.

Сред приоритетните за изпълнение проекти е и модернизацията на път I-1 (Е79) Видин - Ботевград. Едно от предложените трасета, които ще се финансират, обхваща участъка Видин - п.в. „Макреш от км. 3+757 до км. 33+400. Според разчетите през настоящата година ще бъдат отделени 35 364,2 хил. евро, за 2027 г. – 12 318,6 хил. евро, а 2028 г. – 12 000 хил. евро. С тях за тригодишния период ще бъдат изградени 29,64 км. Другият проект от пътя Видин - Ботевград обхваща трасе от км. 33+400 до км. 102+060 (км. 99+193 – километраж по проект). Той е разделен на пет участъка. Първият от тях е от п.в. „Макреш“ до п.в. „Бела” от км. 33+400 (километраж по проект) до км. 47+000 (километраж по проект) с дължина 13,600 км. Вторият е от п.в. „Бела“ до Ружинци, който е 11,128 км и е от км. 47+000 (километраж по проект) до км. 61+750 (км. 58+128,47 – километраж по проект). Третият участък е от Ружинци до п.в. „Белотинци“ и е от км. 58+128,47 (километраж по проект) ≡ км. 61+750 (километраж по съществуващ път І-1) до км. 73+520 (километраж по проект) с дължина 15,391 км. Участък 4 е от п.в. „Белотинци“ до п.в. „Винище“, като в обхвата му влиза отсечката от км. 73+520 (километраж по проект) до км. 85+520 (километраж по проект) с дължина 12 км. Последната пета отсечка е от п.в. „Винище“ до обхода на гр. Монтана. Трасето е от км. 85+520 (километраж по проект) до км. 102+060 (км. 99+193 по проект) с дължина 13,673 км. Или общо за тригодишния период по тези 5 участъка ще се рехабилитират и изградят 68,6 км. За тях през 2026 г. се заделят 10 000 хил. евро, за 2027 г. сумата е 18 330,6 хил. евро и за 2028 г. – 18 000 хил. евро.

Друго трасе, което е включено в списъка с приоритетните за изпълнение проекти, е отсечката Мездра – Ботевград от км. 161+367 до км. 194 +122 и от км. 174+800 до км. 194+122. Очаква се да бъдат изградени 32,7 км. Предвижда се 2026 г. в проекта да бъдат инвестирани 23 371,4 хил. евро, през 2007 г. – 12 373,4 хил. евро, а 2028 г. - 5000 хил. евро.

Заложени са средства и за 13 важни проекта за модернизацията на транспортната инфраструктура в страната, които ще се реализират по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“.

Голям обем от средства ще бъдат насочени към проектиране на пътна мрежа.

За тази година в това направление ще бъдат насочени 13 588,7 хил. евро, през 2027 г. – 18 965,8 хил. евро, а 2028 г. ще се вложат 14 253,5 хил. евро. Очаква се резултатът да е изготвянето на 157 идейни и технически проекта за обекти от републиканската пътна мрежа, свързани с основен ремонт и ново строителство, в т.ч. и комплексни доклади за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите.

В приложението за приоритетни проекти към Проектобюджет 2026 за тригодишния период е включена реконструкцията и модернизацията на 563,398 км пътна мрежа. За тези СМР през 2026 г. са заложени 113 910,2 хил. евро, 2027 г. – 71 103,5 хил. евро, и 2028 г. – 104 916,8 хил. евро.

В предложените разчети в периода 2026-2027 г. се планира да се изпълнят дейности за подобряване енергийната ефективност на 48 многофамилни жилищни сгради на територията на шест общини. Ще бъдат санирани обекти в София, Добрич, Каварна, Хасково, Тутракан и Пловдив. Очакванията са разгънатата застроена площ на обектите да е 364 867,17 кв. м. Тази година за саниране се предлага да бъдат заделени 17 438,9 хил. евро, а за 2027 г. сумата е 3213,4 хил. евро.

За развитието на ВиК инфраструктурата в периода 2026-2028 г. са заложени за изпълнение 23 обекта,

с които се цели да се намалят последиците от засушаването и загубите на вода по преносната мрежа. Един от големите проекти, които ще бъдат финансирани, е за изграждане на яз. „Луда Яна“ и Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Дейностите по изграждането на съоръженията и въвеждането им в експлоатация са приключили през 2025 г. През 2026 г. ще бъдат разплатени 9474,9 хил. евро.

