Росица Георгиева

Ренета Николова

На 24 февруари в София се проведе XXXIX Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), с което се постави началото на отбелязването на 30-ата годишнина от създаването на организацията. Вестник „Строител“ е медиен партньор на всички събития от честванията на годишнината през 2026 г. Събранието беше открито от председателя на Управителния съвет на Сдружението и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов.

„Добре дошли на форума, който вече три десетилетия е институционалната опора на местното самоуправление в България – мястото, където общините формулират общи позиции, защитават принципи и носят отговорност пред гражданите. Тук сме хората, към които гражданите се обръщат, когато има проблем. Тук са тези, които не могат да „отложат“ нито снега, нито аварията, нито бедствието, нито грижата за един възрастен човек, нито надеждата на едно младо семейство“, обърна се той към представителите на местните власти. Последва традиционното приветствие от кмета на града домакин на Общото събрание. „В периоди на динамична политическа среда и чести промени в изпълнителната власт местното самоуправление остава най-устойчивият фактор на стабилност“, заяви кметът на София Васил Терзиев. По думите му именно общините осигуряват приемствеността на политиките на терен, независимо от политическия цикъл. „Докато националният дебат се променя, очакванията на хората остават същите – проектите да напредват, услугите да се подобряват, градската среда да се развива. Тази предвидимост е основата на доверието“, подчерта Терзиев.

Поздравителни адреси по повод годишнината изпратиха председателят на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков и председателят на СД на „Вестник Строител“ ЕАД д-р инж. Владимир Вутов. Гост на Общото събрание бе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. На Общото събрание на НСОРБ присъстваха близо 300 делегати – кметове, председатели на общински съвети и общински съветници от 169 общини. Събитието бе уважено от президента на Република България Илияна Йотова, министрите на финансите Георги Клисурски, на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева и на околната среда и водите Юлиян Попов, председателя на Комисията за защита на конкуренцията доц. д-р Росен Карадимов, Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове. В своето приветствие инж. Даниел Панов подчерта, че тази година Общото събрание е особено важно. „С него поставяме начало на проявите по повод 30-годишнината на НСОРБ, която отбелязваме на 11 декември. Тридесет години – хиляди усилия, трудни решения и разговори с политици и граждани, стотици битки за справедливост за общините. И най-важното – изминалото време е доказателство, че когато общините са единни, България е по-силна. Тридесет години са достатъчни една организация да докаже, че е необходима и че може да поема нови отговорности, съответстващи на мащаба на днешните предизвикателства“, каза той и добави, че единството на всички общини позволява вече 30 г. да бъдат защитавани принципите на местното самоуправление независимо от политическите различия. „В това е силата на НСОРБ – доброволно обединение на всички 265 общини, надпартийно, професионално и последователно – организация, която работи от името на общините, за да има местната власт надежден и чут глас пред държавата. Такава ще продължим да я утвърждаваме и занапред. Обществото очаква от нас не шум, а решения; не конфронтация, а резултати; не оправдания, а работа – ежедневно, на място, близо до хората“, бе категоричен инж. Панов.

Председателят на УС на НСОРБ заяви още, че местните власти ще бъдат настоятелни за две неща: предвидими и справедливи финансови правила за общините – без внезапни промени и прехвърляне на задачи без ресурс – и ясно уважение към местното самоуправление като равноправен стълб на държавността. В изказването си кметът Васил Терзиев очерта конкретните приоритети, по които Столичната община е работила през последната година. Сред тях са ускореното изграждане на детски градини и ясли, обновяването на училищната среда, модернизацията на градския транспорт и подобряването на свързаността между кварталите. Той посочи и мащабните инвестиции в инфраструктура – улици, тротоари и междублокови пространства, както и системните мерки за подобряване качеството на въздуха и разширяване на зелената система. Като ключов приоритет бе откроена и ускорената дигитализация, насочена към по-достъпни и по-ефективни административни услуги за гражданите и бизнеса. Терзиев акцентира и върху необходимостта от координирани действия между различните нива на управление. „За хората държавата е едно цяло – те не разграничават нивата на управление, а търсят работещи решения и по-добро качество на живот“, каза той и добави, че това поставя пред местната власт още по-голяма отговорност да действа координирано – както помежду си, така и с централната власт. В този контекст Васил Терзиев обърна внимание на значението на конструктивното и предвидимо взаимодействие със служебното правителство по ключови теми, като бюджетната рамка за общините, достъпа до европейско финансиране, стратегическите инфраструктурни проекти и необходимите нормативни промени. „Тези въпроси изискват диалог, яснота и професионален подход и не търпят отлагане“, изтъкна той. В заключение кметът на София отбеляза, че управлението на общините изисква стратегическо мислене отвъд краткосрочните решения. „Всеки ден сме изправени пред избора между краткосрочния комфорт и дългосрочната отговорност. Нашият дълг е да мислим отвъд един мандат – за инфраструктурата, образованието, околната среда и финансовата устойчивост“, каза Терзиев. След официалното откриване се проведе церемония, на която