Друг важен обект е Водоснабдителна система „Черни Осъм“, за който е обявена обществена поръчка за извършване на прединвестиционни проучвания и предстои да бъде избран изпълнител на дейностите. В проектопрограмата със стратегически проекти за него са заложени 371,1 хил. евро за 2026 г. и 856,1 хил. евро за 2027 г.

Сред важните инвестиции за подобряване на ВиК инфраструктурата е изграждането на ПСПВ в Сливен. През 2026 г. и през 2027 г. се отделят по 640 хил. евро за подготовката на прединвестиционно проучване на водоснабдителната система „Александър Стамболийски“. През януари 2026 г. са проведени пазарни консултации за определяне на стойността на дейностите, в която са участвали двама кандидати.

В програмата на правителството за тригодишния период е включен проект за подобряване на водоснабдяването на териториите на общините Севлиево, Габрово и Дряново. В обхвата му е извършване на прединвестиционно проучване, изготвяне на техническа документация и изграждане на язовир „Бяла“. За дейностите в приложението са записани над 7600 хил. евро от 2026 до 2028 г.

За ВиК инфраструктурата също са предвидени пари за проектиране – за изработка на инвестиционни проекти или актуализация на съществуващи.

Па отношение на железопътната мрежа приоритетни проекти са модернизиране на тягови подстанции, за което ще се вложат 7,5 млн. евро за трите години, модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства – залагат се инвестиции от над 22 млн. евро, както и доставка на жп механизация за над 57 млн. евро. За периода 2026-2028 г. държавата ще осигури дофинансиране на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за няколко мащабни проекта. Сред тях е модернизацията на жп линията София – Пловдив в частта Елин Пелин – Костенец, фаза 2, за която се предвиждат над 15 млн. евро. За модернизацията на жп трасето София – Елин Пелин са планирани над 30 млн. евро, а за трасето между Костенец и Септември – близо 7 млн. евро. През 2026 г. за развитието на железопътен възел „Пловдив“ са разчетени близо 14 млн. евро.

През тази година ще се разплащат дейности по Инвестиционната програма за общински проекти (ИПОП), стартирала през 2024 г. За целта са разчетени общо 1108 млн. евро. От тях 48 млн. евро са одобрени за разплащане чрез Българската банка за развитие (ББР) през 2025 г., 460,2 млн. евро е одобреният ресурс за разплащане чрез ББР през 2026 г. с удължителния закон за бюджета и до 600 млн. евро ще са средства от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Предвижда се Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството да одобри списък с проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в колона „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г.“ на Приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които има сключено споразумение, дейностите по проекта са стартирали и няма възможност за осигуряване на финансиране с европейски средства.

В разчетите на правителството се залагат за финансиране и дейности по брегоукрепване в някои черноморски и дунавски общини.

НСОРБ в становище за бюджета:  Необходими са ясни гаранции за изпълнението и приключването на проектите по Инвестиционната програма в пълен обем

На 26 юни на свое заседание Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) е приел становище относно Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Документът е одобрен, след като УС на НСОРБ е обсъдил параметрите на бюджетната рамка за местните власти, новия механизъм за разплащане по Инвестиционната програма за общински проекти (ИПОП), финансирането на делегираните от държавата дейности, обезпечаването на общинските администрации и предложенията, свързани с плавния преход към новите основи за определяне на такса битови отпадъци.

В становището се посочва, че местните власти оценяват усилията за довършване на вече започнатите проекти по ИПОП, която е най-мащабната програма за общините в последните години. Според НСОРБ са необходими ясни гаранции за изпълнението и приключването на проектите в пълен обем съгласно гласуваните от Народното събрание в Приложение № 3 в рамките на средносрочната бюджетна прогноза 2026-2028 г. От Сдружението предлагат редакция на чл. 113, като целта е да осигурят предвидим, справедлив и практически приложим ред за продължаване на финансирането на Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. и в средносрочен хоризонт, като се защитят вече предприетите от местните власти действия по подготовка, възлагане и изпълнение на проектите.

„Добавянето на хипотезата, при която кметът на общината е подал в срок искане за сключване на споразумение и изискуемите документи, е необходимо, за да не бъдат изключвани проекти по причини, които не са зависили от общината. В редица случаи общините са изпълнили своите задължения – подали са заявления, представили са документи, провели са съгласувателни действия и са вложили административен, организационен и финансов ресурс, но процедурата по подписване на споразумението не е приключила поради административно забавяне, необходимост от допълнителни проверки или действия на централни органи. При тези обстоятелства би било несправедливо и непропорционално проектът да отпадне само поради липса на подписано споразумение към определена дата, когато общината е действала своевременно и добросъвестно. Предложението запазва изискването за наличие на реална проектна готовност, но предотвратява санкционирането на общините за забавяне извън техния контрол“, пише в становището на НСОРБ.

От Сдружението подчертават, че инфраструктурните проекти се намират в различна степен на готовност. Част от тях са на етап обявена обществена поръчка, други са с избран изпълнител или сключен договор, а трети са достигнали до откриване на строителна площадка. „Поради това условията не следва да се тълкуват кумулативно. Достатъчно е към определената дата да е изпълнено поне едно от изброените обстоятелства, което доказва реална проектна готовност и намерение за изпълнение. Самата теоретична възможност даден проект да попадне в обхвата на европейска програма не означава, че за него има реално осигурено финансиране. Необходимо е това обстоятелство да се установява от компетентния Управляващ орган, който разполага с информация за допустимостта, наличния ресурс, критериите за подбор, етапа на процедурата и възможността проектът да бъде реално финансиран“, изтъкват от НСОРБ и добавят, че така се гарантира, че проекти няма да бъдат изключвани от Инвестиционната програма само въз основа на хипотетична възможност за европейско финансиране.

В документа се обръща внимание, че е необходимо ясно да се разграничи „възможност за кандидатстване“ от „реално осигурено финансиране“. Причината е, че до момента на сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ или до издаване на друг правно обвързващ акт проектът няма гарантиран финансов източник. Ако през този период бъде прекратено финансирането по ИПОП, общината може да остане с поети договорни задължения, но без осигурен ресурс. Според НСОРБ по този начин ще се предотврати възникването на финансов вакуум и ще се гарантира непрекъсваемост на изпълнението, което е особено важно за проекти с вече сключени договори, започнати строителни дейности или подадени искания за плащане.

НСОРБ предлага нови разпоредби на ЗДБРБ за 2026 г. за осигуряването на подкрепа за общините при разплащането на наложени финансови корекции. „Предложението цели възстановяване на работещ механизъм за подкрепа на общините при разплащането на наложени финансови корекции по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, чрез включване в ЗДБРБ за 2026 г. на разпоредби, аналогични на действалите до 2022 г., включително възможността за сключване на тристранни споразумения и поемане от държавния бюджет на 80 на сто от дължимите финансови корекции. Финансовите корекции по европейски проекти често възникват в резултат на сложни и променящи се правила, различна административна и съдебна практика, последващи тълкувания на процедурите по ЗОП, указания на Управляващите органи или констатации на одитни органи след приключване на процедурите. В значителна част от случаите те не са резултат от умишлено нарушение, злоупотреба или недобросъвестно поведение на общината, а от прилагане на сложна нормативна рамка при изпълнение на публични инвестиции в обществен интерес“, категорични са от НСОРБ. От Сдружението изтъкват, че липсата на механизъм за държавна подкрепа при финансови корекции създава сериозен риск за общинските бюджети. „Дори една значителна корекция по инфраструктурен проект може да доведе до блокиране на собствения ресурс на общината, натрупване на просрочени задължения, ограничаване на капиталовата програма, невъзможност за съфинансиране на други европейски проекти и влошаване на финансовите показатели по Закона за публичните финанси. Възстановяването на нормата за тристранните споразумения ще осигури ясен, прозрачен и контролиран ред за уреждане на тези задължения между общината, съответния Управляващ орган и Министерството на финансите“, разясняват от НСОРБ. И добавят, че подобен механизъм не освобождава общината от отговорност, а въвежда предвидим начин за споделяне на финансовия риск, така че изпълнението на други публични услуги и инвестиции да не бъде компрометирано. Според организацията поемането на 80 на сто от дължимите финансови корекции от държавния бюджет представлява балансиран подход. „От една страна, държавата подпомага общините за запазване на финансовата им стабилност и за продължаване на инвестиционната активност. От друга страна, запазването на 20 на сто собствено участие на общината поддържа необходимата финансова дисциплина и отговорност при управлението на проектите“, казват от НСОРБ. Сдружението счита, че този механизъм е особено необходим през 2026 г., когато общините ще изпълняват едновременно проекти по приключващия НПВУ, програмите на ЕС за периода 2021-2027 г., както и проекти по Инвестиционната програма, част от които могат да бъдат насочени към европейско финансиране. „Без гаранции за справедливо разпределение на риска при финансови корекции общините ще бъдат демотивирани да поемат по-сложни инвестиционни проекти, а това ще намали усвояването на европейски средства и ще забави модернизацията на местната инфраструктура“, добавят от НСОРБ.