НСОРБ връчи юбилейни награди по повод 30-годишнината си.

Първо бяха наградени членовете на Инициативния комитет за учредяване на НСОРБ. Плакети получиха Иванка Караиванова, бивш председател на Общински съвет – Враца, Лъчезар Росенов, бивш кмет на Добрич и член на УС на НСОРБ мандати 1995-1999 г. и 1999-2003 г., Костадин Чаталбашев, бивш кмет на Смолян и член на УС на НСОРБ мандат 1995-1999 г., Петър Дулев, бивш кмет на Белене и член на УС на НСОРБ мандат 1995-1999 г., Венцислав Върбанов, бивш кмет на Долни Дъбник. Бяха отличени и председателите на управителните съвети на НСОРБ през 30-те години на съществуване на организацията. Плакети бяха връчени на Костадин Паскалев, председател на УС на НСОРБ мандат 1999-2001 г., Венелин Узунов, председател на УС на НСОРБ през мандат 2001-2003 г., д-р Красимир Мирев, председател на УС на НСОРБ през мандат 2003-2007 г., Дора Янкова, председател на УС на НСОРБ през мандат 2007-2011 г., Тодор Попов, председател на УС на НСОРБ през мандат 2011-2015 г., и инж. Даниел Панов, председател на Управителния съвет на НСОРБ от 2016 г. до сега. Плакет получи и първият изпълнителен директор на НСОРБ от 1997 до 2017 г. доц. д-р Гинка Чавдарова. Връчени бяха и почетни грамоти на общините съучредители на Сдружението. 

След церемонията по награждаване президентът Илияна Йотова произнесе слово, в което подчерта, че големите национални цели са постижими единствено с подкрепата на всички 265 общини. Тя изрази признателност към ръководството на НСОРБ и към всички кметове за последователната им работа през годините като партньор на националните институции, като активен участник в изработването на стратегически решения и като коректив в процеса на тяхното прилагане. Според нея без силно местно самоуправление връзката между държавата и гражданите е невъзможна. „Вие сте едновременно министри на всичко по места – хората търсят от Вас отговорност и решения, независимо от характера на проблемите“, заяви Йотова.  Президентът открои натрупаните предизвикателства пред общините – демографския срив, задълбочаващите се регионални дисбаланси, социалните неравенства, изоставането в стратегическата инфраструктура и нуждата от устойчиви решения. „Необходими са стратегическа визия, насърчителни мерки и равнопоставена система от правила и възможности за всяка община“, посочи Илияна Йотова. По думите й държавата е длъжна да защитава интересите на българските общини в европейските институции, а

националните позиции по отношение на кохезионната политика трябва да бъдат изградени върху експертизата на местната власт 

и познаването на реалните потребности. Държавният глава изрази очакване служебното правителство да проведе незабавен диалог с НСОРБ, тъй като липсата на редовен бюджет затруднява изпълнението на вече поети ангажименти, възпрепятства и планирането.

Йотова коментира и проблемите с управлението на ВиК системите и високите загуби на питейна вода, като изтъкна, че не е налице достатъчна ефективност на прилаганите досега от държавата мерки за устойчиво управление в тази област. „Не по-малък проблем пред местната власт е справянето и с наводненията и пожарите. Основната тежест при подобни кризи пада именно върху местното управление, което се ангажира с мобилизацията на хората и се сблъсква с липсата на достатъчно средства“, посочи Илияна Йотова. В края на изказването си тя акцентира и върху отговорността на местната власт в контекста на предстоящите избори и необходимостта от гарантиране на честен и прозрачен вот. Председателят на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов благодари на Илияна Йотова за неизменната ѝ подкрепа за местното самоуправление и ангажираността ѝ към регионалното развитите. С това приключи официалната част на XXXIX Общо събрание на НСОРБ. Делегатите гласуваха и

одобриха отчета за дейността на Сдружението за 2025 г.

В него се казва, че от организацията са подготвили редица становища по законопроекти, засягащи съществени аспекти на местното самоуправление и общинските компетенции. Становищата обхващат широк спектър от области – от прякото гражданско участие и транспорта до собствеността, културата и функционирането на местната администрация. От Сдружението отчетоха, че през миналата година са водени постоянни преговори с Министерството на финансите по проектите на законите за държавния бюджет за 2025 г. и 2026 г. и по удължителния бюджет за 2025 г. Запазена е Инвестиционната програма за общински проекти със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация на обектите до 30 юни 2027 г., като за тяхното разплащане през 2025 г. са били предвидени до 1,65 млрд. лв. Подготвени и предоставени са на органите на централната власт над 300 становища по законови и подзаконови нормативни актове, насоки за кандидатстване с европроекти, стратегии, планове и програми. За общините без ОУП е осигурено до края на 2028 г. да се допуска застрояване извън границите на урбанизираните територии, да може да се създаде подробен устройствен план на населено място и землището му, както и подробни устройствени планове да могат да се разработват и само за един поземлен имот или за група поземлени имоти. Стартирало е осигуряването на безплатна експертна подкрепа за общините при подготовката и изпълнението на проекти и засилване на партньорството в системата за управление на средствата от европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ).

Общото събрание одобри и основните политики, които ще реализира Сдружението през 2026 г. 

До края на юни общините ще трябва да финализират по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) над 2100 проекта за около 1,7 млрд. евро. В подкрепа на тази амбициозна задача НСОРБ ще проследява периодично напредъка по осъществяването на инвестициите и при констатиране на проблеми ще съдейства пред отговорните институции и в рамките на Експертно консултативния съвет по НПВУ за оптимизирането на процедури, ускоряване на отчитането и гарантирането на своевременните разплащания към общините.  От НСОРБ отчитат, че трета година поред - най-вече поради твърде дълго продължилата им оценка, не могат да се договорират и да стартират инфраструктурните инвестиции по подхода Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). За да се навакса това забавяне по програмите по ЕФСУ за 2026 г., е планиран ресурс от над 2 млрд. евро. За активизиране на изпълнението на инвестициите екипът на НСОРБ ще отстоява общинските интереси при подготовката, кандидатстването, своевременните оценки и договаряне и последващата реализация на проектите. При необходимост Сдружението ще работи за осигуряване на регулации и допълнителни средства за справедливото индексиране на стоящите години наред „на изчакване“ общински инфраструктурни проекти в резултат на инфлацията.

Във фокуса на НСОРБ през 2026 г. ще бъдат и проектите, финансирани от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР). Тази година проектите на 215 общини от селските райони, изпълнявани по СПРЗСР, ще навлязат в активна фаза на реализация. НСОРБ е участвало дейно и при осигуряването на гарантирани бюджети за всяка община през 2026 г. Сдружението ще продължи да има проактивна роля за успешното им изпълнение. Според НСОРБ важен за развитието на българските общини ще бъде резултатът от преговорите на европейско ниво по отношение на следващия дългосрочен бюджет на ЕС. В проекта на Многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г. за България се предвиждат 22,3 млрд. евро. Създава се и Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност, обединяващ настоящите фондове. Подкрепата на национално ниво ще се програмира и управлява под формата на единни Планове за национално и регионално партньорство (ПНРП) по подобие на НПВУ, в т.ч. и част, посветена на Социалния план за климата. Първите варианти на ПНРП се предвижда да бъдат представени до средата на 2027 г. Очакванията са през втората половина на 2026 г. да се работи по подготовката на българския План, в която НСОРБ се ангажира да се включи.

Приоритетна задача на НСОРБ през годината ще бъде и участието в бюджетния процес за бюджети 2026 и 2027 г., както и на осигуряването на адекватни правила за изпълнение на общинските финансови рамки до приемането на редовен Бюджет 2026. „Липсата на приет бюджет в началото на календарната година ще ангажира ръководството и екипа на НСОРБ за ад хок реакции към ръководството на МФ за приемане на ясни бюджетни указания, правила и подзаконови документи, гарантиращи нормалното функциониране на общините. Инвестиционната програма за общински проекти е най-мащабният целеви държавен инструмент за подкрепа на общините в последните десетилетия с пряко отражение върху пътища, ВиК, образователна, социална и културна инфраструктура. Въпреки затрудненията в изпълнението моделът на Инвестиционната програма се възприема от общините като успешен и работещ. В тази връзка в рамките на преговорите за приемане на редовен бюджет на страната за 2026 г. НСОРБ ще настоява както за продължаването на програмата, така и за осигуряване на достатъчно финансиране за разплащане на вече одобрените проекти и ясни правила за предоставянето на средствата на общините“, е записано в Програмата за дейността на НСОРБ за 2026 г.

Сдружението ще продължи и традиционната си работа за постигане на по-висока степен на децентрализация,

включително ще търси и отстоява нови източници на приходи за финансиране на собствени местни дейности, както и ще настоява за адекватно увеличаване на ресурса за делегираните от държавата дейности, така че общините да могат реално да отговорят на очакванията на гражданите.  След приемането на отчета за дейността на НСОРБ за 2025 г. и политиките през 2026 г. се проведе дискусия с представителите на централната власт.

Министърът на финансите Георги Клисурски информира кметовете, че правителството ще внесе за приемане втори удължителен закон за бюджета. „Основният акцент в него е срокът, който няма да е до 31 март, а ще остане в сила до приемането на нов редовен бюджет за 2026 г.“, обяви той. Кметове поставиха въпроси, свързани с действието на удължителния закон за бюджета, инвестиционните разходи и гарантирането на държавните трансфери. Клисурски уточни, че широко използваният израз „1/12“ не описва напълно предложения механизъм. „Вместо лимит, обвързан с разходите за същия период на миналата година, се предвижда общините да могат да харчат до размера на реално постъпилите собствени приходи. За текущите разходи няма да е необходимо решение на общинския съвет, докато капиталовите ще подлежат на изрично одобрение от местния парламент“, разясни министърът. Клисурски увери представителите на местната власт, че поема ангажимент за

максимално бързото разплащане на средствата за общинските проекти по Инвестиционната програма,

които са преминали одобрение от МРРБ и са стигнали до Българската банка за развитие. „Към днешна дата става дума за около 200 милиона евро, които трябва да бъдат разплатени към 180 общини“, поясни той и добави, че за тази програма в удължителния закон за бюджета за 2026 г. общият предвиден ресурс е около 460 млн. евро, като част от средствата вече са разплатени.

Общините обърнаха внимание, че при отсъствие на приет държавен бюджет капиталовите им програми могат да се окажат сериозно затруднени. Кметове настояха целевата субсидия за капиталови разходи да се предоставя регулярно, както в предходни години, за да се даде възможност за стартиране на обществени поръчки и строителни дейности още през първото полугодие. Георги Клисурски посочи, че в сегашния вариант на удължителния закон не е предвидена отделна целева капиталова субсидия, като идеята е недостигът да се компенсира чрез използване на собствени приходи и средства от Инвестиционната програма. Обсъдена бе и темата за възстановяването на ДДС по приключени проекти, финансирани чрез Държавен фонд „Земеделие“. Министър Клисурски заяви, че средствата се планира да бъдат включени в редовния бюджет, като увери, че въпросът ще бъде разгледан с особено внимание, тъй като редица общини чакат възстановяване на суми. Кметовете дискутираха с Георги Клисурски и предстоящата промяна в такса „битови отпадъци“, включително необходимостта от по-дълъг подготвителен период и осигуряване на финансиране за техника и системи за индивидуално отчитане.

Министър Ангелина Бонева информира присъстващите, че в МРРБ няма неразплатени средства към общините за проекти по Инвестиционната програма, определени с Приложение № 3 към Закона за държавния бюджет.

„За 2024 г. министерството е получило и разплатило 500 млн. лв. към общините, през 2025 г. са разплатени 750 млн. лв.“,

отчете тя. Министър Бонева подчерта, че в МРРБ общо 20 експерти работят по 3100 заявления за плащания към общините в страната. „Екипите са си свършили работата в степента, до която са могли“, каза Бонева и подчерта, че очаква предложенията на кметовете в страната за подобрения в съвместната дейност. Тя заяви готовност за активно партньорство с общините и беше категорична, че МОСВ, МРРБ и МФ ще работят заедно за решаването на въпросите на местната власт. Ангелина Бонева коментира, че за изминалите й 6 работни дни приоритет за нея като министър са били план-сметката за изборите и удължителният бюджет на държавата. От изказването й стана ясно, че новият екип на ведомството обмисля механизъм за насърчаване на общините да подават проекти за финансиране по Програма „Развитие на регионите“. Тя поздрави кметовете, които са кандидатствали с проекти по ПРР. По думите й по нея страната ни разполага с 630 млн. евро, които България може да загуби. Затова апелира общините да обединят усилия тези пари да се инвестират. Бонева поздрави Националното сдружение на общините по повод 30-ата му годишнина, като подчерта, че „дойде ли криза, упованието на гражданите е в кметовете“. „Общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите“, каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Той подчерта, че принципът „замърсителят плаща“ следва да бъде прилаган по-активно на местно ниво. Според него към момента само две-три общини са напреднали в прилагането на новия модел за такса битови отпадъци. Попов обърна внимание, че универсално решение за всички общини не е възможно, но е необходимо да се дадат повече добри примери, които да улеснят разширяването на системата. Министърът изрази позиция, че въвеждането на принципа няма да доведе до десетократно увеличение на таксата, както е било твърдяно преди време, тъй като размерът ѝ зависи както от количеството изхвърлен отпадък, така и от нивото на разделно събиране и рециклиране.

По отношение на подготвяната депозитна система за опаковки Юлиян Попов заяви, че тя не бива да бъде държавен или национализиран монопол. Той добави, че трябва да се гарантира равнопоставеност на участниците и възможност за конкуренция. „Отпадъкът трябва да се превърне в търсена суровина, а това е възможно при добре регулирана и прозрачна конкурентна среда“, бе категоричен Попов. Той сподели, че в МОСВ има сериозни кадрови и организационни затруднения в ресор „Отпадъци“, и отправи апел към кметовете да сигнализират за проблеми както на местно, така и на национално ниво. Министър Попов коментира и управлението на водите. Според него водната криза у нас се дължи основно на лошо управление, а не на липса на европейско финансиране. „В страната има концентриран капацитет в две структури – „Напоителни системи” и „Български ВиК холдинг”, които разполагат с правомощия да решават проблемите, но резултатите не са достатъчни“, заяви Попов и препоръча на общините да се запознаят с констатациите в доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране относно водната криза. Юлиян Попов предупреди, че страната ни трябва да се подготвя както за суши, така и за наводнения, които могат да се увеличават по честота без съществена промяна в общото количество валежи. В тази връзка той призова общините да прилагат на местно ниво стратегията за адаптация към климатичните промени, за да се ограничат щетите от екстремни явления. Попов засегна и процеса на декарбонизация в ЕС, като отбеляза, че до 2040 г. е заложена цел за 90% намаляване на емисиите, което предполага почти пълна декарбонизация на индустрията. Според него средствата от търговията с емисии следва да се насочват към модернизация на икономиката, включително към сградния фонд и енергийната ефективност, вместо да се използват за общо понижаване на цените на електроенергията. В края на изказването си министърът заяви намерение да повиши прозрачността в работата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и изрази готовност за оперативни срещи с общините за изясняване на конкретни въпроси, свързани с финансирането и изпълнението на екологични политики.